Илийката:
JAVA е велика платформа

Аз:
Ще си запиша

Илийката:
Чакай да ти кажа защо и си го разпечатай ако искаш
Даже ме цитирай на някоя нАучна конференция
Има автоматизирани средства, които на базата на коментари в сорс кода ти генерират техническата документация, като в същото време има и автоматизирани средства, които на базата на готова техническа документация автоматично ти генерира сорс кода. Следователно програмирането на JAVA се изчерпва до написването на коментарите, след което всичко останало само се генерира!
Ако успеят да създадат и система, която на базата на готов сорс код генерира коментари към него, ще се получи напълно затворен цикъл от дейности, който е самодостатъчен за съществуването си. Тогава произволна програма ще се самонаписва автоматично и програмистите на JAVA цял ден ще си бъркат в носовете.

Аз:
Ахахаха яко Ша та цитирам на блога кат приключа с миграцията

Илийката:
Ти се ебаваш, че ще си запишеш, ама верно си запиши!
Те джаварастите са измислили оценяването на труда на брой редове в сорс кода – събирането на дробно с цяло число е около 50 реда код!

Аз:
пецата пак протвити някви програмистки хави – „DMA integration tests“
в гугъл няма резултати за тва
смяяяяяяяяяяяяяяяятай елкааа!
тоя ги усвоява нещата още преди да ги измислят

Красю:
ахахахахах
а тва 2мата го измислихме

• Long live Stupid.
• We’re with Stupid.
• Smart critiques. Stupid creates.
• Smart plans. Stupid improvises.
• Smart says no. Stupid says yes.
• Only the Stupid can be truly brilliant.
• Stupid is trial and error. Mostly error.
• Stupid might fail. Smart doesn’t even try.
• Smart has the plans, Stupid has the stories.
• Smart had one good idea and that idea was stupid.
• Smart may have the brains, but Stupid has the balls.
• Smart listens to the head. Stupid listens to the heart.
• Smart sees what there is. Stupid sees what there could be.
• Smart may have the answers, but Stupid has all the interesting questions.
• If we didn’t have Stupid thoughts, we’d have no interesting thoughts at all.

Помислих, че е петък вечер.

А, и честита нова година!

пп: „Циганската нова година се празнува 2-3 дни.“ Зловещо напомня на нашата.

Тихо се сипе винцето пак,
гладно пощипвам свинския крак.
Чичо замръзва, пиян като пън,
снощи одрайфа всичко навън.

В плевника къкри казан под капак,
джибре залива къщния праг
Шаро похлъцва и клати глава:
„Леле, надрах се като свиня!“.

Шаро е още малко прасе,
може ли Шаро да разбере,
кой ще заколим още сега?
Чакай, не бягай – май че разбра!

По Коледа стават чудеса! Весели празници!

–Момче, кажи сега, пил ли си нещо?
–Не, не съм.
–Ааа, и що така?
–?!?

10 минути по-късно си бях в къщи, все така оцъклен и неразбиращ.

Това парче стана известно у нас като Свинята на море, най-вероятно защото ако не се заслушате (или обратно – ако се заслушате с намерение да чуете някаква простотия) е доста вероятно да чуете редове от сорта на:

• Свинята на море(то)
• Свинята намале
• Водата намале
• Ко напраи малеее
• Ко ши стани малеее

От своя страна това дава повод да ползвате песента като поздрав към всички ваши дебели приятели, особено пък през лятото, особено пък ако са на плаж!

Цялото това предисловие е като подложка за следния кадър, на който попаднах във Фликър, докато разглеждах групата Dream beaches of the world. Показателно:

пп: А това всъщност е оригиналът на Salif Keita – Madan.

Ако не сте гледали Star Wars или не сте го разбрали или не ви е харесал или просто сте идиот без въображение, моментално зарежете каквото правите, гледайте това и ще видите, че не сте сами!!!

