Основната идея на дигнатите лехи е да ги разграничи от зоната за газене, демек да не се гази в тях. Нивгаш (ша рече – евър!). Ходенето е основен мор за доста от културите, особено кореноплодни! Не случайна е великата мъдрост „Къдет миним ний, трива ни-ник-ни!“ Към това добавяш no-dig философията на доста народ, както и тенденцията самата леха да се прави от първокачествен компост/тор/торф, пък и реалната нужда на корените от дълбочина по-голяма, отколкото можеш да изкопаеш лесно с лопата… иии му се види края на изречението!

Фактът е, че един 20 см морков има още 40 см надолу корен, с който се храни (власинки). В класическия модел обърнеш на ръка 20-30 см според лопатата, силите и почвата и сееш. Надолу си остава зле положението, дори да правиш double dig. После що ми бил толкоз крив… алабаша. Ма не, толкоз мръсен!

А ако обърнеш няколко каренца (което вдига обема на почвата с 50%), после ги оградиш и нахвърляш отгоре една лопата от получилите се между каренцата пътечки (където така и така не ти трябва хумусен слой и ще си ги мулчираш) става една уважителна дълбочина от 60 см в повдигнатата леха (30 под кота 0 и 30 над). 60 см рохка почва, която няма да се степа щото не можеш „случайно“ да минеш през нея. Добави и няколко колички компост и ептен е цъфнала и вързала.

Въпросът ти накрая се включва в тая необятна тема за горещ компост, sheet mulching и тн. С две думи – ако трупаш вързал щир, ще ти поникне щир. Ако трупаш окосен райграс или стъбла от пипер, ще ти поникне каквото си посееш. От друга страна, цяла Южна Америка се е изхранвала със щир… с което искам да кажа, че рядко един въпрос е толкоз еднозначен

Ако имаш много плевел, който вече е вързал (демек по замотани причини не е бил махнат овреме), трупай на една компостна купчина и му дай няколко години. Семената няма да са проблем след това.

Основната идея беше да се добави повечко органичен матрял в почвата за composting in place. Очертахме едно каре, изкопахме една лопата дълбочина, разрохкахме дъното допълнително, наръсихме зеленини и върнахме почвата отгоре.

Всички експерименти се въртят около 2 концепции: подобряване на неприятно глинестата почва с ниско орг. съдържание и задържане на и без това малкото влага, която ръсваме при едно ходене на 3 седмици.

И успоредно – репички разсад? По принцип кореноплодните не понасят добре пресаждането. Дано ролките помогнат – и ние ползваме такива (за повечето култури) или обикновени soil blocks ако няма да ги пренасяме. Keep us posted!

Майк, прав си за майсторлъка! Трябва да се мине по каналния ред чирак-калфа-майстор, затова и толкова харесвам занаятчийството

Прочее един от познатите ми Владовци обмисля лятото да прави лютеница фест в Добруджата… Това звучи плашещо-обещаващо

Мисля, че чаках да насъбера опит, защото едва от скоро правим лютеницата 100% на собствен ход, без наглеждане от родителско-бабин персонал!

За съжаление, работата си е тежка и отнема време, а ние толкова много обичаме да ядем лютеница, че колкото и да направим, все я изяждаме. Аз имах подобна идея – да съберем една бригада от ентусиасти, да купим общо продуктите и да я опечем заедно. Но за това си трябва подходящ терен, а ние нямаме. Иначе може да бъде много забавно

Аз село си нямам, нито баба и дядо (в истинския смисъл… ок, това е дълга история)… но имам някаква връзка със земята, макар и далечна.

Понякога си мисля, че е по-добре да се изнеса някъде на село далеч от града, малка къща, спокойствие, зеленина, домати и картофи и в градината, може би на морето някъде… а пък, дето се вика, ако се налага да работя и за пари, то винаги мога да си пусна 100 Mbps интернет връзка, нали?

Но не се съмнявам, че ще имате успех – който има любов към земята успява.

Но държа да спомена, че двете жени, на които съм давал книгата, също бяха доста разстоени от финала. Което вероятно показва за пореден път, че жените са по-емоционалните същества

Лично аз предпочитем да използвам френския начин на охлаждане – много лед във водата и когато водата се охлади хубаво, тогава се добавя в не много изстуденото узо (4-10 градуса). Мезето всеки си го избира, но в Гърция видях нещо хубаво – малки парчета риба (маринована или от солена) на хапки хляб и с малко резенче лимон, забодени с клечка за зъби – много е добре.
Наздраве !

http://www.flickr.com/photos/bobydimitrov/4404122372/
http://www.flickr.com/photos/bobydimitrov/4404121904/

Едната е родена 1890 и е от Ичера, Даскаловия род, на Сава Даскалов щерка. И се жени за Господин Въжаров.

А другата е Минка (по мъж Лолова), която би трябвало да е Въжарова по фамилия и сестра на Джендо и Петко (Кривовратия) Въжарови. На тях тримата родителите не са ни известни.

От Въжаровия род имам следната информация: Джендо и Станка имат няколко деца, сред които Господин, роден 1888 в Медвен, който се жени за Минка от Ичера. Те двамата са моите пра-дядо и пра-баба, които за съжаление са починали доста преди да се родя.

А сестра на Джендо е Минка, която се жени за Васил Лолов и от там е „връзката“ между тия два рода. Сливането на дърветата, за което разказвам в блогирането по-горе.

И все пак поздравления за „дълбочината“ на родата, явно имате добре запазени писмени източници!

По темата: и аз ползвам мю торента, след години ползване на битспирит. Ма преди време битспирита го наакаха и минах успешно на мю-то.