Зимата е мааалко по-коварно, защото на много места пътеката е покрита с дебел слой лед, от ляво е стръмен баир надолу, а от дясно – нагоре. Но не е невъзможно с повече внимание. Нашият преход продължи 5 часа, включващи Паничище – х. Скакавица – почивка за сандвичи с чай и Джак – проправяне на пъртина до водопад Скакавица – съзерцаване на гледка и идиотски снимки – връщане на Паничище.

Тъй като времето беше доста меко и температурата – над нулата, преди обяд в деня на разходката се беше отчупило парче от обледяването на водопада. Така станахме свидетели на рядка гледка – полу-замръзнала Скакавица. Преди доста години съм гледал как хора се катерят по ледената колона, но тогава беше стегнало на -15 в продължение на месец и ледът беше доста по-дебел.

Всъщност реката беше доста по-пълноводна, отколкото очаквах. Дори малкия водопад, който е на 20 минути от хижата, бумтеше с пълна сила и беше направил страхотни ледени форми.

В крайна сметка този преход се получи една чудесна разгрявка за бъдещи зимни приключения. Освен това уикендът продължи с несебърски чернокоп на скара, домашен суджук, греяна ракия и вино и домашни ръжени хлебчета. Ползотворна и приятна почивка

Ето тук са всичките 20-тина снимки от Скакавица.

пп: Който не е бил на водопад Скакавица – да се засрами и да си планира разходка в тази посока тутакси. Най-добре на пролет, когато е най-пълноводен.

ппп: Респект за младежа, който беше опънал палатка, окопана в снега пред хижата.

Плажът на Дюни е идеалното място за подобна случка. И късмет, че засякох нещо такова. Ето една снимка, останалите – в комплекта, на Flickr.

Покрай тази обиколка (със спирки в Търново, Варна, Балчик, Обзор, Бургас, Созопол и Тополовград) направих 2-3 кадъра от ръка, преди всичко да си ги ползвам като тапети (wallpapers) за компа. Ето ги и тях:

Интересен факт: докато снимахме на едно (от, както се оказа, няколкото!) голф игрища покрай Балчик, на и около терена се натъкнахме на големи количества гъби. Предимно челадинки и ливадни печурки. Консултация с момчетата от поддръжката показа, че:

• гъбите не са култивирани и/или нарочно садени
• макар да се коси ежедневно, това не им пречи да излизат, дори ги стимулира (вероятно щото и се полива ежедневно)
• брането и консумацията не се препоръчват, предвид торовете, с които се пръска тревата

Жалко. Все пак метнах две снимки, щото е трудно за вярване: ято печурки до club house-а и цяло котило челадинки.

И другата новина е, че открих официално лятно-плажния сезон с първото скачане в морето. Случи се на Смокините, където минах да се видя с познати, бачкащи по бар на плажа. Както писах, морето беше студено, но затова пък чисто и чудесно празно откъм хора Започвам гласене за Джулай на Кара дере…

За финал две позакъсняли панорами от почивните дни около Гергьовден. Едната е по-общ план, а другата – по-близък на Конявска планина:

Чудесно временце се случи тогава, успяхме да набрулим и малко шаренко

В началото на месеца се започна с един неуспешен опит. След тежък двудневен запой, в компанията на гигантска тава със свинско с кисело зеле и ориз и литри домашнярка гроздова, реших да подкарам стадото от Панагюрски колонии към близкия връх Братия. Заформяше се лека разходчица по полегат баир, не повече от 6-8 км, повечето от които по утъпкан път. Сняг почти не се виждаше, тук-там скрежец. Ей го дей го:

Уви, наборът от пишман-туристи (да не изброявам поименно) подгъна крак още в първите 30 минути, за мое немалко разочарование. Като утеха ми е този кадър, който ползвам за wallpaper в момента.

Втория уикенд бях твърдо решен да не се стига до излагации и да вървя усилено, ако ще и да съм сам. Готов бях да отлепя рано в събота, но внезапно се озовах на парти в Коко, където от Бейлис с Тъламор на Бейлис с Тъламор мина 3 сутринта. В бързината и въпреки часа/състоянието, домакинът изяви смелото желание да се пробва със замисления преход. Душа не ми даде да секна младежкият ентусиазъм, макар да опитах да навлека размисли чрез въпроса „имаш ли екипировка, или поне подходящи обувки?“. Безуспешно.

Като подготовка за сутринта реших да се прибера пеша, 3 км с бърз пиянски ход, около час ми отне… Едва 5 часа по-късно вече бях натоварил багажа и Коко и пътувахме към Костенец. Маршрутът беше Костенски Водопад – хижа Гургулица – водопад Скаловитец – село Костенец. Чудесен кръгов маршрут с нормално натоварване и обща дължина около 13 км.

View Костенец – Гургулица – Скаловитец in a larger map

Тук отварям една скоба за вида на маршрутите. През целият си живот съм имал една резервираност към линейните маршрути (не само в планината, а въобще и изобщо), която едва последните няколко години стана ясно изразена и дефинирана. Линеен маршрут (или прав, linear) е когато тръгваш от точка А, стигаш до точка Б и се връщаш по стъпките си. Кръгов (или обиколен, затворен, circular) е когато тръгваш от точка А и се връщаш в нея без да повтаряш маршрут.

По принцип вторият тип винаги се свързва с повече ходене и изисква повече време. По нашите земи (особено планини) няма кой знае какви възможности, пък и повечето туристически пътеки предполагат поне 3-4 дневен преход, често без връщане до началото. За щастие въпросната обиколка е приятно кръгче и вторият маршрут от този тип, който правя тази година (след обиколката на Белмекен).

