Скакавица през зимата

Този път няма да има пространно блогиране, защото разходката до Скакавица си е точно това – разходка. Лятото се прави за час, час и малко, ако мързеливо си оставите колата след разклона за хижа Пионерска.

Зимата е мааалко по-коварно, защото на много места пътеката е покрита с дебел слой лед, от ляво е стръмен баир надолу, а от дясно – нагоре. Но не е невъзможно с повече внимание. Нашият преход продължи 5 часа, включващи Паничище – х. Скакавица – почивка за сандвичи с чай и Джак – проправяне на пъртина до водопад Скакавица – съзерцаване на гледка и идиотски снимки – връщане на Паничище.

Skakavitsa waterfall

Тъй като времето беше доста меко и температурата – над нулата, преди обяд в деня на разходката се беше отчупило парче от обледяването на водопада. Така станахме свидетели на рядка гледка – полу-замръзнала Скакавица. Преди доста години съм гледал как хора се катерят по ледената колона, но тогава беше стегнало на -15 в продължение на месец и ледът беше доста по-дебел.

Всъщност реката беше доста по-пълноводна, отколкото очаквах. Дори малкия водопад, който е на 20 минути от хижата, бумтеше с пълна сила и беше направил страхотни ледени форми.

Small semi-frozen waterfall

В крайна сметка този преход се получи една чудесна разгрявка за бъдещи зимни приключения. Освен това уикендът продължи с несебърски чернокоп на скара, домашен суджук, греяна ракия и вино и домашни ръжени хлебчета. Ползотворна и приятна почивка 🙂

Ето тук са всичките 20-тина снимки от Скакавица.

пп: Който не е бил на водопад Скакавица – да се засрами и да си планира разходка в тази посока тутакси. Най-добре на пролет, когато е най-пълноводен.

ппп: Респект за младежа, който беше опънал палатка, окопана в снега пред хижата.

Зелено море

Има един такъв особен момент, лятото, на морето. Когато се задава буря, излиза силен вятър, вдига се вълна и водата придобива изключително странни цветове – от светло синьо, през синьо-зелено, през тъмно зелено, до мастилено синьо и стоманено-сиво.

Плажът на Дюни е идеалното място за подобна случка. И късмет, че засякох нещо такова. Ето една снимка, останалите – в комплекта, на Flickr.

Green seas at Dyuni

Около Костенец

Започна да се запролетява и това ми дава довява значителни мераци и още по-големи амбиции по отношение на разходките сред природата.

В началото на месеца се започна с един неуспешен опит. След тежък двудневен запой, в компанията на гигантска тава със свинско с кисело зеле и ориз и литри домашнярка гроздова, реших да подкарам стадото от Панагюрски колонии към близкия връх Братия. Заформяше се лека разходчица по полегат баир, не повече от 6-8 км, повечето от които по утъпкан път. Сняг почти не се виждаше, тук-там скрежец. Ей го дей го:

Уви, наборът от пишман-туристи (да не изброявам поименно) подгъна крак още в първите 30 минути, за мое немалко разочарование. Като утеха ми е този кадър, който ползвам за wallpaper в момента.

Power lines in the sky

Втория уикенд бях твърдо решен да не се стига до излагации и да вървя усилено, ако ще и да съм сам. Готов бях да отлепя рано в събота, но внезапно се озовах на парти в Коко, където от Бейлис с Тъламор на Бейлис с Тъламор мина 3 сутринта. В бързината и въпреки часа/състоянието, домакинът изяви смелото желание да се пробва със замисления преход. Душа не ми даде да секна младежкият ентусиазъм, макар да опитах да навлека размисли чрез въпроса „имаш ли екипировка, или поне подходящи обувки?“. Безуспешно.

Като подготовка за сутринта реших да се прибера пеша, 3 км с бърз пиянски ход, около час ми отне… Едва 5 часа по-късно вече бях натоварил багажа и Коко и пътувахме към Костенец. Маршрутът беше Костенски Водопад – хижа Гургулица – водопад Скаловитец – село Костенец. Чудесен кръгов маршрут с нормално натоварване и обща дължина около 13 км.

View Костенец – Гургулица – Скаловитец in a larger map

Тук отварям една скоба за вида на маршрутите. През целият си живот съм имал една резервираност към линейните маршрути (не само в планината, а въобще и изобщо), която едва последните няколко години стана ясно изразена и дефинирана. Линеен маршрут (или прав, linear) е когато тръгваш от точка А, стигаш до точка Б и се връщаш по стъпките си. Кръгов (или обиколен, затворен, circular) е когато тръгваш от точка А и се връщаш в нея без да повтаряш маршрут.

