Чист RSSОтивам към работа и невинно си слушам „Талибански кючек“. На светофара чакаме за пресичане аз и жена на видима възраст 45 години, в дясно от мен. Така се случва, че краят на кючека идва горе-долу когато аз вече очаквам да светне зелено и поглеждам надясно, за да видя идват ли още автомобили или да тръгвам да пресичам.
В тоя момент се чува финалната фраза от кючека – „Свооободно! Почеши коня!“, което ме кара да се ухиля доволно. Жената си помисли, че гледам към нея и ме пита: „Извинете, познаваме ли се?“. Аз, учудено: „Ами, по-скоро не?“. Тя, озадачено: „Ами защото ми се усмихвате така и аз помислих, че… е нищо, извинете!“.
Аз, триумфално: „О, не се извинявайте, това е заради кючека!“. И пресекох улицата.