Та тръгнахме ние нагоре по баира; всъщност единственото изкачване в този преход е към хижа Гургулица и отнема час и половина с нормален ход (чети: нетуткащ се). Пътят беше разчистен – ходихме по сняг, но плитък и твърд, без затъване. Лесна работа. В хижата мушнахме по едно шкембе и тръгнахме към Скаловитец.

Естествено, по тази пътека никой не беше минавал и снегът беше непокътнат. Обичам да проправям пъртини и да правя първите стъпки в пресен сняг! Особено в такава пухкава пудра, която беше паднала преди няколко дни. Ронлива, мека, суха, не се лепи. Идеален сняг. Около час вървяхме с бавна крачка, защото снегът беше доста дълбок, слънцето напече яко, а и шкембето натежа вероятно.

На водопада, в прескачане на рекичката, аз побързах да откъртя айсберг с размерите на Тексас, под който течеше водата. На свой ред Коко, като един виден представител на вида Мързелус Амфибиус, успя, приземявайки се след скок над поточето, да седне в дупката от полу-разтопен сняг, постигайки мокри крачоли и гъз, както и наводнени обувки. Всъщност, краката му бяха мокри и от преди това; просто не беше осъзнал сериозността на въпроса ми от предната вечер Гетите, които му бях заел малко по-рано, очевидно не помогнаха.

От там пътят е само и единствено надолнище. Имахме късмет под формата на трактор, който беше утъпкал, така че нямаше голямо газене на сняг. Зададох бърза крачка в коловозите, защото натоварване явно нямаше да се получи, та след 2 часа бяхме в селото, а след още час – до колата. Приятно преходче се оформи!

Коко пусна снимки и по-важното: вдигна туристическо ниво. Официално го повиших от пишман-турист на баир-будала и съм сигурен, че ще е готов за нови подвизи. Като реанимира. По някое време през лятото. Моите снимки са на Flickr, както обикновено.

За мен, обаче, този преход беше само лека подготовка за нещо много по-голямо, както се оказа. Една седмица по-късно (миналия уикенд) направих най-дългия си еднодневен преход в зимни условия. Беше невероятно изживяване… което ще опиша следващия път.

• Море за ЧРД Коко
  
• Лодки на Беглика
  
• Още едно море
  
• В Търново
  

Ето извадка от последно качените неща:

• Терен за строеж на селище, близо до с. Росен
• Парцели и насаждения на Лозина ООД
• Плажът на Слънчев Бряг и терен за хотел пак там
• Два хотела по южното черноморие, ето първия
• И накрая, един нос близо до Калиакра

Всички снимки можете да видите в папката Въздушна фотография на Фликър.

Вижда се, че някои от тях са въздушни панорами – особено интересна и трудна форма на снимки от въздуха. За да се получи въобще панорама е нужно обектът да е относително далече (в случая с Тракийски скали, снимани от вертолет) или гледната точка да не се мести особено (в случая със Слънчев Бряг, сниман от неподвижен балон).

В момента готвя един микро сайт, на който ще публикувам в бъдеще въздушни снимки и информация покрай различни интересни сесии, така че ви предлагам да се абонирате за него, ако ви интересува темата.

Нещо като образователен test drive се получи за мен. Преди първи май бях се качвал само един път на колата и то за кратко. До КАТ беше на платформа, а от там до нас я докара брат ми. Да се отбележи за протокола, че от както изкарах книжка (една година по-рано) не бях карал. Също да се добави, че преди да изкарам курса не съм карал никога и нищо, с две случайни изключения, едното на полигон.

Та за тия няколко дни ми се събра в общи линии всичко. Първо доста градско напред-назад, после извънградско с магистрала, големи завои с нагорнище към Бойково, после слизане по същите завои, после пък като пътувахме към Дупница през Самоков ни заваля пороен дъжд, после ми налетя един гигантски стършел през стъклото и накрая, 5 дни по-късно ударихме 150 км прибиране в София на нощно. До сега (20 май) направих без много да му мисля 1600 км.

На Бойково направихме два прехода – един ударен, от който останахме много доволни и един за разтуха.

Първият отиде поне 4 часа вървене се получи по утъпкана пътека, но с доста денивелация в двете посоки. Бойково – Равнища – Св. Богородица – Бойково.

Равнища по принцип е хижа, която, обаче, не работи. Намира се близо до село Дедово и около нея има ебаси вилната зона – десетки къщи. От Бойково пътеката е почти изцяло хоризонтална, пресича няколко (поне 4) поточета и е много приятна за разходка. За час с нормален ход се стига, ние се мотахме повече, защото сбирахме цветя и борова кора за ръчната ни хартия.

От там захванахме към Света Богородица. Това е параклис – църква – манастир и се намира на най-високия баир южно от Бойково. По принцип директната маркировка Бойково – Св. Богородица е посочена за един час, аз мисля, че и за по-малко може да се вземе, ако си загрял. Но ние понеже идвахме от към Дедово и излязохме на един разклон, от който вървяхме само 10 минути до манастира.

Преди да стигнем до манастира, обаче, захванахме една пътека нагоре по баира, която ни преведе през сечища, мочурища, скалисти местности, обрасли стари борови гори, рекички, раззеленени букови гори и в общи линии през 2 баира на трети. За момент съжалих, че нямам техническото оборудване на Гената, ама само за момент. Друго си е да се изгуби човек и накрая да се окаже, че не само се е намерил, ами че изобщо не се е губил!

