Чист RSSВчера, бързайки към центъра след работа, на кръстовището на Цар Борис III и Мъглен, си изтървах GSM-а в дълбока локва вода.
Чаках на светофара, предвидливо отстъпил назад от платното, че локви. Опитвах се да се обадя на шефа, от който имах пропуснато обаждане. С едната ръка държа чадъра, с другата – придържам телефона към ухото.
Една маршрутка изфуча на жълто с преобладаващо червено. Имам усещането, че нарочно изви в дясно, да мине близко до бордюра, в най-дълбоката вода. Оплиска всички хора пред мен и поне двама зад мен.
В опит да се предпазя, опитах да сваля чадъра надолу, без да промуша някой от хората. Не успях, а в процеса телефонът излетя от ръката ми и цопна с ряз в поне 5 см дълбока локва. Там го намерих разглобен – задния капак и батерията бяха паднали…
Сега ползвам временно един служебен. Тъй че ако ми звъниш, не се втрещявай, че питам кой се обажда. Както се досещаш, всички номера ми бяха на телефона, а не на картата. Едва 60% от тях бях синхронизирал с Outlook…
OK, след няколко дни в сервиз и 20 лева по-късно, телефонът отново е в мен и, странно, изглежда работещ. Издръжливо говедо…
Един път в бързината метнах едни дънки в пералнята. Заедно с тях се изпраха и ключовете за колата, а на тях виси и дистанционното за алармата.
След като ги „изпрах“, разглобих дистанционното, изсуших го, и… Проработи! Явно водата не е толкова страшна за електрониката. Изкушавам се ей сега да лисна една кофа с вода върху компа – к‘во ми дреме, нали е служебен…
Кофа вода – незнам, ама един познат „нахрани рибките“ върху лаптопа и след разглабяне, измиване и подсушаване (всичко с голяма доза отвращение) – взе, че проработи!