Хапвам, значи съм! » Ежедневна кретения - сайт на Боби Димитров

Към съдържанието

Пикай бе!

Прибирайки се по заобиколен маршрут вчера от работа, минавам покрай едно квартално кафенце. В близката окосена градинка виждам едно младо момче (вероятно около 20 г.), на което явно са поверили изпикаването на около 3 г. детенце.

Детенцето е мъжко, а момчето явно няма никакъв опит с децата. Първо му събува гащите до глезените, с което го обездвижва тотално и после му казва с подканващ глас „Пикай де, какво чакаш!“. Обаче детето не иска да пикае – седи и баунси на място, тъй като не може да се движи. Младежът, виждайки, че цялото привлечено от голото бебешко дупе кафе му гледа сеира, пробва по-заобиколно: „Хайде пишкай все едно си в къщи!“

При което бебето прикляква лекичко и започва да пикае с всички сили. Проблемът е, че поради специфичния ъгъл на приклякане (за да не падне, че му пречат свалените гащи) и особеностите на пишката му – малка и стърчи напред – пикаейки ефективно пълни смъкнатите си памперс, гащи и панталонче с урина.

Обаче явно момчето не забелязва, защото се обръща към кафето и тържествуващо казва „Ето, видя ли – пикае!“. А от там младо момиче, надигайки се ядосано от масата му отвръща: „Пикае, ама къде?“.

22 July 2005, 17:00 | Ежедневна кретения |

Твоя коментар

/ / Textile Help