на боби блога

Отивайки на работа, пред един от кварталните супери има масичка, на която нон-стоп кибичат няколко дърти чички алкохолици и бистрят политиката.

Първия чичка подема оттегчено и протяжно със шопски диалект и ударения, които не мога да пресъздам:

- Ей, баджанак, толко да сум учен, де що книга има сум изчел! Толкоз сум учен, че нема книга да не сум я чел! И ми е тъпо сега, нема кво да четем… Дай акъл шо да праим?

Втория се обажда амбицирано:

- Е, па, фани чети „Под игото“, ем да опресниш знания малко!

Първия, особено изумен и леко обиден:

- Я па тоя, що е тва „Под игото“, такава книга нема, я не сум я чувал, не сум я чел, значи нема! Тъй ли е?

Третия чичка, който до сега е сръбвал пещерската от шишенцето, заключава:

- Е па нема, щом набора не е знае – нема. Он е учен човек, другото остъй го!

Прибирайки се по заобиколен маршрут вчера от работа, минавам покрай едно квартално кафенце. В близката окосена градинка виждам едно младо момче (вероятно около 20 г.), на което явно са поверили изпикаването на около 3 г. детенце.

Детенцето е мъжко, а момчето явно няма никакъв опит с децата. Първо му събува гащите до глезените, с което го обездвижва тотално и после му казва с подканващ глас „Пикай де, какво чакаш!„. Обаче детето не иска да пикае – седи и баунси на място, тъй като не може да се движи. Младежът, виждайки, че цялото привлечено от голото бебешко дупе кафе му гледа сеира, пробва по-заобиколно: „Хайде пишкай все едно си в къщи!„

При което бебето прикляква лекичко и започва да пикае с всички сили. Проблемът е, че поради специфичния ъгъл на приклякане (за да не падне, че му пречат свалените гащи) и особеностите на пишката му – малка и стърчи напред – пикаейки ефективно пълни смъкнатите си памперс, гащи и панталонче с урина.

Обаче явно момчето не забелязва, защото се обръща към кафето и тържествуващо казва „Ето, видя ли – пикае!„. А от там младо момиче, надигайки се ядосано от масата му отвръща: „Пикае, ама къде?„.

Младо момиче с жисием. Аз отивам на работа и вървя насреща. Разминавайки се, чувам, че става дума за някакво праскане!

…а Влади и Петя предния петък така се изпраскали, че са в болница и двамата сега! Счупени ребра, синини…

Аз се пуля невярващо – за какво буйно праскане трябва да става дума?! Но се оказва, че имало логично обяснение:

…ами много бързо е било и много силно, да! Добре, че еърбезите са се отворили. А колата е помляна…

На трамвайната спирка, покрай която минавам всеки ден. Три момченца, да речем 14 годишни, рапърски одежди последна мода. Едното обяснява как се изпразват кошовете за боклук от служителите на Чистотата.

Съвсем правилно казва, че кошчето се завърта около една ос в горния му край, като съдържанието се изсипва в предварително подготвена торба за смет.

Другите две, обаче, в типично тийн-дух, front everything, спорят. Едното казва, че това не било възможно, защото това не било ос в горния край, а метална пръчка, за която е заварено кошчето, ето, виж… С което ритва дъното на кошчето и то покорно се завърта, изсипвайки съдържанието си на спирката.

Поради шумотевицата цялата тълпа на спирката поглежда към момчетата, които се подхилкват нервно и подритват боклука с опити да направят по-компактна купчинка. Едното пита „А бе, кой разсипа тоя боклук тука?!„

Вървя покрай детската градина с бърза крачка и настигам жена, която върви в моята посока: една лелка, вероятно към 50+ годишна, доста едра и висока.

В един момент тя намества нещо панталона си, изкривява крачка по странен начин и пуска тройна къркореща пръдня – кккрррт, крррр, рррррт! Инстинктивно се засмивам най-искрено. Лелката се обръща притеснено, ококорва се, явно изумена, че някой върви след нея (аз вървя тихо) и засрамено свърва в първата алея на парка, почти тичайки. Аз бързам да заобиколя пръдливия облак.

