на боби блога

Return of Corporate Survivalist!

More devil chicken.

Това чудо на кулинарията, което ще ви сведа тутакси, е познато в много различни видове и форми, из всички краища на България (и не само), особено сред почитателите на лютото (и не само). Както обикновено правя, ще дам само малко общи напътствия, а конкретната реализация оставям на всеки от вас – разчитам, че имате някаква кулинарна фантазия, инак къде се врете между шамарите?!

Директно по темата, ето една стандартна доза:

• 2 връзки магданоз
• 1 връзка копър
• 10 люти чушки
• 10 скилидки чесън
• олио и оцет поне по 100 мл, за да се получи обилно количество сос за топене, но все пак на вкус
• сол на вкус

Зеленишките се нарязват на много ситно. Ако е тучна и стегната връзката, сгодно е да се реже директно с ножица – много лесно и бързо става. Може и с някое постижение на техниката като чопър. Чесънът се реже на филийки. Лютите чушки се изпичат на котлон, скара, тенекия, свещ или каквото ви е под ръка, белят се, махат се дръжките и семките и останалото се нарязва на едри парчета. Всичко до тук се смесва в дълбока купа с олио, оцет и сол. Разбърква се отривисто и се оставя да преседи поне половин час, да се отделят ароматите. Тъкмо време да резнете салатка и да запалите барбекюто…

Волната програма включва:

• лютите чушки могат да са сурови, нарязани по-ситно
• ако не искате да си олютите ръцете, не чистете лютите чушки – сложете ги цели, като само им цепнете с нож връхчетата; в тоя вариант е удобно да има примерно по 1 чушка на човек (или 2 или повече, според ящността)
• ако обичате повече копър или пък го мразите – спокойно променете рецептата, става все чудесно
• добра добавка към тази доза са 2-5 обикновени големи зелени чушки, изпечени, изчистени и нарязани
• самата разядка е чудесна за гарниране на цели печени чушки салата + задължителния маринован червен лук; става чудесно и за добавка към всякаква друга свежа салата, вкл. шопска
• по-малка доза си направете на око – може да е с повече люти чушки, или пък с повече обикновени печени, ако не искате толкова люто

Върхът на лютоледът е следното: цялата адска смес може да се сложи в блендер и ще се получи нещо с консистенцията на класическото пестото от босилек, но бих го нарекъл „песто диаболико“, а не „базилико“…

He followed me home! Can I keep him?

sumfinz a lil fishy wif ur story…

Faeborit Coment: “Sorree kitteh, fish just doent keep.” – rae

LoL by:

schippx5

Picture by: http://fotki.yandex.ru/users/krakodilkin/view/6796

За всички тертиплии, мераклии и Серж

Чалъмите и фатките на греяното вино сигурно са повече от тези на капамата. Всеки има собствено виждане по темата. Реших, в разгара на зимата, да споделя най-често практикуваната от мен формула, украсена с вариации по темата.

Виното

На практика става със всякакво червено вино. Аз използвам най-често мерло и като цяло гледам да не е някоe кисело. Успешно съм правил и с мавруд. Ако имате останали няколко различни отворени бутилки – спокойно можете да смесите всичко. Добавял съм дори бяло вино 1:1 с червено.

Имайте предвид, че в процеса на правене напитката сваля градус. Така че в никой случай не е на 12-те оригинални за виното. В тая връзка е много подходящо да ливнете малко по-силен алкохол в питието. Евтините български „ромове“ като Атлантик червен и Савой стават, коняче родно също, ако имате домашен ликьор залежал – пак става.

Тънкост е да приготвите от по-рано ракия с карамфил, която става чудесна добавка. Аз лично я използвам за греяна ракия, но може да се сложи и във винцето малко. Едно пакетче карамфил се накисва в 200-300 грама концентрат, примерно в бурканче от лютеница и така преседява поне седмица (колкото повече – толкова по-добре, моята седи цяла зима). Сега, нашата ракия рядко е под 70 градуса, защото е двойно варена. Ако ви е по-слаба ракията, извлекът ще е по-слаб, така че слагайте повече карамфил и съответно повече ракия във виното.

