Така се случи, че мой приятел донесе 4 чистени пъстърви и се наложи да бъдат приготвени бързо, смело и сръчно. По възможност да са ядливи след това.

Тъй като предишният ми опит с тая риба се свежда до осоляване, омазняване и мятане на скара (или плоча), наложи се да импровизирам с нещо на фурна. Какво се случи?

Всяка риба осолих много добре, по кожата и в коремната кухина. След това наръсих всичките със сока от половин лимон. После стрих по една щипка мащерка (брана от мен по Гергьовден) за всяка риба и подправих обилно, наблягайки на вътрешната страна (в корема). Пак в корема поместих 3-4 парченца масло с размера на монета от 1 лев. Другата половина от лимона беше нарязана на тънки полумесци, които също втъкнах в корема на всяка риба.

Използвах 2 големи глинени и гледжосани „керемиди“ вместо тавичка. Намазних ги с олио. Във всяка сложих по две пъстърви. По кожата на рибата сложих още 2-3 парченца масло. Ливнах 2 непълни супени лъжици бяло вино във всяка керемида. Сложих в Раховеца, предварително загрян на фулмакс. След 20 минути извадих.

Гарнитурата беше задушени картофи с масло, а украсата на всяка порция – задушени мини печурки с бял пипер и мааалко сметанка.

Няма снимки, което показва настървението на гостите и домакините…

Основната цел на упражнението беше приготвянето на Pâte à frire, известна на български като патафри, или паста за паниране, панировка. По принцип всеки знае „тънката лайсна“ – редуване на яйца, брашно, галета по избор. Обаче с майка решихме да отворим Библията – един рецептурник за Обществено Хранене от преди 25 години, дебел, с червени, твърди корици. Това ми е любима готварска книга по много причини, като например грамажите на съставките в порции и лесното пресмятане на по-голяма доза. По този начин до ден днешен организирам разпивките – който е имал достъп до Google Docs списъците знае.

Та ето нашата рецепта и няколко снимки на тема патафри. Първо набавяш следните продукти:

• 2 яйца
• 100 гр пресято брашно, което може да се замени с царевично нишесте
• 4-6 сл бира, на вид – не трябва да става много рядко
• Подправки на вкус: сол, куркума, черен пипер за начало. На снимките се вижда, че слагам мащерка, но и розмарин (сух, стрит на прах) е добре, дори и копър.

След това:

1. Разбиваш белтъците на сняг, отделно, без никакви добавки.
2. Разбиваш жълтъците, брашното, бирата и подправките, пак отделно.
3. Смесваш двете неща, като бъркаш само с вилица (не с миксер) до получаване на хомогенна и гъста смес.
4. Изчакваш 30 минути, през което време държиш сместа на хладно, а ти пиеш хладна бириШка.
5. Топиш каквото ще панираш в кашата, оцеждаш за секунда, пускаш в тигана.
6. Пържиш до зачервяване (1-3 минути макс), обръщаш и пак до зачервяване
7. Вадиш със решетъчна лъжица или щипка, като оцеждаш олиото.

Извадените панирани неща дръж на топло докато не приключиш изцяло с процедурата. В нашия случай – йенска съдинка на съседния котлон, което я държи подгряна.

Поднасянето е задължително с лимон. Възможна е и свободна интерпретация на млечно-сметаново-майонезен сос с копър, както и само копър за декорация (или друга прясна подправка, като розмарин, мащерка, магданоз).

Това е то, в бъдеще ще драсна за хайвера и маринованата рибка, че се получава особено вкусна и подходяща с бутилка Руский Стандарт Платинум.

Какво е нужно?

• Свинско месо
• Картофи
• Подправки
• Олио
• Тава
• Алуминиево фолио

Как се приготвя?

1. Посоляваме месото
2. Белим и режем картофите
3. Мажем тавата с олио
4. Слагаме месото и картофите вътре
5. Ръсим подправки и разбъркваме всичко добре
6. Загрявате фурната на фулмакс
7. Завиваме с фолио и печем на фулмакс за час и малко

Как се разбира, че е готово?

Вадим тавата, отвиваме фолиото. С нож и вилица резваме най-дебелата пържола през средата. Месото вътре не трябва да е розово/червено/кърваво, да пуска светъл сок и да се реже лесно, да не е жилаво. Картофите гаранция ще са станали през това време – бодваме с идеята ножът да преминава през парчето картоф като през масло (и/или картофът да се пука, зависи от сорта и големината на парчето)

Уточнения за ученолюбиви

• Месото може да е врат с кост, котлет, въобще всяка пържолеста маса. Може дори да е бут или плешка, която да режем на хапки преди осоляването. Смятаме по 200 грама месо на порция. В Била обикновено тарелка с 4 вратни пържоли е около 0.8-1.0 кг, идиалну, за нас читирмата.
• Картофите режем едно към гьотере, няма правила. По-едри парчета се режат по-лесно, по-малките се готвят по-бързо. Но пък за час и малко ще се изпекат дори цели дребни картофи да сложите. Кило картофи е добре за 4 пържоли.
• Мазането с олио е опция. Може да нямаме олио и да не искаме да си купим заради една манджа. В тоя случай купуваме по-мазни пържоли (с повече „бяло“ по тях) и наливаме половин водна чаша вода в тавата.
• Подправките са шансът за творческа изява. Абсолютен минимум са сол и черен пипер. От тук нататък – каквото ни душа сака / очи видят. Чубрица, кориандър, куркума, мащерка, всякакъв пипер на зърна, червен пипер, стрити кубчета бульон, пикантина, соев сос и всякакви други такива тъмни сосове в шишенца… Ако в наличност има само от готовите миксове „Подправка за барбекю“, „…за печене на пиле“ и прочее – спокойно минават по реда си. За начало ръсим икономично; след 2-3 пъти всеки ще си уцели мярката за пикантност.
• Завиването с фолио е де юре опция, но де факто – задължително за хора със стари фурни. Новите имат разни вентилации и прочее чудеса, които могат да запазят продуктите сочни и без фолио. Обаче аз съм с Раховец 01, така че си ползвам фолио. Завийте цялата тава отгоре и печете около час и малко. Защо „и малко“? Ами защото не ви знам фурната колко силно пече.

За финал – една окуражителна снимка. Да, добавил съм и гъби, защото имах. Можете да сложите каквито други зеленчуци намерите за добре, свободна програма!

За да сме начисто – вече съм описвал тази гозба в класическия вид, където месото и бобът се готвят заедно в гърнето. Сега ще разпиша един хибриден вариант, както го наричам. Не само, защото хибридите са толкова популярни напоследък.

Основна концепция: бобът си се готви като обикновен боб на тенджера; месото си се пече като обикновено месо на фурна. В края на готвенето двете неща се смесват и запичат. Защо: спестява се време и е много по-лесно за контролиране на качеството, ерго – искат се по-малко умения.

Боб как се готви няма да тръгна да ви уча. Дет викаше нечия баба (с пренебрежение, за нечия снаха) – Тя един боб не може да завърти, тръгнала да ми се жени! Но все пак, да не сте валат, ето как готвя боб аз.

Накисвам боба за 24 часа в много вода, от днес вечерта – за утре да го готвя. Варя го в подсолена вода под налягане не повече от 20 минути. Това време зависи от вида боб, но аз съм си го уйдурдисал за този, който си купувам. Изхвърлям водата, боба държа в гевгир. В същата тенджера с 3-4 лъжици мазнина запържвам 2 глави лук, моркови от ония замразените, домати на парчета или доматено пюре към 200 мл, червен пипер, малко захар и малко сол. Понякога слагам и печени червени чушки.

Като стане тая запръжка, връщам боба обратно, поръсвам обилно с джоджен, фърлям малко чубрица, целина не слагам, че не харесвам особено, една цяла суха люта червена чушка и вода на вкус/вид. Харесвам гъст боб, а не чорба, а и тая манджа с чорба не става. Варя докато ми се стори почти готов.

Месото, което ползвам за тази рецепта, обикновено е свинско с кост. Ако намерите читави ребра – честито! Аз лично от месеци не съм виждал… да не кажа години. Чисто ребро, без гръбнак, с отцепен бекон… ееех, някои хора просто не правят разлика м/у ребра и гърди. Като няма ребра, ползвам врат с кост, но избирам не-мазни парчета, като няма и това – котлети, като гледам да са по-мънички, демек от по-младо прасенце.

Подправям го на вкус, най-често с подправки, базирани на кориандър и пипер, отделно соев сос и/или друго подобно Würze, примерно на Маги. Като престои около час, колкото ми е нужен да се мотая около боба, слагам в йенска съдинка ( голяма, дълбока и с капак) и пека на силна фурна до приготвяне.

Накрая махам капака на йената, изсипвам боба при месото, разбърквам и запичам за 15 минути. Така вкусовете се смесват, особено подправките и мазнината, отделена при печенето, като същевременно бобът хваща една приятна коричка отгоре. Сервирам по пържола на човек и боб като гарнитура.

Разбира се, нищо не пречи да не ги смесвате и да ги давате отделно. Друго – времето за приготвяне е общо около час и нещо, включая подготовката, защото се готвят едновременно нещата. Докато с гювеча (глиненото гърне) са си нужни минимум три часа във фурната и не знаеш какво се случва.

Ето снимка. Та така, изчерпахме темата за боб, месо и гърне. Сега, напред към капамата!

Отпътувахме от София в ранния 22.12.2007. Мъгла имаше, типично по шопски. Не се разсея чак до след Траянови врата. От там насетне, логично, нямаше нито зима, нито мъгла. Преди това си имаше и от двете, че и доста трафик. Връщането беше на 27.12 по втори петли. Времето между тези две дати оползотворих за една дълга почивка, срещи с роднини, дори повече – с познати и приятели, и още повече кулинарни предизвикателства.

Бъдни вечер стана почти традиционно. Макар че в нашето семейство не се зачита особено тоя празник, освен като повод, по който се сбира повече рода на куп. Масата я има снимана, можете да се ориентирате. Най-интересно ми беше приготвянето на питката, която стана много приятно, предвид скоростта и леснотата на изработка. Ще бъде разписана като отделно блогиране когато я реализирам на шопска почва.

Постно, постно, ама се надумкахме здравата. Аз лично мушнах половин литър ром с кола и руска салата, след което минах на две големи ракии с трушия и кьопоолу и накрая затапих с вино и постни сармички. Интересно ми е как след това успяхме да се доберем с брат ми и компания до клубче за танци…

Беше много поучително да гледаш как клубът се пълни лека-полека с хора, влизащи със заклатителна стъпка, държащи се за корема и подпръцващи изморено. След което, към 1:30, се оформи пищна опашка пред тоалетната… И после вече се почна същинското пиене.

Баш Коледата пък беше отредена за сбирка с роднините. Съответно не може да се мине с тривиални мезета. Прави се капама… на тая тема тоже ще се блогира, защото от години се каня. На стария блог имаше едно описание, но то замина отдавна. Пиле, ребра, месо, бахур, зеле, сармички… всичко в гювеча и така. Отделно, да не сме валат, имаше и задушен заек с лук, готвен на ел. тенджера. Много добра алтернатива на моя заек в гърне с балучка.

Следващия ден се оказа всенародният празник на Бургас – рожден ден на мой познат. За целта беше зает почти целия Капан (оригиналния капан, стария капан, големия капан, на Димо капана – има много имена). Там цяла вечер карах на червен пелин и сурова наденица на скара – класическа комбинация още от ученическите години, когато зимата с Дебелия си тръгвахме след голямото междучасие втора смяна, та отивахме на Капана в сумрака да диплим сценарии за филми.

