на боби блога

Накратко

Аз съм Боби Димитров, добре сте ми дошли! Това е мой личен блог за споделяне на неща, които ме вълнуват, с четящите маси. Което значи, че:

• пиша каквото искам; ако не ви харесва – прав ви път
• трия каквото искам; толерантен съм, но идиотски коментари от абдали трия одма
• цялото нещо го правя за собствено удоволетворение, а не за да запълвам нечии очаквания

Можете да ме намерите по Google Talk в общи линии всеки работен ден или мейл на boby.dimitrov@gmail.com. От 01.09.2005 г. избягвам всякакви други чат програми, когато е възможно!

Професионално се занимавам с различни аспекти на информационните технологии. Особено наблягам на консултации, хардуерна и софтуерна поддръжка.

Хобитата ми са повече – кулинария, социология във виртуалното пространство, етнография, фолклористика, антропология, human-computer interaction, изследване на процеси (наука за изграждане на подходящ процес за свършване на дадена работа), дизайн (в смисъл – намиране на решения на даден проблем), реторика, акваристика, преводи, символика, фотография, всякакви ръчно направени неща и особено ръчна хартия и какво ли още не…

Надълго

Когато пусках блога през лето двеилядо и четвърто, някак ми се видя подходящо да има една дефиниция на таз дума „блог“. Много пъти съм се чудил дали да не я махна, но май още ми се вижда подходяща:

Блог (weblog, blog)

Хронологична публикация в Интернет. Блогът най-често се оприличава на онлайн дневник, в който авторът вписва всичко, което го вълнува в живота – лични и професионални интереси, случайни мисли, впечатления. В Интернет съществуват много различни блогове като форма и съдържание – в крайна сметка всеки сам решава какво и как да поднесе на читателите.

А сега следва кратко CV-подобно душеизлияние… Роден съм с име Борислав Димитров (на дядо ми Борис, имен ден празнувам на 2 май), на 30.12.1979, в Бургас, като имам корени в Котленския Балкан по майчина и в Странджата по бащина линия.За около 6-7 години израствам достатъчно, за да ме пратят на училище – „Климент Охридски„. Позаседявам се там 7 класа време, след което (неизвестно как) успявам да се набутам в елитната Бургаска ПМГ – „Никола Обрешков„. И в двете училища попадам в най-изтървания клас, в резултат на което нищо, ама нищо човешко не ми остава чуждо.

До ден днешен учените се дивят на невероятното ми завършване на гимназията, известно още като Големия Вздрис, защото такова осиране не е имало и до ден днешен. Почти моментално след това (от трети опит) ме приеха в НБУ. Там се борих със системата и посредствеността няколко години. Смених три специалности – не защото искам, а защото ги затварят след година-две. След 5 години на „ама не може, тази специалност вече не съществува!“ и „чакайте сега, тия курсове от старата ви специалност – те не важат вече!“ се отказах и не завърших. Интересен образователен парадокс – по всички компютърни предмети са ме викали за преподавател! С идването ми в София (през лятото на 1998) продължавам работа в семейната фирма, където прекарвам 2 години като предпечатист (и две лета преди това в гимназията), 4 като уеб правяч, а напоследък съм предимно момче за всичко, теч съпорт, обучител и съдружник.

Какво е най-значимото нещо, което съм постигнал? Е туй, тате, вече никой не го знае! Иначе в бързината успявам да организирам българско ролево общество (RPGBG) без да играя ролеви игри, както и българско Флаш общество (FlashBG) без да работя на Флаш. Имам честа да познавам функционерите и в двете общества до ден днешен. Докато нямам какво да правя превеждам най-известната безплатна GPL-лицензирана форум система по онова време – phpBB 2.0. Преводите като цяло са ми слабост, затова и съм минал доста статии, предимно свързани с фундаменталните истини за Новата Медия. Падам си също така по обществено полезния труд, което се изразява в безрезервно даване безценни на акъли на всеки достатъчно учтив персонаж.

Мисля, че толкова за сега е достатъчно. Четете блога и ще научите повече за мен с времето.

Колофонец

Гледам по белия свят разните хора пишат колофон по блоговете и се чудя… Какво общо има запояването с блога – и това, тате, никой не го знае! Добре, че Викито се притече на помощ. Та реших и аз да изколофоня нещо набързо.

Историята на този блог има три основни глави. В първата се разказва за раждането на блога като един голям експеримент. Не ползва база данни – всички данни се пазят в XML файлове. До края на 2003 г. се хостваше на Пецата на домашния сървър. Същия тоя чичка направи целия заден двор, докато аз си ровех предната градина (backend/frontend). В началото на 2004 г. блогът мигрира на хостинга на FlashBG по една или друга причина. Там се помещаваше до края на 09.2004 г., за което време навъртя близо 21000 импресии от 2500 уникални потребители.

В началото на 10.2004 г. блогът отново се премести. Тоя път се насади по комшийски до блога на Петьо – на същия хостинг. И най-важното събитие е зарязването на първоначалната система-самоделка и преминаването към TextPattern. Което не стана от самосебе си, а след сума нещо бой по тиквата и борба с пустата система, която се оказа невероятно гъвкава и поддатлива на кютек. От там нататък само го развявам по различни хостинги. Блогът де. Гледам да поддържам TextPattern-а актуален, до колкото е възможно, защото е доста пипнат тук и там от мен.

И, в крайна сметка, в началото на 2010 година, след невероятни еквилибристики и не малко чай с ром, след изръшване на цялата база и възстановяването ѝ, успях да мигрирам блога до WordPress 2.9 (от TextPattern 4.2). Вероятно много неща са заминали, но, честно казано, не ми пука, пък и е нищо на фона на голямото зануляване от 2004-та. Миграцията ще позволи да се интегрират разни неща като Last.fm, Google+ & Reader, Twitter, Flickr, etc…

Ако тук-там се видят снимки, вероятно са правени от мен със сапунерките Minolta Z2, Fujifilm F30, Canon S90 (в хронологичен ред), със служебните 350D, 450D, Canon 5D (в хронологичен ред) или някои от летящите апарати – Canon A610, Sigma DP1, Olympus EP1. А иконката със сандвича e от Pixture Studio.