Подправките

Навлизаме в земите на върлата импровизация. Абсолютният минимум е карамфил, канела, пресни ябълки и черен пипер. Следваща стъпка са букет от плодове, стафиди, ошаф, индийско орехче, дори екзотики като лют пипер, кардамон и кориандър.

Тук интересна част е подслаждането. Най-лесно е да се сложи захар в началото на приготвянето. Обаче по-здравословно е да се използва мед, който се добавя при сервиране, а не в процеса на готвене. Така всеки може да си реши колко сладко го иска, а и позволява сместа да бъде допълвана в казана цял ден (както съм виждал да правят по хижите).

В тази връзка, с една „доза“ подправки може да се направи повече от една „доза“ вино, тъй като те си носят аромат. Например, ако днес си изпиете количеството, на дъното на тенджерата ще са останалите всички неща и една гъста каша. Не изхвърляйте! Загрейте, добавете вино и сте в играта.

Приготвянето

Най-коварната част са пропорциите. Не е нужно да се спазват стриктно, но е трудно, когато почнеш да правиш необичайни количества, тъй като трябва предварително да сметнеш от кое колко. Или да импровизираш. В общи линии ето каква е моята класическа доза.

• Една кутия мерло (bag in a box), 3 литра
• Половин литър вода
• 10 супени лъжици захар
• 2-3 ароматни ябълки и 2-3 мандарини (или портокали, а ако нямам под ръка пресни плодове, купувам пакетче ошаф и стафиди)
• Едно пакетче карамфил
• Едно пакетче канела на пръчки + едно със смляна канела
• Полвин чаена лъжичка лют червен пипер, едро млян
• Прясно смлян черен пипер, по една щипка на всяка чаша

Цялото нещо трябва да се случва на много бавен огън. Това количество иска поне 40 минути, за да стане готово. Целта е да се отделят ароматите. И преди всичко – не оставяйте виното да кипва! Ако почва да се пени и се гласи да кипи, значи огънят е много силен.

Водата, захарта, плодовете, карамфила и пръчките канела изсипвам в голяма тенджера и слагам на котлона. Трябва да се бърка в началото, за да се разтвори захарта. След това се чака да заври, като през това време почва да се носи притеснително вкусен аромат на щрудел.

Забележка: ако ползвате ябълки, гледайте да ги изрежете по-далече от семките, да не остава от ядрата, защото съдържат пектин и ще ви се получи нещо като сгъстена лигава субстанция във виното. Не че е лошо, ама има некои гнусливи, ‘бал ли съм ги…

Когато заври, плодовете са се посготвили – краищата на ябълките стават полу-прозрачни, мандаринките кашкави, стафидите удвояват обем и прочее. Може да опитате чорбата – трябва да е много сладка и плодова. В този момент наливам виното, като добавям лют пипер и чаена лъжичка смляна канела.

След време виното ще даде индикация, че завира. Не знам как да ви го обясня по-точно, разчита се на усет. Ако седи още малко на котлона и почва да се пени и кипи. Спирам огъня, вадя дебелостенни керамични чаши и ги затоплям (най-често ги пълня с гореща вода и ги оставям за 1-2 минути).

Наливам с черпак през цедка във всяка чаша, по около 250 мл. Повече няма смисъл, защото изстива, а трябва да се пие горещо! Преди поднасяне ръсвам по една щипка черен пипер във всяка чаша.

На дъното на всяка чаша ще остане малко гъста утайка. Не я хвърляйте; преди следващото наливане просто я лиснете в тенджерата и разбъркайте. Това ще стане основата на следващата доза

Наздраве, честит ми рожден ден утре и леко изтрезняване догодина!

Последната седмица изтече баш като пясък из пръсти покрай правене на лютеница, плаж и язовир/планина. За отзнаменуване на тъжното събитие „Прибиране в София“ спретнахме набързо семпло угощение, което ще опиша вкупом и с прости указания.