За степента на омазването може да се съди донякъде от снимките… Фактите са, че докато изпия литър пелин и една ракия, в Капана всичко наливно свърши – бяло/червено вино/пелин, Бургаското… Докато изпия две Бургаски в бутилка – свърши и то, като успоредно свърши и водката. Наложи се да минем на Ариана (ерес!), което е видно и от снимките.

В крайна сметка успяхме да тръгнем на следващата сутрин за София… макар и трудно. И след тия няколко дни на непрестанен гуляй едва ли не веднага се метнах на приготовления за моя рожден ден и нова година. Мисля сега става ясно защо ми беше нужно малко разтоварване.

По принцип темата за диети, правилно и разделно хранене, лечебен глад, суровоядство и так дале ми е близка по няколко причини:

• баба ми, която с комбинирани техники спаси дядо ми от сигурна смърт и в момента, бидейки на 80+ години, жената прилича на 60 годишна
• собствените ми преживявания на тема сваляне на килограми, поддържане на форма
• познанството ми с хора от най-различни области, пряко и непряко заинтересувани от храненето – бодибилдинг, лека атлетика, вегетарианци и вегани, хора със специфични хранителни проблеми (алергии, лош метаболизъм), както и йоги, с който термин обобщавам всякакви далекоизточни практики в тоя дух

Отдавна се каня да пиша по тия въпроси, във всяка от трите насоки по-горе. Основното, което ме спира, е нежеланието да звуча поучително или дори меродавно. Едно нещо, което съм установил със сигурност, е, че никой не може да ти каже кое е подходящо за теб по-добре от теб самия. Да познаваш тялото си и поне малко да можеш да анализираш кое как ти влияе е задължително условие – на мен ми отне повече от половин година, а 3 години по-късно все още не съм съвсем уверен.

Затова не се хвърлям на диети или готови, пакетни практики и режими, без значение колко „изпитани“ са. Предпочитам да си сбера информация и да изпробвам със себе си, докато не постигна някакво задоволително положение. Препоръчвам това и на вас.

За да не се отплесвам в погрешна посока (това ще стане в бъдещи блогирания, (не) дай боже), искам да споделя с две думи как разтоварих от преяждането.

Сутрин ставам към 9. Доброто наспиване е жизненоважно за мен, а имам нужда от много сън. Закусвам с един билков чай, 250 мл вода с две пакетчета чай – мента и мащерка. Понякога слагам пълна чаена лъжичка мед, но не винаги ми се пие сладко сутрин. Понякога правя 2 х 25 опори, понякога разтягане и разгрявка, понякога просто ме мързи.

На отиване към офиса си купувам 4 Корни-та, обикновено бананови или лешници (с надпис Free). Нямат особено голяма разлика като енергиен състав – 350/400 ккал. Тези Корнита изяждам в произволно време през работния ден – най-често към 11, 13, 15 и 17 часа. Със всяко пия по един чай. Очевидно не обядвам.

Ходя минимум 30 минути на ден с бърз ход – до и от офиса. Най-често се събира един час, заедно с разходка до центъра. В метрото не ползвам ескалаторите. Един път седмично от/до работа използвам стълбите – живея на 12тия етаж.

Вечерята е салата, или задушени зеленчуци или такива, ама на скарата метнати, успоредно на една пилешка пържола. Понякога е само салата, понякога – разни сиренца и сухо мезе с чаша вино, а два пъти бях и на сухар с масло и маринован сафрид (благодарение на майка ми).

В никой случай не ям след 21:00 и гледам да се хоризонтирам преди 01:00, дори да не заспивам моментално. Вечер пия чаша вода.

Това е то. За шест дни с тоя режим свалих налепеното по празниците (в цифри ще говорим в бъдеще, като ви обясня обстоятелствата), не се чувствам като бременна хлебарка и проблемите със стомаха изчезнаха. Пак същия режим държа за поне един ден от седмицата в нормално състояние, най-често два-три.

Дано това писание помогне на някой в търсенето на „искам да се чувствам добре!“

Вчера: 1 чай закуска, 2 бананови Корнита на крак за обяд, 2 чая през деня, три парченца Милка с амарето следобяд, без вечеря. Така на гладно се озовах в Края на Вселената, където мушнах набързо 4 големи тъмни рома Савой с един чай и две коли.

Днес: лесно събуждане, без главоболие и гадене. Останах учуден, при условие, че тоя български ром е просто спирт с оцветител и аромат на горени гуми. Е, гадния вкус в устата е ясен. За сравнене – водка Търговище (при аналогични обстоятелства, лятото) ми държа оловна глава и меки крака 24 часа след изпиването. Странна работа.

• 1 малка сметана на Данон
• 1 кутийка майонеза Краси
• сок от половин лимон
• 2 средни, счукани скилидки чесън
• 10 зърна смлян бял пипер (на вкус)
• щипка сол

Всичко се слага в купичка заедно и се бърка енергично докато стане хомогенно (без бучки). Да отлежи 10-тина минути, за да хванат подправките.

Ако ви се вижда гъсто – добавете 2 с. л. вода или една препълнена кисело мляко. Последното „олекотява“ сосчето, демек не е толкоз блажно. Чесънът е по желание, щот има разни идиоти, дето не гъчат чесън, както и други, които имат алергия примерно. Съболезнования, тъй да се каже.

Mary-Anne, this is a reply to the question you posted as a comment to another post.

There are plenty of different ways to make lukanka (and all the similar sausages, like nadenitsa, sudzhuk, babek, dyado, sushenitsa etc). I’m going to give you some general guidelines and leave the rest to you. Experiment a lot with small batches, until you find a mix that suits your taste.

You need three basic ingredients:

1. ground (minced) meat
2. spices
3. casing – something to fill with the meat

Minced meat

It is usually made of 60% pork and 40% beef (veal, preferably). You can choose the meat pieces yourself or rely on the butcher. The main property you should note is the amount of fat in the meat. Usually you’d have a very clear of fat veal and pork with some fat in it. Or, if you get a clear pork, you’ll have to add some fat to the mix.

The other thing is how finely the meat will be minced. Most machines have some kind of setting, which determines the size of the pieces in the ground meat after the mincing. The finer the meat – the more the sausage looks „factory-made“. Home-made sausages are usually made of larger pieced meat – some people even cut the meat by hand into tiny pieces, instead of mincing it with a machine. When you snap (break in two) a sausage, the finer one will show almost even inner surface, while the other should have coarser structure and look more „organic“. But that’s entirely to your preference. Minced meat suitable for meat balls should be a nice start.

How much meat do you need? Well, usually, an average sausage should use up to 300 grams of minced meat. During the drying process, it will loose some of that weight. A nice amount for starters is 1 kg of minced meat, which will allow you to make, say, four differently spiced sausages.

Spices

The spices may vary a lot in different recipes. Some families in the country have their own „secret“ recipes and proportions. The most popular spices are: salt, cumin, black pepper (ground or as whole seeds), red pepper (hot (made of chillies) or sweet (made of paprika)), savory, garlic, nutmeg, coriander. Here’s a sample proportion:

1. 1 kg minced meat
2. 40-50 gr salt
3. 5 gr sugar
4. 3-5 gr ground black pepper or 20-30 whole seeds, crushed, not ground
5. 3-5 gr cumin
6. 3-5 gr savory

The sugar is used for preservation of the meat. You can also use potassium nitrate, but that’s up to you, as some people wouldn’t want any nitrates in their food. It’s still widely used as an additive (E252) in Bulgaria, though.

I suggest to try different combination spices in each of your first sausages, until you find a proportion you like. Write that down and name it, say „Hot and spicy“, „Salty sausage“, etc.

One thing to note: some people like to add the spices in the process of mincing the meat, while others add them after that and stir the meat to get an even distribution. I prefer the former method, but you have to have a pretty good idea of the proportions, as if you add too much salt or any other spice, it’s impossible to „fix“ that later. So you may want to have your meat minced and then gradually add spices, until you hit a taste of your liking.

Casing

Originally, we use natural casings – animal intestines, usually from a pig. They have suitable properties – they stretch quite a bit without tearing, they are porous, which helps the drying process, and they add to the overall taste of the product. Also, they are edible, so if you want to toss the sausage on the BBQ, you don’t need to peel it. I imagine that would be harder to get in the States, so you might as well use a synthetic casings. It’s less likely you’ll get the same taste and it’ll probably need a bit more experimentation to get it right, however.

Once you fill the casing, tie tightly both ends and let it hang in a cool, dry place. You also have to punch a few holes in the casing with a small needle, so the sausage can „breathe“ in order to prevent molding of the meat.

Every day or two you have to roll it with a rolling pin, so it gets a flat shape. Another way to do it is to press the sausage between two flat objects with weight on top. For example. use two cutting boards and put something heavy on top. Keep the sausage pressed during the night and hung in the daytime.

Usually it should be dry enough to eat after 30 days. You could also eat it sooner, but fried or grilled or BBQed. I’m not going to discuss smoking the sausage, as well as alternative means of drying; this should get you started.

Well, that’s about it. I hope you find this post useful!

Започнах пробите с бутилка бял ром Bacardi Superior, 4 лайма (приличат на зелени лимони, но са различен вид), 2 големи лимона, около 40 листа от свеж джоджен, кристална захар, лед на кубчета. За разреждане – Кинли сода и Швепс тоник.

„Оригинално“ Мохито – доста леко

Най-близкото, което успях да си позволя да направя. Естествено, пригодено за моите условия и минало през моя си кулинарен филтър.

Леко счуках 8 листа джоджен и една равна чаена лъжичка захар на дъното на чашата с дървено чукало за хаванче. Достатъчно, за да се отдели силен аромат, но не твърде много, за да се разкъсат листата на парчета. Изсипах сокът от половин лайм. Сложих доста лед на сняг и разбърках внимателно. Долях към 100 мл ром, вероятно по-малко, но не с много. Допълних чашата със сода. Сложих две четвъртинки лайм.

Силно Мохито – за по-сериозни пиячи

Известно и като Мохито по Бургаски. Аз го кръстих. Става и по-бързо и някак си по-хомогенно като вкус. Тук реших да използвам и малко лимони, защото ми хареса по-сладко-киселият вкус.

Първо намачках джоджена без захар в чашата, дюс. В миксера сложих 7-8 кубчета лед, захарта и сокът от половин лайм и половин лимон. Всичко това стана на един приятен сладко-кисел снежец, който изсипах в чашата. Долях вероятно малко над 150 мл ром и остана място точно за резенче лимон и сламката. Без разредител, освен ледът.

Мохито Изненада

Вдъхновено от „Патката изненада“ във Fawlty Towers, която е нещо като патка с портокали или с вишни, но няма нищо общо… Известно и като „Мохито Импровизе“, защото тука everything goes. По-слабо от предишното. И по-евтино. И не е нужно да му казвате Мохито, ако се чуствате поругани като коктейла.

В миксера разбивам 10 кубчета лед, сок от половин лимон (лайм по желание), една препълнена лъжичка захар (повече от обичайното). Отделно другата половина от лимона (или лайма) я нарязвам на кубчета и я пускам в чашата. Слагам разбития лед на сняг. Доливам с колкото ром поеме. Ако го искате още по-слабо, сложете малко сода или тоник преди рома. Ментата / джоджена са пожелателни.

Една вариация по темата. Направете си ледчета от тоник. Стават едни такива мекички и порести, заради мехурчетата. Напълнете една чаша с такива ледчета до горе. Изстискайте половин лайм. Пуснете две кръгчета от плода в чашата. Допълнете с ром. Ако сте тарикати, можете да счукате мента със захар на дъното, по класически тертип. Готово. Още по-бързо, няма нужда от миксер и всичко е по желание.