Накрая от манастира слязохме за 45 минути до селото, но в ентусиазма и бързината, заприказвани и заредени с енергия от разходката, се обърках точно на влизане в селото, което наложи да го обиколим цялото и добави още близо час към прехода. Но пък попаднахме на тази страхотна гледка към „центъра“ на Бойково и Пловдив на фона:

Набрахме и голям букет с диви иглики, това е само началото му:

На другия ден разтъпкахме за релакс до Змийските скали (снимки от/на тях в този сет на Фликър), като обиколихме хълмът, на който се намират. Змии не видяхме, само гущери:

Странна пътека хванахме – през цялото време вървяхме надолу, а пак излязохме горе, на пътя, който влиза в селото. Може би загрявката от предния ден си каза думата и разстоянието и времето (около 2 часа) не се усети. Покрай нея намерихме първите си гъби за тази година – няколко масловки. И едно приятно място за почивка и разпивка, на поне 2-3 км от най-близката сграда, с изглед на изток, към сърцето на Родопите. Подходящо за посрещане на изгрева в гората…

Всички снимки (има още 2-3, освен показаните тук) можете да видите на Фликър.

От там насетне последва друго село. Отморихме от големите преходи с малки преходи и Гергьовско полвинка агне и много, много челадинки и масловки. Снимки няма, защото бяхме заети с почерпване. Бе празници да има…

10 годишен Талискер (Talisker) и две подгласни уискита. Приятно и цапнато у Пецата преди време. Специално тоя Талискер е най-скъпото уиски, което съм пил до момента. И най-запомнящото се. И най-силното като градус. И най-мъжкото като вкус и аромат.

Пчела, кацнала на жълтия ми суичър. Първата за сезона, още в края на март.

Какво се получава през зимата с климатик, който тече по клоните на дърветата?

Небрежна панорама на Плодви (вижте и пълния размер), щракната от тепето с Альошата. Специални поздрави за Иван и Нели, върли CouchSurf-ъри, които ни приютиха по Цветница. Блага разходка, ползовторен шопинг, гадна манджа в Мола, чуден „19-ти век“ (все пак вкусно и уютно и евтино, 032 653882, Цар Калоян 1А, близо до Четвъртък пазара), айляк по главната, Петното…

Пред-пролетна Витоша на фона, а отпред един загадъчен кръст, монтиран на камък сред потока.

Променлива облачност над поля и баири на фона на Верила планина.

Затова вземете кротко тия снимки от Батак, направени в един слънчев есенен ден. Сред тях има подходящи за тапетчета, като тази например:

Почвам да наваксвам трите месеца календарна кампания. Стиснете палци.

пп: Три бонуса под формата на снимки от концерта на Я-Я в края на Лято 2008, Аполония, Созопол.

Така че ви оставям с 22 снимки от края на миналия месец. Някои highlights:

Детайл от покрива на църквата в Седемте Престола:

Гробът на йеромонах Кирил Велев (добър wallpaper; не ме гледайте странно!):

Четири кипри мухоморки в микро-пейзаж:

Магическо макро на здравец, поникнал в старо дърво:

Планинските пасбища на 20 минути от връх Козница. Правят много сърнели:

Жълти минзухари в градината:

И един плевел, който явно се нарича aбутилон:

Вижте и останалите, сред които има 72 градусова ракия, мен с котка и котки без мен.

Въпреки това успяхме да направим няколко точки, които дори изглеждат много добре. Като добавим и кадрите от прекрасната есен, както и снимките от въздуха на язовир Дяково, излиза, че денят далеч не е бил изгубен!

И още един манастир от въздуха.

Всичко това почти изцяло опропасти снимките на манастира с балон, но пък станахме свидетели, макар и за малко, на епичната есен в Рила планина:

Enjoy!

Богомолка сред трева, много трудно забележима:

И една изненадващо голяма хлебарка:

За финал, баш-гадинката – багер пред (под?) прозореца ми:

• Бразди
• Пръст, сено, бали, небе
• Спирала – бала

От същото морско посещение, последната лятна вълна:

Предната събота имаше страхотно време – плановете за посещение на Handmade Day 6 обаче отпаднаха по логистични причини, за жалост. 6 часа ходене по Витоша оправиха настроението и се сблъскахме с настъпващата есен:

(същото, но голям размер)

Още една есен и няколко пред-есенни брезички.

Само един ден по-късно мощна буря обхвана София, че и страната. На сутринта по Витоша се виждаше първия сняг. Честито:

(същото, но голям размер)

Логичен въпрос – с каква цел? Екипът на ПровоКАД има един страхотен проект за този терен, който включва готина метростанция, зимна пързалка, площад, паркова площ…! Повече за проекта Стадион Юнак – направо от сайта на архитектите.

Отидохме, видяхме, пуснахме балона. Показвам, с позволението на поръчителите:

Останалите панорами – в моята колекция въздушни снимки!

пп: Отделно, I HAS A HAPPEE и още една дефиниция на щастие!

Въпреки това пускам пет прекрасни гледки от въздуха, снимани в най-южната част от родното крайбрежие:

• Рибарски лодки в Ахтопол
• Мост на плажа на Силистар
• Мидения плаж на Силистар
• Скалите между плажовете Липите и Силистар
• Северния плаж на Синеморец

Enjoy, скоро още доста!

UPDATE: Тук преди години имаше връзки към снимки, качени на Flickr. Обаче там вече ги няма снимките. Част от тях се намират тук. Ако ви интересува професионално заснемане от въздуха, с други думи снимки от високо, свържете се с нас!