Песто базилико (паста от босилек)

• Листа от босилек, една пълна стиска (шепа), получени от една връзка босилек
• Около 100 мл зехтин, на око и вкус наливах
• 3 малки скилидки чесън
• Около 50 грама смлян в чопър пармезан
• Половин ч.л. сол, ама на вкус
• Малко смлян черен пипер
• Кедрови ядки нямаше; хич не стана лошо и без тях

Пасирах босилека със солта, пипера и чесъна, след което почнах да добавям зехтин на изглед. Това отнема около 3-4 минути общо. Накрая добавих пармезана и разбърках добре с лъжица. Готово. Странно лесно и страшно вкусно.

Царевични хлебчета

• 500 гр царевично брашно
• 500 гр бяло брашно
• Половин кубче мая
• 200 мл топло прясно мляко
• 1 ч.л. захар
• 2 ч.л сол
• 2-3 с.л. олио (може и зехтин)
• 200 мл вода (или колкото се наложи)

Разтворих маята в млякото със захарта и две с.л. от бялото брашно. Оставих да преседи 30-тина минути на топло, докато пресях със сито цялото брашно в купа. В тая купа сипах кипналата закваска, солта, мазнината и разбърках. После добавих водата и почнах да меся докато почти цялото брашно се усвои. Като цяло е по-добре да ти остане брашно, отколкото да не стигне, та да трябва да се добавя още. Получи се меко тесто, което заседя на топло за 2 часа, през което време почти излезе от купата – със сигурност си удвои обема, че и повече.

Това тесто разделих на малки топчици и изпекох във форма за мъфини, макар че спокойно може и в тава с хартия за печене, наредени една до друга. Сложих в силно загрята фурна за 10тина минути (примерно над 200 градуса), след което на по-слаб огън (примерно 180 градуса) до опичане. Което проверих с клечка за зъби или с разрязване с нож. След като ми се видяха готови ги намазах отгоре с мазнина с четка (може и с разбит жълтък) и ги оставих още за минута във фурната. После ги извадих, поръсих с вода и завих с кърпа в панерче.

Докато са още горещи вървят идеално с пестото. Което вероятно е причината да свърши пустото песто. И хлябът също.

Пъстърва на грил-тиган

На прибиране от Широка поляна минахме покрай развъдник за пъстърва, от където за 4 лв се сдобихме с 2 живи риби, по 250 грама всяка.

• Прясна пъстърва, очевидно чистена
• 1 с.л. зехтин
• 1 ч.л. нарязан пресен розмарин
• 1 ч.л. сок от лимон
• сол и черен пипер на вкус
• 2-3 резенчета лимон

В чашка като за шотове смесих всички подправки и разбърках добре. С тая врла смес, наричана по държавите с циливизация „дресинг“, намазах пъстървата от двете страни, а в корема посолих отделно и мушнах резенчетата лимон, разполовени. Така „облечена“ рибата преседя около час. След което скочи в грил тигана, без мазнина. По 5 минутки от всяка страна и стана идеална. Яде се като се обели кожата и се извади гръбнака барабар с ребрата, главата и опашката – ако е добре изпечена това става лесно и с едно движение.

За тая пъстърва имаше предвидени прости варени картофи, задушени с масло, но, уви, останаха неизядени, на фона на всичкия тоя хляб с песто.

Бисквитена торта с крем ванилия

• 1 литър прясно мляко
• 4-6 L-XL яйца
• 1 ампула есенция ванилия
• 1 ч.ч. захар (към 200 грама идва)
• 1 ч.ч. нишесте и/или брашно

Една чаша от млякото заедно с яйцата, ванилията, захарта и нишестето разбърках с миксер до идеално хомогенна смес. Може да се ползва само нишесте, както и 50/50 с брашно, пък и само брашно, но с нишесте става най-добре. Колкото повече се сложи, толкова по-бързо се сгъстява и по-гъст може да стане кремът.

През това време в млековарка се стопли до завиране (но не да прекипи) останалото мляко. Намалих котлона и на тънка струйка добавих яйчената смес с непрекъснато разбъркване на млякото. След това се бърка докато достигне желана гъстота и е готово за консумация. Отнема около 10 минути цялото нещо.

Предупреждение: тъй като в млековарката има вряща вода, дори след като се махне от котлона, сгъстяването продължава. Така че оставете кремът малко по-рядък от нужното. Ако се прави в голям, разлат тефлоноф тиган тоя ефект го няма. И става по-бързо сгъстяването.