По принцип вторият тип винаги се свързва с повече ходене и изисква повече време. По нашите земи (особено планини) няма кой знае какви възможности, пък и повечето туристически пътеки предполагат поне 3-4 дневен преход, често без връщане до началото. За щастие въпросната обиколка е приятно кръгче и вторият маршрут от този тип, който правя тази година (след обиколката на Белмекен).

Та тръгнахме ние нагоре по баира; всъщност единственото изкачване в този преход е към хижа Гургулица и отнема час и половина с нормален ход (чети: нетуткащ се). Пътят беше разчистен – ходихме по сняг, но плитък и твърд, без затъване. Лесна работа. В хижата мушнахме по едно шкембе и тръгнахме към Скаловитец.

Естествено, по тази пътека никой не беше минавал и снегът беше непокътнат. Обичам да проправям пъртини и да правя първите стъпки в пресен сняг! Особено в такава пухкава пудра, която беше паднала преди няколко дни. Ронлива, мека, суха, не се лепи. Идеален сняг. Около час вървяхме с бавна крачка, защото снегът беше доста дълбок, слънцето напече яко, а и шкембето натежа вероятно.

Skalovitets waterfall

На водопада, в прескачане на рекичката, аз побързах да откъртя айсберг с размерите на Тексас, под който течеше водата. На свой ред Коко, като един виден представител на вида Мързелус Амфибиус, успя, приземявайки се след скок над поточето, да седне в дупката от полу-разтопен сняг, постигайки мокри крачоли и гъз, както и наводнени обувки. Всъщност, краката му бяха мокри и от преди това; просто не беше осъзнал сериозността на въпроса ми от предната вечер 🙂 Гетите, които му бях заел малко по-рано, очевидно не помогнаха.

От там пътят е само и единствено надолнище. Имахме късмет под формата на трактор, който беше утъпкал, така че нямаше голямо газене на сняг. Зададох бърза крачка в коловозите, защото натоварване явно нямаше да се получи, та след 2 часа бяхме в селото, а след още час – до колата. Приятно преходче се оформи!

Looking north at Sredna Gora

Коко пусна снимки и по-важното: вдигна туристическо ниво. Официално го повиших от пишман-турист на баир-будала и съм сигурен, че ще е готов за нови подвизи. Като реанимира. По някое време през лятото. Моите снимки са на Flickr, както обикновено.

За мен, обаче, този преход беше само лека подготовка за нещо много по-голямо, както се оказа. Една седмица по-късно (миналия уикенд) направих най-дългия си еднодневен преход в зимни условия. Беше невероятно изживяване… което ще опиша следващия път.

Малко снимки от лятото

Тъй, да наваксаме малко… Вече писах с дветри думи за част от многото обиколки и задявки. Най-сетне намерих време за снимките:

Светкавици над София

Преди две години по това време (което идва да покаже, че нещата не отиват на зле) щракнах няколко светкавици над Витоша. Тоя път бурята трещя повече над западна София и успях да направя доста харабийски кадри. Ето три композиции, като всяка от тях е резултат от 2-3 сляти файла чрез Autopano Pro:

6 дни празници

Началото на месец май, лето 2009, си отживяхме. Не, че сме се преработили преди това… Ама тъй е приказката. Пецата отиде да фърля пари по Вегас, а ние се качихме на прясно закупеният аутомобил, метнахме две предни гуми Фулда 175/65/14 и отпрашихме към Бойково…

Нещо като образователен test drive се получи за мен. Преди първи май бях се качвал само един път на колата и то за кратко. До КАТ беше на платформа, а от там до нас я докара брат ми. Да се отбележи за протокола, че от както изкарах книжка (една година по-рано) не бях карал. Също да се добави, че преди да изкарам курса не съм карал никога и нищо, с две случайни изключения, едното на полигон.

Та за тия няколко дни ми се събра в общи линии всичко. Първо доста градско напред-назад, после извънградско с магистрала, големи завои с нагорнище към Бойково, после слизане по същите завои, после пък като пътувахме към Дупница през Самоков ни заваля пороен дъжд, после ми налетя един гигантски стършел през стъклото и накрая, 5 дни по-късно ударихме 150 км прибиране в София на нощно. До сега (20 май) направих без много да му мисля 1600 км.