• Червен панорамен залез
• Още един залез с облачета по хълмовете
• Панорама на розов облак по залез
• …и зловещ облак над Бургас.

Вместо на 7-10.08, престоя беше 1-5.08. Вместо от северната страна на язовира, бяхме от южната, на края на един полуостров. Отидохме заедно с Бабата и една компания, която наброяваше 40 човека в събота вечер. Повече за мястото и компанията – директно от Стики (a.k.a. Малка Баба, Тито, „айде свърши нещо бе, Стиляне!“).

Трудно е да се опише преживяването в няколко реда и минути… Предлагам ви да разгледате няколкото снимки от Беглика, като имате следните факти предвид:

• 4 нощувки на палатка на брега на язовира в един страхотен лагер
• …и изследване на магическите гори около язовира
• …сред които се натъкнахме на големи количества горски плодове (аз преядах с боровинки и ягоди, а после и малини опитахме)
• …а да не говорим за часовете релакс от изгрев до залез слънце, съзерцание на облаците и страхотните гледки наоколо

• Две панорами на самото село – първа и втора
• Скалата в местността Гарван камък на Струма, известна на рибарите в региона
• Облаци над Кюстендил и Конявска планина
• Локви и отражения по залез
• Приятно-бодлив тапет за екрана
• Паяк
• Умряло врабче

Ако следите моя Flickr RSS, вече сте видели кадрите. Ако не – enjoy!

По-точно към водата, защото беше над морето в момента. В резултат цялата установка дълдиса. Со все хвърчило, рамката със сервотата, която върти апарата и, разбира се, самият апарат. Един вид получи се морско кръщение на новата Sigma DP1. В момента е в сервиза…

Тъй като лятото тече, задачите не чакат и време няма, не беше възможно да изчакам доставка на нови чарколяци от Европата. Затова се завъртях покрай авиомоделистите и се сдобих с Futaba 4EXA. След една седмица нагаждане към вече наличните ми железа, нещата взеха да се получават.

Макар и без Сигмата за момента (ще ползваме стария Canon A640), сме решени да правим проба из центъра на София, с балона. Ако в неделя видите двама симпатични идиоти с огромен балон да се шляят по жълтите павета – кажете здрасти без да пречите! Мерси !

• Набор снимки на тема шест метров монопод – последната ни ръчно направена играчка. Позволява доста приятна промяна в гледната точка и тежи под 2 кг. За по-високи обекти можем да ползваме и 15 метрова мачта, която е пригодена за статив, но тежи над 20 кг и иска 4 кв. м. площ за разгъване на краката.
• Още на тема снимки от високо – сдобихме се с уретанов балон за снимки от въздуха. Сега вече можем да снимаме много контролирано без вятър, който е нужен за снимки от хвърчило. Разбира се, едни въздушни снимки с хвърчило искат 0.00 лева консумативи, докато балончето гълта поне 70-80 лева хелий за едно пълнене!
• Една бърза панорама от 360-градуса от градината в Каблешково (едното ми „село“, макар че много години се води град). Снимано е от ръка, вертикални кадри. Има и QT версия.
• Необичайни атмосферни условия над София – буря, дъга, слънце и синьо небе.
• Яйца на паяк… и разни други работи.

• Момент от постановката за народното творчество на Камен Донев
• Натрупал град по покрива на колата
• Хубави розови облачета по залез
• Две дървесни снимки – власинка мъх на кора и абстрактно стъбло
• Една мъхясала Лада, която е виждала и по-добри дни
• Панорама от въздуха на крепостта в Червен

• Моите снимки
• На Бабата снимките
• На Алекс снимките
• И една динамична панорамка (иска инсталиран QuickTime като плъгин)

В допълнение:

• Снимки от Слави
• Снимки от Алекс
• Една гледна точка за цялото събитие – тази на Малката Баба, подкрепено със снимки.

• вивател смятат да си правят календар от спечелилите 7. Това хубаво, ама изискванията са да имаш към 78МБ файл (64 на 45 см на 250dpi). 90% от снимките са очевидно сапунерски. Освен това, с изключение на няколко цифровии гърба (Phase1 примерно, $17 000 най-евтиния), няма друга матрица, която може да направи такъв файл single-shot. Така че имаш следните реални възможности:
  1. Снимаш с 8-12МП камера и интерполираш яко (минимум 2 пъти изкуствено увеличение на кадъра)
  2. Снаждаш кадри на панорамен принцип
  3. Идиот си и качваш снимки, без да отговарят на изискванията
• В правилата на конкурса са посочени изрично размерите и съответно пропорцията и ориентацията на снимката. Прегледах около 600 снимки и от тях едва 150 влизаха поне приблизително в исканата пропорция 1.42:1. Една камара от тях са вертикални.
• При заглавие „Природата на фокус“ малко странни са снимки на влюбени в парка или разни журналистически изяви в градски условия. Има и такива, мда.
• Модераторите се предполага да одобрят снимките според правилата, преди да ги публикуват на сайта. Явно на модераторите им е през оня работа дали са мушнали 2/3 ненужна плява.

Ще хвърля светлина и върху другата идиотщина. Снимките се оставят на публично гласуване, като всяка регистрация има по право на един глас. След което подборката от най-популярни снимки отива за оценяване от журито.

На какво ви мирише? Ако някой каза лайна с праз – позна! Защо наемаш професионални фотографи за жури, ако ще оставяш всевъзможна виртуална сволоч да определя какво да седи на календара на вивател?! Това буди и два въпроса – какво ще стане, когато публиката избере тотално несъвместими стилистично снимки? И какво ще стане, ако някой от журито си хареса безспорно по-добра снимка от всички останали, а не от избраните от паплчата?