– It’s about Angela. We kinda have had a fight today.
– You were wrong, she was right.
– You haven’t even heard the problem yet!
– Doesn’t matter, you were wrong.
– No, I’m not! OK, one of us wants to get a chocolate fountain for the dance and the other one wants a confetti canon.
– Who wants the fountain?
– Angela…
– Get the fountain!
– But how do I make her realize that my way is better?
– (bursts in laughter) Do you wanna be right, Sam, or do you wanna be happy?
– Can I be both?
– Nope.
– So what I’m supposed to say when I know she’s completely wrong?!
– Oooh, she’s completely wrong?
– Completely!
– In that case, what you say is… „Yes, dear.“

Рядко имам желание и възможност да гледам шоуто на живо, а качените онлайн откъси не са систематизирани и са стотици… Нямат изглеждане. Затова пускам по-долу тези лафове, които помня. Ако се сетите нещо – драснете коментар, да го добавя.

• Днес се усмихваш, утре си се озъбил.
• Днес ги караш бързо, утре те возят бавно.
• Днес караш с 120, утре те карат с 20.
• Днес си на 40, утре ти правят 40.
• Днес навършиш 20, утре ти изнесат 40.
• Днес пийваш бира (вино), утре те поливат с вино.
• Днес си наливаш вино, утре с вино те преливат.
• Днес си пееш, утре те опяват.
• Днес миришеш, утре си се вмирисал.
• Днес се изкъпеш, утре те умие някой.
• Днес подариш букет, утре гушнеш букета.
• Днес стискаш парите, утре стиснеш букета.
• Днес се възбудиш, утре не можеш да се събудиш.
• Днес ходиш по чорапи, утре косата ти окапе.
• Днес излекуваш грип, утре те блъсне джип.
• Днес те блъсне джип, утре – предсмъртен хрип.
• Днес плащаш глоба, утре си в гроба.
• Днес кажеш здравей, утре някой те опей.
• Днес се наядеш с боб, утре те опее поп.
• Днес се оплачеш утре горе те оплачат.
• Днес пишеш стихотворение, утре правиш погребение
• Днес ти дойдат коледари / сватбари, утре ти дойдат гробари.
• Днес пукаш шампанското, утре пукнеш ти.
• Днес кажеш “Добър вечер”, утре не можеш да кажеш “Добро утро”.
• Днес имаш имоти, утре се събудиш по килоти.
• Днес ти се иска, утре никой не те иска.
• Днес се стискаш, утре се отпуснеш.
• Днес счупиш полуоска, утре те бутне водоноска.
• Днес кажеш “Довиждане”, утре ще ти дойдем на свиждане.
• Днес се заседиш, утре се залежиш.
• Днес си караш към Младост, утре те карат към Орландовци.
• Днес си пиеш под астмата, утре те удари астмата.
• Днес садиш борче, утре лежиш под борче.
• Днес оправяш колата, утре те погва оная с косата.
• Днес гледаш в албума, утре теб те гледат в албума.
• Днес ти е топло, утре си студен.
• Днес си назад с парите, утре си напред с краката.
• Днес вдигнеш кръвно, утре ти вдигнат паметник.
• Днес си в УНСС, утре някой се възнесе.
• Днес си черноглед, утре се опулиш като слънчоглед.

Чувал съм и няколко “сложни” лафа, ако може така да се каже:

• Днес си на 20, утре на 40, в други ден – бял косъм.
• Днес ходиш на купони, утре ядеш на купонна система, накрая останеш системи и гледаш в небето.
• Децата растат, народи загиват, животът си отива.
• Това е животът: хапнеш, пръднеш и си отидеш.
• В живота е така – ожениш се, направиш детенце, то порастне, удари го пубертета и стане идиот.
• Това е животът: всеки ден се будиш до жена с брада, а накрая – до жена с коса.
• Животът е смърт, а дано успеем да се повеселим в тоя помеждутък.
• Животът е конкурс с нещастен финал, ама нали за това е живот – да му се радваме.

И един лаф на брат му – келнера Мишо Бакшишо:

• Днес носиш таблата / кафе, утре теб те носят.

Забележка: по принцип в разговорната реч Шишо казва „днеска“ (или неска), но в писмен вид ми се вижда по-прилежно с „днес“.

Благодаря за допълненията на: rskoldov, Георги, Snejka, Жоро, don_vacho, tania, kala6, Megan, Мартина.

Илийката
E… ти виж размера на чибуците! Не мисля, че размерът има значение! Виж въглените са по-интересна тема!

Боби
Размерът на чинийката много ме тормози, защото реално моята примерно е неизползваема, освен да си подпираш щипката. Твоята е по-добре, ама тая на снимката си е направо като плато за сирене.

Илийката
Представяш ли си… наргиле с голяма тефлонова тавичка и наредело плато с луканки и френски сирена на тавичката!

Боби
Може да е двуслойна тавичка, за да се подгряват хави горе, докато отдолу се нареждат въглени. Ем пушиш и имаш въглен-съплай, ем си правиш запечена луканка с топено сиренце.

Илийката
Комбинирано наргиле с фондю

Боби
Тичам в патентното – Фондюле ша го кръстим, вземай домейна докато има

По експериментален път проверих и резултатите са красноречиви. От шест пъти танци за последните 4 седмици, шест пъти на следващата сутрин (по-скоро обяд) намирам в себе си чужда запалка. Това ми се е случвало сегиз-тогиз през пролетта, доста често през лятото и сега е вече с гарантирано проявление.

Тъй като не пуша, а запалката я намирам обикновено във вътрешен джоб на якето, малко вероятно е някой друг да я поставил там. Но въпреки всичко тя си е там, неизменно.

Моля ви, пазете си запалките, ако ме видите в някой клуб!

• Злостния шоп – живее сам; бабата или я е уморил преди 20 години или тя е избягала сама жената, разбирам я; анти-всеки и всичко; първо псува, после мисли; злобата го е изсушила като чируз, има сух врат и носи балтон и през лятото;
• Безхарактерния – меката Мария; живее под чехъл от 55 години; съгласява се с всичко и няма собствено мнение; закръглен, червендалест, бабата го храни добре ако фърля боклука редовно; ползва космодиск и се облича прилично;
• Политикана – върлинест, с дълги, засукани косми в ушите и носа; оплешивял почти изцяло, но малкото останала коса се носи рошава и обикновено излиза на вълма от ризата, с която ходи целогодишно; разгърден, с космати гърди и активна миризма на old spice (демек на труп); ръкомаха непрестанно, говори на висок глас, все едно е на партийно събрание; фърля слюнки и често си намества ченето, щото му се измята от приказки; има мнение по всеки въпрос, като най-обича политиката.

After we’ve set the stage & cast, самата случка. Политиканът се е разгорещил на (вероятно) любимата му тема – колко е зле държавата. Тъй като Злостния се прави, че не слуша, Политиканът говори почти изцяло на Безхарактерния:

- Аз на тая държава – плюя! Какво е това нещо, бе, наборе?! Оставиха учителите без пари – а кой ще учи децата на България?! Айде, ние, пенсиите, вече сме взели-дали и без това – то няма пари за хляб, какво остава за лекарства! И навсякъде Бойко, Бойко, да речеш, че второ пришествие! Аз за една оправена пресечка не се впечатлявам! Затова реших вместо Бойко – бойкот! Бойкот на държавата! Няма да си плащам сметките, няма да си плащам данъците, няма да им пълня гушите на тия несретници! Така ли е, наборе?

- Така е, така е, не е на добре тая… – опитва се да вметне Безхарактерният, но другия изобщо не му обръща внимание.

- Ша си седя дома, ша пия бистра вода и на държавата един лев няма да дам! И хляба ша откажа! Тия изнесоха зърното на народа, оставиха на хората къщите водата да им отнесе… – моментна пауза за наместване на ченето, при което се включва Злостният, който до момента, явно несъгласен, мърмори и фучи, но сега вече не издържа.

- Уеуееей ти на стари години ептен изкуфе бе, йебем ти и тиква празна, и бойкот! Е па и я тебе че те бойкотирам тогаа! Да се гътнеш от глад и бойкот дано, а я и за една пикня до гроба ти няма да дойда!

Вдигна ядосано яката на балтона, врътна се и отпраши. Ей тва е то, истинското приятелство!

Действително, концепции като „процент от интересни плодове“ или „дед коледа37см брада“ не се срещат често в рекламата. Може би на това разчита човекът. Забележете и типографската персонализация с написано на ръка „1“ в края на номера!

Това прилича на нещо, писано и изиграно от Камен Донев… Което ме подсети – юрвам се за билети за Народното творчество на Камен Донев! Даже още от тази седмица, че току-виж не останали за 30.10. И е нужно да агитирам Пецата за едно междинно Петно и/или Найлон.

В тоя момент се чува финалната фраза от кючека – „Свооободно! Почеши коня!“, което ме кара да се ухиля доволно. Жената си помисли, че гледам към нея и ме пита: „Извинете, познаваме ли се?“. Аз, учудено: „Ами, по-скоро не?“. Тя, озадачено: „Ами защото ми се усмихвате така и аз помислих, че… е нищо, извинете!“.

Аз, триумфално: „О, не се извинявайте, това е заради кючека!“. И пресекох улицата.

Петьо
много е тежко

Боби
Оооо таман чаках писмо в бутилка от Мраморно море да доплува
На български с турски акцент написано на гръцки

Петьо
бе за малко да търтя да бягам през турската граница

Боби
Заподозрях… Още кат ми се обади от Силистар и някак си в гласа ти се прокрадна надежда, че ще ти препоръчам още някое място по-южно, тъй към къде Босфора.

Петьо
мислех да фана с плуване къмто одрин
ама се притесних да не ме опъне някоя анадолска русалка

Боби
Дънна русалка

Петьо
в краен случай – с водно колело.

Боби
С колело ще трябва и Влади да вземаш, щото… кхм… нали… Пляс-пляс… сещаш се

Петьо
той ще върти, аз ще карам

Хунта
)
вежд‘ъта

Боби
виждЯ също му се вика по някои краища

Хунта
става и така

Хунта
Енрике Иглесияс брат му!

Боби
АХАХАХАХА
Дааа има прилика

В резултат, кошовете на камионите застъргаха здраво в горната си част. Левият, обаче, не се отказа! Той е тъп и упорит. С малко повече зор, скързане, остъргана боя и псувни… мина в крайна сметка.

Върхът на лудостта е, че десният камион беше оставен без водач. Паркиран. На кръстовище. Което вероятно обяснява защо псувните бяха само посока ляво>дясно.

пп: Ако ви забива малко браузъра, спрете JS. Ако не знаете как, просто изчакайте секунда и ще се оправи.

Чаках на светофара, предвидливо отстъпил назад от платното, че локви. Опитвах се да се обадя на шефа, от който имах пропуснато обаждане. С едната ръка държа чадъра, с другата – придържам телефона към ухото.

Една маршрутка изфуча на жълто с преобладаващо червено. Имам усещането, че нарочно изви в дясно, да мине близко до бордюра, в най-дълбоката вода. Оплиска всички хора пред мен и поне двама зад мен.

В опит да се предпазя, опитах да сваля чадъра надолу, без да промуша някой от хората. Не успях, а в процеса телефонът излетя от ръката ми и цопна с ряз в поне 5 см дълбока локва. Там го намерих разглобен – задния капак и батерията бяха паднали…

Сега ползвам временно един служебен. Тъй че ако ми звъниш, не се втрещявай, че питам кой се обажда. Както се досещаш, всички номера ми бяха на телефона, а не на картата. Едва 60% от тях бях синхронизирал с Outlook…

Преди известно време, на голям булевард в Пловдив засякох ето този пътен знак, все още неприсъстващ в ЗДП. Някак напомня на нещо от група Ж, но с изненада. Неочакван край, тъй да се каже. Не съм и мислил, че ще се подходи сериозно – нов знак например, изряден. Къде ти – някой минал и айляшката залепил едно найлонче, което ще литне при първия вятър.

Днес, например, станах свидетел на едно от най-искрените изумления, които съм виждал. Не беше удобно да извадя жисиема да щракна лицето на персоната, иначе щяха да вземат снимката във Уебстър речника за „втрещявка“.

Сутринта бях в ПИБ до нас и чаках на опашка от трима. От слушалките ми се разнасяше нежно, разсънващо:

Гаджета по монокини
Тайно ми намигат
Черпя ги едно мартини
И при мене идват
Хайде на море…
Амет, Цап-царап

Бизнес дама на видима възраст 35 години беше на опашката пред мен и няколко пъти се обърна да види кой е тоя, дето слуша Амет в банка. Беше нещо като неодобрително изумление, но с една скрита искра в погледа, която подсказваше, че е готова да скочи на бара в Най Клуб, с подходяща стимулация.

Интересното настана, когато скришно смених папките и следващата песен изгърмя мощно с:

Take me down
To the paradise city
Where the grass is green
And the girls are pretty
Take me home
Guns, Paradise City

Тогава жената се обърна на токчета (изпълни почти идеално „крррръъъ-гом“) и се втренчи ококорено в мен с най-чиста проба изумление.

Ah, the simple pleasures of life!

Проведе се следният разговор с жената от щанда:

— Дайте ми от това пи-ле-шко филе, ако обичате!
— Това е пуешко, господин Вучков!
— А, познахте ме значи! Тогава ми дайте от пу-еш-кото филе 300 грама!
— Заповядайте!
— Поднасям ви благодарностите си и отминавам!

Сигурен съм, че всички се сещате за онзи особено членоразделен говор, който Вучков ползва, за да подчертае нещо. Е, това влезе в употреба за пилешкото ! Интересното е, че след няколко минути, докато аз бях вече на следващия щанд, Юля се върна и разговорът продължи:

— Извинете, извинете, вашата колежка къде се дяна?
— Коя колежка, господине?!
— Тази, която ми продаде пи-ле-шкото преди малко.
(от задните стаи излиза въпросната жена, понесла табла с разни колбаси)
— ВИЕ! Да, да, точно вие! Това пи-ле-шко филе чисто ли е? Да няма разни примеси, добавки, фуражи, баластра?
— Ама, господин Вучков, това е пуешко филе!
— Ааа, да. Само пуйка ли има вътре или и други неща?
— Само пуйка, надявам се…
— Е и аз се надявам, за ваше добро! Лек ден!

Скивай ве, Бай Брадър спонсор на Бай Експо!

Брат ми се захили кат пача и кат изпопадаха тия ми ти хора наоколо от смях… И сочат към билборда и викат „ма верно пише бай брадър!“. А то не пише нищо такова.

Видно е, че се оправят нещата в държавата. Отиват на по-добре, вдига се стандарта…

- Муци, как е при вас, пече ли, щото тука е жегичка…
-Какво? Дъжд? Неее, няма никакъв дъжд, тук е жегичка! Снощи бяхме на Романса и беше 30 градуса в 9 вечерта и аз изядох две палачинки… чакай да ти кажа… със шоколад и двете!
-Не съм дебела! Не ми говори така!
-Е добре дебела съм ама не искам да ми го казваш, аз си го знам!
-Еее не, няма да вали тука!
-Ааааа, мразя те!
-Защото ще пратиш дъжд от морето, затова те мразя!
-А-ки-ки-ки-ки (смях), така ли бе шуши? Добре… Ох айде махай ми се от главата че ми писна от тебе! Айде че ми звъни другата линия!

No comment, просто виж заглавието.