Преди седмица-две попаднах на една рядко проста (анти)реклама. В нея, по завоалиран начин, се казва следното: „Ако искаш да опиташ нашата шунка Никас, трябва да си мноооооого тъп!„. След което едно смешно лапе, приличащо на недохранен Буратино, грабва чиния с хапки изпод носа на още по-смешен чичка, който е нещо като порастнала версия на недохранения Буратино.

Ама наистина трябва да си мноооого тъп, за да не шибнеш два шамара на нахалния Буратино. И което е по-лошото – коя нормална фирма би рекламирала по тоя начин?! Ако не си бърз – няма да ядеш шунка! Ами че аз съм на работа – докато ида до магазина и ша свърши! Нужно ли е да прекарвам по 3 часа дневно във военен лагер за подготовка на SAS частите, за да мога да смогна на един Буратино – подставено лице?

По този начин ме отблъскват. Все едно не съм достоен за пикливата гръцка шунка. В АВА-та на Дойран продават по-хубава и без това…

Виж, онова с кльокащата пуйка, дето вика „Браво, браво, браво“ е друга работа!

Дали сте обърнали внимание на интересната последователност, дори аналогия, във миналогодишната и тазгодишната рекламни кампании на Кола-Кола? Влече ги нещо към гейщината…

Миналата година ни пробутваха еленче, преоблечено като мече и мече, преоблечено като еленче. Купуваш си съм 60 литра кола и сбираш дружинка от две кукли. Кукли-травестити. Как бихте нарекли по друг начин елен, който иска да е мечка и обратното? Това си е класическа дефиниция на травестизъм.

Тази година зарибявката е по-тънка – джуджета със захарен поглед. Купуваш си към 40 литра кола и получаваш групичка от три джуджета в еротични пози. Джуджета гейове. Отворете една Кама Сутра и неизбежно още в ранните глави ще откриете позите, за които са се подготвили джудженцата. А специфичния им блажен поглед можете да го видите в Спартакус в подходящ ден и облекло или пък в Борисовата по тъмните алеи в очите на чички с дълги кафеви шлифери и пакетче бонбонки в ръка.

Не съм сигурен какво следва другата година, но имам няколко хрумки – дядо Коледа с някой розов лоу райдър с тигров салон в ролята на сводник; Снежанка на Околовръстното с табела за примоция 5 лефта саксифона; Рудолф Червения Нос в неприлични дейности с шише…

Притеснително е. Добре поне, че децата не разбират. Освен ако не четат този блог.

Какво им стана на тия рекламисти напоследък?! За нула време – две реклами с уруди (но тук не става дума за оня тип миловидни уруди, които будят съжаление и умиление, като например Кръстьо Лафазанов във „Бурята“). Това е притеснително както и да го погледнете.

Първата е с точките от бульони Маги, а втората – с Циф и Доместос. В тази за сухите супи излизат 4-5 уруда, някакви нелепи мутанти, отвратителни извращения, напомнящи за някакъв крайно необичаен Франкенщайн, сглобен от човешки крайници и прекомерно голям пакет суха супа. Е мамка му! Едно време с подобни уруди плашеха децата, които не си ядяха спаначната каша и грис-халвата! Не може сега до толкова да се променили разбиранията, че да ги имат за привлекателни…

Бруталното идва после – изрежете от бульона 2 точки, от супата 3 точки и прочее, па ги изпратете на нас. Вече си представих как веселата мацка в червена рокля хваща бензиновата резачка и погва тия уруди из студиото, с надеждата да им отреже ПАРЧЕ ОТ ГЪРБА и да го изпрати по пощата. С две думи тази реклама не казва „Пийте топъл бульон от Маги!“, казва „Накълцайте одухотворените уруди с форма на суха супа!“

В другата реклама пък задружни и нищо неподозиращи татко и син излизат от къщи и оставят чистещата мама сама в лапите на изчадията. Които изскачат ненадейно и едихно от антрето – гигантски оживели бутилки Циф и Доместос със съответно жълти и зелени чорапки. Ако на мен ми се пръкнат така два уруда ненадейно, докато кротко си правя туршията, или ще се гътна на момента от уплах и сърцепут или просто ще се пресегна за големия нож.