Нима мнението на няколко безименни интернет ползватели със съмнителна квалификация ще надделее над това на наетия професионалист?

Както и да е. Ако някой иска да ми помогне и да подобри шансът за спечелване на някоя от наградите, ето как може да го направи:

1. Регистрирай се на и се логни
2. След това отвори страница 199 в галерията. На тази и предната (198-ма) са снимките, с които участваме в конкурса
3. Гласувай за „Витоша през зимата“ или някоя друга снимка с автор „bo“, „iliushkata“ или „RDimitrov“. Можеш да гласуваш само за една! Теоретично най-добре е да гласуваш за тези с най-много гласове.

Благодаря на всички отзовали се!

Идеята е да ги изкарам на страницата с Топ снимките – по тоя начин и други хора ще могат да ги видят (и евентуално да гласуват за тях). Защото иначе няма шанс някой да стигне до страница 200 в галерията. Какво да се направи, и правилата тъпи, и сайта тъп… Въобще…

Въпреки това успях да направя четири бързи панорами, ноне особено измислени, защото нямах възможност за изобор на гледни точки в бързината. Умишлено се различават като цветност – в по-студените искам да предам внезапно появилите се вятър и студен фронт, а в по-топлите – органичното усещане на реката и ниските хълмчета, които изграждат терена.

Като бонус е една котка със зелени очи, подходяща за оня сайт с идиотските снимки и надписи.

Отделно днес мятам и 5 фотоса от сбирката на ФлашБГ на Витоша това лято. А по-късно ще метна и няколко морски спомена от миналите почивни дни. Тъй че, слухтете по Фликър.

В общи линии доста се разшири фотографската подплата. Вече имаме един 15 метров телескопичен статив (уникален като изработка за България). Наскоро се сдобихме с панорамна глава, а тия дни очаквам и кожух за подводни снимки за моята щракалка F30. Един вид сапунерка за сапуна.

Тъй че… задават се интересни времена!

пп: Метнах едно комплектче от Белмекен. Това са около половината, но нямаше време за останалите. В най-скоро време и тях. Освен това идат и няколко кадъра от отпуската; ще ви спестя голите снимки и извращенията. А ако сте пропуснали двете култови снимки от рождения ден на Сашко – вижте ги!

М/у другото, Гошето и той пробвал в тая посока нещо.

В тоя контекст пускам две снимки. Първата ми заснета светкавица над Лагера и една малко подтискаща гледка към Витоша, хваната в произволен момент от несекващия порой.

Вчера Alexandre (човекът зад софтуера) обяви, че с AutoPano е направена най-голямата до момента панорама в света. 13 гигапиксела снимка на Харлем в Ню Йорк.

In the quiet words of Booker T: Can you dig(g) it, sucka?!

пп: Може би не е лоша идея да се запишете за снимките във Фликър по RSS, защото не всички ги описвам тук.

В общи линии тази малка фото-кутийка ще свърши добра работа при заснемането на предстоящите запои, както и дългата отпуска, която смятам да си взема лятото. Да ми е честито.

Бих искал да започна с това: имам достатъчен достъп до DSLR (цифрови огледално рефлексни) камери. Баща ми снима с 5D с прилична оптика. Доста време ползвах второто служебно желязо – 350D. В последствие то отпътува към нов собственик и известно време се размотаваше 400D, което купих от България за към 1700 кинта (тяло, смешен обектив, батерия, читава карта).

Отделно, докато правихме списание ФО, през седмица имаше различна камера в офиса и за година и нещо минаха всякакви марки и модели покрай мен.

Пределно ясно е, че ако се гледа качеството и възможност за творческото снимане на prosumer ниво (полу-професионалист, полу-идиот), работата отива към DSLR. В момента има много достъпни неща – Pentax K110D, Nikon 40/50D, дори 400D е прилично евтин. Говорим само за телата. Отделно доста пари за оптика, поне два обектива, непретенциозни, 18-50 и 70-300 примерно.

Несравнимо е усещането да снимаш по този начин. Но е и ужасно притеснително и неудобно. Дискотека – забравете. Запой – не става. На плажа – не смееш да влезеш във водата. На дълъг преход – тежи. Задължително иска и статив. Пазиш го да не го хласнеш някъде. На врата е изключено да се носи. Не можеш да снимаш клипове!

Миналата година, лятото, по време на отпуската бях с 350D-то. Е не спрях да се притеснявам за машинката, отделно винаги с една чанта се мъкна, сменяй обективи като луд, пази от пясък и дрискащи гларуси… Не си е работа! Аз на Хелинга да пия мента ли съм седнал или?!

Ако тръгна по този път, вероятно ще хвана Пентакс K110D, щото има вграден стабилизатор. Но за сега такива пари няма, а и нямам бюджет за още една тухла служебна.

А и в момента не искам да тръгвам по този път. Искам нещо малко и удобно. Да му държи батерията, да има прилични ръчни настройки, не твърде много шум, компактен, да влиза в джоба и да не тежи.

След сума гледане и търсене, миналата есен си харесах Fujifilm FinePix F30. Това е най-компактната камера, която има неприлично малко шум по изображението и има ръчни настройки. Обаче, понеже съм ехиден, исках внос от САЩ чрез приятел. Намерих сигурен магазин, където имаше и 50$ rebate и цената ставаше 250$, което е безумно добре за камера от тоя тип, с тоя евтин долар.