Някои забележки

• Ледът счукан (както се препоръчва) не ми се ядва. Много… ъм… неподредена работа. И отнема време. Затова предпочитам да си го меля на сняг с миксера, след което го слагам с лъжица в чашата. Иначе го правя в ония торбички за лед с правоъгълна форма на кубчето – да придобиете представа за размера му.
• Чашата – 250 мл права чаша с дебели стени. Пия със сламка.
• Кафява захар не ми стои добре в светлото питие. Според мен, тя ще върви добре с тъмния ром, но там вече ще си иска обикновен лимон, а не лайм. Така го усещам положението.
• Тъй като правих няколко поредни коктейла, в един момент просто исках да продължа с тяхната консумация, така че спрях да сменям листата от джоджена, които така или иначе си носят аромата. Но по едно време си взех на масата отделно листенца и си ги дъвчех доволно.
• Един от мохитовите експерименти завърши в къщи с ченгета, които блъскаха по вратата 15 минути, преди да ги чуем… заради музиката. И с дупка от въглен на масата ми от ламинат. И въобще беше приятна вечер.

Тогава купувахме някакъв ужасен, спиртен, неприятно дъхащ, български ром. Мисля беше тъмен. Купувахме някаква Cola, 2 литра. Смесвахме половин бутилка ром с литър кола в отделно шише и го държахме във фризера докато стане почти замразено – гъста каша. Колата се разгазира така, вярно, но пък беше много благо лятно питие. И можеш да шибнеш спокойно литър.

Това пък ме подсети, че от началото на това лято се бях зарекъл да си купя една бутилка Бакарди, светъл ром. Ей тъй, заради доброто старо време. Та реших да отида на сайта на Бакарди. По неизвестен начин, попаднах първо на сайта Bacardi Mojito. А това пък ме подсети за отпуската, когато на бара на Смокини (сега Smokini Beach, бившия Sobieski) видях едни пичове, които пиха примерно 14 часа поред коктейли Мохито.

Съответно вече бях решил да си взема Бакарди и да си го изпия под формата на Мохито. От сайта (раздел Download) си свалих тапетче за компа, и книжка с рецепти. Отделно има за сваляне особено подходящата за летен бар музичка. На сайта е с кофти качество, но аз се сдобих с нещо по-прилично (4 мин, 220kbps). Ето ти Bacardi Mojito Song!

Погледнах по различни сайтове за Мохитото и цялата култура около него. Аз съм практичен човек, не обичам нещата да се усложняват ненужно, нито съм склонен да влизам в калъп, ако зависи от мен и не ми е удобно. Съответно видях основни пропуски в рецептите, що се отнася до моите вкусове и възможности:

• Много е рядко! Във всичките рецепти се говори за 40 мл ром и 100 мл и нагоре разредител! Безалкохолни коктейли – о, не, мерси! (ако мога да цитирам Ивана)
• Много е сладко. На доста места се споменуват някакви въпиющи количества от рода на 20 гр захар.
• Иска мента, която е трудно намираема – чети надолу

За ментата… Фамилия, Елемаг, Пикадили, Халите. Женски пазар. Ако знаете други делюкс места за подобно нещо – кажете. Аз по тия не намерих. Една леля на женски пазар ми каза, че по принцип продавала градинска мента, но никой не я купувал. От къде, по дяволите, се снабдяват заведенията?!

В търсене на отговор се озовах на роден блог на любителите на Мохито. И те не казват от къде да се вземе мента, но щипнах идеята да се ползва джоджен. Живи и здрави за таз подсказка, поздрави на адашчето Борислав. Още повече, че поне на едно място по морето съм пил Мохито точно с гьозум в него и не беше страшно, макар и супер рядко (както е по оригиналните рецепти).

И така, снабдих се с бутилка бял ром Bacardi Superior (известен и като Carta Blanca), няколко лайма, няколко стръка особено пресен и жизнерадостен джоджен, захар, лед. Отделно бях взел сода и тоник, защото Спрайт не понасям, да не говорим, че е сладък.

Та в продължение на няколко дни експериментирах различни пропорции и варианти на тия съставки. В следващото блогиране (вероятно утре) ще пусна различните комбинации на „Мохито“, които опитах. Кавички, защото повечето нямат много общо !

Като вкус как седят нещата… Първоначално усещането е за не толкова сладка, леко тръпчива и газирана мента. С напредване на пиенето вкусът се обръща на леко сладникава бира с ментов вкус. Не е за всеки, но ако ти хреса, после няма отърване. Действа по-освежаващо от чистата бира и някак се пие по-лесно, вероятно защото има вкус на сиропче

Нещо в тази сладко-биреста връзка. По морето съм виждал да се пие и бира със Спрайт. Момент, не повръщайте още! Голяма бира + два спрайта + много лед дава към над 1 литър разхладително питие с под 2% алкохол – идеално за успиване на малки деца по плажа. Think about it…

Смятам в една водна чаша да шибна лед до горе, после 100 Метакса, 25 лимонов сок, 25 Узо, останалото содичка. Макар че то място за много сода няма да остане. И резенче лимон. Интересно е тия сладки питиета как ще се вържат с лимона…

В кое да е диско, голяма вноска водка струва 6 лв. От едно шише 700мл, което струва 17-20 лв, се вадят 7 големи водки. Ерго: 7×6 = 42 / 17 = ~2.5 пъти цената в магазин. Johnnie Walker Blue Label е от порядъка на 260 лв в магазин. 260 × 2.5 = 650. Ето, нищо необичайно. Толкова излиза и бутилче Хенеси.

Хората се втрещяват от голямата сума, а не размишляват логично. Това винаги ме е изумявало. Това е същото като с яхтите на Уали – 7 000 000 евра изглеждат колосална сума за една яхта, но никой не се замисля, че това е 33 метров кораб (ако го изправиш, става като 12 етажен блок) с 80 тона водоизместимост.

Основната идея: сварява се някаква паста (в рецептата пише спагети, макар че реално се ползват капелини), отделно се запържват зеленчуци, след което всичко се смесва на силен огън, добавя се соев сос и се поднася.

Предварително предупреждение: пада бая играчка, ако нямате кухненски робот, а и като цяло има доста приготовления. А самото готвене отнема не повече от 15 минути. Ще ви трябва и голям разлат тиган, а не дълбок. Ако имате „уок“ и можете да го ползвате – идеално.

Едно по едно. Първо зеленчуците. В Хепито слагат зелен лук, зеле и моркови на лентички, някакви гъби, яйце. Аз обаче зеле няма да сложа на спагетите.

Използвах два моркова, две малки тиквички и връзка зелен лук. Гъби нямаше, иначе бих сложил. Също така взех и една кутийка кълнове, защото ми се видяха подходящи като форма за добавка към паста.

Една тарелка пилешки гърди (около 400 гр), малко зехтин, половин пакет Capelinni на Barilla (всичката паста, която купувам, е само от тази фирма). Соев сос по избор – аз предпочитам ето този светъл и тъмен.

Вода в тенджерка и в нея сол на вкус (по желание). Като заври – слагате капелините и засичате 3 минути максимум. Веднага мятате в гевгир и под студена вода, да се охладят. Тази паста е толкова тънка, че от сурова до разварена = един миг невнимание. Освен това, по-добре да я оставите недоварена, след което да поеме от зеленчуците, отколкото да се развари до слепване (както направих първия път аз). А и самото ястие предполага по-жилава паста.

Пилето нарежете с много остър нож на тънки хапчици. Аз лично първо го режа на ленти по дължина, след което всяка тясна лента правя на хапки.

В широк, разлат тиган (или уок) сипвате зехтин и моркови, тиквички, гъби, пиле. Това се държи на много силен огън, не искаме да се сварят, а да се запържат, само за няколко минутки. Когато ви се видят готови (отново на вкус, защото някои ще обичат по-сурови и хрупкави зеленчуци), сипвате соев сос (аз слагам 1 с.л. светъл и половин – тъмен), добавяте кълновете, зеления лук и капелините.

На същия тоя силен огън разбърквате енергично (ако трябва ползвайте щипка или две подходящи лъжици; или ако можете – директно подмятайте сместа, ама леко с тапетите).

И това е то. Сипвате обилна порция и ядене. Обикновено върви да сложите и шишенце соев сос на масата, за да може който иска да си добави.

пп: Висш пилотаж би било да чукнете 1 яйце в последната фаза, което да се разбърка на парцали. Теоретично може и отделно, след което да се добави.

За узото няма какво да се говори – това е достъпна и много разпространена марка. Задължително ледено студено и с ледчета, да стават кристали.

Маслини – каквито и да купите, използвайте някаква разлата съдинка със зехтин (дори и нещо такова върши прекрасна работа), за да ги облагородите. Оставете ги да престоят поне един час и то не в хладилник. Аз, понеже ям доста маслини, си имам нещо като служебно гювече, в което съм сипал около 150 мл зехтин и си държа в него маслините (най-често Каламата, известни и като Каламон, или зелени с бадем).

Млечна салата… доста пъти съм отварял дума по тая тема. Знаете ли че… едно време в Бургас, по всички кръчми, тази салата беше известна като „Тракийска“? Едва когато дойдох в София и проходих по механи и бистра осъзнах, че това не е универсално название.

Това, което сме правили в къщи преди 10+ години включваше цедено кисело мляко, краставици, орехи и подправки (чесън, копър, олио, сол, черен пипер).

През студентските години придобих навик да правя такава салата в едни големи легени от по 7-10 литра. Учудващо (или не?) – винаги всичко се изяждаше, че и имаше желаещи да оближат легена.

Подобно нещо направих на Бойково по Цветница. Свеждам описание на продуктите:

• 18 кисели млека „На Баба“
• 2 „катъка“ Аида
• почти 4 кг краставици
• 3 големи глави чесън
• 400 гр орехи
• връзка копър
• малко сол и зехтин (от вече споменатия) на вкус

Млеката цедя по 6 броя в тензух (един пласт). Изсипвам млеката и връзвам на бохча, след това окачам да се цеди поне два часа. В случая използвах малко катък (който няма нищо общо с реалния катък, а е по-скоро смес от цедено мляко с повече сухо вещество и сметана) за сгъстяване, защото нямаше време за три транша цедене. А пък и нямаше толкова голям съд, та правих три дози реално.

Краставиците се белят и режат на кубчета като зарче за табла. Или някаква подобна по ситнеж форма. Орехите се мелят на едро или си вземате работна Баба с хаванче. Чесънът се мачка с преса или и той в хаванчето с орехите. Копър – колкото може по-ситно и си оставете малко за декорация. Сол и зехтин на вкус. Но да знаете, че тия катъци са бая солени, така че внимателно.

Цялата тази натурия се изсипва в бебешкото корито и се бърка отривисто до постигане на хомогенна смес. Не препоръчвам да се ползва вана или биде… не за друго, ами трудно се изгребва после. Ако нямате големи съдове – давайте в тенджера и на няколко пъти.

Разни забележки:

• краставиците ще пуснат доста вода в салатата, така че няма грижи ако ви е прекалено изцедено /гъсто млякото
• ако не се изяде на момента, салатата ще придобие дъх на престоял чесън до сутринта; решение за това е да се слага чесън индивидуално или на малки порции (същото важи за копъра)
• по-маслено мляко = по-гъсто (вероятно заради повечето сухо вещество вътре), съответно се намалява нужното време за цедене; едни от най-добрите резултати съм постигал с 3.6% Елена.

Редовната организация със споделен документ онлайн и този път сработи. Ето какво излезе в крайна сметка като списък с покупки и други натурии.

Общата цена от около 300 лева беше достигната със завидна точност: +/- 10 кинта. Така за по 30 лева на човек се осигуриха (теоретично) две вечери, два обяда и две закуски, както и пиенето и мезета. Менюто включваше свински пържоли и риба на жар, за гарнитура – печени картофи и млечна салата.