На Бойково направихме два прехода – един ударен, от който останахме много доволни и един за разтуха.

Първият отиде поне 4 часа вървене се получи по утъпкана пътека, но с доста денивелация в двете посоки. Бойково – Равнища – Св. Богородица – Бойково.


Равнища по принцип е хижа, която, обаче, не работи. Намира се близо до село Дедово и около нея има ебаси вилната зона – десетки къщи. От Бойково пътеката е почти изцяло хоризонтална, пресича няколко (поне 4) поточета и е много приятна за разходка. За час с нормален ход се стига, ние се мотахме повече, защото сбирахме цветя и борова кора за ръчната ни хартия.


От там захванахме към Света Богородица. Това е параклис – църква – манастир и се намира на най-високия баир южно от Бойково. По принцип директната маркировка Бойково – Св. Богородица е посочена за един час, аз мисля, че и за по-малко може да се вземе, ако си загрял. Но ние понеже идвахме от към Дедово и излязохме на един разклон, от който вървяхме само 10 минути до манастира.


Преди да стигнем до манастира, обаче, захванахме една пътека нагоре по баира, която ни преведе през сечища, мочурища, скалисти местности, обрасли стари борови гори, рекички, раззеленени букови гори и в общи линии през 2 баира на трети. За момент съжалих, че нямам техническото оборудване на Гената, ама само за момент. Друго си е да се изгуби човек и накрая да се окаже, че не само се е намерил, ами че изобщо не се е губил!


Накрая от манастира слязохме за 45 минути до селото, но в ентусиазма и бързината, заприказвани и заредени с енергия от разходката, се обърках точно на влизане в селото, което наложи да го обиколим цялото и добави още близо час към прехода. Но пък попаднахме на тази страхотна гледка към “центъра” на Бойково и Пловдив на фона:

Набрахме и голям букет с диви иглики, това е само началото му:

На другия ден разтъпкахме за релакс до Змийските скали (снимки от/на тях в този сет на Фликър), като обиколихме хълмът, на който се намират. Змии не видяхме, само гущери:

Странна пътека хванахме – през цялото време вървяхме надолу, а пак излязохме горе, на пътя, който влиза в селото. Може би загрявката от предния ден си каза думата и разстоянието и времето (около 2 часа) не се усети. Покрай нея намерихме първите си гъби за тази година – няколко масловки. И едно приятно място за почивка и разпивка, на поне 2-3 км от най-близката сграда, с изглед на изток, към сърцето на Родопите. Подходящо за посрещане на изгрева в гората…

Всички снимки (има още 2-3, освен показаните тук) можете да видите на Фликър.

От там насетне последва друго село. Отморихме от големите преходи с малки преходи и Гергьовско полвинка агне и много, много челадинки и масловки. Снимки няма, защото бяхме заети с почерпване. Бе празници да има…

Великденски яйца

Добре, добре… не изтраях 40 дни до Спасовден! Нито пък сколасах да покажа снимките баш по Великден! Затова ето ви яйца по никое време:

Близък план, за да се порадвате на детайли, вкл. гениалното оцветяване с люспи от два вида лук:

И една декорацийка, която спретнахме с останалите от картичките хартиени яйчица:

пп: М/у другото запазихме си едно червено яйце, като се надявам да не се вмирише до Възнесение, как си му е ред.

Случайни кадри

В случай, че не следите какво качвам по Flickr…


10 годишен Талискер (Talisker) и две подгласни уискита. Приятно и цапнато у Пецата преди време. Специално тоя Талискер е най-скъпото уиски, което съм пил до момента. И най-запомнящото се. И най-силното като градус. И най-мъжкото като вкус и аромат.


Пчела, кацнала на жълтия ми суичър. Първата за сезона, още в края на март.


Какво се получава през зимата с климатик, който тече по клоните на дърветата?


Небрежна панорама на Плодви (вижте и пълния размер), щракната от тепето с Альошата. Специални поздрави за Иван и Нели, върли CouchSurf-ъри, които ни приютиха по Цветница. Блага разходка, ползовторен шопинг, гадна манджа в Мола, чуден “19-ти век” (все пак вкусно и уютно и евтино, 032 653882, Цар Калоян 1А, близо до Четвъртък пазара), айляк по главната, Петното…


Пред-пролетна Витоша на фона, а отпред един загадъчен кръст, монтиран на камък сред потока.