(и както пеят „Черно фередже“) Да, обаче…! Докато се намери кой да ми го купи и донесе на ръка, тоя артикул взе, че се изчерпи. Обявиха F31fd, който го няма и F40, който няма ръчни настройки, а и не се продава още!

Ееей, какво ли не изчетох, какви ли семпли не гледах, къде ли не сравнявах ревюта – няма и няма нищо от тоя тип. Чета на бат Бони от ФотоФорума ревютата на разни Самсунзи и прочее шит и не хващам вяра… В един момент дори бях решил да мина на отдавна любимото ми Panasonic F20/30/50 (през времето се предава любимостта). Ама се сръчквам сам – ако ще е прасе, ще си взема DSLR.

В крайна сметка нещата ще отидат май към Canon A630. При него основно ме смущават 4-те батерии (демек трябва да имаш 8 броя + обемисто зарядно; знам, щото с Минолтата в момента е така; зле) и цялостната едрина (bulkiness) на машинката.

Но при цена от 220$ (под 350 лева), мисля да се прежаля в името на науката. Сега очаквам включване от „родата“ в САЩ.

Поглед на юг от вълнолома на пристанището в Несебър, в далечината – вероятно Ахелой. Лятото тази сцена би била осеяна с яхтички, лодки, кораби, водни колела и прочие сволоч. Но сега изглежда много мирно и хармонично.

От същото място – поглед на север, към провлака и мелницата, Слънчев бряг на фона.

Малко по-късно през деня, по залез – от същия вълнолом, поглед на североизток, към стария град, Елените и нос Емине. Въпреки много силният вятър (който правеше страхотни форми от облаци), морето беше тихо.

Накрая, на смрачаване, от южния плаж, поглед към корабчето и стария град. Морето беше спокойно като езеро…

След това две снимки от Моста в Бургас. Разбира се, това не е мост, а мостик, но какъв бургазлия ще съм, ако взема да викам мостик на Моста?! Първата е класически поглед, виждан по доста картички, а втората – изотдолу . Не се мина и без един закачлив експеримент по клониране!

За начало отворете папката с всички снимки от Бойково. Ще обяснявам поред на номерцата.

01. Почивна база на работниците от съобщенията в Пловдив. Абсурдно соц име, но пък готини бунгалца. Особеното е, че реално всички те са в сянка, слънцето е в гърба им, а исках да влезе в кадър. Малко псевдо-HDR трикове, за да имам хем слънце, хем разработка в тъмните места. Това обяснява и странното осветление. 9 кадъра.

02. Интересна илюзия – слънчевите лъчи минават през преплетени тънки клонки и ги карат да изглеждат като израсли в кръг. Отново псевдо-HDR – отделна експонация за слънцето, защото иначе централното дърво беше изцяло скрито в бялото петно, а и клонките се губеха. 4 кадъра

03. Замръзнала трева по земята. Нетипична панорама – направена е с насочен надолу апарат. Доста голям паралакс се получи, което наложи и доста рисуване. 4 кадъра.

04. Скала насред гората. Намерихме я, когато се изгубихме – не е ли иронично ? Доста обикалях, докато си намеря добра гледна точка без много клони на преден план, но стана сполучливо, особено с тези шарени сенки. 9 кадъра.

05. Странно дърво. В дясно са прорасли два дебели клона, но са били отсечени преди много време. Намира се малко преди бивш пионерски лагер, който беше много скучен и не снимах. 4 кадъра.

06. Самотна къща сред гората. Нямам представа как са стигали хората до тук когато е била обитавана… Нарочно оставих сенките дебели, защото такова беше излъчването на цялата сцена. 6 кадъра.

07. Предполагам водонапорна кула. Не знам защо, но често се срещат разни такива подозрителни метални конструкции из дивите места. Примерно до Белица имаше един трафопост, досущ като летателния апарат от Кин Дза Дза. 4 кадъра.

08. Първата скала, по-малка и безопасна. Не повече от 4-5 метра обща височина. Тази панорама е особена с това, че първоначално я сглобих чиста, но после изпробвах една врътка в софтуера. Тя позволява смесване на снимки с различен focal lenght (фокусно разстояние). Казано иначе, снимаш си скалата широкоъгълно, после вземаш съвсем отделна снимка със зуум (дългофокусна), в която Дани седи на скалата и ги смесваш с правилни пропорции. 18 кадъра.

09. Малка скаличка, два метра и половина. Изумиха ме правите ъгли по тази скала и някак геометричното излъчване с това дърво пред нея. В десният край на снимката се вижда началото на голямото спускане… 4 кадъра.

10. Криво дърво и добър поглед към първата част от баира, по който се спускахме (кой по задник, кой с кълбета). 2 кадъра.

11. Долината, която се намира зад хълма, на който е разположено Бойково. Скалата, на която седи Дани (и на която съм застанал аз) е висока поне 50 метра, нищо, че не си личи. Вижте следващата снимка и ще ви стане ясно. Макар и съшита набързо, мисля това е най-добрата фотография от тоя регион за момента.

Това е най-небрежната ми панорама, но наистина нямах време да си играя тази седмица. Небето е сменено почти изцяло, че не ми се рисуваше. Цветовата корекция беше доста сложна, защото почти цялата лява част беше много тъмна. Първоначално заснех 65 кадъра, но в последствие я сглобих с 35 от тях. Възможно е да се слезе и до 26.

Easter eggs: Петното в крайно ляво долу е рамото на Илийката. А няколкото розово-сини пиксела сред зелени клони, на една четвърт от дясно, близо до съседната скала, е пичът Радо, който избърза и слезе по-рано.

