на боби блога

Със огромно съжаление съобщавам, че Лутър Вандрос е починал миналия петък на 54 години. Не ми се вижда редно да казвам каквото и да е друго…

Ето ви и новина от ББС. God rest his soul.

Не знам колко от вас са чували за Кем. Аз лично попаднах на този изпълнител миналата година, благодарение на великата функция за подсказка какво още купили потребителите на Амазон. Наскоро излезе и вторият му албум, който слушам в момента, та това ме провокира да пусна едно кратко мненийце.

Музиката на Кем е някаква смес от r&b, soul, downtempo, smooth jazz… И доста вокално го раздава, за моя радост. Точно такава музика очаквам да чуя в някой бар с дебели кожени кресла и чаши с не по-тънки дъна . А още по-важно – особено ненатрапчива е, без да е безлична. Това е много важно за музиката, която слушам по време на работа. Преди време Петьо ми разпрая – пускал си Wu-Tang, Snoop, NERD и какво ли още не през работно време. Аз като чуя Snoop Dog примерно и почвам да подскачам доволно наоколо като AliG. Вниманието ми се отвлича и това пречи много на работата. Освен това такава музика ме надъхва, вдига пулса и започвам да се оглеждам нервно за джента с много лед.

Затова, в дни като този, когато се опитвам да наваксам след кратката си отпуска и имам нужда от спокойствие и същевременно от атмосфера – Кем. А и за късно вечер с бира и приятна книга под мишница също.

Ето го официалното сайтче: http://www.kemmusic.com

Тия дни от някъде изпаднаха няколко файлчета с музиката на родната формация Булгара (да не се бърка с Булгаро). Както вече съм споделял, доста скептичен съм към родната музикална продукция, но в този конкретен случай останах очарован. Вероятно заради фолклорното звучене.

Ето това е най-изчерпателната информация, която намерих за тях из нетя. Групата уж е от 2002 година сформирана, а едва сега издават албум. С кеф ще си го купя, което ще е вероятно прецедент – първия ми оригинален диск на български изпълнители.

Музиката им е някаква смесица от фолклорни мотиви, изпълнени на автентични инструменти, електронни семпли, джаз импровизации и всичко това поднесено с доста приятни, модерни аранжименти.

Подобни неща съм засичал тук-там по JazzFM, пък и до някъде Теодоси Спасов с неговата агитка правят в този дух работи, но музиката на Булгара е някак си много жизнена и… убедителна.

Можете да чуете (мисля го имаше на мп3-бг или на мбокс-а) едно изпълнение – Задръстено хоро, а по и фрий-тата има туй-онуй, но аз лично ще се хвърля на албума, стига да излезе. Успех на музикантите.

Днес отново нямам време за писане, но ето едно фотосче на предмет, който има силна сантиментална стойност за мен – VIP карта за клуб Фънки Таун в Бургас. Който функционираше до преди 6-7 години, грубо казано.

Самата карта ми е от десети клас, което ще рече преди 8-9 години. Позволява двама души да влязат (ти и гадже примерно) без пари. Голяма гордост ми е.

На това място сме прекарали грубо казано към 100 невероятни вечери (че и сутрини) в продължение на около година и нещо, две – почти всяка събота, а понякога и петък. Там се запознах с Бони, който, в ролята си на DJ, ме запали по R&B и сродните музики. После, обаче, пича замина за САЩ, после почнаха едни реконструкции, после затвориха Фънкито, после го отваряха на нови места…

Но нищо не може да се сравни с оригиналното клубче, атмосферата и хората вътре, както и с времето, прекарано там. Ех… Ако отидехме в неделя по-рано, барманите ни черпеха с водка. А често се е случвало като затваряме заведението по първи петли да ни дадат по една бира за изпът… Музиката… Момичетата… Ех… *изпада в носталгични мисли*

Направило ми е впечатление, че често не самата музика е важна, а контекста, в който се слуша. Средата пречупва като призма музиката и я кара да звучи по-добре, по-зле, подходящо, точно, неправилно… Напоследък това ми впечатление се засили покрай някои игри.

Едно време, ееей в ония времена, минах през периода на жиците… Рок, хард рок, метъл, хеви метъл, хард кор (Бургас, Меден Рудник) и прочие. Това, обаче, е просто страница в историята.

Тия дни играя на NFSU2, която игра се отличава с интересен саундтрак. Грубо казано 30 парчета са разделени на 3 групи – рап, техно, метъл. Айде, към черното ясно, че имам афинитет в момента. Техното не го харча особено по вече обяснени причини, а пък от метъла откровено ме боли глава (още помня едно гости в Хунта, където ни пуска цяла вечер някакъв чеченски хардкор – трябваше да се напия като кирка и пак не помогна против главобола).

Обаче в контекста на минаване с 230 по тясна уличка в насрещното някак си „Nobody“ на Skindred, започва да звучи някак надъхващо а „Nothing but you“ на Paul Van Dyke спира да е поредната тупци-тупци каша и едновременно успокоява и концентрира по време на URL състезания.

Аналогично в Prince of Persia: Sands of Time (която преигравам профилактично, че идва продължението) – саундтракът съдържа доста благи композиции със ударение на жица и етно мотиви, които парчета бих подминал с леко ухо в друга ситуация, но в контекста на играта звучат страхотно. Толкова страхотно, че съм ги свалил и ги въртя постоянно в офиса. Дори ме заподозряха колегите, че съм прослушал метъл!

Та такива ми ти работи… Приятно слушане!

Когато бяхме млади имаше хубава техно музика. Или поне такава, която ни харесваше. А сега вече няма такава. Помъдряваме, оглупяваме или просто техното вече не струва?

Лятото се прибирах от Бургас със жената и приятелка и тъй се случи, че пуснахме да слушаме саундтракa на Хакери, който имам на диск още от времето, когато излезе филма на наша почва.

Още с Cowgirl на Underworld в мен се появи силно носталгично чувство, а като почна Open Up на Leftfield и тримата заговорихме в един глас какво хубаво техно е имало едно време, припомняйки си как пак същата троица бяхме на първия Decadance или нещо подобно преди вероятно 6-7 години и седяхме до зазоряване (което по принцип правим само по родните си места, чети „по морето“).

Тук е редно да уточня, че по наше време в Бургас нямаше система за класификация на музиката. Никой не беше чувал за такива изгъзици като dub, ambient, chill house, trance и хилядите други. Всичко електронно беше „техно“.

С напредването на годините лека-полека се отдръпнахме от тоя тип музика. Обективните причини до тоя момент не са ми известни, но тогава говорихме, че техното „се развали“ и „вече не е същото“. Дори имахме специално наименование – „тупци-тупци“. Това изразява (звуково) „новото“ техно, което не харесвахме и продължавахме упорито да си слушаме старите неща.

Никога не съм бил (или някой от моето непосредствено обкръжение) върл техно фен. Харесвах таз или оназ група, туй или онуй парче и така. И до ден днешен си пазя старите дискове и с кеф си пускам по-старите изпълнения. Обаче новите неща просто не ме радват и това е.

Имам един колега, страшен drum and base (така ли се пише?) маниак. Познава де що има диджей и има някакви екзотични музикални колекции. Мой познат пък по едно време даже пускаше музика на някакви „партита“, както ги наричат модерните „техници“. И двамата тия юнаци съм питал за нещо, което според тях е добро, давали са ми, слушал съм, но не съм изтрайвал.

Явно остарявам. Пускам си на Димитрис Митропанос – Στης ψυχής το παρακάτω и това е.

пп: Името на албума се чете „Стис психис то паракато“.