Тоя крем може да се разсипе в купички, да се охлади и изяде директно. Обаче може да стане и на нещо като торта с помощта на 2-3 пакетчета обикновени бисквити. Ред крем, ред бисквити в удобна тавичка, като се завършва с крем и се украсява по избор – шоколадови пръчици, какао и прочее.

Допълнителна екстра: в началото отделете 3 белтъка и разбийте на сняг с чаша захар и няколко капки от ваниловата есенция. След като кремът е готов, внимателно смесете разбитите белтъци и яйчения крем, като бъркате бавно с лъжица. Така ще стане много пухкав и лек. А и ако сте хитри кат ято лисици ще си запазите малко белтъци за украса на тортата!

Уриг!

Та тъй де, за една вечер компенсирахме 3-те дни на хляб, домашна лютеница и вода.

Остава да се види и резултатът от експерименталното сладко от червени боровинки, усвоени по време на престоя на язовир Широка поляна. Ако вземе да се получи, ще пиша; а ако не – ще замълча неловко.

През 2004-та година, в зората на този блог, бях писал едно хвалебствено слово за свински и телешки език като средство за борба с глада. После, през 2005-та, пуснах нещо като обобщена рецепта за език с гарнитура от картофи. Тия две блогирания изчезнаха в някоя от миграциите на сайта, а пък аз не съм спрял да готвя и ям език, даже напротив – учестих употребата. Затова сега списвам нещо в любимия ми разклонено-импровизиращ стил. Рецепта с вариации.

Гозбата има два очевидни компонента – език и картофи.

Езикът

Може да ползвате свински, може и телешки, по ваш избор. Аз най-често хапвам свински – по-бързо и лесно се вари, а ако не ми се занимава хич не го беля. Докато телешкия трябва задължително да се обели. С него пък е по-лесно да се нахрани по-голяма тълпа.

Вземам 3-5 свински езика. Измивам ги на мивката със студена вода. Цоп в тенджерката под налягане в компанията на дафиново листче, пиперче на зърна и сол на вкус. Вариация: спокойно може да се добави морков, целина, лук, зелени подправки. Това ще даде вкус на бульона, с който после може и супичка да си метнете.

Заливам с вода да покрие езика и варя 30-40 минути – толкова време засичам след като тенджерата зафъска активно. После изключвам и изчаквам 10 минути да падне налягането преди да я отворя. Вадя езиците като ги набождам с вилица и ги оставям в една купа да изстиват. Бульонът прецеждам през фина метална цедка и запазвам.

Всеки език беля с малко ножче. Целта е да се смъкне горния слой кожа и да остане само месото. Ако ви се вижда пипкава работа (а понякога просто се бели трудно) – не се занимавайте. В бъдеще просто го сварете още 10тина минути и те така.

Като обеля езиците ги режа на филийки, около 1 см всяка. От тук насетне рецептата избуява в различни посоки. Целта е да се получи нещо като подправен сос от езика и бульона. Делюкс версията (само за хора от ВИП-а!) включва:

• 100 гр масло
• 500 гр нарязани на ситно гъби
• нарязания език
• 300 мл от бульона
• 4-5 парченца топено сирене Президент (всяко разтапящо се върши работа)
• 150 мл заквасена сметана
• 2-3 скилидки чесън, нарязани на ситно
• няколко щипки бял пипер

Маслото разтапям в дълбок тиган (или уок, или касерола). В него мятам гъбите, разбърквам и похлюпвам. След 5 минути гъбите омекват и пускат сок. Добавям езика и бульона. Като закъкри – добавям топеното сирене и разбърквам докато се разтопи напълно (това може да се направи и отделно, примерно в буркан с горещ бульон и пасатор, но мен ме мръзи). След това добавям сметаната и оставям на тих огън, открито, за да се сгъсти – отнема 10тина минути максимум. Накрая изключвам, добавям чесъна и белия пипер и оставям похлюпено за 10 минути.

Вариации бол. Ето така изглежда една от тях:

Можете да го направите със зелени подправки вместо чесън (примерно прясна мащерка или босилек). Може вместо масло да се ползва зехтин и повечко босилек и чесън. Гъбите не са задължителни, както и топеното сирене, и сменаната. Малко от бульона, разбъркан с 1 лъжица брашно ще ви сгъсти соса. Ако искате да е по-гъсто, без сос, добавете само малко от бульона, колкото да не ви загори мезето.

Картофите

Тук прилагам две решения, според мързела – картофено пюре (класическата гарнитура за език) и задушени картофи с масло (за предпочитане ако не ви се мачка и/или нямате мляко и/или време).

И за двете започвам с кило картофи, обелени и нарязани на кубчета. Не като за мусака ситни, но не и като за гювеч едри. Трябва всяко парче картоф да може да се хапне на една хапка, без да се налага да се реже или чупи. Така нарязани и измити слагам в касеролата с малко сол и варя до пълно сваряване (не разпадане или разкашкване!).

За пюре ги изцеждам от водата, изсипвам ги в купа, добавям 200-250 мл прясно мляко, 100 гр масло и почвам да мачкам с приспособлението за мачкане Първоначално може да ви изглежда воднисто, но като се усвои млякото, пюрето ще стане с чудесна гъстота и пухкавост. Поне 10-тина минути трябва да помачкате…

За задушени ги изцеждам от водата и както са в касеролата им добавям 150 грама масло, нарязано на малки кубчета. Оставям 2 минути да се разтопи, изключвам котлона и разбърквам картофите изчерпателно. Похлюпвам плътно и оставям 10 минути да отлежат.

Сервиране

Класиката е език с гъби върху канапе от картофи, акомпанирани от сметанова редукция. Това е изискан начин да се каже, че трябва да се пльоснат 2 лъжици пюре в чиния и да се ръснат 2 лъжици от бъркоча с езика отгоре. Точка. Демек – бон апети.

Това е нещото, готвено преди 5 години, с картофено пюре on the side, с по-малко гъби, без топено сирене:

А това е тазгодишно, със задушени картоги, с повече гъби, с топено сирене, без зелени подправки и чесън:

Бобът е една от любимите ми зимни гозби, заедно с киселото зеле с ориз и гювеча. Стане ли топло и раззелени ли се едно такова – минава ми желанието да ям боб, дори и на салата. Като казвам боб имам предвид зрял фасул, а не зелен боб (известен по нашите краища и като „райкин боб“), когото ям с удоволствие с картофи и свинско и през лятото.

Сега, целта на това блогиране не е да ви обясни как се готви боб, а само да ви напомни, че зимата е към края си и е редно да се изпрати с един прощален боб. Като този:

Това е един едър кафяво-черен пъстър боб, сготвен със сурова наденица, моркови, лук, чесън и гъби, сред които и челадинки.

Интересното е, че въпреки размерът си, този боб се вари относително бързо. Накисвам го 12 часа предварително във вода и после за 20 минути под налягане е готов. След като се свари (заедно с морковите), отделно запържвам суровата наденица, накъсана на парчета, лук, чесън, гъбите, червен пипер, изпарени домати. Смесвам запръжката с боба, наръсвам дашно количество стрит джоджен и чубрица и след 10 минути яденето е готово.

Тъй като челадинките са кът (брани лятото и сушени), използвах и малко купешки печурки, но реално основният готин аромат идва от дивите гъби (предварително накиснати за 2-3 часа в гореща вода).

В добавка препоръчвам опукани мариновани средно люти чушлета, бучка сирене и няколко скилидки чесън и добро количество от мерлото на Катаржина с марка Lozzen – едно от малкото харесващи ми червени вина (не е кисело и има лек плодов аромат).

И те така – давайте да запразняваме зимата, че марулите и ледената ракия чакат!

пп: Преди съм писал за два други постни боба с месо, ако ви интересуват – в гърне и хибриден.

Аз съм морско чадо. Като такова имам вродени резерви към всякаква сладководна риба. Един от малкото компромиси е пъстървата и дори нея ям с уговорки.

Така се случи, че мой приятел донесе 4 чистени пъстърви и се наложи да бъдат приготвени бързо, смело и сръчно. По възможност да са ядливи след това.

Тъй като предишният ми опит с тая риба се свежда до осоляване, омазняване и мятане на скара (или плоча), наложи се да импровизирам с нещо на фурна. Какво се случи?

Всяка риба осолих много добре, по кожата и в коремната кухина. След това наръсих всичките със сока от половин лимон. После стрих по една щипка мащерка (брана от мен по Гергьовден) за всяка риба и подправих обилно, наблягайки на вътрешната страна (в корема). Пак в корема поместих 3-4 парченца масло с размера на монета от 1 лев. Другата половина от лимона беше нарязана на тънки полумесци, които също втъкнах в корема на всяка риба.

Използвах 2 големи глинени и гледжосани „керемиди“ вместо тавичка. Намазних ги с олио. Във всяка сложих по две пъстърви. По кожата на рибата сложих още 2-3 парченца масло. Ливнах 2 непълни супени лъжици бяло вино във всяка керемида. Сложих в Раховеца, предварително загрян на фулмакс. След 20 минути извадих.

Гарнитурата беше задушени картофи с масло, а украсата на всяка порция – задушени мини печурки с бял пипер и мааалко сметанка.

Няма снимки, което показва настървението на гостите и домакините…

По време на предишното ми прибиране в Бургас решихме да си направим вечеря с морски нещица. За целта панирахме калмари, миди и сурими (рулца от раци), а отделно от това имаше разбит тарама хайвер и маринован сафрид.

Основната цел на упражнението беше приготвянето на Pâte à frire, известна на български като патафри, или паста за паниране, панировка. По принцип всеки знае „тънката лайсна“ – редуване на яйца, брашно, галета по избор. Обаче с майка решихме да отворим Библията – един рецептурник за Обществено Хранене от преди 25 години, дебел, с червени, твърди корици. Това ми е любима готварска книга по много причини, като например грамажите на съставките в порции и лесното пресмятане на по-голяма доза. По този начин до ден днешен организирам разпивките – който е имал достъп до Google Docs списъците знае.

Та ето нашата рецепта и няколко снимки на тема патафри. Първо набавяш следните продукти:

• 2 яйца
• 100 гр пресято брашно, което може да се замени с царевично нишесте
• 4-6 сл бира, на вид – не трябва да става много рядко
• Подправки на вкус: сол, куркума, черен пипер за начало. На снимките се вижда, че слагам мащерка, но и розмарин (сух, стрит на прах) е добре, дори и копър.

След това:

1. Разбиваш белтъците на сняг, отделно, без никакви добавки.
2. Разбиваш жълтъците, брашното, бирата и подправките, пак отделно.
3. Смесваш двете неща, като бъркаш само с вилица (не с миксер) до получаване на хомогенна и гъста смес.
4. Изчакваш 30 минути, през което време държиш сместа на хладно, а ти пиеш хладна бириШка.
5. Топиш каквото ще панираш в кашата, оцеждаш за секунда, пускаш в тигана.
6. Пържиш до зачервяване (1-3 минути макс), обръщаш и пак до зачервяване
7. Вадиш със решетъчна лъжица или щипка, като оцеждаш олиото.

Извадените панирани неща дръж на топло докато не приключиш изцяло с процедурата. В нашия случай – йенска съдинка на съседния котлон, което я държи подгряна.

Поднасянето е задължително с лимон. Възможна е и свободна интерпретация на млечно-сметаново-майонезен сос с копър, както и само копър за декорация (или друга прясна подправка, като розмарин, мащерка, магданоз).

Това е то, в бъдеще ще драсна за хайвера и маринованата рибка, че се получава особено вкусна и подходяща с бутилка Руский Стандарт Платинум.

Тия дни се видях с двама познати, които са устояли на изкушението и до ден днешен (вече 12та година) си живеят ергени, напълно самостоятелни. Макар че последното е разтегливо понятие – що за самостоятелност е, ако не можеш да си сготвиш свинско с картофи?! Затова реших да видя колко проста може да стане една такава и без това проста рецепта…

Какво е нужно?

• Свинско месо
• Картофи
• Подправки
• Олио
• Тава
• Алуминиево фолио

Как се приготвя?

