на боби блога

В днешно време жените се емарципанизират. Или нещо подобно. Подозрителното е, че май-май и те не знаят що ще да рече тая реч…

Разбира се, разглавието е заигравка с Криворазбраната цивилизация. Защото май точно тъй се получава и при средностатистическата средновъзрастова среднокласова среднобългарска жена.

Тя говори за еманципация. Което неминуемо насочва към женските права и към феминизъмът. Обаче май само говори, а не разбира за какво става дума. Както се казва във филма „Зона Замфирова„ – „От куде извади тая реч, бре, могаре Йорданско?!„

Ей го, вчера една колежка има рожден ден. Идва и черпи с банбони (готин лаф). Пожелавам туй-онуй и питам коя година е родена, за да мога да я запиша в Outlook като контакт с рожден ден (Outlook не иска да приема рожден ден без година – което пък е логично, защото ти нямаш всяка година рожден ден, а просто го празнуваш всяка година). Брех като се тръшна тая ми ти колежка – как съм можел да я питам кога е родена! Измърморих една тиха майна изпод мустак и зарязах.

Обаче после на почерпката с уиски (или както казва дедо ми – виски) „Чернио Коч„ и фАстъци темата за годините се зачекна отново. Не трябвало, видите ли, да се пита жена кога е родена. Ми добре, като се подписва трудов договор – какво? Или като иде за виза – какво? Хората ти казват „Ааа, ясно, вие сте зодия Дева, друго не ни интересува! Срамно е и е неудобно да ви питаме коя година сте родена, ша знаете!„

Започна лют спор… Един колега, който очевидно не го интересуваше темата отбеляза, че друга колежка имала пъпка на челото или нещо такова. Тогава моментално излезе ново постановление, че не е редно да се дискутират недостатъците на една жена, защото било обидно.

Рядко се вбесявам повече от случаите, когато ме предизвиква човешката глупост, ignorance и тъпоглавие. Значи хем искат еманципация, равни права и не на дискриминационното отношение, хем искат специално внимание и захват с кадифени ръкавици. Значи може жената да казва „Виж са какво си прасе!„, но е обидно мъжа да каже, че жената има пъпка. Отбелязването на явен факт е обидно, но същевременно изричането на явна обида е факт.

Идеше ми да шибна по два шамара на всички псевдо-еманципантки и да ги пратя да пасат трева. Защо еманципираните жени искат да им се отваря врата и да им се правят отстъпки заради голям бюст? Защо на мен никой не ми прави 20% скидка от сиренето или патладжана заради месестия ми бухалковиден (© Петьо) кур?

Бесен съм и има защо! Като кажа, че с тия обувки счетоводителката прилича на Малкия Мук, 5 жени ми скачат на главата защото съм бил много груб. Ама зимата като пренасяхме тия 3 тона мрамор и като изсипаха тия 8 кубика почва в двора, та я разфърляхме по градинките и заваля пороен дъжд, та тогава можеха да плещят (е)марципантките, че миришем на пръч и че сме омърляни като прасета. И това не се водеше за грубо. А къде беше вашия задник с надпис „Аз съм модерна феминистка„ като разпределяхме лопатите, а?!

Да не говорим, че коча мирише повече от пръча и тогава никой не миришеше на пръч, на коч или друго домашно животно. Миришеше на мъж.

То и бащата на Гошо го уволниха, щото влязъл в стаята на шефката, където шефката и някаква друга пача се греели на калорифер, който духал отдоле-нагоре, и казал „На тоя свят само две неща миришат на вмирисана риба и едното е вмирисана риба.„. Ама аз никой не уволних, щото мириша на мъж, нали?

Е те това ако не е специално отношение – здраве!

Наскоро се върна от белия свят поредния познат. Още поне двама предстоят. За (мое) съжаление, малко хора споделят моето виждане по въпроса за робуването на западната капиталистическа система. Прекалено крайно и грубо е да наричам всички останали тъпи, но винаги като видя такова отношение, каквото ще опиша по-долу, си казвам на ум “това е ебаси тъпотията!”.

Вече вероятно двуцифрено число хора съм изпратил и посрещнал само за 7-8 години в посока западна Европа или САЩ, а някои дори към далечна Азия.

Доста от тях практикуват следното нещо… Отиват там за шест месеца със или без уредена работа, бачкат до счупване по 14, 16, 18, че и нагоре часа на денонощие, живеят като скотове (недохранени, junk food, недоспали, стрес), вземат бесни за нашите стандарти пари, намират си втора (трета и т.н.) работа, работят още повече, спичат се още повече, вземат още повече пари.

