Някой да е виждал да се продава у нас? Къде? Марка? Пари? От доста време ми се ще да пробвам този коктейл и накрая ще си го направя със сода и туйто. А може и да взема малко джинджифил (в Халите имаше преди), да изцедя сок от него и да го смеся със содата?
Смятам в една водна чаша да шибна лед до горе, после 100 Метакса, 25 лимонов сок, 25 Узо, останалото содичка. Макар че то място за много сода няма да остане. И резенче лимон. Интересно е тия сладки питиета как ще се вържат с лимона…
През последните 3 седмици ми се струпаха над 10 души, които казват „бе това не е възможно, стига глупости!“ на фактът, че бутилка синьо Джони струва над 600 лева в някой нощен клуб. Какво толкова странно има?
В кое да е диско, голяма вноска водка струва 6 лв. От едно шише 700мл, което струва 17-20 лв, се вадят 7 големи водки. Ерго: 7×6 = 42 / 17 = ~2.5 пъти цената в магазин. Johnnie Walker Blue Label е от порядъка на 260 лв в магазин. 260 × 2.5 = 650. Ето, нищо необичайно. Толкова излиза и бутилче Хенеси.
Хората се втрещяват от голямата сума, а не размишляват логично. Това винаги ме е изумявало. Това е същото като с яхтите на Уали – 7 000 000 евра изглеждат колосална сума за една яхта, но никой не се замисля, че това е 33 метров кораб (ако го изправиш, става като 12 етажен блок) с 80 тона водоизместимост.
В Happy от край време сервират едно нещо, наречено „Спагети с пиле“. Миналата седмица се опитах да го възпроизведа в домашни условия и с лека промяна в рецептата.
Основната идея: сварява се някаква паста (в рецептата пише спагети, макар че реално се ползват капелини), отделно се запържват зеленчуци, след което всичко се смесва на силен огън, добавя се соев сос и се поднася.
Предварително предупреждение: пада бая играчка, ако нямате кухненски робот, а и като цяло има доста приготовления. А самото готвене отнема не повече от 15 минути. Ще ви трябва и голям разлат тиган, а не дълбок. Ако имате „уок“ и можете да го ползвате – идеално.
Едно по едно. Първо зеленчуците. В Хепито слагат зелен лук, зеле и моркови на лентички, някакви гъби, яйце. Аз обаче зеле няма да сложа на спагетите.
Използвах два моркова, две малки тиквички и връзка зелен лук. Гъби нямаше, иначе бих сложил. Също така взех и една кутийка кълнове, защото ми се видяха подходящи като форма за добавка към паста.
Една тарелка пилешки гърди (около 400 гр), малко зехтин, половин пакет Capelinni на Barilla (всичката паста, която купувам, е само от тази фирма). Соев сос по избор – аз предпочитам ето този светъл и тъмен.
Вода в тенджерка и в нея сол на вкус (по желание). Като заври – слагате капелините и засичате 3 минути максимум. Веднага мятате в гевгир и под студена вода, да се охладят. Тази паста е толкова тънка, че от сурова до разварена = един миг невнимание. Освен това, по-добре да я оставите недоварена, след което да поеме от зеленчуците, отколкото да се развари до слепване (както направих първия път аз). А и самото ястие предполага по-жилава паста.
Пилето нарежете с много остър нож на тънки хапчици. Аз лично първо го режа на ленти по дължина, след което всяка тясна лента правя на хапки.
В широк, разлат тиган (или уок) сипвате зехтин и моркови, тиквички, гъби, пиле. Това се държи на много силен огън, не искаме да се сварят, а да се запържат, само за няколко минутки. Когато ви се видят готови (отново на вкус, защото някои ще обичат по-сурови и хрупкави зеленчуци), сипвате соев сос (аз слагам 1 с.л. светъл и половин – тъмен), добавяте кълновете, зеления лук и капелините.
На същия тоя силен огън разбърквате енергично (ако трябва ползвайте щипка или две подходящи лъжици; или ако можете – директно подмятайте сместа, ама леко с тапетите).
И това е то. Сипвате обилна порция и ядене. Обикновено върви да сложите и шишенце соев сос на масата, за да може който иска да си добави.
пп: Висш пилотаж би било да чукнете 1 яйце в последната фаза, което да се разбърка на парцали. Теоретично може и отделно, след което да се добави.
В началото на работната седмица – една бърза идея за разтуха след работа. Бутилка Узо Пломари, млечна салата (виж по-долу), маслини и подходяща музика – в случая Митропанос и Пападимитру.
За узото няма какво да се говори – това е достъпна и много разпространена марка. Задължително ледено студено и с ледчета, да стават кристали.
Маслини – каквито и да купите, използвайте някаква разлата съдинка със зехтин (дори и нещо такова върши прекрасна работа), за да ги облагородите. Оставете ги да престоят поне един час и то не в хладилник. Аз, понеже ям доста маслини, си имам нещо като служебно гювече, в което съм сипал около 150 мл зехтин и си държа в него маслините (най-често Каламата, известни и като Каламон, или зелени с бадем).
Млечна салата… доста пъти съм отварял дума по тая тема. Знаете ли че… едно време в Бургас, по всички кръчми, тази салата беше известна като „Тракийска“? Едва когато дойдох в София и проходих по механи и бистра осъзнах, че това не е универсално название.
Това, което сме правили в къщи преди 10+ години включваше цедено кисело мляко, краставици, орехи и подправки (чесън, копър, олио, сол, черен пипер).
През студентските години придобих навик да правя такава салата в едни големи легени от по 7-10 литра. Учудващо (или не?) – винаги всичко се изяждаше, че и имаше желаещи да оближат легена.
Подобно нещо направих на Бойково по Цветница. Свеждам описание на продуктите:
Млеката цедя по 6 броя в тензух (един пласт). Изсипвам млеката и връзвам на бохча, след това окачам да се цеди поне два часа. В случая използвах малко катък (който няма нищо общо с реалния катък, а е по-скоро смес от цедено мляко с повече сухо вещество и сметана) за сгъстяване, защото нямаше време за три транша цедене. А пък и нямаше толкова голям съд, та правих три дози реално.
Краставиците се белят и режат на кубчета като зарче за табла. Или някаква подобна по ситнеж форма. Орехите се мелят на едро или си вземате работна Баба с хаванче. Чесънът се мачка с преса или и той в хаванчето с орехите. Копър – колкото може по-ситно и си оставете малко за декорация. Сол и зехтин на вкус. Но да знаете, че тия катъци са бая солени, така че внимателно.
Цялата тази натурия се изсипва в бебешкото корито и се бърка отривисто до постигане на хомогенна смес. Не препоръчвам да се ползва вана или биде… не за друго, ами трудно се изгребва после. Ако нямате големи съдове – давайте в тенджера и на няколко пъти.
Разни забележки:
Както писах наскоро – Цветница прекарахме на Бойково, в къщата на Симо. Следва кратко сказание за това кулинарно приключение.
Редовната организация със споделен документ онлайн и този път сработи. Ето какво излезе в крайна сметка като списък с покупки и други натурии.
Общата цена от около 300 лева беше достигната със завидна точност: +/- 10 кинта. Така за по 30 лева на човек се осигуриха (теоретично) две вечери, два обяда и две закуски, както и пиенето и мезета. Менюто включваше свински пържоли и риба на жар, за гарнитура – печени картофи и млечна салата.
Свинското беше 4 кила свински врат с кост, специално го избирах да не е много мазен, и 1 кило котлети, че да има и ‘ептен постно. Начуканите пържоли подправях с някаква готова смес за скара (пак на основа кориандър), дижонска горчица на Борние и тъмен соев сос (за разлика от светлия не се отича от месото, а се „полепва“).
Рибата, нарязана на около 2 см шайби, беше обилно осолена и подправена със стрит розмарин, лимонов сок и зехтин. Тук една отметка, че толкова дребен саворин (a.k.a. океански лефер) не бях виждал! 400 грама парчето, при все, че съм свикнал на поне 1200 грама.
Тези неща бяха изпечени на жар в камината почти изцяло от Коко, в нещо като скараджийско кръщение. Около 1/5 от всичко беше леко позагоряло, но другия път, сигурен съм, ще се справи по-добре.
Картофите карахме по вече изпитаната схема. Всеки картоф се завива плътно в алуминиево фолио отвсякъде. След това се хвърлят в жарта, може и директно във/около огъня. Противно на очакваното – не изгарят, а се изпичат много равномерно. Белиш, цепиш, слагаш масло и сирене и набиваш докато е горещо.
Млечната салата беше съставена от около 15 изцедени кисели млека (които цедя на място, в тензух), 3 катъка на Аида, към 4 кила краставици, 400 грама орехи и 4 големи глави чесън. Правихме я на три транша, щото то просто няма толкова големи съдове там.
За останалите дреболии (мезета, сухоежбина и прочее) можете да се ориентирате от документа. Направихме и няколко снимки от мястото на събитието. Вече са качени във Фликър и надлежно описани. Забавлявайте се!
пп: Интересен факт е, че не изтрезнях 3 дни. В петък пристигнахме към 10 вечерта и до 01 вече бях се омотал. После дойдоха Бабата и после – Симо, така че до към 5 часа пихме. След бърза закуска към 11 сутринта в събота (с филийки и бира), подпочнахме един джин, който ме държа до ранната вечер. Тогава минах на бири и вечерта – пак ракия. В неделя пихме бира на гладно, а след това в Пловдив – джента…
Събота беше ден за разядка. Затова и реших да направя последната за сезона зимна манджа, след което да минавам на пролетно-лятна кухня. Който ме познава се досеща, че този постен боб не ще да е съвсем постен. Като рецептата за палачинки, която започва така: „вземате една сварена телешка глава…“
Първо за гърнето. Аз имам един съвсем обикновен глинен съд с обем около 4 литра. Примерна снимка имам от блогирането за заека в гърне. Предварителната му подготовка се състои в загряване във фурната, защото по този начин се съкращава времето за готвене.
За боба. Използвах около 400 грама зрял фасул, като го почистих, измих и накиснах 24 часа предварително. Тъй като готвенето в гърне не дава възможност са смяна на вода или други мурафети, накисването на боба улеснява сваряването. Ако наистина бързате, може да го подварите за 30-тина минути, след което печенето става и за под 2 часа.
Месото – свинско с кост! Класическото изпълнение е с по-чисти (без много мазно) ребра, които се редят по стените на гърнето, като облицовка отвътре. Аз не можах да намеря толкова много хубави ребра (за това гърне ми трябват около 1.8 кг), затова освен тях сложих и няколко котлета с кост.
И така… Месото подправих с някаква смес за барбекю (на база кориандър) и тъмен соев сос. Оставих да отлежи два часа. След това го наредих по вътрешните страни на гърнето.
Нарязах на едри парчета половин килограм гъби, омешах със суровия, но накиснат боб и изсипах в гърнето. Успоредно с това запържих 3 големи глави лук с 3 препълнени лъжици червен пипер. Добавих към 400 мл домати от буркан, две кубчета зеленчуков бульон, лъжица захар и лъжица сол, поизпарих за 5 минути, мушнах суха люта чушка и изсипах доматената смес в гърнето.
Покрих всичко отгоре с останалите котлети, поставих фолио на отвора на гърнето, захлюпих и пекох на 200 градуса в продължение на 3 часа и 30 минути. Сервира се много внимателно, защото мръвката се разпада… от кеф 
! Ето снимка.
В резултат 7 души + моя милост останаха много доволни.
Тия дни закупих новото творение на Wrigley – Airwaves Black Mint. Това е ментова дъвка с анасонов вкус. Комбинирайте със зелен Airwaves и става чудесен облак, макар и с краткотраен вкус. Препоръчвам за събуждане и навяване на морски спомени.
Преди известно време напипах (в местен магазин) царевични сухари на чешката фирма Поекс. Имаше два вида – със и без сирене. Явно родният вносител прави re-packaging, защото опаковката нямаше нищо общо с показаната на сайта. Беше прозрачен целофан с ей такъв стикер.
За тези сухари – само хубави работи. Вкусни са, вървят мощно намазани с крем сирена като Рама или Филаделфия, вървят с маринована рибка и с хайверче. Освен това са без глутен – важно за баш-диетичните фенове, които броят всеки грам въглехидрати. Сиреновите са с приятен кимионов дъх.
Студентски празник би трябвало да се празнува от всички, били някога студенти. Затова и ние не пропускаме, макар повечето да са незавършили от 5-6 години насам, а други завършили отдавна. Тази година плановият запой на ФлашБГ тайфата се разпадна на две парчета – Троян (купешки купон, алез инклузив) и Бойково (кулинарна вечеринка самоделка). Следва кратко описание на хранително-питейната страна на празника.
Още от начало да кажа, че като цяло съм фен на експлорване на кръчмета по селца и необичайни гозби. Но понякога просто не търся това и ми се иска сам да си приготвям нещата, а не да разчитам на неизвестен готвач, който да не посоли телешкото или на смотан келнер, който да стопли ракията докато я донесе.
Затова и миналата нова година на Косово не ми допадна особено от кулинарна гледна точка (по таз причина и не описах подробно). Благо си е да ти принасят и отнасят, а ти да клатиш крака, но не и за сметка на качеството! А като имаш дружина от 5-6 души, всяко готвене става бързо и обикновено много забавно.
За този празник бях решил да карам с класически подход. Пържоли от свински врат на жар. Печени картофи на жар. Риба на жар. Гъбки с кашкавал на фурна.
Пържолите на жар мариновам с горчица, сос Уорчестършир и подправка за скара. Това вече сигурно наизуст го знаете Начуканите и подправени месца отлежават един час, след което ги мятам на скара на умерена жар. Tip: ако няма скара, спокойно става и върху алуминиево фолио, директно метнато на жарта. Просто капнете малко мазнина в него.
Картофите пека по много лесен начин – всеки бива увит плътно в парче фолио и метнат директно в камината. Няма нужда да ги завивате със жар, да копаете дупка и прочее. Просто гледайте да не са в огъня, а някъде наоколо. За 30тина минути са готови – проверяват се като се пробождат с нож. Ако влиза мазно – вадете ги, махате фолиото, режете картофа на 4, малко масълце, солчица, бучка сирене и готово.
Рибата… Много исках да взема саворин (познат и като океански лефер), за която риба ще пиша лятото по-обстойно. Обаче магазинът на Красно село нагло беше затворил точно на празника, макар да работеше два дни по-рано.
Затова се наложи да се примиря с ужасната океанска скумрия. Разполовена по дължина, добре осолена, полята със зехтин и подправена с розмарин (използвах готова подправка с основа розмарин, защото, както и очаквах, нямаше чист), оставя се поне два часа да поеме солта. Изпекох я в камината на гореща гнайсова плоча с капка опио на нея.
Гъбите приготвих по най-тривиален начин. В тава с маргарин, сол и пиперче, ударно печене за 15 минути на силна фурна, посипвам кашкавал и запичам. Идеално мезе и свършва за секунди; явно доста се хареса.
Отделно бяха предвидени няколко салатки. Млечна, от 9 изцедени млека и кило и нещо краставици, богата на чесън. Кисело зелце, от на Петьо зелето. Кисели краставички. Шопска, организирана от Владо. Към тях вървяха три вида домашни ракии, водка, бира, домашно червено винце, от което направих и греяно с дюли.
Както виждате, нищо необикновено. Но не мисля, че някой остана гладен или недоволен
За финал пускам публично списъка с покупките, за да видите как организирам кетъринга на подобни събития. Сега е почистен, но иначе го изпъстрям със забележки и оцветявания, които ми помагат да не забравя нещо и да знам кой, какво, кога и от къде трябва да купи. Друг голям плюс е, че лесно мога да предвидя разходите, както и да увелича количеството, ако повече хора искат да се включат в пазарлъка.
Тъй като нямам снимки на цялото това кулинарно празнуване, давам връзка към няколко фотоса от тайфата, празнувала на Троян.
Миналата година по това време писах за една забежка на Боровец, която се комбинира с изпичане на добро количество свинска мръвка. Тази година повторих.
Предизвикателството беше по-голямо, обаче. 12 килограма пилешки пържоли от бут. Преди всичко искам да кажа, че на магазини като Билла, Фамилия и Пикадили никога нямат такива количества на склад. Питах. В Метро има, но само понякога и не е гарантирана пресност. Затова и прибегнах към любимата ми фирма за пилешки продукти – Джиев (минутка за реклама).
В един от техните магазини (който е на 5 минути от нас и пазара Красно село) направих заявка за тия 12 кила пържоли и поръчката беше изпълнена бързо и качествено. Месото беше в тарелки, замразено и в два кашона, за по-лесно пренасяне.
За мариноването на това количество отиде едно шишенце сос Уорчестършир на Хайнц, към 100 грама Дижонска горчица на Борние, към 200 грама суха подправка за печено пиле, към 200 мл олио и 100 грама сол. Изпичането на тези 12 килограма отне около 2 часа на жар. Ето снимка на скарата с последните няколко пържолки.
Друго, което метнах на същата тая скара, беше подаръкът за рожденика (на чийто имот се развива действието). Подарих нещо хем морско (че съм от морето все пак), хем кулинарно (че ми е по сърце). 4 хубави паламуда, не твърде ситни, не твърде едри, 500 грама парчето. Разполовени, обилно осолени за час преди това, и полети по време на печене със смес от 1:1 зехтин и лимонов сок – чаена лъжичка на парче риба. Поднесох с разварени самоковски картофи с масло. Уви, на готовата риба снимка нямам – изяде се за секунди.
И накрая едно метеорологично включване. Миналата година имаше сняг до коляно, а сега – слънчево и топло време (това е язовир Искър). После нямало глобално затопляне! (а това беше сарказъм, щото реално няма).
Вече съм писал за подобна гозба, макар и тогава да я правих с пилешко, поради неналичие на ушати твари. Сега ще повторя с някои уточнения и снимка.
Преди две седмици приятел ми донесе един заек. Ама то заек-чудо просто! Голям, с доста мръвка, не мазен, крехък и не мирише (не е дивеч, а домашен). Решено беше да повторя рецептата от преди няколко години, след която беше написана одата за балучката.
Предварителните замервания (демек проби за набутване на гадта в глинения гювеч) показаха, че няма да влезе без нарязване. Така че го форматирах на 4 крайника, глава и тяло на две парчета. Отделно бях приготвил един килограм балучка, на която се маха най-горната ципа, но не се бели напълно. Реже се и „дъното“ на всяко лукче – там, където е коренът. Важно е да се отбележи, че точно тия ципи дават характерен цвят и аромат на бульона и ястието.
В предното блогиране имаше въпрос – как се яде после? Ето как – вземаш лукчето с ръка за „опашката“ (обратното на дъното), стисваш с два пръста и изсмукваш омекналото съдържание, като в ръката ти остава ципата.
По същия начин се яде и чесънът, който трябва да разделите на скилидки. Бях писал 3-5-7 глави преди, защото всичко зависи от личният ви вкус за чеснов лук.
За подправяне на заешкото използвам соев сос (или Уорчестършир, който аз предпочитам), червен пипер, кориандър, сол, зеленчуков бульон на кубчета, олио. Като заместител може и с някоя готова подправка за задушено или от сорта. Сместа от всичко това натривам по месото. Отделно слагам дафинов лист и пиперчета на зърна в гювеча.
И така, заешкото, балучката, чесънът и подправките влизат в гювеча в произволен ред. Не се притеснявайте да напънете малко цялата тая смес, така или иначе те ще слегне по време на готвене. Затапвам с фолио гювеча и поставям капакът. Пече се 3 часа на 200+ градуса, без да се отваря. Ето и завършеният вид на печеният заек в гърне с балучка.
Няколко random съвета:
В неделя спретнахме запой в Митьо, който се пренесе от Варна в София. Съвпадна и с награждаването на CS2006, където бях член на журито. Та по тоя повод искам да съставя кратка ода за хубавата фурна.
Мезенца имаше различни – лионска наденица, пастъмица и луканка, бирени пръчки, трушийка, млечна салатка… Тук една бърза скоба – купешката млечна салата винаги има нужда от чесън, олио и орехи след отваряне; това винаги ме е изумявало, защото излиза, че купуваш нещо като полу-фабрикат.
Домашна ракия (два чишита), греяно вино, бира и водка помагаха за прокарването на мезетата. Специално за винцето ще искам да пиша в бъдеще, когато остане ред…
За по-солидна разядка бях заръчал на Митака да закупи малко вратни пържолки. Той взел от Метро нещо, наречено „свинска пържола специал“, щото нямало врат. Малко бях скептичен към този специал – приличаше на цепен котлет без кокал и заподозрях, че ще стане сухо и жилаво на фунра. Замислих се дали да не ги метна леко алангле на тиганче, но пък не ми се искаше да омирисвам новият дом на Митко.