12. Скалата, от която е правена предната панорама. Уви, не можах да спазя немската школа, защото никой не му се искаше да се качи обратно горе за мащаб. Поне 40-50 метра е висока скалата, а до мястото, от което снимам, са поне още 20 метра почти отвесен склон. Страхотно местенце. Толкова се заплеснах по гледката, че омазах последователността на снимане и затова показвам само отсечка от цялата композиция. 10 кадъра.

14. Стара къща в селото. Интересното тук е, че уличката е много тясна и не се надявах на добър резултат. Но стана много добре, дори с планарна проекция. 4 кадъра.

15. Фантастичната четворка. 4 в 1. Четиризначките за следващия Бай Брадър. Малко експериментче. На фона – къщата на Симо, в която отседнахме.

16. Къщата откъм drive-in алеята (север/запад). Много приятна архитектура. А вътре е още по-добре, но, уви, не направих пана с интериор. Може би при следващия запой… 12 кадъра.

17. Къщата откъм ливадката (изтор/север). На тези стъпаловидни образувания е прекрасно да се препичаш на хавлийка по корем, а на долното да си сложиш бирата и мезето. 8 кадъра.

18. и 19 Два баира, които заснех на слизане от селото, от лявата страна на пътя. Част от дефилето на Тъмрашка река. Самите панорами са доста зле, като основната причина е осветлението. Слънцето препичаше косо и беше се скрило зад баир, в резултат небето с облаците беше много светло, а земята – тъмна. Въпреки недостатъците ги пускам, защото ми харесва излъчването. По 12 кадъра и двете.

20. Мъгла. Белите вълма са над пловдивските предградия. Едно самотно баирче се „извисява“. Както се вижда, на високото времето е ясно. 4 кадъра.

Накрая има и една карта (резнах от стара руска топографска), на която съм маркирал някои от местата на снимките. Посоката на стрелката показва на къде съм гледал.

Е, това е то. Вероятно най-дългото ми блогиране. Надявам се да ви харесат на глед поне колкото на мен ми хареса да ги направя.

пп: Да, няма номер 13. Съвпадение е, а не суеверие. Чак след като бях номерирал папките видях, че 13тата панорама е пълен шит (без фокус).

Та, за целта се посурнахме в петък след работа към Мичурин (по новому – Царево), с намерение да останем до края на понеделник (поради служебни въпроси в Бургас). Времето беше добро и въпреки плановете на баща ми да обикаля по сергии и да носи календари за продаване, аз бях твърдо решен да прекарам поне 3 дни по 3 часа на плажа. Което и стана.

В събота бях на Липите (което е в Силистар – противно на масата хора, които мислят, че Силистар е едно плажче, така се нарича цялата област на юг от Бутамята). Ето ви известната скала в южният край на плажа. В неделя се киснах на Веселие, а в понеделник – на Бургаския плаж след Капаните.

Установих, че двете основни заведения към пристанището в Мичурин – Хелинг и Капана – не само работят, но са вдигнали доста нивото. Хелингът вече не е само нощен клуб, а има и кухня и бар, много приятен. Там цапнах една джента в късния следобяд. А вечерта отскочих и до диското – 2 кинта вход, но пичовете пускаха каквото се очаква и се справяха добре. Обслужването беше на ниво и дори ми върнаха ресто в стотинки!

На Капана хапнах чернокоп – доста добър за 8те лева, макар и дребничък, печени чушки – печени на място, иначе не ги ям ако са от буркан, пържени тиквички – добро изпълнение… А през това време, отсреща банда циганета правеха каскади. Освен това, до вълнолома са отворили пак едно плуващо заведение, мини-версия на Несебърската Текила. Обаче след запоя за юбилярите нямах сили да отида и до там.

Преди да заминем от Мичурин направих две тапетчета – на фара и на част от Гаргите от вълнолома.

За съжаление няма много хора и малко ми е тъпо за работещите по морето, които се изхранват с туристи, грубо казано ! В Несебър беше доста празно, сравнено с други години, а в Приморско имаше малко повече хора, но пак далеч от ударния сезон.

Последно направих един експеримент от северният паркинг в Стария град в Несебър. По замисъл е същото като тази панорама, която правих от яхта. Новата е малко по-дълга и осветлението е по-драматично, защото Несебър беше на припек, а Влас – в сянка.

There I was on a july morning

Looking for love

With the strength

Of a new day dawning

And the beautiful sun

ps: Гледам, че и във Виена е същия шит. Янко пуснал на блога си чужда снимка с подобна идея.

За разбирачите: Интересното е, че за вдигане на контраста не съм ползвал Levels/Curves или подобен инструмент, а Unsharp Mask. А за да постигна ефекта водни бои не съм ползвал някой артистичен филтър, а Reduce Noise. Също така цветово снимката не е променяна, само вече споменатите манипулации.

Редакция: от два дни снимката е достъпна за гледане и купуване от БулФото. Ето ви една и още една връзка. Имам и две филмчета, на които се вижда пристигането на линейката и задръстването по булеварда. Първоначално се учудих доста защо санитарите се движат толкова лежерно, яваш-яваш, вместо да се втурнат да помагат, а то се оказа, че човекът бил мъртъв вече…

Като поотшуми малко сензацията ще кача снимките тук, за поколенията.

Интересен е басейнът в Белчинските минерални бани – тази снимка е от втория етаж на прилежащата кръчма. Направена е предимно за показване на познати с цел убеждаване за киснене в чорбата.