Променлива облачност над поля и баири на фона на Верила планина.

Батак, есен 2008

Да, знам – честита нова 2009-та година, сичко най-евентуално. Да, тия снимки са от преди два месеца. Да, блогът е онлайн по час и полвина на ден, после го няма. Животът е радост и тъга.

Затова вземете кротко тия снимки от Батак, направени в един слънчев есенен ден. Сред тях има подходящи за тапетчета, като тази например:

Почвам да наваксвам трите месеца календарна кампания. Стиснете палци.

пп: Три бонуса под формата на снимки от концерта на Я-Я в края на Лято 2008, Аполония, Созопол.

Седемте Престола, Осеновлаг, Козница

Преди повече от месец направихме бърза разходка в посока Седемте Престола. Основната идея беше изкачване на връх Козница, като по пътя спряхме в манастира и пренощувахме в село Осеновлаг (най-близкото до върха). За това преживяване може да се напише цяла повест, но, както е видно от датите (18.10 до 23.11) – време няма! Календарната кампания е в разгар, иде Панаир на книгата в НДК, имаме изложба в Парламента да готвим…

Така че ви оставям с 22 снимки от края на миналия месец. Някои highlights:

Детайл от покрива на църквата в Седемте Престола:

Гробът на йеромонах Кирил Велев (добър wallpaper; не ме гледайте странно!):

Четири кипри мухоморки в микро-пейзаж:

Магическо макро на здравец, поникнал в старо дърво:

Планинските пасбища на 20 минути от връх Козница. Правят много сърнели:

Няколко снимки от преди месец

Шест бързи щраквания от миналия месец, след работна забежка до Бургас. По-интересни са този тапет с перка и луна:

Жълти минзухари в градината:

И един плевел, който явно се нарича aбутилон:

Вижте и останалите, сред които има 72 градусова ракия, мен с котка и котки без мен.

Есен в Рила

Предната седмица се наложи да се изсреляме от София за половин ден в посока Рилски манастир. Целта беше да се снима манастира от въздуха, с балон. Още на тръгване бяхме скептично настроени, защото по магистралата към Дупница имаше непрогледна мъгла. После, когато навлязохме в планината, мъглата се разсея, облаците също и пекна слънце, но за сметка на това задуха много особен вятър. Ту силен, ту слаб, променлива посока, на пориви.

Всичко това почти изцяло опропасти снимките на манастира с балон, но пък станахме свидетели, макар и за малко, на епичната есен в Рила планина:

Enjoy!

Бали сено и вълна

В началото на септември бях по работа до морето и на отиване успях да щракна едно прясно окосено поле с любимите ми кръгли бали сено. Машините, които ги оформят, им придават естествена спираловидна структура, която изглежда много подходяща за начупените клечки сено. Ето и самото поле:

Вижте и големия размер, както и още три снимки по темата:

От същото морско посещение, последната лятна вълна:

Есен и първи сняг на Витоша

Есента започва. Зимата дойде.

Предната събота имаше страхотно време – плановете за посещение на Handmade Day 6 обаче отпаднаха по логистични причини, за жалост. 6 часа ходене по Витоша оправиха настроението и се сблъскахме с настъпващата есен:

(същото, но голям размер)

Още една есен и няколко пред-есенни брезички.

Само един ден по-късно мощна буря обхвана София, че и страната. На сутринта по Витоша се виждаше първия сняг. Честито:

(същото, но голям размер)

яз. Голям Беглик (Васил Коларов)

Ейй, как лети времето! В началото на месеца прекарахме 4 дни на язовир Васил Коларов, известен като Беглика. Първоначално идеята беше да посетим един фестивал (специално заради разните рециклиращи идеи, както и работилницата за кирпичени тухли), но нещата се развиха по друг начин.

Вместо на 7-10.08, престоя беше 1-5.08. Вместо от северната страна на язовира, бяхме от южната, на края на един полуостров. Отидохме заедно с Бабата и една компания, която наброяваше 40 човека в събота вечер. Повече за мястото и компанията – директно от Стики (a.k.a. Малка Баба, Тито, “айде свърши нещо бе, Стиляне!”).

Трудно е да се опише преживяването в няколко реда и минути… Предлагам ви да разгледате няколкото снимки от Беглика, като имате следните факти предвид: