За блога и мен

Накратко

Аз съм Боби Димитров, добре сте ми дошли! Това е мой личен блог за споделяне на неща, които ме вълнуват. Пиша каквото искам и основно за собствен кеф, а не за да запълвам нечии очаквания. Уважавам чуждото мнение, ако е грамотно и аргументирано поднесено, но идиотски коментари от абдали трия одма.

Можете да ме намерите по Google Hangouts или с писмо до boby.dimitrov@gmail.com. От 2005 г. избягвам всякакви други „чатове“.

Професионално се занимавам с визуален дизайн, предпечат и други ИТ задявки като консултации, продуктов мениджмънт, хардуерна и софтуерна поддръжка.

През годините минах през доста различни хобита. Някои развивам и до днес, а други са ми скъп спомен. В разбъркан ред: кулинария, социология и антропология, етнография, фолклористика, human-computer interaction, дизайн (в смисъл – намиране на решения на даден проблем), реторика, акваристика, преводи, символика, фотография, всякакви ръчно направени неща и особено ръчна хартия, устойчиво и възобновително градинарство и земеделие…

Надълго (CV-подобно душеизлияние)

Роден съм с име Борислав Димитров (на дядо ми Борис, имен ден празнувам на 2 май), на 30.12.1979, в Бургас, като имам корени в Котленския Балкан по майчина и в Странджата по бащина линия. За около 6-7 години израствам достатъчно, за да ме пратят на училище. Позаседявам се там 7 класа време, след което (неизвестно как) успявам да се набутам в елитната Бургаска ПМГ – „Никола Обрешков“. И в двете училища попадам в най-изтървания клас, в резултат на което нищо човешко не ми остава чуждо.

До ден днешен учените се дивят на невероятното ми завършване на гимназията, известно още като Големия Вздрис. Почти моментално след това (от трети опит) ме приеха в НБУ. Там се борих със системата няколко години и смених три специалности – не защото искам, а защото ги затварят след година-две. След 5 години на „ама не може, тази специалност вече не съществува!“ и „чакайте сега, тия курсове от старата ви специалност – те не важат вече!“ се отказах и не завърших. Образователен парадокс – не можах да завърша, а по всички компютърни предмети ме викаха за преподавател.

С идването ми в София, през лятото на 1998, продължих да работя в семейната фирма – Рекламна къща АЯ, където бях най-различни неща, от момче за всичко, техническа поддръжка, системен администратор, уеб правяч, специалист предпечат, обучител на кадри…

В студентските ми години намерих малко свободно време, та успях:

  • да създам българско ролево общество (RPGBG) без да играя ролеви игри
  • да създам българско Флаш общество (FlashBG) без да работя на Флаш
  • да преведа най-известната безплатна форум система по онова време – phpBB 2.0
  • да преведа много стаии, свързани с фундаменталните истини за Новата Медия, в момента на прехода към уеб стандартите.

А в последствие ме обхвана някакво помогливо желание, което до ден днешен не е секнало. Та съм дал и давамакъл на хора и фирми, захванали се с технологии и IT проекти, с он- и оф-лайн общества и култури, с ремонтно-складова дейност, със земеделие и градинарство, с печат и предпечат…

През 2007 година Джулаят и щастливата случайност ме срещнаха с Гери – най-добрия ми приятел, партньор и съмишленик в всичко… и майка на нашите уникални деца Божидар и Катерина!

Заедно с нея започнахме да се интересуваме от ръчна хартия, което доведе до b & g handmade, домашна и чиста храна, градинарство и накрая желание нужда от живот на село.

До тук съм я докарал, да видим какво предстои!

Колофонец

Блогът се роди като един голям експеримент със система-самоделка през 2001-2. Всички данни се пазеха в XML файлове. Към края на 2004 г. минах на TextPattern, в който процес се изгубиха сума неща.

В началото на 2010 година, след невероятни еквилибристики и не малко чай с ром, след изтриване на цялата база и частичното ѝ възстановяване, успях да мигрирам блога до WordPress 2.9 (от TextPattern 4.2). Това бе Второто Велико Измиране на блогирания.

Ако тук-там се видят снимки, вероятно са правени от мен с (в хронологичен ред) Minolta Z2, Fujifilm F30, Canon S90, или със служебните 350D, 450D, Canon 5D  или някои от летящите апарати – Canon A610, Sigma DP1, Olympus EP1, Samsung NEX 2000, Sony Alpha 5000.

А иконката със сандвича e от Pixture Studio. Тук историята е, че в началото блогът се казваше „Хапвам, значи съм!“ и съдържаше основно кулинарни приключения.

One thought on “За блога и мен”

  1. Днешният ден е много вълнуващ. Радвам се, че се запознавам, макар и виртуално с Вас.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *