на боби блога

Не е случайно, че все още не съм качил снимки от месец назад. Предсказанието (което беше предвидено, тъй или иначе) за NOHA и още моренце се сбъдна със страшна сила. 7 дни на юг – Лозенец, Мичурин, Ахтопол, Синеморец, а на връщане и малко Дюни, Смокини… И нито един ден дъжд, освен при пристигането, преди концерта на NOHA, когато валя половин час докато бяхме във водата. Доста море ми се насъбра това лято, за щастие!

От там директно към… Велико Търново. Отказахме прибирането в София и 4 дни обикаляхме из стръмните улички, дашните кръчми, тъмните барчета и историческите камъни на старата столица. Поздрави на момците от хостел Номади, препоръчвам ви, но измислете начин за постоянно проветрение на дорма и купете ароматизатор на ток, ще помогне.

По средата на предната седмица се озовахме в лошото време, демек в София. Ни да работиш, ни да почиваш… Затова и още в петък вечер отлепихме по села и паланки за барбекю, наргиле, разходка из гората, челадинки, масловки и доста жълти цветя за ръчната хартия.

И докато се обърне човек ще дойде време за Аполония, а имам силно изразено желание за Jazzта-Праста и Булгара…

После що нямало снимки! Е ми няма – то таз работа не е кат оназ работа! Кеф има за гледане!

Преди време си щипнах от нейде една такава free card. Има на нея pie chart с 2 сектора в пропорция 50:1 (в полза на bad) и надпис Good is short.

Та затова като се е задало good последните седмици (месеци?), юруш на маслините! Подхванато още от 10-те дни море за Джулая, нещата преляха в една размазана във времето работна седмица, в която реална работа свърших чак в петък. Тогава се наложи трип до Ст. Загора с цел снимане от въздуха на строящ се там мол, което пък преля в обработка на кадри през уй-кенда. Подобен трип се случи и в понеделник, но до Варна (4:00 тръгване от София, 23:30 пристигане обратно в София след цял ден снимане). Успяхме да минем през Побитите камъни – магическо място, което прилича на морско дъно, но на сушата. Неописуемо е с думи, а и снимките не помогнаха много, въпреки прекрасното осветление (залез с благи облачета).

Следващия уй-кенд сторихме ударно море по две причини: първо, защото морето си е страхотно по принцип и второ, Коко имаше рожден ден и депресия, та целта беше да подчертаем едното и да зачертаем другото, един вид. Стана, даже бих казал удари тавана преживяването.

Онзи ден пък отпрашихме в посока Беглика за първо гребане с каяци. Не очаквах, че да мааш с греблото 3-4 часа в язовир може да е толкова готино! Физическото натоварване е много тонизиращо, без да се разсипваш, а усещането за движение и да гледаш как боровете летят покрай борда на лодката е леко замайващо. И винаги можеш да се джаснеш в язовира, ако прегрееш и не ти се пие повече ледена биричка или ментичка с тоник. На изпроводяк – торба с прясна мащерка, масловки, горски ягоди, боровинки и букет полски цветя. Nature rocks.

Нужно ли е да казвам, че идния уй-кенд удряме Лозенец за концерта на NOHA? След което ще се закотвим с дълго въже по южното Черноморие и така поне 4-5 дни, докато не дойде ред за феста на Беглика + Карандила бенд в събота. Или нещо друго, каквото и да е!

Good is short, so enjoy it.

Когато алертираш 14 човека с покана за готино рок парти в Лайв клуба, не очакваш всички да приемат. В крайна сметка все ще има някой с „проблеми“. Но определено 9 отказа + 3 неотговорили от 14 те кара да се чудиш имаш ли изобщо приятелите, на които можеш да разчиташ за парти?!

• Зает съм с тъщата
• Във Варна съм
• В Айтос съм
• Нямам пари
• Тъпо ми е и не ми се излиза
• Не мога, зает съм
• На рожден ден съм
• Ще играя ролеви игри
• Реанимирам след изборите

Ако някой се престраши, от 22:30 ще съм на линия.

София – Дуранкулак – къмпинг Космос – Дълбока – Кара дере за Джулая – Бургас – къмпинг Делфин – Синеморец и Велека – Созопол с Текила – Смокиня и Памперо – Карнобат – Пловдив с Мара и Найлон – София.

10 нощи и 9 дни със страхотно време, страхотни хора, страхотно море.

Чуствам се страхотно, на пук на гадното в София.

пп: Понеже некои хора нададоха глас за снимки, ето тука един комплект с 90 броя от апарата на Ники, плюс още 40 от моя апарат. Специален акцент искам да наръся по тези двете:

Имам един въпрос към хората, които са ходили по плажове в Гърция. Простичък въпрос със явно сложен отговор и уговорки.

Има ли читав плаж в северна Гърция?

Нека сега хвърля светлина върху моето виждане за читавостта на плажовете…

Като морски човек и къмпингар от 10+ години имам известни претенции и натрупани очаквания към плажовете, които посещавам за почивка. Искам плажът да предразполага да легнеш на него и да не станеш, но ако все пак се надигнеш, морето да има какво да покаже и в близката далечина да има нужните пособия за отцеляване. Ето го същото, но с повече детайли:

Пясъчна ивица. Оказва се, че това е препъни-пясъкът, ако може така да се каже, за доста плажове. Плажът трябва да е пясъчен, като ивицата да е поне 20 метра широка. Масовите плажове на ситна минерална мозайка или чакъл или камъни по Гърция и Турция не важат. Тесните микро-плажчета със ширина две хавлии не важат.

Пясъчно и полегато дъно. Един от основните стълбове на летния айляк е да се плацикаш в компанията на дженти и бири. Плацикането изисква полегато, пясъчно дъно, на което можеш да си седнеш спокойно до шия и да си лафиш разхлаждащо. Да, харесвах Германката и каменистите заливи на юг от Нестинарка, но те не са подходящи за lounge в никой случай. На Черноморец пък е другата крайност – толкова полегато дъно, че на 100 метра от брега си още на 50 см дълбочина. Баси, аз се умарям дорде стигна до плуването!

Да няма река или блато, свързани с морето, особено ако е къса ивицата. Всякакви сладководни примеси развалят плажа. Най-големият спек е, че дъното се покрива с фин (а понякога и дебел) слой тиня, която се мъти от прибоя, от хората, от всичко. Освен това водата губи своята кристалност, а ако обичаш да гледаш морски обитатели или просто подводен ambiance – това е особено зле. Прехваленият плаж на Силистар е яка мътилка (на Липите е по-добре). На Иракли където излиза реката е същото нещо, като там се замазва малко положението от това, че залив реално няма, та големите вълни и без това правят всичко на фрапе. Зле. Известната пясъчна коса на Керамоти (срещу Тасос) и всичките плажове наоколо са затинени от Места. Познати ходиха там и ми се обаждат – ейй да знаеш плажът е страхотен, няма хора, няма хотели… Викам – я сега слагай маската и виж положението. След малко отговор – е ми боза е, нищо се не види. Иначе отгоре изглежда лазурно синьо.

Да няма задължителни чадъри и шезлонги. Това няма какво да го дискутираме, такъв тип плажове им викам „панелка“ или „плаж под строй“ и не бих останал на подобно място. Това отхвърля в общи линии 99% от курортните плажове, за жалост. Защото примерно на Сл. Бряг не е зле плажа като пясък и дъно, но е луда какафония и всичко е под строй. С прискърбие наблюдавах миналата година как отцепиха едно парче от Смокиня за тая цел, тая година може би още ще щипнат за новия хотел на Веселие, дето един апартамент струва 500 000 евро (да, това са половин милион евро).

Да няма застрояване. Плаж, на който лежиш буквално под терасата на някой хотел, не си е работа. Всякакви сгради, по-големи от beach bar или капанче, водят след себе си проблеми като навалица, коли, глъчка… Освен това колкото по-достъпен е един плаж, толкова повече лузъри се изсипват. Виж следващата точка.

Да не е див. Див е плажът на Иракли, в южния край. Ако нещо се случи, най-близкото място с хора е на поне час пеша и половин час с кола, като се налага минаване през джунглата. Примерно Дюни е страхотен плаж, защото няма застрояване и съответно много хора бягат от това, че няма коктейл бар на 15 метра от водата. В същото време колата я паркираш на един хвърлей и ако те напъне за нещо – на 60 секунди с нея (или 15 мин пеша) има заведение, тоалетна, магазин…

Та така.

Оказва се, че в Гърция не малко плажове са на нещо като минерална мозайка, или някакъв едър пясък, като камъчета, който е зверски прашен – оставя слоеве бял прах по теб, хавлията, чадъра, всичко… И не може да се прави замък от него!!! На няколко места има „райски плажове“, които са каменисти. Големи строежи няма почти никъде, но пък плажовете са яко гъч, или ако са пусти – определено има защо. Я тиня, я е на майната си и няма условия в радиус от 20 км…

Положението се усложнява от фактът, че ако съм на нашето черноморие все ще се намери къде да се спи – дет са вика, тука всеки втори ти е роднина. Ама в Гърция? Не можеш да разпънеш където искаш, ако окъснееш. Съответно става доста рисковано да обикаляш на сляпо и да търсиш плажове…

От доверени хора научих, че по Ситония (средния от трите „пръста“ на Халкидическия п-ов) има читави плажове. Затова си поставих за задача да обходя по Фликър и по Google Earth всяко местенце, което от космоса прилича на плаж, и да гледам снимките от там. Е ми, нервите ми се изчерпаха някъде след 20тия залив/плаж, защото всички снимки, правени по тия места през лятото показват колосална навалица… И на повечето места – чадъри и шезлонги. Питах други познати – еее, нормално, викат, то знайш къв е гаден тоя пясък, не може да се лежи на него!

Бахти. Help me out!

пп: Понеже още не съм опраил коментарите, ако не можете да коментирате, а много ви напъва да го сторите, драскайте на boby точка dimitrov кльомба gmail.com

Рено Клио 2, 1999 г, 79 000 км, директен внос, един собственик, запазено.

След консумативи (масла, ремъци и тн), еко такса, гражданска, платформа, регистрация в КАТ, оправен калник и пари на тоз и оня = 4500 лв.

Както би казал Петьо: айде, и каквото – такова.

Така, според мен, се превежда writing implements на български. Преди няколко дни получих пратка от Англия, включваща няколко различни пишещи инструменти с обща стойност 55 паунда.

120 лева за „химикалки“ (както ги определи брат ми) изглежда стряскащо. И какви са тия химикалки, които трябва да купуваш чак от UK? Всъщност, няма нищо невиждано – просто се оказа, че в татковината (като почнеш от Office1, Orange Center, Шипка 6 и всичко останало) всичко по-екзотично от текст маркер или автоматичен молив е неоткриваемо. Или пък се доставя само по поръчка, с две седмици изчакване и на цена, по-висока от тази в Англия.

В четвъртък направих и платих поръчката, в рамките на деня получих мейл, че е пратена и в понеделник следобед вече тичах към пощата. По-бързо идва пратка от южна Англия, отколкото от Бургас… Ето какво получих:

• edding 1255 Calligraphy Pen, 3 различни цвята и дебелини
• Pilot Parallel Pen, три дебелини с 12 цвята пълнители
• Faber-Castell Pitt Artists, цвят сепия
• Pentel Brush Pen, черен
• Stabilo pointVisco Assorted Wallet, 10 различни цвята
• Pilot G-Tec-C4 Rollerball, черен + син пълнител

Първите две са ми нужни за упражнения по калиграфия. Нещата на edding са евтини и са подобни на маркер – с тях ще правя първите стъпки, освен това са удобни за разнасяне без притеснение от разливане на мастило. А писалките на Pilot са близки до класическа перодръжка, но с модерен механизъм, така че не е нужно топене в мастилница. Пълнителите са лесно сменяеми и има 12 различни цвята! Калиграфията е нещо, което ме привлича от известно време, и заради увлечението ми по типография като цяло, а и заради възможността за красиво надписване на ръка на нашите картички, покани, пликове… От дълги години следя продуктите на Sudtipos – водеща фирма в превръщането на ръкописни шрифтове от известни калиграфи в цифрови шрифтове (за компютър). Шедьоври като Feel Script или Burgues Script са основен стимул за покупката на тези писалки. Сега остава само да поръчам подходящо четиво от Амазон!