Свинското беше 4 кила свински врат с кост, специално го избирах да не е много мазен, и 1 кило котлети, че да има и ‘ептен постно. Начуканите пържоли подправях с някаква готова смес за скара (пак на основа кориандър), дижонска горчица на Борние и тъмен соев сос (за разлика от светлия не се отича от месото, а се „полепва“).

Рибата, нарязана на около 2 см шайби, беше обилно осолена и подправена със стрит розмарин, лимонов сок и зехтин. Тук една отметка, че толкова дребен саворин (a.k.a. океански лефер) не бях виждал! 400 грама парчето, при все, че съм свикнал на поне 1200 грама.

Тези неща бяха изпечени на жар в камината почти изцяло от Коко, в нещо като скараджийско кръщение. Около 1/5 от всичко беше леко позагоряло, но другия път, сигурен съм, ще се справи по-добре.

Картофите карахме по вече изпитаната схема. Всеки картоф се завива плътно в алуминиево фолио отвсякъде. След това се хвърлят в жарта, може и директно във/около огъня. Противно на очакваното – не изгарят, а се изпичат много равномерно. Белиш, цепиш, слагаш масло и сирене и набиваш докато е горещо.

Млечната салата беше съставена от около 15 изцедени кисели млека (които цедя на място, в тензух), 3 катъка на Аида, към 4 кила краставици, 400 грама орехи и 4 големи глави чесън. Правихме я на три транша, щото то просто няма толкова големи съдове там.

За останалите дреболии (мезета, сухоежбина и прочее) можете да се ориентирате от документа. Направихме и няколко снимки от мястото на събитието. Вече са качени във Фликър и надлежно описани. Забавлявайте се!

пп: Интересен факт е, че не изтрезнях 3 дни. В петък пристигнахме към 10 вечерта и до 01 вече бях се омотал. После дойдоха Бабата и после – Симо, така че до към 5 часа пихме. След бърза закуска към 11 сутринта в събота (с филийки и бира), подпочнахме един джин, който ме държа до ранната вечер. Тогава минах на бири и вечерта – пак ракия. В неделя пихме бира на гладно, а след това в Пловдив – джента…

Първо за гърнето. Аз имам един съвсем обикновен глинен съд с обем около 4 литра. Примерна снимка имам от блогирането за заека в гърне. Предварителната му подготовка се състои в загряване във фурната, защото по този начин се съкращава времето за готвене.

За боба. Използвах около 400 грама зрял фасул, като го почистих, измих и накиснах 24 часа предварително. Тъй като готвенето в гърне не дава възможност са смяна на вода или други мурафети, накисването на боба улеснява сваряването. Ако наистина бързате, може да го подварите за 30-тина минути, след което печенето става и за под 2 часа.

Месото – свинско с кост! Класическото изпълнение е с по-чисти (без много мазно) ребра, които се редят по стените на гърнето, като облицовка отвътре. Аз не можах да намеря толкова много хубави ребра (за това гърне ми трябват около 1.8 кг), затова освен тях сложих и няколко котлета с кост.

И така… Месото подправих с някаква смес за барбекю (на база кориандър) и тъмен соев сос. Оставих да отлежи два часа. След това го наредих по вътрешните страни на гърнето.

Нарязах на едри парчета половин килограм гъби, омешах със суровия, но накиснат боб и изсипах в гърнето. Успоредно с това запържих 3 големи глави лук с 3 препълнени лъжици червен пипер. Добавих към 400 мл домати от буркан, две кубчета зеленчуков бульон, лъжица захар и лъжица сол, поизпарих за 5 минути, мушнах суха люта чушка и изсипах доматената смес в гърнето.

Покрих всичко отгоре с останалите котлети, поставих фолио на отвора на гърнето, захлюпих и пекох на 200 градуса в продължение на 3 часа и 30 минути. Сервира се много внимателно, защото мръвката се разпада… от кеф ! Ето снимка.

В резултат 7 души + моя милост останаха много доволни.

За тези сухари – само хубави работи. Вкусни са, вървят мощно намазани с крем сирена като Рама или Филаделфия, вървят с маринована рибка и с хайверче. Освен това са без глутен – важно за баш-диетичните фенове, които броят всеки грам въглехидрати. Сиреновите са с приятен кимионов дъх.

Още от начало да кажа, че като цяло съм фен на експлорване на кръчмета по селца и необичайни гозби. Но понякога просто не търся това и ми се иска сам да си приготвям нещата, а не да разчитам на неизвестен готвач, който да не посоли телешкото или на смотан келнер, който да стопли ракията докато я донесе.

Затова и миналата нова година на Косово не ми допадна особено от кулинарна гледна точка (по таз причина и не описах подробно). Благо си е да ти принасят и отнасят, а ти да клатиш крака, но не и за сметка на качеството! А като имаш дружина от 5-6 души, всяко готвене става бързо и обикновено много забавно.

За този празник бях решил да карам с класически подход. Пържоли от свински врат на жар. Печени картофи на жар. Риба на жар. Гъбки с кашкавал на фурна.

Пържолите на жар мариновам с горчица, сос Уорчестършир и подправка за скара. Това вече сигурно наизуст го знаете Начуканите и подправени месца отлежават един час, след което ги мятам на скара на умерена жар. Tip: ако няма скара, спокойно става и върху алуминиево фолио, директно метнато на жарта. Просто капнете малко мазнина в него.

Картофите пека по много лесен начин – всеки бива увит плътно в парче фолио и метнат директно в камината. Няма нужда да ги завивате със жар, да копаете дупка и прочее. Просто гледайте да не са в огъня, а някъде наоколо. За 30тина минути са готови – проверяват се като се пробождат с нож. Ако влиза мазно – вадете ги, махате фолиото, режете картофа на 4, малко масълце, солчица, бучка сирене и готово.

Рибата… Много исках да взема саворин (познат и като океански лефер), за която риба ще пиша лятото по-обстойно. Обаче магазинът на Красно село нагло беше затворил точно на празника, макар да работеше два дни по-рано.

Затова се наложи да се примиря с ужасната океанска скумрия. Разполовена по дължина, добре осолена, полята със зехтин и подправена с розмарин (използвах готова подправка с основа розмарин, защото, както и очаквах, нямаше чист), оставя се поне два часа да поеме солта. Изпекох я в камината на гореща гнайсова плоча с капка опио на нея.

Гъбите приготвих по най-тривиален начин. В тава с маргарин, сол и пиперче, ударно печене за 15 минути на силна фурна, посипвам кашкавал и запичам. Идеално мезе и свършва за секунди; явно доста се хареса.

Отделно бяха предвидени няколко салатки. Млечна, от 9 изцедени млека и кило и нещо краставици, богата на чесън. Кисело зелце, от на Петьо зелето. Кисели краставички. Шопска, организирана от Владо. Към тях вървяха три вида домашни ракии, водка, бира, домашно червено винце, от което направих и греяно с дюли.

Както виждате, нищо необикновено. Но не мисля, че някой остана гладен или недоволен

За финал пускам публично списъка с покупките, за да видите как организирам кетъринга на подобни събития. Сега е почистен, но иначе го изпъстрям със забележки и оцветявания, които ми помагат да не забравя нещо и да знам кой, какво, кога и от къде трябва да купи. Друг голям плюс е, че лесно мога да предвидя разходите, както и да увелича количеството, ако повече хора искат да се включат в пазарлъка.

Тъй като нямам снимки на цялото това кулинарно празнуване, давам връзка към няколко фотоса от тайфата, празнувала на Троян.

Предизвикателството беше по-голямо, обаче. 12 килограма пилешки пържоли от бут. Преди всичко искам да кажа, че на магазини като Билла, Фамилия и Пикадили никога нямат такива количества на склад. Питах. В Метро има, но само понякога и не е гарантирана пресност. Затова и прибегнах към любимата ми фирма за пилешки продукти – Джиев (минутка за реклама).

В един от техните магазини (който е на 5 минути от нас и пазара Красно село) направих заявка за тия 12 кила пържоли и поръчката беше изпълнена бързо и качествено. Месото беше в тарелки, замразено и в два кашона, за по-лесно пренасяне.

За мариноването на това количество отиде едно шишенце сос Уорчестършир на Хайнц, към 100 грама Дижонска горчица на Борние, към 200 грама суха подправка за печено пиле, към 200 мл олио и 100 грама сол. Изпичането на тези 12 килограма отне около 2 часа на жар. Ето снимка на скарата с последните няколко пържолки.

Друго, което метнах на същата тая скара, беше подаръкът за рожденика (на чийто имот се развива действието). Подарих нещо хем морско (че съм от морето все пак), хем кулинарно (че ми е по сърце). 4 хубави паламуда, не твърде ситни, не твърде едри, 500 грама парчето. Разполовени, обилно осолени за час преди това, и полети по време на печене със смес от 1:1 зехтин и лимонов сок – чаена лъжичка на парче риба. Поднесох с разварени самоковски картофи с масло. Уви, на готовата риба снимка нямам – изяде се за секунди.

И накрая едно метеорологично включване. Миналата година имаше сняг до коляно, а сега – слънчево и топло време (това е язовир Искър). После нямало глобално затопляне! (а това беше сарказъм, щото реално няма).

Преди две седмици приятел ми донесе един заек. Ама то заек-чудо просто! Голям, с доста мръвка, не мазен, крехък и не мирише (не е дивеч, а домашен). Решено беше да повторя рецептата от преди няколко години, след която беше написана одата за балучката.

Предварителните замервания (демек проби за набутване на гадта в глинения гювеч) показаха, че няма да влезе без нарязване. Така че го форматирах на 4 крайника, глава и тяло на две парчета. Отделно бях приготвил един килограм балучка, на която се маха най-горната ципа, но не се бели напълно. Реже се и „дъното“ на всяко лукче – там, където е коренът. Важно е да се отбележи, че точно тия ципи дават характерен цвят и аромат на бульона и ястието.

В предното блогиране имаше въпрос – как се яде после? Ето как – вземаш лукчето с ръка за „опашката“ (обратното на дъното), стисваш с два пръста и изсмукваш омекналото съдържание, като в ръката ти остава ципата.

По същия начин се яде и чесънът, който трябва да разделите на скилидки. Бях писал 3-5-7 глави преди, защото всичко зависи от личният ви вкус за чеснов лук.

За подправяне на заешкото използвам соев сос (или Уорчестършир, който аз предпочитам), червен пипер, кориандър, сол, зеленчуков бульон на кубчета, олио. Като заместител може и с някоя готова подправка за задушено или от сорта. Сместа от всичко това натривам по месото. Отделно слагам дафинов лист и пиперчета на зърна в гювеча.

И така, заешкото, балучката, чесънът и подправките влизат в гювеча в произволен ред. Не се притеснявайте да напънете малко цялата тая смес, така или иначе те ще слегне по време на готвене. Затапвам с фолио гювеча и поставям капакът. Пече се 3 часа на 200+ градуса, без да се отваря. Ето и завършеният вид на печеният заек в гърне с балучка.

Няколко random съвета:

• Ако забелязахте – не писах нищо за поставяне на вода или друга течност. Лукът пуска предостатъчно, но спокойно можете да поставите 100-200 мл червено вино, ако чорбата ви влече.
• Ако месото няма много мазнина, добавете повече олио, защото ще стане сухо. Намажете и страните на гърнето отвътре с олио. 4-6 супени лъжици олио не са много за цялата манджа.
• Ако нямате заек – ползвайте пиле, примерно. Както съм писал, става също много добре.
• Ако искате да съкратите времето за готвене, докато приготвяте балучката, загрейте фурната на 200+ градуса и оставете гърнето (празно, но намазано с олио) вътре за 10 минути. Сгорещената съдинка изисква повече внимание при пълнене, но пък ускорява поне с 30-45 минути целият процес.