1. Посоляваме месото
2. Белим и режем картофите
3. Мажем тавата с олио
4. Слагаме месото и картофите вътре
5. Ръсим подправки и разбъркваме всичко добре
6. Загрявате фурната на фулмакс
7. Завиваме с фолио и печем на фулмакс за час и малко

Как се разбира, че е готово?

Вадим тавата, отвиваме фолиото. С нож и вилица резваме най-дебелата пържола през средата. Месото вътре не трябва да е розово/червено/кърваво, да пуска светъл сок и да се реже лесно, да не е жилаво. Картофите гаранция ще са станали през това време – бодваме с идеята ножът да преминава през парчето картоф като през масло (и/или картофът да се пука, зависи от сорта и големината на парчето)

Уточнения за ученолюбиви

• Месото може да е врат с кост, котлет, въобще всяка пържолеста маса. Може дори да е бут или плешка, която да режем на хапки преди осоляването. Смятаме по 200 грама месо на порция. В Била обикновено тарелка с 4 вратни пържоли е около 0.8-1.0 кг, идиалну, за нас читирмата.
• Картофите режем едно към гьотере, няма правила. По-едри парчета се режат по-лесно, по-малките се готвят по-бързо. Но пък за час и малко ще се изпекат дори цели дребни картофи да сложите. Кило картофи е добре за 4 пържоли.
• Мазането с олио е опция. Може да нямаме олио и да не искаме да си купим заради една манджа. В тоя случай купуваме по-мазни пържоли (с повече „бяло“ по тях) и наливаме половин водна чаша вода в тавата.
• Подправките са шансът за творческа изява. Абсолютен минимум са сол и черен пипер. От тук нататък – каквото ни душа сака / очи видят. Чубрица, кориандър, куркума, мащерка, всякакъв пипер на зърна, червен пипер, стрити кубчета бульон, пикантина, соев сос и всякакви други такива тъмни сосове в шишенца… Ако в наличност има само от готовите миксове „Подправка за барбекю“, „…за печене на пиле“ и прочее – спокойно минават по реда си. За начало ръсим икономично; след 2-3 пъти всеки ще си уцели мярката за пикантност.
• Завиването с фолио е де юре опция, но де факто – задължително за хора със стари фурни. Новите имат разни вентилации и прочее чудеса, които могат да запазят продуктите сочни и без фолио. Обаче аз съм с Раховец 01, така че си ползвам фолио. Завийте цялата тава отгоре и печете около час и малко. Защо „и малко“? Ами защото не ви знам фурната колко силно пече.

За финал – една окуражителна снимка. Да, добавил съм и гъби, защото имах. Можете да сложите каквито други зеленчуци намерите за добре, свободна програма!

Тъй като Гошо питаше за капама, но сега нямам вдъхновение за това описание, реших да спиша за следващото предложение – боб с месо в гърне…

За да сме начисто – вече съм описвал тази гозба в класическия вид, където месото и бобът се готвят заедно в гърнето. Сега ще разпиша един хибриден вариант, както го наричам. Не само, защото хибридите са толкова популярни напоследък.

Основна концепция: бобът си се готви като обикновен боб на тенджера; месото си се пече като обикновено месо на фурна. В края на готвенето двете неща се смесват и запичат. Защо: спестява се време и е много по-лесно за контролиране на качеството, ерго – искат се по-малко умения.

Боб как се готви няма да тръгна да ви уча. Дет викаше нечия баба (с пренебрежение, за нечия снаха) – Тя един боб не може да завърти, тръгнала да ми се жени! Но все пак, да не сте валат, ето как готвя боб аз.

Накисвам боба за 24 часа в много вода, от днес вечерта – за утре да го готвя. Варя го в подсолена вода под налягане не повече от 20 минути. Това време зависи от вида боб, но аз съм си го уйдурдисал за този, който си купувам. Изхвърлям водата, боба държа в гевгир. В същата тенджера с 3-4 лъжици мазнина запържвам 2 глави лук, моркови от ония замразените, домати на парчета или доматено пюре към 200 мл, червен пипер, малко захар и малко сол. Понякога слагам и печени червени чушки.