Вторите две са взети с подобна идея и схема. PITT писалката е като маркер, но пишещият връх е във формата на твърда, заострена четка, която поддава при писане. Това се използва за създаване на т. нар. brush lettering и всякакви неща, които се облагодетелстват от линия с различна дебелина според силата на натиска. Като четка с туш, но без цапаницата и мастилница и попивателна… Между другото, много художници на комикси използват подобни писалки. Един прекрасен пример е Chris Sanders (режисьор и аниматор на Lilo & Stitch – любим филм!) и неговия (в момента прекъснат) уеб комикс Kiskaloo.

Химикалките на Stabilo са световно известни и признати. Тези специално са от последното им поколение – с нова система за топчето и ново мастило. Пишат много, много „мазно“ и леко, също като gel pen, но мастилото съхне бързо и не зацапва. Много добре се държат и при надписване на нашата ръчна хартия, която е пореста и мека. Потъването в листа не им пречи, дори напротив. Най-хубавата част са 10-те пъстри цвята – за всякакви поводи!

Накрая нещо привидно тривиално – needlepoint pen. Писецът е много тънък, но е метален, а не от влакна, както е при тънкописците. Ако натисна върхът към хартията, мастилото не се просмуква в едно увеличаващо се петънце, както е случая с тънкописците, а се държи като обикновена химикалка. Мастилото е от модерните visco gel, така че съхне бързо. Взех го, за да замести вече изчерпващия се Uni Pin 0.1, който е прекалено остър и задира по неравната ръчна хартия, и стария ми Faber-Castell Ecco Pigment 0.5, който пък е прекалено дебел за ежедневна употреба.

Айде, стига ви толкова бръщолевене за пишещи инструменти (вече чувам брат ми – „не съм си представял, че някой може да говори толкова за едни химикалки, камо ли да напише“)!

Всички знаят, че мартениците се подаряват по всяко време на годината, когато отиваш на гости на добри приятели, под формата на комплект бяло и червено вино. Пиша това по повод на много по-рядко срещаните мартенски мартеници…

От години насам се сдобивам с бяла и червена прежда по някое време преди края на най-недъгавия месец от гледна точка на дни, след което започва едно виене, сукане, плюнчене, низане, връзване… Тази година не изневерих на традицията и с много помощ на 27.02.2009 се появиха на бял свят около 40 мартеници с мъниста:

За първа година, обаче, сред мартенските амулети присъстваха и мартенички на клечка. Това е импровизиран сувенир, подарък за къщата, не нещо, което носите в себе си. Направени са от шушулките на едно дърво, наречено каталпа – тия шушулки като малки им викахме „саби“ или „мечове“ и се дуелирахме с тях (за ужасТ на родителите, виждайки явната заплаха от извадено око). Шушулките са омотани с бял и червен хартиен шнур, а на него закачихме бяло и червено кръгче от ръчна хартия, в която има вградени съответно червени и бели конци:

Приличат малко на Валентинките на клечка и е нормално – те се харесаха много, та решихме да повторим, но с нещо различно.

Хайде сега, пийте си мартеничката и бъдете здрави и усмихнати!

Два дни в добра компания, на уютно място извън града, пред камина, с греяно винце, пържолки и млечна салатка, много усмивки и една стръмна разходка, която си заслужаваше, са сред най-добрите валентинско-зарезански опции и се радвам, че ми се случиха тази година.

Оставям ви малко снимки от разходката, доста показателни за природата около Бойково!

пп: Да не забравяме и валентинките, подарък за всички присъстващи, направени от почти лозови клечки, канап и сърца от нашата домашна ръчна хартия:

ппп: On an unrelated note – купих си обувки Boreal Atlas, да са ми честити.

На пук на разни сайтове като sinoptik.bg и vremeto.v.bg, които рапортуват температура за днес, 06.02.2009, 9:00 сутринта, около 2 градуса, термометърът на терасата ми (източно изложение), седящ на слънце, в 9:00 показваше 15 градуса.

Предната седмица даваха два сни със снежинки… къде ти! Пак са му изтървали края. Това синоптик да си в днешни дни. Един рандомизатор на климатични условия и си пиеш Дайкирито по цял ден. С две думи сипонтикът е нещо като модерна врачка, на която не ѝ се търси сметка.