И накрая, като стане време да се връщат насам, за 2-3 седмици си скъсват пребитите от работа и тъпня задници да обикалят де що селце и паланка има, да видели свят, пръскайки всичко спечелено. „Скъпи, събуди се, това е Ниагарския водопад! Не, не, не утре, сега! Ставай! Е поне спри да хъркаш де!“

Това е реална случка.

После се връщат тук, върнат взетите на заем пари за заминаването, останат на червено, забият се в студентската квартира, спят по 20 часа на ден в продължение на 3 месеца и тъпеят, разбирайки колко е тъпо тука и колко тъпо им е сега, като са затъпявали 6 месеца, докато връсниците копат в правилната посока.

Има много неща, с които не съм съгласен и не приемам, но разбирам. Като например мнението на опонента в някоя дискусия. Обаче това поведение не само, че не го приемам, ами и не го разбирам! Просто го гледам с празен поглед и се чудя – ЗАЩО?!

Не ме разбирайте криво – аз съм напълно ЗА гастарбайтерската политика. Да се ходи по богатите, да им се работи до спукване, да им се вземат възможно най-много пари и да се върнат в България, където да се направи нещо. С 2-3 излизания може да се започне страхотен бизнес, да не говорим за контактите, които се създават там. Познат правеше по 3000$ на месец чисто спестявания. За 5 месеца, по три излизания – сами си сметнете.

Но да отидеш като измекяр (в истинския смисъл на думата) да слугуваш на богатите, да те убият от бачкане и накрая да ти вземат парите (поправка – да си дадеш доброволно парите) в собствените си „развлекателни“ паркове и прочие „amusements“ – е те това вече е нещо неразбираемо за мен.

Дори съм склонен ДО НЯКЪДЕ да приема схемата „работиш 6 месеца, връщаш се с 10-12К пари, почиваш 6 месеца, отиваш за един месец на почивка“. Защото отиваш свеж, с определени цели, като гъзар и можеш по цял ден да шляпаш по джапанки и да гледаш дебели американци, щом това толкова те влече. На спокойствие. No stress.

Иначе си като войничетата в граничните поделения преди десетина години – толкова са убити от гърч и тъпня, че насран вестник да им покажеш – ще се сберат в кръг да го гледат, някой ще го разгъне и ще го четат. А идването на провизиите един път седмично (понякога месечно) си е направо празник.

Или като бай Грую – обръща бостана от 5 сутринта до 10 вечерта и после за развлечение, едвам седейки на краката си, отива у бостана на комшията да види той как е прекопал. За amusement малко, нали разбирате! Е същото, ама и даваш 200 долара, за да влезеш у бостана на комшията.

Така че отиваш и работиш яко. Или отиваш и почиваш яко. Или в краен случай отиваш, работиш съвсем леко, почиваш съвсем леко и в общи линии леко нищо не правиш.

При всички положения трябва да има отплата за 6-те месеца робство. Или пари, или кеф. Но не и полу-кеф в полу-мъртво състояние и никакви пари.

пп: До сега само едни познати са постъпили разумно – върнаха се с достатъчно пари, ожениха се, обзаведоха си апартамента яко и си живеят живота. Умни хора.

Някои хора използват двете прилагателни с един и същи смисъл, но аз си имам собствена теория по въпроса. Която теория е достатъчно обяснителна, за да дава право на всеки мъж да успокои жена си – “Добре, не си зла! Ти си просто проклета!”.

Ще карам направо, че нямам много време… Зла жена е тази, която умишлено (съзнателно) гради, популяризира, поддържа и развива своя зъл имидж. Такава, която желае да бъде възприемана като злата кучка, с която не можеш да се бъзикаш. Този тип жени умишлено правят мръсно, съвсем съзнателно въртят фасони без никаква обосновка и много често употребяват фрази като „Защото така пък!“, „Искам, искам, искам!“ и „Ми чао тогава тряс телефона!“, при това без да бъдат подтиквани към такова поведение.

От друга страна, проклетата жена прави почти същите работи, но по-смекчено и най-важното – несъзнателно. За това се казва „проклета“ – „прокълната“ е да бъде такава, демек това е съдба, предопределение, генетика и не зависи от жената. Тези жени не си дават сметка, че „Искам ягоди!“ в два часа през нощта на 12 януари при -14 градуса създава някакво неудобство на другите. Като цяло най-характерната черта на характера на проклетите жени е дълбоко заложеният подсъзнателен егоизъм (както и нежеланието да дискутират темата, най-често изявявано с думите „е ти пък все едно не си егоист“).