По-долу можете да видите и басейнчето в двора на едно много кипро частно хотелче във Варвара, Пазарджишко. Всъщност до тоя момент е единственото. 10 лв на легло, има си кръчма със прилични манджи и печени на място чушки, басейнът е безплатен, разбира се. Хубава градинка. На снимката се вижда и едно Дани, което яде таратор, легнало на перваза на басейна

Добавил съм (и по-точно обновил) и два залеза, снимани от терасата, както и едната панорама от лятото (от плажа на Веселие).

И накрая, нещо, което не вярвах, че ще се получи, но все пак стана задоволително – панорама с пропорции 25:1 от Слънчев Бряг и Влас, снимани от средата на залива. Вероятно помните спешното прибиране до морето – е тогава бяха заснети тези кадри от прилично клатеща се яхта и от ръка (не че има значение де). Предлагам ви бърз преглед на намалената до основа 5000 пиксела панорама. Оригиналът е почти 40 000.

Хайде със здрав(е)!

Първо има общ план на южния Несебърски плаж. Най-далече в дясно едвам се вижда корабчето-дискотека, а най-близко, в ниското – нудистката част от плажа. Аз се намирам на „паркинга“, на 5-6 метра над плажа.

На тоя същия паркинг видях страхотен Бийтъл с много готин тунинг. Обърнете внимание на боята, праговете, спойлера, бронята, задните джанти… Дал съм и детайл от аспуха, за да стане ясно какъв фен е собственика. Който разбира – тука се спира.

Следва портрет на заека Сиви. По прякор – Дарадони. Сниман на двора в къщата в Равда, гризейки лозови пръчки и листа. Което не е добре за него, защото като яде зелено и пикае много, като хремава камила. Уви, не става за угояване и ядене – декоративен е. Основната му функция е гризане на мебели и гушене.

После един парадокс, който показва какво силно влиание имат майните по морето. Кръчма „Пловдив“ точно след провлака в стария град в Несебър. Бахти тъпото.

След това е любимото хапване по морето – риба на скара и бира. В случая – чернокоп, пресен, незамразен, добре осолен (мда, знам, че е 8 кинта килото в магазина) и със страхотна гарнитура, но за това – друг път.

А сега можете да се насладите на моя милост в серия от две снимки. Пре-доволен след 2 ракии с прясно изпечени пиперки, поднесени с много интересен лук. И за това – отделно блогиране. На втората снимка примирам от кеф, надигайки потна халба Бургаско наливно.

На следващата снимка (пак при Мурльо, кръчмата се казва „При Капитана“) – Дани гуши преяла с риба котка. И двете изглеждат много доволни.

Сменяме настроението със снимка от Веселие. Почти празен плаж, в далечината (ама наистина далечина, това е 10х зуум, без него хората са като точици) Дани разхожда Хектор – кокера на Мими и Радо, приятели от Несебър.

Малко по-късно същата вечер – пред нашата палатка, опъната на Смокините. Остатъците от вечерята, Радо гледа заспало, в кадър е и вратата на бялата Лада, която Дани кара на 2 ракии, бира, водка и голямо кампари…

След известно време, по обяд, отиваме на плаж (вижда се на фона една смокиня даже). В кадър е нашия нов дюшек, който всъщност е един много голям пояс. С него определено fun-ът е повече, дори Петьо и Рени се убедиха в това.

На следващите две снимки – field test на дюшека. Спокойно, не изпуска. Имаше страхотни вълни без мъртво вълнение, така че падна яко веселба и импровизиран сърфинг с пояс.

После е един нов хотел на Дюни. 5 звезди и т.н. Много бързо го дигнаха и на едно такова подозрително място… Имам разни усещания за свлачища, ама то ще покаже. Малко мазня е снимката, ама в движение от колата…

Същия тоя хотел, ама от юг сниман, а не от север. Снимката е от южния край на Дюни, можете сами да видите колко е голям заливът – горе в ляво малките бели петънца покрай морето са чадъри. В морето има огромни вълни. Не си личи, щото няма мащаб (пуста немска школа), но спокойно се вдигат на 2 метра над водата след завихряне.

Прескачаме доста напред, че много дълго стана. Пред рачното в Каблешково – мама със селските кучки, Роската (приятел) с кални крака и весело Дани. И накрая – закичено с розичка Дани шофира към София в краят на едно страхотно прекарване по морето.

Тъй, първата (550KB, 1280×960) е снимка през предното стъкло на колата по магистралата Пловдив-София в гъста мъгла. Притеснително, при условие, че се движите с 120.

Втората (1MB, 1600×1200) е завързана за пристана в Несебър лодка. По-скоро част от лодка. По залез слънце.

Де факто снимчиците са повече от една, но са грубо навързани в някакво подобие на панорама. Отворете снимката и се върнете тук да допрочетете описанието.

Като цяло тази къща вероятно никога не се е ползвала за живеене, а е служила като сервизни помещения. Забележете липсата на прозорци.

Типичните 45 градусови опорни греди също са видими, както и ронливите тухли, станали популярни в началото на миналия век.

При постройката в дясно най-интересната част е вратата на горния етаж, до която се е стигало по дървено стълбище, външно, което в момента липсва. Удобното е, че се пести вътрешно пространство.

В центъра на снимката под навеса в момента е приспособена нещо като лятна кухня. Пак там се намира и една външна пещ. Казвам външна, защото много по-често пещите са се строели в жилищната постройка с цел отопление.

А най-крайно дясно се вижда дори останала оригиналната кирпичена мазилка на цялата постройка.

Това е то, проста работа… Ще следва тия дни и снимки на самата пещ с мезенце в нея !

пп: Да добавя, че ако някой иска да види по-голям размер на тоя фотос – да каже…