След ежегодната календарно-рекламна кампания, която започва в началото на октомври, разразява се през декември и приключва един ден преди Бъдни вечер, се отдадох на дълга почивка. 7 дни в Бургас, кулинарни приключения ми се случиха, питейни върхове бяха покорени, тревни площи бяха оползвотворени… От там се юрнахме за вече традиционния запой за няколко дни, който започва от моя рожден ден (30.12), преминава през новата година, някой все ще нарочим за Васил и така докато стигнат силите (или парите).

Лето двеилядоидевето посрещнахме на едно уникално място: Къщата с червените врати.

Това е, без да си кривя душата, най-добрата къща за гости, в която съм ходил някога (а съм обиколил не малко). Също така е най-доброто място като уют и удобство на фона на всички хотели и други места за престой срещу пари, в които съм бил.

Суперлативи няма да сипя повече, дори и тези не са ми в стила, но съм наистина впечатлен. Направени са планове за поне още две ходения тая година на същото място, мога само да се надявам да се сбъднат, защото както се разбра – напливът е голям (логично).

След 4 нощувки и 4 дни на неизтрезняване, 2-часови придремвания на всеки 24 часа и не малко количество ядене и пиене, сред които чеверменце…

…и сред една страхотна зимна родопска природа…

…съм готов за подвизи през 2009-та година, която ми е последната от двайстака, така че е особено специална, освен, че съм на 29 през 2009та.

Ако имате време и желание, приготвили сме една група във Фликър – New Year 2008/9 – с близо 700 снимки, събрани от Бабата, Коко, Ицето, Янислав и мен.

пп: Имало и още снимки, ама по Фейсбук, където не припарвам, така че…

Медът е от малко селце на 60 км южно от Ямбол. Добива се на ръка от семейството на Гери, от 20 години насам, като основата е положил дядото. Миналата година го доставях само на колегите в офиса, но тъй като се хареса страшно много, мисля е време и други хора да могат да споделят удоволствието. Цената е 8 лева на буркан, компотен или с винтова капачка, побира ~1 кг мед, като се тегли на кантар. Доставката става чрез среща с мен някъде по центъра на София. Пишете тук, като оставите мейл за връзка, или директно на boby.dimitrov в gmail.com.

Не се блъскайте, има за всички!

Имаме поръчка за снимки от въздуха на хотел на Слънчев Бряг. В тая връзка ще бъда за няколко дни по Бургаския край.

В неделя, 07 септември 2008, ще ходя на концерта на Стоян Роянов (a.k.a. Ya-Ya) на Аполонията в Созопол. Ако някой от вас смята да ходи и иска да каже здрасти / пием по едно – да ме намери.

Почина една фънк и соул легендите – Айзък Хейъс. Човекът зад Stax, известен на по-младите с гласа на Готвача (Chef) от South Park и неговия хит Chocolate Salty Balls, а по-старите ще го запомнят със саундтрака на Shaft.

пп: В тая връзка, припомням ви за Lafayette Afro Rock Band

Непременно отделете 10 минути от времето си, за да изгледате това образователно клипче. Показва кратко и ясно процесът на производство на книга с твърди корици от времето на линотиперите, доста преди компютърния дизайн и лейаут на печатните издания.

Наскоро придобих три нови книги и още нещо. Книгите (пак от Амазон) са много добри, особено The Art of Looking Sideways – просто е феноменално издание, сами можете да видите в какъв формат и обем е, а за съдържанието гарантирам лично. Страхотна колекция есета и визуални масажи. Още нещото са думички-магнити, с които да си пишеш на LOLCAT.

Успоредно с това: миналата седмица след една буря над София се появи двойна дъга. Направих 2 бързи пана – пълна арка и парченце дъга с Витоша. Красиво.

С торбата за балона едва ли ще ви трогна, така че няма да ви занимавам.

Както беше планирано, морето ни посрещна за Джулая. Както не беше планирано, престоят се удължи почти два пъти. И, както обикновено, беше страхотно. Редица текущи ангажименти ми пречат да се впусна във възхвала на нашето море и плажове и барове и вечери и небе и време и… но пък и то май вече няма нужда. Вече сигурно сте придобили представа за отношението ми към родното черноморие.