При което едно кегче с трясък пада на паважа. Двете момчета се спогледаха уплашено, обърнаха се и хукнаха да бягат нанякъде. Шофьорът спря, слезе, огледа камиончето за повреди и чак като се качваше забеляза падналият кег. По нищо не показа да е изненадан. Качи кегът в каросерията и потегли. Двете момчета бяха избягали.

- Ооо, кумшийкей, дабро утру!

– А дабро дъйе, ти кък си, къде толкуз рану?

– Ми ей гу дей, за пенсията идох да проверя, дъл не са я увеличили или не… Ама не са я увеличили де.

– Еее, ама мойта я дигнаха! Ммдаа, скочи с леф и читирси стотинки поне!

– Брех, мръсниците, те сига кумунистите зеха властта, а ти едно време с партийния секретар имаше бая земани-давани, знам та аз теби… и веднага ти вдигнаха пенсията!

– Кумуниска ле?! Ти на куго викаш кумуниска – синя подлога с подлогата ти… Аз цял живот за тоя леф и читирси съм са бъхтала…

Тук аз вече бях достатъчно близо, за да възкликна изумено с ококорен поглед „За бога, жено!“. Едната бабичка не пропусна да ме нахока:

– Ти, мумче, ни са бъркай! Кат станиш за пенсия ша видиш ко йе хубу да си кумунис!

Почти тичешком и доста втрещено се изнесох от полесражението.

Първия чичка подема оттегчено и протяжно със шопски диалект и ударения, които не мога да пресъздам:

- Ей, баджанак, толко да сум учен, де що книга има сум изчел! Толкоз сум учен, че нема книга да не сум я чел! И ми е тъпо сега, нема кво да четем… Дай акъл шо да праим?

Втория се обажда амбицирано:

- Е, па, фани чети „Под игото“, ем да опресниш знания малко!

Първия, особено изумен и леко обиден:

- Я па тоя, що е тва „Под игото“, такава книга нема, я не сум я чувал, не сум я чел, значи нема! Тъй ли е?

Третия чичка, който до сега е сръбвал пещерската от шишенцето, заключава:

- Е па нема, щом набора не е знае – нема. Он е учен човек, другото остъй го!

Детенцето е мъжко, а момчето явно няма никакъв опит с децата. Първо му събува гащите до глезените, с което го обездвижва тотално и после му казва с подканващ глас „Пикай де, какво чакаш!„. Обаче детето не иска да пикае – седи и баунси на място, тъй като не може да се движи. Младежът, виждайки, че цялото привлечено от голото бебешко дупе кафе му гледа сеира, пробва по-заобиколно: „Хайде пишкай все едно си в къщи!„

При което бебето прикляква лекичко и започва да пикае с всички сили. Проблемът е, че поради специфичния ъгъл на приклякане (за да не падне, че му пречат свалените гащи) и особеностите на пишката му – малка и стърчи напред – пикаейки ефективно пълни смъкнатите си памперс, гащи и панталонче с урина.

Обаче явно момчето не забелязва, защото се обръща към кафето и тържествуващо казва „Ето, видя ли – пикае!„. А от там младо момиче, надигайки се ядосано от масата му отвръща: „Пикае, ама къде?„.

…а Влади и Петя предния петък така се изпраскали, че са в болница и двамата сега! Счупени ребра, синини…

Аз се пуля невярващо – за какво буйно праскане трябва да става дума?! Но се оказва, че имало логично обяснение:

…ами много бързо е било и много силно, да! Добре, че еърбезите са се отворили. А колата е помляна…

Съвсем правилно казва, че кошчето се завърта около една ос в горния му край, като съдържанието се изсипва в предварително подготвена торба за смет.

Другите две, обаче, в типично тийн-дух, front everything, спорят. Едното казва, че това не било възможно, защото това не било ос в горния край, а метална пръчка, за която е заварено кошчето, ето, виж… С което ритва дъното на кошчето и то покорно се завърта, изсипвайки съдържанието си на спирката.

Поради шумотевицата цялата тълпа на спирката поглежда към момчетата, които се подхилкват нервно и подритват боклука с опити да направят по-компактна купчинка. Едното пита „А бе, кой разсипа тоя боклук тука?!„

В един момент тя намества нещо панталона си, изкривява крачка по странен начин и пуска тройна къркореща пръдня – кккрррт, крррр, рррррт! Инстинктивно се засмивам най-искрено. Лелката се обръща притеснено, ококорва се, явно изумена, че някой върви след нея (аз вървя тихо) и засрамено свърва в първата алея на парка, почти тичайки. Аз бързам да заобиколя пръдливия облак.

Ама наистина трябва да си мноооого тъп, за да не шибнеш два шамара на нахалния Буратино. И което е по-лошото – коя нормална фирма би рекламирала по тоя начин?! Ако не си бърз – няма да ядеш шунка! Ами че аз съм на работа – докато ида до магазина и ша свърши! Нужно ли е да прекарвам по 3 часа дневно във военен лагер за подготовка на SAS частите, за да мога да смогна на един Буратино – подставено лице?

По този начин ме отблъскват. Все едно не съм достоен за пикливата гръцка шунка. В АВА-та на Дойран продават по-хубава и без това…

Виж, онова с кльокащата пуйка, дето вика „Браво, браво, браво“ е друга работа!

Миналата година ни пробутваха еленче, преоблечено като мече и мече, преоблечено като еленче. Купуваш си съм 60 литра кола и сбираш дружинка от две кукли. Кукли-травестити. Как бихте нарекли по друг начин елен, който иска да е мечка и обратното? Това си е класическа дефиниция на травестизъм.

Тази година зарибявката е по-тънка – джуджета със захарен поглед. Купуваш си към 40 литра кола и получаваш групичка от три джуджета в еротични пози. Джуджета гейове. Отворете една Кама Сутра и неизбежно още в ранните глави ще откриете позите, за които са се подготвили джудженцата. А специфичния им блажен поглед можете да го видите в Спартакус в подходящ ден и облекло или пък в Борисовата по тъмните алеи в очите на чички с дълги кафеви шлифери и пакетче бонбонки в ръка.

Не съм сигурен какво следва другата година, но имам няколко хрумки – дядо Коледа с някой розов лоу райдър с тигров салон в ролята на сводник; Снежанка на Околовръстното с табела за примоция 5 лефта саксифона; Рудолф Червения Нос в неприлични дейности с шише…

Притеснително е. Добре поне, че децата не разбират. Освен ако не четат този блог.

Първата е с точките от бульони Маги, а втората – с Циф и Доместос. В тази за сухите супи излизат 4-5 уруда, някакви нелепи мутанти, отвратителни извращения, напомнящи за някакъв крайно необичаен Франкенщайн, сглобен от човешки крайници и прекомерно голям пакет суха супа. Е мамка му! Едно време с подобни уруди плашеха децата, които не си ядяха спаначната каша и грис-халвата! Не може сега до толкова да се променили разбиранията, че да ги имат за привлекателни…

Бруталното идва после – изрежете от бульона 2 точки, от супата 3 точки и прочее, па ги изпратете на нас. Вече си представих как веселата мацка в червена рокля хваща бензиновата резачка и погва тия уруди из студиото, с надеждата да им отреже ПАРЧЕ ОТ ГЪРБА и да го изпрати по пощата. С две думи тази реклама не казва „Пийте топъл бульон от Маги!“, казва „Накълцайте одухотворените уруди с форма на суха супа!“

В другата реклама пък задружни и нищо неподозиращи татко и син излизат от къщи и оставят чистещата мама сама в лапите на изчадията. Които изскачат ненадейно и едихно от антрето – гигантски оживели бутилки Циф и Доместос със съответно жълти и зелени чорапки. Ако на мен ми се пръкнат така два уруда ненадейно, докато кротко си правя туршията, или ще се гътна на момента от уплах и сърцепут или просто ще се пресегна за големия нож.