Но не! Мамата е запленена от желанието на уродите да помогнат! Първо единият урод (Цифът) изцръква нещо бяло на печката, после другият уруд (Доместосът) изцръква нещо прозрачно на пода и упорито го размазва с четка.

Не ме разбирайте погрешно – аз самият съм отдавнашен потребител на тези продукти. Но сега вече започвам да се притеснявам много сериозно за собствената си сигурност, и, което е още по-зле – за душевното здраве на продуцентите на тази реклама, всеки път като реша да измия балатума или печката! Аман от уруди!

пп: Нарочно пиша уруд с правописна грешка, че е по-въздействащо така.

Кратко сказание за най-великата реклама, въртяща се в момента по телевизията. “Големият не е за изпускане”, това също!

<точка цвят=„червена“ статус=„включена“>

Първия път, когато се сблъсках с рекламата на Pur Extra реално я чух, защото миех печката в другата стая. Жената гледаше телевизия и изведнъж в стаята прогърмя: КУР ЕКСТРА! СЪС СИЛАТА НА ШПАТУЛА!

Подскочих, и едва не изтървах Cif-ът, който за щастие не е ЕКСТРА или пък няма СИЛАТА НА ШПАТУЛА, но върши страхотна работа. Предпазливо подвикнах на жената да разясни за какъв КУР ЕКСТРА иде реч в прайм тайма на националната теуевизия БиТиВи. Последва яростен диалог и препирня, които няма да описвам…

Не мирясах, докато не видя със собствените си очи това гениално творение на рекламната индустрия. „Не аз, чиниите ще измие кура ми екстра, който е силен като шпатула!“. Значи е вярно!

Набързо разлистих Кама Сутрата, за да се уверя, че правилно си спомням наименованието (шпатула) на оня поза, в която лягаш настрани зад жената и реално акта се осъществява на хълбок малко.

Оказа се, че се казвало „лъжички“. Какво разочарование… Може би съм се объркал заради ония подмятания „да отръскам маламашката“, „чакай да подложа мистрията“, „завърти се да спусна отвеса“.

Сега поне съм спокоен, че по еБиТиВи-то не говорят за КУРове и ШПАТУЛИ по никое време.

</точка>

Иде реч за последната завъртяна у нас ТВ реклама на Кока-Кола – тази с един мим и един площад пишкодръпи.

Още от началото ще заявя, че като цяло рекламата ме кефи и на пръв поглед е забавна. Весела музичка, добра хореография, ухилени и красиви младежи, разхладителна напитка с кофеин, карамел и вода… Готьяничко, та дрънка.

Обаче още след първото гледане рекламата остави в мен едно натрапчиво чувство, че има нещо гнило в Дания. При следващо засичане на спота го наблюдавах по-критично. И, разбира се, открих две проблемни места – едното доста сериозно, другото по-просташко, но все пак весело.

Открих, че главното ми притеснение е насилствеността и затрудненията, която лъхат от рекламата. Започва се с това, че продавача на Кола баш в жегата, когато се предполага да навърти оборота, се скатава на сянка като ченге в бургаско кафене.

Нещастния и прежаднял мим трябва да положи усилие, да издърпа насила продавача, за да получи Кола. Един вид оня мързел не си върши работата и клиента трябва да ходи да дърпа като добиче за една Кола.

След това продавачът не си вади поука. Налага се да разтеглят наглия мързел из целия площад като шивачка – ластично трико за едната Кола. И накрая, като идва камиона, вместо шофера да го спре на средата на плаца и да вземе да раздава кола с пълни шепи, се налага на цялата Кола-зависима комуна да тегли като вола Белчо на нивата – ралото.

Не е редно от гледна точка на фирмата получаването на продукта да е свързано с такива трудности като изтегляне на продавача на имагинерно въже; нито пък от гледна точка на клиента да насилва продавача да дойде с „дозата“ Кола.

И за финал – забавната част. Защо, когато дърпат мързеливия продавач, изглежда всякаш го теглят за уя (тъй названия гряздей)? Какво иска да каже Кока-Кола на клиентите си?

За да пиете Кола трябва да сте мим, да сте се класирали за Ironman, изтегляйки камион с голи ръце и да ни дърпате за пишката!