Хапвам, значи съм! » Ежедневна кретения - сайт на Боби Димитров

Към съдържанието

Лафовете на Шишо Бакшишо

Знаете ли някъде да има събрани мъдри мисли на Шишо Бакшишо – едно от любимите ми сценични превъплъщения на Краси Радков? Става дума за ония, отразяващи ентропията и леко дъхащи на пораженско мислене. Търсих, но не намерих. Рядко имам желание и възможност да гледам шоуто на живо, а качените онлайн откъси не са систематизирани и са стотици… Нямат изглеждане.

Пускам по-долу тези лафове, които помня. Ако се сетите нещо – драснете коментар, да го добавя.

Забележка: по принцип в разговорната реч Шишо казва „днеска“, но в писмен вид ми се вижда по-прилежно с „днес“.

Коментари

  1. Георги, 8 February 2008, 19:13

    Сещам се за един лаф на брат му, келнера Мишо Бакшишо: – Днес носиш таблата, утре тебе те носят…

  2. Snejka, 11 February 2008, 21:06

    Аз знам тези:
    1. Днес ти идват коледари, утре гробари
    2. Днес пукаш шампанското, утре пукнеш ти
    3.Днес ти носят кафе, утре тебе те носят

  3. Боби, 12 February 2008, 11:57

    Ахаха, това за коледарите съм го чувал, но го бях забравил. Даже си мислех, че е със “сватбари”, ама то и двете стават.

  4. Snejka, 12 February 2008, 12:54

    И аз съм голям фен:)
    Ето още някои, които намерих:
    1. Днес кажеш “Добър вечер”, утре не можеш да кажеш “Добро утро”
    2.Днес имаме имоти, утре сме по килоти
    3.Днес искаш, утре никой не те иска
    4.Днеска стискаш, утре си отпускаш
    5.Днес счупиш полуоска, утре те бутне водоноска
    6.Днес “Довиждане”, утре ще ти дойдем на свиждане
    7. Днес се заседиш, утре се залежиш
    Enjoy:)

  5. Боби, 12 February 2008, 13:20

    Ееее респект от всякъде! Чувал съм и поне няколко лафа, но “триделни” ако може така да се каже.

    • Днес си на 20, уте на 40, в други ден – бял косъм.
    • Децата растат, народи загиват, животът си отива.

    Макар че, според мен, колосалното постижение на Радков е обръщението “Ееех, Славчо” (или “Ееех, деца”), с един такъв пропит с тъга и примирение глас. Нещо в духа на “Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже! – рече Моканинът и продължи да скубе бялата лястовица.”

Твоя коментар

/ / Textile Help