За спомен ми/ви остават няколко морски снимки, сред които се отличават:

• Един юлски изрев на Харманите
• Макро панорама на чехъл, обрасъл с миди и водорасли (вижте и повече детайли!)
• Крива панорама на бар Памперо, където прекарвахме вечерите
• Естествени пясъчни релефи по прибоя
• …и накрая, дефиницията за щастие: топла хавлия

По традиция (от 11 години, тази е дванадесета) посрещам първия юлски изгрев на морето. Е, имаше едно-две изключения по болест, но тогава го посрещнах на терасата в София, увит в одеала.

Джулая ми се връзва още от хипарските години в гимназията с началото на лятото. По някакъв начин всякаш от това разсъмване започва лятната ваканция, а и не само… Имахме по онова време идея да предложим изместване на Нова Година от 31.12 на 30.06 – страхотно ми се вижда да започваш годината с един топъл изгрев, нови надежди и мисли, вместо да приключваш годината полу-мъртво пиян, в арктически условия и посред нощ.

Е, и тази година няма да пропусна първи юли на плажа. На 28.06 ще съм на Смокиня, някъде до към 03.07. Ако някой иска да мине да каже здрасти – добре е дошъл. Стига условията да позволяват, смятам да сбера още някой чувал боклуци, макар и да предполагам, че вече са почнали да се трупат нови от таз година.

За съжаление плановете за къмпинг Юг се отлагат за момента – исках да проверя лично тия нови тоалетни и бани, които ми рекламираха познати, че дори и един от читателите на блога. Надявам се скоро отново да имам възможност за малко морска релаксация… ОК, спирам – още не съм заминал и вече мисля за следващия път!

Почина най-добрият (по мое мнение) роден фантаст – Любен Дилов. Мой любим автор още от времето на Ники и Нуми… От „Незавършения роман на една студентка“ ми остана изразът „Колега Циана, вие сте сладур!“, който употребявам и до ден днешен… Мда, не останаха фантасти.

Точно както се бяхме разбрали, на 03.05, събота, по обяд цъфнахме на плажа след Смокиня и започнахме оборката от бара „Смокини Бийч“ (Бара-Бара) на юг (към Веселие). Бяхме подготвени с много чували и работни ръкавици. До края на деня стигнахме до Сметището – там, където рекичката на Веселие зимата минава през плажа и се влива в морето и където в момента има една завидна камара боклук. Равносметката:

• 20тина чувала от 100 литра, ама от дебелите (100 микрона), в които влязоха предимно тежки и късащи отпадъци – стъкла, метал, обемни пластмаси
• 15тина чувала от 120 литра – намачкани бутилки, капачки, фасове, найлони

Това направихме общо 7 човека за 3 часа, като за час ни помогнаха и една двойка случайни хора, въодушевени от инициативата ни. И това само по плажа, без дюните към пътя, които са зле. По моя преценка има боклук за още минимум 50 чувала, при това без да броим основната камара на Сметището, за която вероятно ще трябва багер.

Тъй като не можахме да получим навреме съдействие от общината, нямаше как да извозим чувалите директно в сметището до Равадиново. Затова идеята беше да продължим в неделя, 04.05, след което с няколко автомобилни курса да разнесем чувалите по контейнери в Созопол. За целта, в края на деня натрупахме чувалите на една камара до пътя.

Да, обаче…! В неделя осъмнахме в проливен дъжд. Палатката на Пецата беше наводнена поради потребителска грешка, а бурята нямаше изгледи да спре. Тъжно. Събрахме набързо и бихме отбой.

Това, разбира се, далеч не е краят.

След прибирането в София, чрез познати на познати установих връзка с един от общинските съветници в Созопол, който уреди събраните чували да се извозят (чрез концесионера на плажа). Същия човек се ангажира да организира извозването на всяко количество събрани отпадъци в бъдеще.

На фона на тази обнадеждаваща новина смятам да направим още една оборка на плажа през юни. Ако някой има желание да се присъедини отново (или за първи път) – да следи блога по RSS, ще предупредя поне седмица по-рано.