Но не! Мамата е запленена от желанието на уродите да помогнат! Първо единият урод (Цифът) изцръква нещо бяло на печката, после другият уруд (Доместосът) изцръква нещо прозрачно на пода и упорито го размазва с четка.

Не ме разбирайте погрешно – аз самият съм отдавнашен потребител на тези продукти. Но сега вече започвам да се притеснявам много сериозно за собствената си сигурност, и, което е още по-зле – за душевното здраве на продуцентите на тази реклама, всеки път като реша да измия балатума или печката! Аман от уруди!

пп: Нарочно пиша уруд с правописна грешка, че е по-въздействащо така.

<точка цвят=„червена“ статус=„включена“>

Първия път, когато се сблъсках с рекламата на Pur Extra реално я чух, защото миех печката в другата стая. Жената гледаше телевизия и изведнъж в стаята прогърмя: КУР ЕКСТРА! СЪС СИЛАТА НА ШПАТУЛА!

Подскочих, и едва не изтървах Cif-ът, който за щастие не е ЕКСТРА или пък няма СИЛАТА НА ШПАТУЛА, но върши страхотна работа. Предпазливо подвикнах на жената да разясни за какъв КУР ЕКСТРА иде реч в прайм тайма на националната теуевизия БиТиВи. Последва яростен диалог и препирня, които няма да описвам…

Не мирясах, докато не видя със собствените си очи това гениално творение на рекламната индустрия. „Не аз, чиниите ще измие кура ми екстра, който е силен като шпатула!“. Значи е вярно!

Набързо разлистих Кама Сутрата, за да се уверя, че правилно си спомням наименованието (шпатула) на оня поза, в която лягаш настрани зад жената и реално акта се осъществява на хълбок малко.

Оказа се, че се казвало „лъжички“. Какво разочарование… Може би съм се объркал заради ония подмятания „да отръскам маламашката“, „чакай да подложа мистрията“, „завърти се да спусна отвеса“.

Сега поне съм спокоен, че по еБиТиВи-то не говорят за КУРове и ШПАТУЛИ по никое време.

</точка>

Още от началото ще заявя, че като цяло рекламата ме кефи и на пръв поглед е забавна. Весела музичка, добра хореография, ухилени и красиви младежи, разхладителна напитка с кофеин, карамел и вода… Готьяничко, та дрънка.

Обаче още след първото гледане рекламата остави в мен едно натрапчиво чувство, че има нещо гнило в Дания. При следващо засичане на спота го наблюдавах по-критично. И, разбира се, открих две проблемни места – едното доста сериозно, другото по-просташко, но все пак весело.

Открих, че главното ми притеснение е насилствеността и затрудненията, която лъхат от рекламата. Започва се с това, че продавача на Кола баш в жегата, когато се предполага да навърти оборота, се скатава на сянка като ченге в бургаско кафене.

Нещастния и прежаднял мим трябва да положи усилие, да издърпа насила продавача, за да получи Кола. Един вид оня мързел не си върши работата и клиента трябва да ходи да дърпа като добиче за една Кола.

След това продавачът не си вади поука. Налага се да разтеглят наглия мързел из целия площад като шивачка – ластично трико за едната Кола. И накрая, като идва камиона, вместо шофера да го спре на средата на плаца и да вземе да раздава кола с пълни шепи, се налага на цялата Кола-зависима комуна да тегли като вола Белчо на нивата – ралото.

Не е редно от гледна точка на фирмата получаването на продукта да е свързано с такива трудности като изтегляне на продавача на имагинерно въже; нито пък от гледна точка на клиента да насилва продавача да дойде с „дозата“ Кола.

И за финал – забавната част. Защо, когато дърпат мързеливия продавач, изглежда всякаш го теглят за уя (тъй названия гряздей)? Какво иска да каже Кока-Кола на клиентите си?

За да пиете Кола трябва да сте мим, да сте се класирали за Ironman, изтегляйки камион с голи ръце и да ни дърпате за пишката!