Мезенца имаше различни – лионска наденица, пастъмица и луканка, бирени пръчки, трушийка, млечна салатка… Тук една бърза скоба – купешката млечна салата винаги има нужда от чесън, олио и орехи след отваряне; това винаги ме е изумявало, защото излиза, че купуваш нещо като полу-фабрикат.

Домашна ракия (два чишита), греяно вино, бира и водка помагаха за прокарването на мезетата. Специално за винцето ще искам да пиша в бъдеще, когато остане ред…

За по-солидна разядка бях заръчал на Митака да закупи малко вратни пържолки. Той взел от Метро нещо, наречено „свинска пържола специал“, щото нямало врат. Малко бях скептичен към този специал – приличаше на цепен котлет без кокал и заподозрях, че ще стане сухо и жилаво на фунра. Замислих се дали да не ги метна леко алангле на тиганче, но пък не ми се искаше да омирисвам новият дом на Митко.

Начукването стана с преса за чесън – нямаше друго по-удобно. Малко сол, подправка за барбекю (основно кориандър и пипери), лъжичка соев сос за всяка пържола. Отлежаха 20тина минути и ги засилих във фурната.

Редно е да се каже, че моята домашна фурна е минито Раховец-01. Това е жалко подобие на печка, пече бавно и неравномерно, но въпреки всичко ми върши работа (за сега). Обаче след като видях какво направи фурната в Митьови се втрещих. Поставих две тави пържоли една над друга, 200 градуса, нагряване горе и долу, с вентилация – така за близо 60 минути. Тавите не бяха завити с фолио и сто пъти ставах да видя да не изсъхнат месата.

Е, не изсъхнаха. Не само това, ами станаха страшно крехки, добре и равномерно изпечени, а същевременно със лек загар. За да постигна такова нещо на моя Раховец, ще ми трябват поне 90 минути и завиване с фолио, после запичане и поливане със сос.

Което идва да покаже, че хубавата фурна дава много здраво рамо. А и се замислих – ако с моята трошка правя такива вкусотии, колко ли по-лесно (или вкусно) ще е с една блага фурна Електролукс или Горение?

Често срещан вариант на джентата е комбинация от джин, мента и сметана. Това, обаче, не бих нарекъл лятно питие в никой случай. Първо, джинът е с висок градус, а ментата е прекалено сладка. Затова ето как се прави джента в Бургаски регион (или поне по моя заръка).

Използва се джин, мента, тоник, лед на сняг. Джин – Търговище. Мента – Пещера. Тоник – Швепс. Лед – разбит в миксер на сняг. Пропорциите могат да бъдат най-различни, според предпочитанията. Най-класическото е 2:3:5:2, или леда е според халбата. Така се получава най-добра смес от аромати и балансирано безалкохолно – можеш спокойно да изпиеш литър.

За хората, които не обичат толкова джина и неговата миризма (като брат ми), приготвям 1:3:5:3. Ако искате по-силно питие – намалете тоника до 2:2:2:2. Има вариант и само мента + тоник, като джинчето е лъжичка, за аромат.

Едно от най-колосалните ми постижения в джентологията е смеската за един летен купон, направена в леген – бутилка джин, две бутилки мента, две бутилки тоник и една торба лед. 1:2:4:2, леко питие, което се пие по-бързо от кола

Мога да ви предложа и резенче лимон във всяка чаша, но ако не ви се занимава, ползвайте лимонов концентрат и накапете на вкус. Също – ако нямате миксер, слагайте леда директно! Можете да го разбиете като го увиете в кърпа и биете с чукче за пържоли, но играчката е излишна. Имах и снимки на джентата, но уви, и те са заминали с блогирането. Ще гледам да направя и да пусна с близко бъдеще!

По план работата започна към 21:00 в петък вечер, когато отскочих с бързи ракии и млечна салата. С напредването на вечерта, изчерпването на салатата и запичането на мръвките (пържолки на жар), преминах на бира с ракийка. Изведнъж се оказа сутрин и последва кратка закуска с печени филийки със шунка и кашкавалец (и домашна лютеничка). Кратка разходка до полянка и 4 литра биричка бяха просто прелюдия към един дълъг следобед с едно шише метакса и шоколадче. От само себе си стана вечер и се мина към вече изпитаната формула бира с ракия и млечна салата. В неделя сутрин закусих с последната бира от предвидените 25 литра.

Само за протокола трябва да кажа, че Илийката малко развали сметката, защото първоначално купените 12х2 литра бири щяха да бъдат изпити до крак, ако той не беше цъфнал с едно 5 литрово кенче. Макар че и то свърши.

Добре мариновани (класическата ми марината със соев сос, горчица и готова подправка за скара), на жар в камината. Самото печене отне около час и двайсе минути. Отделно картофи на фурна и картофи на жар. Бях предвидил към 1.5 кг нарязани луканки и пастърми, както и към 4 кг готови салати. Кило кашкавал, кило сирене. Мисля добре се получи като кетъринг експириънс за трийсетина човека.

Греяното домашно винце също пожъна успех. Предполагах, че децата просто ще се нахвърлят на ракията и водката, но се намериха 5-6 ценители явно. На сутринта кротка закуска с чайче и филийки с топено сиренце и суджук на фона на звуците от разбуждащи се изтрезняващи младежи. Идилия.

За първа година от не помня вече колко не ядох риба. Дани я нямаше и честно казано не ми се вадеше скарата за 3 чернокопчета. Правих си онова мидено мезе, което не съм сигурен, че съм описвал на тоя блог (май остана на бившия рецептата). Иначе бях планирал чернокоп с много сол и лимон на дървени въглища; това е едно от любимите ми изпълнения.

За сметка на това, предната седмица отскочихме до морето. Случи се страхотно време. Бях забравил колко е хубаво морето през зимата. Дори на открития Бургаски залив нямаше грам вълна и беше като тепсия, а какво да кажа за Несебър в началото на южния плаж… Толкова се улисахме в разходката, че въобще не се стигна до снимки. Нищо, преживяването и споменът са по-важни.

Та на това посещения особено разнообразно хранене практикувахме. Картофени кюфтета с кьопоолу. Пържен чернокоп и картофи с лук. Задушен заек с кромид. Агнешка дроб-сърма. Всичко от пресен матрял, разбира се. И добро количество Бургаско. А, и пържени скариди и цаца на Капаните! Какво е ходене до Бургас ако не цапнеш биричка с цаца на капанлъка?!

И какво остана…? А да, да опиша само миденото мезе. Е, това – друг път!

За мен ежедневната манджа трябва да е лесна. Това не значи да се готви бързо или да е с общо 2 съставки, а да не отнема време приготвянето. За таз гозба употребих 8 долни бутчета (това, дето по Шопия му викат парти-бутче, а аз му викам пилешки джолан), към 400 грама гъби, 2 пълни лъжици горчица, соев сос на вкус, кубче бульон и чашка червено вино.

Приготвянето става по следния начин. Кълцате гъбите на едри парчета и ги джаскате ги в тавата (по-добре да е малка и дълбока, отколкото разлата и голяма). Отделно стривате бульончето, добавяте горчицата и соевия сос и с получената каша мажете всяко бутче, ма тъй хубу да са омажат и те и вие. Храс и бутчетата в тавата. Омешвате с гъбите, както сте с нацапотени с подправки ръце. Наливате виното. Завивате с фолио и печете на 180-200 градуса (горе и доле) за 90 минути. Отвивате, запичате за 10 минути. Ядете с настървение.

Като бонус, ако не сте забравили картофите, можете да стъкнете и картофено пюре. Или просто да си направите пиле с картофи на фурна.

Една тарелка пилешко филе от гърди (или директно гърди, ако ви се занимава да ги обезкостите), качествена горчица, пакетче от 100 грама белен сусам. В общи линии това е всичко необходимо.

Нарязвам пилето ма дребни хапки – това ще помогне да се сготви много бързо и така ще остане сочно месото. Омесвам го добре с горчица. Колко точно горчица ще зависи от вашите предпочитания, от вида на горчицата, аромата, солеността и другите вкусови качества на подправката. Аз лично съм пробвал с две различни до сега – цялозърнеста и Дижонска с чесън. И двете на Борние. Сайтът на тази фирма е в реконстркция от година и нещо, та не мога да покажа много, но ето връзки към старата версия – главна страница, овкусени горчици (там Garlic and Parsley съм пробвал, има и някои от другите по деликатесните магазини), водещи продукти (там Wholegrain и Dijon се намират у нас масово.

От споменатите горчици слагам по 3 пълни чаени лъжички на една тарелка месо, която е към 400-500 грама. След като объркам добре, оставям да преседи поне половин час. Може да се наложи да добавите сол, в зависимост от горчицата (и/или малко захар, ако е много кисела).

Готвенето е също толкова елементарно. В силно нагрят тиган капвам супена лъжица олио. Хвърлям сусама да се пръжне буквално за минутка, добавям пилето, разбърквам и захлюпвам тигана. След около 5-7 минути е готово, като през това време бъркам 2-3 пъти.

Изсипвам в голяма чиния и… в общи линии… хапвам !

Малкият паламуд дойде от локалната Фамилия (която верига магазини май няма сайт, супер странно!). Там беше на приемливата цена от 8 кинта килото, като конкретната риба беше почти точно кило. Като част от услугата момчетата на щанда изчистват и подготвят рибата по желание на клиента, така че спестиха адски много цапаница (рибата беше прясна, демек незамразена и незамразявана; който е чистил риба знае за какво става дума).

Та това едро циганче беше изчистено, измито, нарязано на 1 см шайби, богато осолено (иска много сол паламуда), отупано в брашанце и изпържено с две обръщания. Идеално стана. За гарнитура подготвих варени картофи с маринован червен лук (от същия, дето преди 2 седмици Петьо в къщи кат го видя и щеше да се фърли от терасата; успокои го само фактът, че бях отделил за него салата без лук, а помогна и плакатът на Тони Стораро, разбира се!).

Тия дни пък ми доходи от морето още два броя що-годе пресен, но вече доста по-голям (кило и полвина поне), паламуд. И тъй като бях минал пържения по реда си, пък и този малко по-мазничък идеше, та реших на фурна с доматки. Преди доста време съм писал за нещо подобно, но там правя манджата с дребна риба, а и сега вече леко съм изменил приготвянето.

Първо рибата задължително се разполовява и осолява обилно. Докато хваща сол, режат се на едро (полумесци, шайби – по избор, но да не са тънки, защото ще се стопи) по 2 нормални или 1 голяма глава лук за всяка половинка риба (демек порция). Предвиждат се и 50-тина грама маслини за порция. Доматите са на вкус, аз използвах към 400 мл прецеден сок и към 200 мл изпарени домати. Подправям с едно индийско орехче, счукано на едро за цялата смес, както и 2-3 зърна пипер и 2-3 кутийки кардамон на порция.

Лукът и маслините запържвам за 10-тина минути на силен огън. Добавям доматите и подправките и изпарявам до гъста смес (около 20 мин на по-бавен огън). През това време в загрята фурна поставям тава, леко намаслена, в която са рибоците. Докато се приготвя доматената смес ги обръщам, за да се препекат добре от всякъде.

Добавям сместа към рибата. Ако добре сте уцелили пропорцията и не ви е прекалено разлата тавата, би трябвало „плънката“ да покрие рибата. Запичам на силна фурна за 10 минути и туйто. Допълнителна гарнитура не е нужна, според мен. Така ще имате възможност да се съсредоточите върху рибата !

Направо да си дойдем на думата. Тарелка пилешки гърди, нарязани на ситни хапки и мариновани с лимонов сок (ползвам концентрат, но може и натурален), малко соев сос, сол и бял пипер. По една едра червена и зелена пиперка, една зелена люта чушка. Полвин чаша ориз. Пакетче белено тиквено семе. Подправки.