Начукването стана с преса за чесън – нямаше друго по-удобно. Малко сол, подправка за барбекю (основно кориандър и пипери), лъжичка соев сос за всяка пържола. Отлежаха 20тина минути и ги засилих във фурната.
Редно е да се каже, че моята домашна фурна е минито Раховец-01. Това е жалко подобие на печка, пече бавно и неравномерно, но въпреки всичко ми върши работа (за сега). Обаче след като видях какво направи фурната в Митьови се втрещих. Поставих две тави пържоли една над друга, 200 градуса, нагряване горе и долу, с вентилация – така за близо 60 минути. Тавите не бяха завити с фолио и сто пъти ставах да видя да не изсъхнат месата.
Е, не изсъхнаха. Не само това, ами станаха страшно крехки, добре и равномерно изпечени, а същевременно със лек загар. За да постигна такова нещо на моя Раховец, ще ми трябват поне 90 минути и завиване с фолио, после запичане и поливане със сос.
Което идва да покаже, че хубавата фурна дава много здраво рамо. А и се замислих – ако с моята трошка правя такива вкусотии, колко ли по-лесно (или вкусно) ще е с една блага фурна Електролукс или Горение?
Една от мистиките при някое от трите местения на блога е, че някои блогирания зачезнаха. Нищо, ще спиша отново това специално, защото си заслужава различният поглед върху това лятно питие – джентата.
Някъде из барманския фолклор съм срещал комбинация от джин, мента и сметана – или като шот с повече джин и капка мента, или като коктейл. Това, обаче, не бих нарекъл лятно питие в никой случай. Първо, джинът е силничък, пък комбинация със сметана?! А мента + сметана = прекалено сладко. Затова ето как се прави джента в Бургаски регион (или поне по моя заръка).
Използва се джин, мента, тоник, лед на сняг, лимон. Джин – Търговище. Мента – Пещера. Тоник – Швепс. Лед – разбит в миксер на сняг. Пропорциите могат да бъдат най-различни, според предпочитанията. Най-класическото е в халба за бира 100 джин, 100 мента, 1 тоник. Допълва се със сок от половин лимон, резен лимон, сламка и до ръба с натрошен лед. Така се получава най-добра смес от аромати и балансирано безалкохолно – можеш спокойно да изпиеш литри.
За хората, които не обичат толкова джина и неговата миризма (като брат ми), приготвям 50 джин, 150 мента и останалото как си му е ред. Ако искате по-силно питие, препоръчвам в колинс чаша 50 джин, 50 мента и половин тоник. Лед едвам ще влезе, така че става по-алкохолно. Има и вариант 100 мента, тоник, лимон и лед в колинс чаша + лъжичка джин само за лек аромат.
Едно от най-колосалните ми постижения в джентологията е смеската за един летен купон, направена в леген – бутилка джин, две бутилки мента, две бутилки тоник и една торба лед. Пропорция 1:2:4:2, леко питие, което се пие по-бързо от кола Разбира се, имаше и 10-тина лимона нарязани в легена.
Ако не ви се занимава с резенче лимон във всяка чаша, ползвайте лимонов концентрат и накапете на вкус. Също – ако нямате миксер, слагайте леда директно! Можете да го разбиете като го увиете в кърпа и биете с чукче за пържоли, но играчката е излишна.
Айде някой да кихне сега, че наздраве!
Как уважих Гошовците? С леко запиване на къще в едно Пловдивско село – Бойково.
По план работата започна към 21:00 в петък вечер, когато отскочих с бързи ракии и млечна салата. С напредването на вечерта, изчерпването на салатата и запичането на мръвките (пържолки на жар), преминах на бира с ракийка. Изведнъж се оказа сутрин и последва кратка закуска с печени филийки със шунка и кашкавалец (и домашна лютеничка). Кратка разходка до полянка и 4 литра биричка бяха просто прелюдия към един дълъг следобед с едно шише метакса и шоколадче. От само себе си стана вечер и се мина към вече изпитаната формула бира с ракия и млечна салата. В неделя сутрин закусих с последната бира от предвидените 25 литра.