Точно този егоизъм прави жените като цяло по-нагли, но то всъщност не е наглост, а изначално желание за задоволяване на собствените нужди и его. С това се характеризират 99.9% от всички жени, останалите обикновено пребивават специализирани заведения или са герои от приказките.

За това спокойно може да се заключи, че всички жени са проклети, но само избрани бройки от тях се развиват егоистично до ниво на умишлено зло. Което постижение не е за пренебрегване. Както казваше дядото на Бомбата – „Жените, дядо, биват три вида: курви, руспии и уруспии“.

Чист късмет е, че съм случил на обикновена проклета жена. Не завиждам на тия с руспиите, а който се е насадил на превъзходната степен от израстването на жената – уруспия – е, с него ще се видим под бара в кръчмата

Дълго време се чудих дали да говоря по този въпрос (още на стария блог), обаче след виното с бира и слънчоглед и разговор по темата се реших. Има ли разни неща, които ви карат да се чувствате силно неудобно, макар да нямат никаква директна връзка с вас?

Най-силния пример, който е валиден за мен, е телевизионните предавания. Както и да го погледнеш, една ТВ реклама на маргарин няма нищо, ама нищо общо с мен. Обаче самият акт на гледане на тази реклама предизвиква в мен силно вътрешно неудобство и безпокойство. Все едно съм се насрал в гащите и сега започва да става студено, грапаво и неприятно – е същото, ама душевно.

Обикновено реагирам мигновено – клик с дистанционното или поне mute на звука, а после на друг канал. Но ето например оня ден не беше близо дистанционното и страха ми от рекламата ме накара да крещя със всичка сила за ужас на съседите, само и само да не чуя и звук от това творение.

Усещането може да се резюмира така – това, което виждам е толкова тъпо, че НА МЕН ми става неудобно. Даже тъпо не е правилен термин. Disturbing – това е думата. Ако си наложа да продължа да гледам/слушам, дланите ми се изпотяват, избива ме студена пот по гърба, вдига ми се адреналина, почвам да преглъщам тежко…

И тука не говоря само за една реклама – много са! И не само реклами – сума предавания и прочие ТВ и радио излъчвания. Море от любов на вълнички. Искрено и лично в 10 и в червено. Изпитът с оня хизрут неземен. Радио предаването на същия тоя пич. Тя и той в интимните моменти. Понякога дори Али Мак Дебил, когато засека жената да гледа тоя сериал.

Вчера ми препоръчаха да пробвам някаква диагноза от психиатър. Не мисля, че моето е болестно състояние, а по-скоро инстинктивна защитна реакция срещу притеснителните работи.

И все пак ми е неудобно. Снощи се убедих, че има поне още един човек, който изпитва нещо подобно. Не знам с вас дали се е случвало, но е наистина disturbing.

Гледам по белия свят разните хора пишат колофон по блоговете и се чудя… Какво общо има запояването с блога – и това, тате, никой не го знае! Добре, че Dictionary.com се притече на помощ. Та реших и аз да изколофоня нещо набързо.

Историята на този блог има две основни глави. В първата се разказва за раждането на блога като един голям експеримент. Не ползва база данни – всички данни се пазят в XML файлове. До края на 2003 г. се хостваше на Пецата на домашния сървър. Същия тоя чичка направи целия заден двор, докато аз си ровех предната градина (backend/frontend). В началото на 2004 г. блогът мигрира на хостинга на FlashBG по една или друга причина. Там се помещаваше до края на 09.2004 г., за което време навъртя близо 21000 импресии от 2500 уникални потребители.

В началото на 10.2004 г. блогът отново се премести. Тоя път се насади по комшийски до блога на Петьо – на същия хостинг. И най-важното събитие е зарязването на първоначалната система-самоделка и преминаването към TextPattern. Което не стана от самосебе си, а след сума нещо бой по тиквата и борба с пустата система, която се оказа невероятно гъвкава и поддатлива на кютек. От там нататък само го развявам по различни хостинги. Блогът де. Гледам да поддържам TextPattern-а актуален, до колкото е възможно, защото е доста пипнат тук и там от мен.

Ако тук-там се видят снимки, вероятно са правени от мен с бившата сапунерка Minolta Z2, с текущата Fujifilm F30 или с някои от служебните DSLR-и. А иконката със сандвича e от Pixture Studio.