Трябва да се готви на силен огън и за кратко време. Първо мятаме тиквеното семе в олиото, да си пусне аромата. След минутка – чушчиците малко да ги хване и след още минутка – пилешките хапки. Поръсвам с зеленчуково кубче бульон (или по-рано може да се използва при мариноването на месото, ама аз го забравих). За 5-6 минути хапките са готови. Ако ги готвите прекалено дълго без да си задушавате, ще станат много сухи! Преди изваждането добавям пресен магданоз на ситно и разбърквам.

Изсипвам всичко от тигана в една чиния. В тигана хвърлям отново тиквено семе и добре измития ориз. За минута-две, да се запържи, да се белне оризчето и добавям вода, сол и куркума. За 10-12 минути оризът е готов. Добавям към месото и воала – паприковано пиле с тиквено семе.

пп: Можете да използвате спокойно и моркови на ситно, но е добре да ги бланширате отделно, иначе ще хрупат яко. Грах, тиквички, всичко е позволено.

ппп: На снимката чинията е с диаметър към 30 см.; не се подвеждайте !

Та салатата представлява следното – два-три големи домата, 100-тина грама краве сирене, 2 лъжици царевица, 100-тина грама пушено пилешко или пуешко филе (е вие кво сия, няма пък ептен постно да е!), босилек, сол, олио.

Обикновено беля доматките набързо, режа на дребни парчета, добавям нарязаното филенце, натрошеното сирене, подправям и бъркам усърдно. Ако съм много гладен, си позволявам да отопя обилния сос, който остава в купата, с 2 филии хляб с разни ядки в него.

Което ме подсети, че наскоро Дани донесе един хляб с орехи! Много добра оферта се оказа тоя хляб …

При едно от посещенията си в кръчмата на Капитана в стария Несебър за първи път се сблъсках със следния феномен: маринован лук. Чушките бяха поднесени със обилен салатен лук (от онзи червения, който не люти толкова и има по-голяма захарност), който предварително беше маринован с оцет, олио, сол и вероятно чесън. Резултатът беше киселичък и хрупкав лук, с вкус, който допълваше чушките.

В последствие, на рибно кръчме в Приморско направих експеримент – в чинията с печените чушки (която беше по-дълбочка за щастие) налях повечко марината и накиснах лука в нея. Специфичният вкус започна да се оформя след десетина минути. Което показва, че половин час е предостатъчен за приготвяне на лука.

Сега съм решил вече в домашни условия да си изпека чушки и да приготвя „дресинг“ от скилидка счукан чесън, половин супена лъжица олио и оцет, щипка сол и четвърт глава лук като доза за една чушка. Забележката е, че се търсят хубави, големи екземпляри, че да остане нещо след печенето все пак!

Ще рапортувам със снимков материал в най-скоро време!

Този десерт беше любимата ми закуска като малък. Приготвя се изключително лесно и позволява на креативните кулинари да развият редица вариации по темата.

Трябва ви правоъгълна тава или капак от йена или пък пластмасова кутия. Трябват ви 3 пакета обикновени бисквити (примерно на Нестле) и 4 кисели млека. Също и по една супена лъжица захар на всяко мляко.

Разбивате добре млеката, отваряте ги и във всяка кофичка поставяте по захарта. Разбърквате добре. В тавата (или каквото сте ползвали) заливате с тънък слой мляко дъното и разстилате с лъжица. Нареждате плътно от край до край цели бисквити (ако се наложи и не пасват – чупете последните). Залейте с мляко и разстелете с лъжица. Наредете още един ред бисквити и… т.н. и т.н. докато се свърши мат’ряла, като се подразбира, че най-горния слой ще е мляко. Ако сте работили точно не би трябвало да остават бисквити или мляко, а ако остане повече мляко – сложете и него, то ще попие.

Оставяте в хладилника да поеме млякото и след 2-3 часа е готово за консумация. Приготвянето отнема 15 минути, а като цена идва към 5 кинта. И няма месо.

А място за импровизация – бол. Ако сложите в две от млеката по една лъжица какао можете да овкусите тортата и да я направите на шарени пластове. Лимонови кори – пак става. Настърган шоколад в млякото и за декорация – прекрасно. Натрошени бисквити за среден пласт като симулация на торта с чупени гараш-платки, домашни и купешки сладка между редовете, повече мляко за по-сочна торта… Дерзайте!

Само едно предупреждение – на определени хора подобно десертче им действа силно слабително…

Та набързо организирах едно мини-рибено парти с пържен сафрид (лична селекция) и пържени картофи със сирене (не бланширани). На ей това фотосче се вижда какво остана след бързия набег и особено обърнете внимание как в йената има както риба, така и пържени картофи. Е, тази несправедливост беше разрешена с един замах (или с една хапка, иначе казано) от Петьовица, която прояви необяснимото привличане към 2-те кила картофи.

Рибата беше едър черноморски сафрид, добре изчистен и осолен. Празната зеленееща купа съдържаше марули с краставици и магданоз, като марулите бяха лично произведени от Петьовия татко. Вижда се е пресен чесън, който върви много благо с рибката. Бирата явно е Шуменско, при неналичие на Бургаско …

И туйто. Една бележка отделно – забелязвам, че в днешни дни хората вече гледат да избягат от запой и разядка, а едно време подобно поведение беше нещо по-лошо от ерес… Ей го, Гошовден иде, а всеки се дърпа като му даваш домашна ракия със салата на сянка… Но за това ще пиша в последствие.

Тези малки лукчета (не по-големи от 2-3 см. в диаметър) са особено подходящи за задушаване в глинен съд в компанията на крехки мръвки. Мисля беше преди 3 години за рождения ден на жената сготвих заек в гърне с балучка и гостите бяха шашнати от деликатеса.

А то какъв ти деликатес… И тъй като наскоро напипах на пазара новата реколта (ако може тъй да се рече), а в момента не ми се намираше заешко (щото си купувам заешки бутчета или цял заек от Метро; убуу, ама нямаше последнио път), реших да изимпровизирам цялата работа с пилешко. Тъй и тъй беше фанало студ миналата седмица…

За гозбицата ще ви трябват: пиленце към кило и полвина, може и само бутчета примерно; балучка, обикновено в торбички по кило идват; 3-5-7 глави чесън на вкус; една водна чаша червено вино; тучно червен пипер; дафинов лист и пиперче на вкус пак.

Вижте сега каква проста работа е… Пилето, осолено, напиперено с червеното пиперче и разпарчатосано (а може и цяло!) джаскате в глиненото гърне. Балучката я миете и махате само най-горната ципа – някой ще каже, че небелен лук го карам да туря в манджата – е баш тъй йе! Чесъна го роните на скилиди, миете както е с люспите и хряс в гърнето. Люсвате винцето, останалия пипер и подправките. Разбърквате хубаво, захлюпвате добре (аз ползвам комбинация от фолио и глинен капак) и печете в продължение на 2-3 часа. Поне.

Проста работа, ама вкусна!

На кратко манджата представлява пилешки гърди на хапки с ориз, царевица, грах и моркови (и по желание набор от други зеленчуци), оцветени и овкусени с куркума и сготвени на тенджера.

Една тарелка филе от гърди (което е реално пилешки гърди без кост) обикновено се върти около 600-800 грама и е напълно достатъчна. Освен това ви трябва чаена чаша ориз, пак толкова царевица, още толкоз грах и толкова моркови на ситни кубчета.

Аз лично използвам замразени зеленчуци. Продават се дори готови миксове – в едно торбе има всичко нужно, а има и такива с тиквички, с кълцани броколи и карфиол, със зелен фасул… Количеството зеленчук, което ще сложите, е по желание, като аз обикновено минавам леееко под летвата.

За пилето вече казах в прежното блогиране как съм го мариновал с Дженовезето. Може и с лимон и бял пипер, може и с мащерка и мазнинка, както си харесате, но поне 1-2 часа да преседи.

Оризът е добре да го поставите в плитка, разлата купичка и да седи под бавно течаща вода поне 10 минути – ще стане по-добре и няма да се слепва при готвенето.

Първо джаскам за 5 минути замразените работи да поврат, хем да се отпуснат, хем да омекнат. След това в тенджера с олио пръжвам за няколко минутки пилешките хапки, но без капак, да не пускат вода. Като побелеят – добавям и ориза да се пръжне за секунди. Слагам куркумата – на вкус и на цвят. Най-често идва към 1/2 чаена лъжичка. Фърлям зеленчуците, подправям на вкус (най-често с кубче бульон, пипер и някоя зелена подправка), добавям вода за ориза, разбърквам и захлюпвам.

От тук нататък до момента на сервирането яденето не трябва да се бърка. Това ще скашка ориза (а вероятно и зеленчука). Добре е да се изключи (отстрани от огъня) малко преди да е напълно готово и да се остави да преседи няколко минути, да поеме ориза водата.

В крайна сметка се получава една приятна гозба, а цялото приготвяне отнема не повече от час, барабар с подготовката. Ето тука една не особено представителна снимчица.

Подправката е във вид на гъст сос (като паста). По магазините я има от различни фирми, в текущия случай е от Барила (чиито спагети, лингуни и букатини са единствените, които пазарувам). По дефиниция трябва да съдържа босилек, чесън, два вида твърдо сирене, ядки и зехтин. Разбира се, италианеца не се примирява с купешките варианти и винаги ще предпочете да си я направи сам.

Тази, която имам, се доближава много до рецептата и бих казал, че го докарва и на вкус и аромат. Сосът „Дженовезе“ е основата на една от любимите ми рецепти за паста – приготвени само с зелени подправки и зехтин, без домати и други тежки сосове.

Онзи ден готвих пиле със ориз и зеленчуци с куркума и за разнообразие реших да мариновам нарязаните пилешки гърди с малко от соса. Използвах около 2 с. л. „Дженовезе“ за 600 грама пилешко на хапки. Понеже сосът е солен не се наложи да добавям сол и за около 3 часа пилето доби много добър вкус, който се запази и след термичната обработка…

Не е евтина тая глезотийка (мисля към 4 кинта за това бурканче), но какво пък, един път се живее.

Предната седмица примерно стана доста добре боб с ребра и патка със зеле и ориз (вече сигурно сте разбрали, че месо + кисело зеле и ориз е сред любимите гозби). Поради густо обема и на двете манджи – откараха сума време.

Тази седмица дойде хубаво пиле с прясно зеле и винен кебап с картофено пюре. На тия работи нямам снимка (и по-добре, че ептен ша ми олигавите блога!), но добре се получиха. Забележка имам към картофеното пюре – нормално е да изсъхва в хладилника. Затова, вместо затопляне (или успоредно с него) препоръчвам разбъркване на пюрето с няколко лъжици кипнато прясно мляко (което така и така сте ползвали за направата на пюренцето).

Като се има предвид, че от седмицата все един ден ще се случи да се яде навън, а друг – ходене на гости, може да се каже, че с 2 манджи се връзва от неделя вечер до петък вечер включително.

Друга бележка – гозба, която много добре издържа на притопляне са спагетите (без значение дали с бял или червен сос). Имам чуството, че колкото повече седят тия спагети в хладилника – толкоз по-вкусни стават. А това важи с пълна сила за тялятелите (ето тука едно тапетче с тая паста, едричко), които напоследък закупуваме от Метро в яки количества. В краен случай са заменени от лингуни… Е, отплеснах се, за тестените изделия ще говорим друг път.

Въпросната леля прави следното – веднъж седмично (примерно в неделя) се заема с готвене и приготвя три-четири основни ястия, а понякога и някои ордьовър, на един път. Бъхти се примерно 4 часа с готвене и миене на чинии, подреждане и прочие, но голямата полза е, че после за следващата седмица имаш пълно покритие с манджа, пък и разнообразие има.

Не става дума за спестяване на време, защото реално такова няма. Пак се готви продължително и пак се цапат много съдове. Само че има психологически момент. Някак си по-лесно става работата и определено мога да кажа, че да сготвиш 2 манджи на един път е по-лесно от това да готвиш две вечери по една манджа. Освен това разнообразието е хубаво нещо – ако имаш няколко готови неща – кеф ти пиле, кеф ти прасе, кеф ти гювеч… Да не говорим, че ако дойде гост, все ще имаш с какво да го гостиш.

Както казах, до преди да се преместя в новата си квартира тоя метод не ме блазнеше. Но от почти месец го практикуваме яко. Ето примерно миналата седмица подходихме към патка със зеле и ориз, чушки с яйца и сирене и печено пиле с картофи. Пилето се изяде, от патката има още малко, от чушките също. Но поне още два дни няма да се занимавам и ето ти пълна седмица без да се налага да готвя.

Тука искам да направя един ремарк, да не ме разберете погрешно. Стиковането на готвенето не означава, че не обичаш да готвиш или е досадно. Напротив. Иска се доста по-голямо желание да се заемеш с 3-4 часово готвене, а да не говорим за дисциплината и подготовката, която трябва да се направи.

Дискутирах темата в офиса и се оказа, че две колежки правят същото нещо, но при тях причините са други – едната има 5 човека освен нея в къщи, а другата е яко мързел на тема готвене и прави по една или две манджи само, но в огромни количества. Така че явно този подход не е непопулярен. Единственият минус е, че претопленото ядене не е толкова добро, колкото прясно сготвеното, но пък от друга страна дори да правите от ден за ден нещата, пак само първия път не е притоплено.претоплено

Та така… Пробвайте с нещо просто, няколко лесни манджички, които носят на стопляне и вижте дали ви отърва.

В момента цената на свинското и телешкото месо е завишена изкуствено. Консултирах се с бургаски касапи, които в общи линии поддържат тезата, че щом всички вдигат цената – и ний ша я дигаме. Това хубаво, и те трябва да ядат нещо, но е зле за потребителя, щото елементарният свински котлет с ребро е 8 лева (миналото лято – 6.40 лева), а оня ден видях обезкостен врат за 9.80 лева! Телешки гърди (които реално са 70% кост) – 5.60 лв.

Спек си е, поне докато не почнем да вземаме по 2000 лв заплата, кат бай Петьо Бънди – дизайнера. В същото време пилешкото също се покачи, макар и не толкова осезаемо. Но пък пилешкото си е пилешко и там приказката е съвсем друга. А и я да видя как ще метнете пилешка вратна пържола с кост на скарата ?

В целия тоя хаос се кипри свинският език. Той е чисто месо, не иска много играчка ако е добре сварен и е вкусен. Даже се води деликатес. Ето това искам да знам – защо в кръчмата всеки си поръчва пържола с гарнитура, а някой ако се обади, че иска език, всички го гледат на кръв и го наричат гъзар, депутат, педераст и прочие. Защо? Ми нали тая суха пържола струва 10 лв килото, а езикът е не повече от 5 лв и то зависи от къде го купувате. За мен това е една прекрасна алтернатива при тия отъняли бюджети и оскъпели меса.

И тъй, набързо да ви обясня рецептата. Ще уточня само, че подобно нещо правих по нова година, само дето там работата беше малко опорочена от фактът, че се готвеше за дванайстяхту човека, а не за двама…

Един килограм език. Дали това ще са 4 малки езичета или 2 големи – няма значение. По принцип малките се белят по-лесно и се варят по-бързо. Та измивате всеки език и го режете на две парчета по ширина (предна и задна част). Цоп в тенджерката под налягане в компанията на дафиново листче, пиперче на зърна и сол на вкус. Варя го 40-60 минути, според размера.

Като изстине – бели се. Целта е да се смъкне горния слой кожа и да остане само месото. Най-лесно ми е с малко ножче да смъквам кожата на парчета, все едно белите варени картофи. Не забравяйте да изрежете брадавиците в задния край на езика… Като обелите всичко щателно, режете на филийки, около 1 см всяка.

Тия филийки, в компанията на половин кило едро нарязани пресни гъби, 2 лъжици масло и 200-400 милилитра от бульона(в зависимост колко сос искате да получите) в който е варен езика, джасвате в тенджерка и оставяте да покъкри 15-тина минути. Можете примерно първо да задушите само гъбите с маслото, но аз предпочитам да е на куп работата, за да се обменят вкусовете.

Накрая слагам към 200 грама сметана, 1/4 топено пушено сиренце Жоси нарязано на ситно, няколко щипки суха мащерка, 4-5 скилидки нарязан чесън, 1-2 лъжици лимонов сок и смлян бял пипер. Разбърквам добре, похлупвам и изключвам котлона. Като поизстине, разбърквам пак. И вижте какво се получава обикновено.

Разбира се, без гарнитура не може, затова стъквам картофено пюре от около 600 грама картофи, 2 чаши прясно мляко, 2-3 лъжици масло и по желание – стъргано сирене. Ето как изглежда финално гозбата, сервирана на масата. Толкоз от мен, на вас оставям усещането за надигащ се зверски глад !

Пържена, печена на скара, панирана, на фурна, на чорба, маринована, веяна, сушена… Не подбирам. И ето, че онзи ден сготвих риба на фурна. Някои му викат на това риба-плакия (то така пише и в рецептурника за обществено хранене), ама не е баш същото. Основното е, че се готви на фурна в йенски съд или в дълбока керемида. При това похлюпено или завито с фолио.

Рибата (която може да е всяко средно едро мезе – скумрия, карагьоз, чернокоп по-едър или съответно лефер много дребен и прочее) се изчиства, разполовява по дължина и и се насолява добре. Главата се оставя – не само заради естетически съображения, придава и вкус.

За всяка половинка риба нарязвате по една голяма глава лук на полумесеци или на шайби, приготвяте и по около 50 грама черни маслини без костилка, а като подправка – едно кардамомче, щипка черен пипер и по желание – розмарин или мащерка. Освен това трябват и домати. Аз използвам домашните, които представляват изпарен доматен сок с цели парчета домати в него, но предполагам всяка консерва подобна става. Въпросът е да не е много рядко, защото и лукът пуска вода и става варена рибата, а не печена.

Та значи, омесвате лук, маслини, домати и подправки в керемидата (или в една купа), поставяте рибата и я покривате частично с тоя бъркоч. Завивате с фолио (а ако ползвате йена – захлупете с капак) и печете на силна фурна. Аз пекох на 4 долу, 3 горе.

Няколко случайни мисли – ако завивате керемидата с фолио – направете дупки с нож, да може да се изпарява водата. Преди да извадите (когато решите, че е готова гозбата) махнете фолиото или капака и запечете за 3-5 минути. Освен това, лукът не трябва да става на каша, даже е добре да хрупка леко. Друго – ако рибата ви не е много мазна, спокойно намажете с олио съда, в който печете.

Някои хора (предимно старите по морските села) имат склонността да казват, че всяко ястие с маслини е „по гръцки“. За тази рецепта не съм сигурен по какво е, защото съм си я изимпровизирал . При всички положения риба ли е – добре става. Ето ви и фотос на готовата гозба.

В въпросното прежно блогиране вече писах за приготвянето и консумацията. Сега ще спомена само, че миналата седмица направихме една могъща, препъплена тава с тази гозба на боговете. Пакетче бутчета, пакетче крилца, 1 малка зелка, доста ориз… Получиха се, ако не се лъжа, 10 порции. Жената да е хапнала 3-4 в най-добрия случай, аз останалото. Заблажих яко и пак ми се яде! Tanj!

Та сега ви пускам една небрежна снимчица на тавата. И ще ви оставя да точите лиги наоколо.

Първо да кажа, че в региона на офиса има само 3 достатъчно удобни места за обяд. Едното от които е доста мизерно, затова и там през зимата не се ходи. Остават 2 места + възможността да си носиш манджа от дома.

От тия две места първото е нещо като коктейл-бар, едновременно с това правят салати, пици и разни такива мезета и от скоро за обяд има готвена манджичка, всеки ден по 2 вида. Викаме му Фреша.

Второто е подобно на тоя тип заведения като Тропс къщата. 20 вида манджи, избираш си от кое по колко, сервираш си и си отсервираш. Викаме му Стола.

Здравия разум, незапознат с фактите, винаги би предпочел Стола пред Фреша, дори и само заради разнообразието. Обаче има няколко важни момента, които накланят везните в обратната посока.

Качество на храната – това е много важно за мен, като кулинар. Колегите тук, без да се обиждат, но биха яли едва ли не всичко. Нямам представа в какви точно условия са израстнали, но един път не съм чул някой от тях да каже, че дадена манджа е кофти. Консумират наред. Докато аз усещам разни проблемни места в готвенето, когато ходим на Стола. Не че това ме спира да ям – ни най-малко! Но това ме притеснява и го споделям, което пък резултира в това, че ме заклеймяват като много специален и капризен. В общи линии от многото десетки обяди в Стола съм бил доволен само 3-4 пъти, а във Фреша съм бил недоволен толкова пъти.

Тук трябва да кажа и за самото поднасяне. В Стола ти тръсват в чинията 2 разпаднати топки ориз при пльокнатото свинско със сметана в обикновена чиния и го затоплят в микровълнова, като трябва сам да си вземеш някакво хлебче. Във Фреша сервитьорките ти поднасят 2 добре изглеждащи парчета руло Стефани, поляти със сос Бешамел и прясно изпържени картофки, а хлебчетата са ръжени питки, които носят с малка чашка, в която има масълце с подправки за намазване. Мисля, че няма нужда от коментар.

Обслужване – самият факт, че в Стола се налага да се редя на опашка за манджа ме подтиска. Освен това поради голямата навалица повечето маси са с трохи и незабърсани. А и трябва да си отсервираш после всичко. Докато във Фреша си сядаш, принасят ти и ти отнасят всичко, не се занимаваш, седиш си тихо и си гледаш Дискавърито.

Атмосфера – особено важна за мен! Първоначално си мислех, че Фреша като по-кафеджийски тип е задимено от цигари и мирише. Но после отидох на стола и се разбих. Там уж трябва да е само за хранене – всеки отпрал по 1 кутия цигари и кади ли кади! И явно вентилацията им не е добра, защото не само, че мирише силно на цигари, а и на стол и манджа. В резултат на което якето и всичките ми дрехи се вмирисват могъщо просто! А вчера хапнах на Фреша за първи път от доста време и останах приятно очарован от чистия въздух вътре. После дори на цигари не миришех.

Цена – това не ме притеснява особено, но все пак какви са фактите. В Стола порциите са нарочно малки. Там примерно с порция свинско с картофи не можеш да се наядеш. Вероятно с 3 порции могат да хапнат добре 2 души. С тоя подъл трик те подтикват да си вземеш добавка (гарнитура) към основното. Което пък завишава цената. Примерно свинско със сметана, 2 топки ориз, хлебче и айрян 300 мл. излиза към 4.20 лв. А по-горе описаното руло Стефани + малка бира излиза пак 4 лв.

В заключение… не мисля, че ще ходя да ям повече на този стол, освен ако не затворят Фреша. Ето, това ще ми е new year resolution-а. Не е редно да давам същите пари за по-гадна манджа, по-лошо обслужване и по-кофти атмосфера, а на всичкото отгоре разстоянието до Стола е почти два пъти по-голямо от това до Фреша.