Само за протокола трябва да кажа, че Илийката малко развали сметката, защото първоначално купените 12х2 литра бири щяха да бъдат изпити до крак, ако той не беше цъфнал с едно 5 литрово кенче. Макар че и то свърши.
Бързо, лесно и просто мезе – маслини и сирене. Сладък червен пипер и малко зехтин. Чаша (бутилка, туба, бидон) червено вино. И компания. Зима е, вънка вие вук…
Преди 3 седмици цепнахме към Боровец, където влязох в ролята на готвач и основното приключение беше приготвянето на жар и изпичането на 6 кила свинско месо – котлети с ребро и врат.
Добре мариновани (класическата ми марината със соев сос, горчица и готова подправка за скара), на жар в камината. Самото печене отне около час и двайсе минути. Отделно картофи на фурна и картофи на жар. Бях предвидил към 1.5 кг нарязани луканки и пастърми, както и към 4 кг готови салати. Кило кашкавал, кило сирене. Мисля добре се получи като кетъринг експириънс за трийсетина човека.
Греяното домашно винце също пожъна успех. Предполагах, че децата просто ще се нахвърлят на ракията и водката, но се намериха 5-6 ценители явно. На сутринта кротка закуска с чайче и филийки с топено сиренце и суджук на фона на звуците от разбуждащи се изтрезняващи младежи. Идилия.
Никулден мина и замина.
За първа година от не помня вече колко не ядох риба. Дани я нямаше и честно казано не ми се вадеше скарата за 3 чернокопчета. Правих си онова мидено мезе, което не съм сигурен, че съм описвал на тоя блог (май остана на бившия рецептата). Иначе бях планирал чернокоп с много сол и лимон на дървени въглища; това е едно от любимите ми изпълнения.
За сметка на това, предната седмица отскочихме до морето. Случи се страхотно време. Бях забравил колко е хубаво морето през зимата. Дори на открития Бургаски залив нямаше грам вълна и беше като тепсия, а какво да кажа за Несебър в началото на южния плаж… Толкова се улисахме в разходката, че въобще не се стигна до снимки. Нищо, преживяването и споменът са по-важни.
Та на това посещения особено разнообразно хранене практикувахме. Картофени кюфтета с кьопоолу. Пържен чернокоп и картофи с лук. Задушен заек с кромид. Агнешка дроб-сърма. Всичко от пресен матрял, разбира се. И добро количество Бургаско. А, и пържени скариди и цаца на Капаните! Какво е ходене до Бургас ако не цапнеш биричка с цаца на капанлъка?!
И какво остана…? А да, да опиша само миденото мезе. Е, това – друг път!
Преди няколко дни смятах да сготвя пиле с картофи на фурна. Това хубаво, ама забравих да купя картофите. В резултат се получиха следните елементарни печени пилешки бутчета.
За мен ежедневната манджа трябва да е лесна. Това не значи да се готви бързо или да е с общо 2 съставки, а да не отнема време приготвянето. За таз гозба употребих 8 долни бутчета (това, дето по Шопия му викат парти-бутче, а аз му викам пилешки джолан), към 400 грама гъби, 2 пълни лъжици горчица, соев сос на вкус, кубче бульон и чашка червено вино.
Приготвянето става по следния начин. Кълцате гъбите на едри парчета и ги джаскате ги в тавата (по-добре да е малка и дълбока, отколкото разлата и голяма). Отделно стривате бульончето, добавяте горчицата и соевия сос и с получената каша мажете всяко бутче, ма тъй хубу да са омажат и те и вие. Храс и бутчетата в тавата. Омешвате с гъбите, както сте с нацапотени с подправки ръце. Наливате виното. Завивате с фолио и печете на 180-200 градуса (горе и доле) за 90 минути. Отвивате, запичате за 10 минути. Ядете с настървение.
Като бонус, ако не сте забравили картофите, можете да стъкнете и картофено пюре. Или просто да си направите пиле с картофи на фурна.
Ето ви една елементарна рецепта – малко продукти, приготвя се бързо и почти гарантиран успех с минимално количество знания и умения.
