Винаги ми е правило кеф да провокирам и наблюдавам хорските реакции към най-различни неща.
Днес, например, станах свидетел на едно от най-искрените изумления, които съм виждал. Не беше удобно да извадя жисиема да щракна лицето на персоната, иначе щяха да вземат снимката във Уебстър речника за „втрещявка“.
Сутринта бях в ПИБ до нас и чаках на опашка от трима. От слушалките ми се разнасяше нежно, разсънващо:
Гаджета по монокини
Тайно ми намигат
Черпя ги едно мартини
И при мене идват
Хайде на море...
Амет, Цап-царап
Бизнес дама на видима възраст 35 години беше на опашката пред мен и няколко пъти се обърна да види кой е тоя, дето слуша Амет в банка. Беше нещо като неодобрително изумление, но с една скрита искра в погледа, която подсказваше, че е готова да скочи на бара в Най Клуб, с подходяща стимулация.
Интересното настана, когато скришно смених папките и следващата песен изгърмя мощно с:
Take me down
To the paradise city
Where the grass is green
And the girls are pretty
Take me home
Guns, Paradise City
Тогава жената се обърна на токчета (изпълни почти идеално „крррръъъ-гом“) и се втренчи ококорено в мен с най-чиста проба изумление.
Ah, the simple pleasures of life!
23 March 2007, 13:15 | Ежедневна кретения | Тагове: амет, банка, музика, рок, чалгия, чатлама, guns
Коко, 23 March 2007, 14:30
ХАХА, Дали заради голямото ми въображение, дали заради начина по който си разказал историята се разбих да се смея.
Малее, само си представте как е реагирала жената!
Много лошо че няма снимка!
Бикс, 23 March 2007, 20:45
Не бих се изненадал ако историята е с продължение :)
nick, 23 March 2007, 20:51
С такива слушалки трябва доста да си се „потрудил“, за да те чуят околните. :) Най-обичам сдържано възмущение. :)
Нубизус, 25 March 2007, 14:24
Между друго от такава ситуация свалка стааа:)))
Боби, 26 March 2007, 09:23
Ник, противно на очакваното, тия слушалки „пропускат“ повече от (примерно) Sony MDR EX-51. Но, тъй като изгубих някъде въпросните Сони, трябва да се примирявам с ушанката. Поне топли ушите!