Posted on Dec 17, 2009

Прасето Шаро

Тихо се сипе винцето пак,
гладно пощипвам свинския крак.
Чичо замръзва, пиян като пън,
снощи одрайфа всичко навън.

В плевника къкри казан под капак,
джибре залива къщния праг
Шаро похлъцва и клати глава:
„Леле, надрах се като свиня!“.

Шаро е още малко прасе,
може ли Шаро да разбере,
кой ще заколим още сега?
Чакай, не бягай – май че разбра!

По Коледа стават чудеса! Весели празници!

4 Comments

  • Ицката says:

    Муахахахахааахахахахахаххааххаха :D :D :D

  • Mariya says:

    Hahahhahahahhahahhhahhah
    Bravo, Bobe:D

  • RaL says:

    Тихо се сипе белият прах,
    галено щипе ноздрите пак.
    Дразни ми леко кока носа,
    кръв ми потече даже едва.

    Белото дава пауър голям,
    мога и с друг, но мога и сам.
    Шмръквам и втривам в моя венец,
    ех, че е готин тоя прашец.

    Всичко е бЕло, всичко е прах,
    само че не е точно кат сняг.
    По-синтентично, по-по така,
    хайде дълбоко вдишай сега.

  • Боби says:

    Някой май е минал на следващото ниво, а-у? :D