Една тарелка пилешко филе от гърди (или директно гърди, ако ви се занимава да ги обезкостите), качествена горчица, пакетче от 100 грама белен сусам. В общи линии това е всичко необходимо.
Нарязвам пилето ма дребни хапки – това ще помогне да се сготви много бързо и така ще остане сочно месото. Омесвам го добре с горчица. Колко точно горчица ще зависи от вашите предпочитания, от вида на горчицата, аромата, солеността и другите вкусови качества на подправката. Аз лично съм пробвал с две различни до сега – цялозърнеста и Дижонска с чесън. И двете на Борние. Сайтът на тази фирма е в реконстркция от година и нещо, та не мога да покажа много, но ето връзки към старата версия – главна страница, овкусени горчици (там Garlic and Parsley съм пробвал, има и някои от другите по деликатесните магазини), водещи продукти (там Wholegrain и Dijon се намират у нас масово.
От споменатите горчици слагам по 3 пълни чаени лъжички на една тарелка месо, която е към 400-500 грама. След като объркам добре, оставям да преседи поне половин час. Може да се наложи да добавите сол, в зависимост от горчицата (и/или малко захар, ако е много кисела).
Готвенето е също толкова елементарно. В силно нагрят тиган капвам супена лъжица олио. Хвърлям сусама да се пръжне буквално за минутка, добавям пилето, разбърквам и захлюпвам тигана. След около 5-7 минути е готово, като през това време бъркам 2-3 пъти.
Изсипвам в голяма чиния и… в общи линии… хапвам !
Както ви предупредих преди време, почна рибен сезон! В резултат прежната седмица побързах да се снабдя с няколко паламуда. По-малки за пържене и по-големи за фурна. Ето какво излезе, с две-три думи.
Малкият паламуд дойде от локалната Фамилия (която верига магазини май няма сайт, супер странно!). Там беше на приемливата цена от 8 кинта килото, като конкретната риба беше почти точно кило. Като част от услугата момчетата на щанда изчистват и подготвят рибата по желание на клиента, така че спестиха адски много цапаница (рибата беше прясна, демек незамразена и незамразявана; който е чистил риба знае за какво става дума).
Та това едро циганче беше изчистено, измито, нарязано на 1 см шайби, богато осолено (иска много сол паламуда), отупано в брашанце и изпържено с две обръщания. Идеално стана. За гарнитура подготвих варени картофи с маринован червен лук (от същия, дето преди 2 седмици Петьо в къщи кат го видя и щеше да се фърли от терасата; успокои го само фактът, че бях отделил за него салата без лук, а помогна и плакатът на Тони Стораро, разбира се!).
Тия дни пък ми доходи от морето още два броя що-годе пресен, но вече доста по-голям (кило и полвина поне), паламуд. И тъй като бях минал пържения по реда си, пък и този малко по-мазничък идеше, та реших на фурна с доматки. Преди доста време съм писал за нещо подобно, но там правя манджата с дребна риба, а и сега вече леко съм изменил приготвянето.
Първо рибата задължително се разполовява и осолява обилно. Докато хваща сол, режат се на едро (полумесци, шайби – по избор, но да не са тънки, защото ще се стопи) по 2 нормални или 1 голяма глава лук за всяка половинка риба (демек порция). Предвиждат се и 50-тина грама маслини за порция. Доматите са на вкус, аз използвах към 400 мл прецеден сок и към 200 мл изпарени домати. Подправям с едно индийско орехче, счукано на едро за цялата смес, както и 2-3 зърна пипер и 2-3 кутийки кардамон на порция.
Лукът и маслините запържвам за 10-тина минути на силен огън. Добавям доматите и подправките и изпарявам до гъста смес (около 20 мин на по-бавен огън). През това време в загрята фурна поставям тава, леко намаслена, в която са рибоците. Докато се приготвя доматената смес ги обръщам, за да се препекат добре от всякъде.
Добавям сместа към рибата. Ако добре сте уцелили пропорцията и не ви е прекалено разлата тавата, би трябвало „плънката“ да покрие рибата. Запичам на силна фурна за 10 минути и туйто. Допълнителна гарнитура не е нужна, според мен. Така ще имате възможност да се съсредоточите върху рибата !
Чист RSS
