Аз съм Боби Димитров, добре сте ми дошли! Професионално се занимавам с различни аспекти на информационните технологии. Особено наблягам на уеб продукция, продуктов мениджмънт, консултации, хардуерна и софтуерна поддръжка.
Хобитата ми са повече – кулинария, социология във виртуалното пространство, етнография, фолклористика, антропология, HCI (human-computer interaction), изследване на процеси (наука за изграждане на подходящ процес за свършване на дадена работа), дизайн (в смисъл – намиране на решения на даден проблем), game design (дизайн на компютърни игри), реторика, акваристика, превод, символика, фотография и какво ли още не...
Това е мой личен сайт и блог за споделяне на неща, които ме вълнуват, с четящите маси. Освен това използвам този блог за експерименти с разни web standards техники. Можете да ме намерите по Google Talk или мейл на (boby точка dimitrov във gmail.com). От 01.09.2005 г. избягвам всякакви други IM (чат) програми! Ако искате да се свържете с мен пишете на мейла или си пуснете Глямп!
След като сте тук най-вероятно вече знаете какво е блог, но ще взема да пусна една дефиниция профилактично:
А сега следва кратко CV-подобно душеизлияние… Роден съм почти на нова година в Бургас, като имам корени в Котленския Балкан и в Странджата. За около 6-7 години израствам достатъчно и ме пращат на училище – Климент Охридски. Позаседявам се там 7 години, след което неизвестно как успявам да се набутам в елитната Бургаска МГ – Никола Обрешков. И в двете училища попадам в най-изтървания клас, в резултат на което простотията, запоите, купоните, хипарията, кютека и кръчмарството ми стават ежедневие.
До ден днешен учените изучават невероятното завършване на гимназията, известно още като Големия Вздрис, защото такова осиране не е имало и до ден днешен. Почти моментално след това (от трети опит) бивам приет в НБУ. Там се боря със системата и посредствеността няколко години. Сменям 2 специалности и в крайна сметка не успявам да завърша. Образователен парадокс – по почти всички компютърни предмети са ме викали за преподавател, а аз дори не мога да взема диплома! С идването ми в София продължавам работа в семейната фирма, където прекарвам 2 години като предпечатист (и две лета преди това в гимназията), 4 като уеб правяч, а напоследък съм предимно съдружник, теч съпорт и консултант.
Какво е най-значимото нещо, което съм постигнал? Е туй, тате, вече никой не го знае! Иначе в бързината успявам да организирам българско ролево общество (RPGBG) без да играя ролеви игри, както и българско Флаш общество (FlashBG) без да работя на Флаш. Имам честа да познавам функционерите и в двете общества до ден днешен. Докато нямам какво да правя превеждам най-известната безплатна GPL-лицензирана форум система – phpBB, което изтрелва името ми като популярност в Google (пробвайте сами). Преводите като цяло са ми слабост, затова и постоянно превеждам нещо, предимно свързано с фундаменталните истини за Новата Медия. Падам си също така по обществено полезния труд, което се изразява в безрезервно даване безценни на акъли на всеки достатъчно учтив персонаж.
Мисля, че толкова за сега е достатъчно. Четете блога и ще научите повече за мен с времето.
Гледам по белия свят разните хора пишат колофон по блоговете и се чудя... Какво общо има запояването с блога – и това, тате, никой не го знае! Добре, че Dictionary.com се притече на помощ. Та реших и аз да изколофоня нещо набързо.
Историята на този блог има две основни глави. В първата се разказва за раждането на блога като един голям експеримент. Не ползва база данни – всички данни се пазят в XML файлове. До края на 2003 г. се хостваше на Пецата на домашния сървър. Същия тоя чичка направи целия заден двор, докато аз си ровех предната градина (backend/frontend). В началото на 2004 г. блогът мигрира на хостинга на FlashBG по една или друга причина. Там се помещаваше до края на 09.2004 г., за което време навъртя близо 21000 импресии от 2500 уникални потребители.
В началото на 10.2004 г. блогът отново се премести. Тоя път се насади по комшийски до блога на Петьо – на същия хостинг. И най-важното събитие е зарязването на първоначалната система-самоделка и преминаването към TextPattern. Което не стана от самосебе си, а след сума нещо бой по тиквата и борба с пустата система, която се оказа невероятно гъвкава и поддатлива на кютек. От там нататък само го развявам по различни хостинги. Блогът де. Гледам да поддържам TextPattern-а актуален, до колкото е възможно, защото е доста пипнат тук и там от мен.
Ако тук-там се видят снимки, вероятно са правени от мен с бившата сапунерка Minolta Z2, с текущата Fujifilm F30 или с някои от служебните DSLR-и. А иконката със сандвича e от Pixture Studio.