Като послепис ще добавя, че ако си някой тревопасен тип, или чичка, който обича да яде супи (и въобще нещо с лъжица) – Столът е прекрасно решение, защото за 2 лв хапваш и бягаш. Но това не е обяд, а мъчение. Ако ще давам 2 лв да ям нещо, което не обичам, при това набързо (а не понасям да ям набързо!) – по-добре да седя гладен.

Разбира се, най-издържания икономически вариант е носене на манджа от дома. Така е сигурно, че ще е вкусно, няма загуба на време за разкарване из студа и преживяването е гарантирано. Затова и днес си взех от патката със зеле, за която ще пиша тия дни. Айде сега добър апетит !

Този конкретно гювеч беше приготвен от жената, при това толкоз чевръсто, че дори не успях да се доредя да снимам процеса! И все пак ще документирам набързо, ако случайно някой иска да нагости голяма група гладници.

Най-важната съставка (освен свинското) е подходящия глинен съд. Моят е с около 6 литра обем, захлюпва се с капак и всичко точно. Едвам влиза в Раховец 01. Този глинен съд може да се набави от кой да е пазар за цена от 15 до 40 лева, в зависимост от обема, дебелината на стените и изработката.

Та сбирате де що зеленчук имате. Картофи, зелен фасул, грах, моркови, чушки (люти и нормални), лук, чесън, броколи, бамя, брюкселско зеле, царевица, домати. От всичко по много. Тия работи се режат на едро (защото се готви дълго време, а не искаме да се разкашкат) и се тъпчат обилно в гювеча.

За свинското няма да казвам, ама вие си знаете. На едри хапки да влезе при зеленчука. Ако не ползвате свинско (shame on you!) – задължително 2-3 лъжици мазнина са нужни.

В процеса на тъпкането не забравяйте да солите и да подправяте. Няма да имате възможност (а и не е удачно) да се разбърква по време да готвене. Тъй като всичкия зеленчук пуска вода, такава не е нужно да се добавя, освен ако не обичате могъщата чорба за сърбане.

В един такъв гювеч като моя влизат достатъчно продукти за 10 порции, ама одма! Миналата година в него приготвих капама, която наяде към 20 и кусур човека. Алтернатива е да не го пълните много или да ползвате по-малък съд – има всякакви размери по пазарите.

Като напълните колкото намерите за добре, захлюпвате. По оригинална рецепта трябва да замажете капака с тесто. Но това е тегава работа, тестото изгаря и прочие проблем. За целта препоръчвам следното – поставете на отвора на гювеча едно алуминиево фолио да покрие добре, след което захлюпете с капака и притиснете добре.

И се почва великото готвене. Ако предварително сте загряли съда и фурната – 3 часа поне на бавен огън. Ако всичко е на студено – пригответе си сандвичи за из път !

Както казваше прабаба ми Руска (god rest her soul) – една манджа като се готви толкова време или изгаря или става да си оближеш пръстите. Бо(н) апети!

Понякога се случва така, че в процеса на готвенето решавам коренно да променя манджата, да се насоча в друга посока. Ето снощи например си казах “еей, сега като туря тия домати и стане една кисела работааа…“ и върнах доматите на рафта с бурканите.

Хвърлих отчаян поглед в хладилника. Спрях се на сметана, лимонов сок, кашкавал и царевица.

Ще вметна няколко реда за пилето – взех от близкия магазин (че много студ и не ми се ходеше до специализирания) 650 грама пилешко филе от гърди с етикет „окрехотено“. Е те такава дума не бях чувал! Отворих и тълковния речник – пак няма. Гуглето – мълчи по въпроса. Брех, да му се не види, големи тарикати сме, значи, щом купуваме нещо, дето го няма (перефраза на Тодор Колев)! Та това филе като го размразих стана половината на каша. С две думи – за бога, братя, не купувайте!

Отново по темата – нарязаното филе на хапки се запържва набързо (за не повече от 7-8 минути), добавя се царевицата (ако е замразена – да се отпусне; ако е от консерва – добавяте я с кашкавала) и после котлона на 2.

Поръсвам с лимонов сок, добавям около една трета от голяма кофичка сметана, смилам бял пипер на вкус и оставям за 4-5 минути да къкри на бавния котлон.

Сега малко за кашкавала… По принцип аз купувам само Пършевица, ако може рязан от пита, а ако не – в вакуум опаковка. Само и единствено този кашкавал от десетките видове, които съм опитвал, има едно крайно важно качество – постоянство. Страшно досадно е да си купиш в рамките на една седмица два пъти кашкавал от един и същи магазин, от една и съща фирма, от една и съща марка и единия да е твърд като камък, оранжев и с як мирис на чорапи, а другия да е мек като извара, белезникъв и с мирис на гъбарник. Различни партиди, my ass! Да не говорим пък, че Пършевицата ми харесва най-много като вкус.

Та пак по темата… Ако ползвате такава Пършевица, знайте, че е доста солен. Не случайно горе не казвам нищо за солене на пилето – просто няма нужда с този кашкавал. Дори идеята на царевицата е да поеме част от солта. Ако ползвате някоя безсолна извара – тогава предварително можете да насолите пилето и да го мариновате с лимона.

Като добавите настъргания кашкавал и разбъркате добре, захлюпвате тигана (или там в каквото готвите) и отстранявате от котлона. После е готово за консумация.

пп: За гарнитура приготвих ориз с грах и моркови.

Като цяло предпочитам кисело зеле с ориз и свински ребра, ама с повечко месце по тях. Също така страхотно става с патешко месо – крила или бутчета. В краен случай и по-мазно пиле ще свърши работа.

Всъщност, вчера стигнах до life-altering прозрението, че съм готов да ям дори ПОСТНО кисело зеле с ориз (чувам вече ужасените ви възклицания). Ето колко силна е любовта ми към комбинацията кисело зеле с ориз! Готов съм да се жертвам за каузата с постна манджа!

Вчера правих патешки бутчета с кисело зеле и ориз. Не може да се отрече, че си сипах две порции от зелето с ориза. Не може да се отрече и фактът, че след като изядох всичко си облизах чинията – акт, който по принцип презирам и асоциирам само с разни по-низши създания.

Как приготвих гозбата – преразказвам накратко, че пак огладнях само от мисълта… Първо патешките бутчета както бяха замразени ги сварявам под налягане за 30 минути в подсолена вода и в компанията на дафиново листче + черно пиперче на зрънца. През това време киселото зеле се нарязва на предпочитани форми (някои харесват „Малката кибритопродавачка бере гъби по нощница“, но аз се придържам към класическото „На ленти“). Почиства се и се измива ориз. Зелето в моя случай беше една малка зелка, разформирована и натъпкана в компотен буркан, а оризът – чаена чаша.

В тава се омесват зелето, ориза и 2 пълни супени лъжици червен пипер, от които може едната да е пикантен (на вкус). Поставят се сварените бутчета, залива се с получения бульон и се пече. Това е.

Сервира се задължително с маса люти чушки, по възможност мариновани или поне запечени. проточва лиги Ето, знаех си, прияде ми се…

Предната седмица, обаче, направих нещо, което минава за супа. На доста приглушено осветление и при полу-заспал наблюдател, страдащ от астигматизъм. Имам предвид, че можеше да се яде и с вилица. Но аз се прежалих и ядох с лъжица. Poor me.

Как направих самата супа… Първо нарязвам на ситни кубчета към 500 грама пилешки гърди. Мариновам ги със сол, сок от един лимон и счучкан бял пипер. През това време нарязвам гъби на кубчета, обелвам и нарязвам половин кило картофи. Приготвям си и още един лимон и сметана.

В тенджера поставям по една лъжица олио и краве масло и загрявам. Поставям пилето, запържвам докато се стегне и добавям половин литър топла вода, след което захлюпвам и варя за 10 минути. По желание може да се добави и кубче пилешки бульон (ама внимавайте със солта).

Изваждам пилешките хапки с решетъчна лъжица и в получения пилешки бульон сварявам картофите за 10-15 минути. Като се разварят, пускам пасатора и ги правя на пюре. Доливам вода, ако ми се стори, че е неприлично гъсто. Тук е момента да отбележа, че ако вместо половин кило картофи употребите само 2-3 нормални картофи, супата ви ще прилича много повече на супа, отколкото на гъста яхния. Но за съжалене няма да може да се яде с вилица!

При пасираните картофи добавям гъбите, пилето и още малко пипер. На слаб огън се оставя да къкри за около 15 минути, докато омекнат гъбите и пуснат аромат. Бърка се често, защото ако е по-гъсто – загаря. Може и да се долива вода, но ако се наложи да знаете, че не сте уцелили нещо пропорциите !

Готовата супа се сервира в дълбока чиния, поставя се половин лъжица сметана от горе и резен лимон. За справка – виж снимката на супата, направена малко преди да я изям.

Миналия месец Петьо Бънди ми цъфна с 4 различни вида такива брускети и бира. Аз още от вратата веднага ги заклеймих (недочитайки в бързината) с думите „Ибах мааму! Брикети?! Кой кретен…“

В общи линии, ако не сте кусвали от тия соленки, представляват нещастна дуплика на Bake Rolls на Chipita. Обаче са по-малки, без дупка и супер ронливи.

Аз лично винаги съм се притеснявал от прекалената твърдост на Печените Колелца и затова приветствах поддатливата хрупливост на тез Брикети. Всъщност, само това ми хареса. Четирите вкуса бяха лют, спаначен, сиренян и пицен. Не гледайте какво пише по пакетчетата. Това е истината.

Петьо разпрая надъхано как лютия имал вкус на шкембе, но аз не получих такава асоциация. Все пак на Петьо не трябва да се вярва по отношение на шкембето, защото той е от хората, които правят разтвор 1:1:1 шкембе, оцет с чесън и лют пипер. Дефакто ядеш нещо толкоз люто и кисело, че не става ясно какво ядеш.

Както и да е… И четирите пакетчета бяха прегорели. Това не допринесе за доброто преживяване. На всичкото отгоре цената е почти същата като на Bake Rolls. Е аз причина да купувам брикетите на Пути Кръчмаров не виждам… Върл фен съм на бабините кексчета, но тези соленки не уцелват хич.

Вероятно при цена от 0.40 лв. за пакетче мога и да се позамисля при по-голяма компания, но тогава вероятно ще се метна на царевичен чипс…

Конкретните чушки, които изразходих, са обикновени зелени пиперки, по възможност по-едрички така а и по-местести. Като са големи и месести имат много място за пълнене, тъй че ядеш повече плънка, а по-малко чушка, но пък съдържателна. А и едрите се пълнят по-лесно.

Плънка всеки е правил… Аз лично съм ползвал обикновена свинско-телешка кайма, пилешко от бут, пилешко от гърди, пуешко… Обикновено към половин кило стига.

За плънката ще ви трябва ориз (около чаша, но зависи много от обема и броя на чушките), месото (да речем, че е кайма, макар че няма голяма разлика в приготвянето) подправки. Предполагам знаете как се прави… Запържвате месото, запържвате после ориза, хакате солчица малко и подправките, може червено пиперче тоже (алтернатива – ако ползвате пиле, натъркайте го со едно стрито кубче пилешки или зеленчуков бульон) и тъй на огъня да стои докато оризът стане ПОЛУ-сварен. Трябва да набъбне, ама и да хрупа още.

После само вземате изчистените от дръжките и семето чушки и пълните, но не до горе, тъй на 80% да го речем по научно му. Тъй напълнените пиперки подреждате у тавичка, в която турете водичка да не загори ептен и да има кво да вземе плънката. Ако ви остане от тая ми ти плънка – джаскате в тавата около чушките и да се спасява. После се пече до сваряване на ориза и опичане на чушките, яваш-яваш.

Най-накрая консумаро, гарнирано с опукана люта чушка и купичка кисело мляко със счукан чесън за поливане върху порцията. Айде гъчете!