Като стане тая запръжка, връщам боба обратно, поръсвам обилно с джоджен, фърлям малко чубрица, целина не слагам, че не харесвам особено, една цяла суха люта червена чушка и вода на вкус/вид. Харесвам гъст боб, а не чорба, а и тая манджа с чорба не става. Варя докато ми се стори почти готов.

Месото, което ползвам за тази рецепта, обикновено е свинско с кост. Ако намерите читави ребра – честито! Аз лично от месеци не съм виждал… да не кажа години. Чисто ребро, без гръбнак, с отцепен бекон… ееех, някои хора просто не правят разлика м/у ребра и гърди. Като няма ребра, ползвам врат с кост, но избирам не-мазни парчета, като няма и това – котлети, като гледам да са по-мънички, демек от по-младо прасенце.

Подправям го на вкус, най-често с подправки, базирани на кориандър и пипер, отделно соев сос и/или друго подобно Würze, примерно на Маги. Като престои около час, колкото ми е нужен да се мотая около боба, слагам в йенска съдинка ( голяма, дълбока и с капак) и пека на силна фурна до приготвяне.

Накрая махам капака на йената, изсипвам боба при месото, разбърквам и запичам за 15 минути. Така вкусовете се смесват, особено подправките и мазнината, отделена при печенето, като същевременно бобът хваща една приятна коричка отгоре. Сервирам по пържола на човек и боб като гарнитура.

Разбира се, нищо не пречи да не ги смесвате и да ги давате отделно. Друго – времето за приготвяне е общо около час и нещо, включая подготовката, защото се готвят едновременно нещата. Докато с гювеча (глиненото гърне) са си нужни минимум три часа във фурната и не знаеш какво се случва.

Ето снимка. Та така, изчерпахме темата за боб, месо и гърне. Сега, напред към капамата!

За хората без време за губене – директно няколкото снимки. За останалите – има малко разказче, но все пак прехвърлете снимките предварително.

Отпътувахме от София в ранния 22.12.2007. Мъгла имаше, типично по шопски. Не се разсея чак до след Траянови врата. От там насетне, логично, нямаше нито зима, нито мъгла. Преди това си имаше и от двете, че и доста трафик. Връщането беше на 27.12 по втори петли. Времето между тези две дати оползотворих за една дълга почивка, срещи с роднини, дори повече – с познати и приятели, и още повече кулинарни предизвикателства.

Бъдни вечер стана почти традиционно. Макар че в нашето семейство не се зачита особено тоя празник, освен като повод, по който се сбира повече рода на куп. Масата я има снимана, можете да се ориентирате. Най-интересно ми беше приготвянето на питката, която стана много приятно, предвид скоростта и леснотата на изработка. Ще бъде разписана като отделно блогиране когато я реализирам на шопска почва.

Постно, постно, ама се надумкахме здравата. Аз лично мушнах половин литър ром с кола и руска салата, след което минах на две големи ракии с трушия и кьопоолу и накрая затапих с вино и постни сармички. Интересно ми е как след това успяхме да се доберем с брат ми и компания до клубче за танци…

Беше много поучително да гледаш как клубът се пълни лека-полека с хора, влизащи със заклатителна стъпка, държащи се за корема и подпръцващи изморено. След което, към 1:30, се оформи пищна опашка пред тоалетната… И после вече се почна същинското пиене.

Баш Коледата пък беше отредена за сбирка с роднините. Съответно не може да се мине с тривиални мезета. Прави се капама… на тая тема тоже ще се блогира, защото от години се каня. На стария блог имаше едно описание, но то замина отдавна. Пиле, ребра, месо, бахур, зеле, сармички… всичко в гювеча и така. Отделно, да не сме валат, имаше и задушен заек с лук, готвен на ел. тенджера. Много добра алтернатива на моя заек в гърне с балучка.

Следващия ден се оказа всенародният празник на Бургас – рожден ден на мой познат. За целта беше зает почти целия Капан (оригиналния капан, стария капан, големия капан, на Димо капана – има много имена). Там цяла вечер карах на червен пелин и сурова наденица на скара – класическа комбинация още от ученическите години, когато зимата с Дебелия си тръгвахме след голямото междучасие втора смяна, та отивахме на Капана в сумрака да диплим сценарии за филми.

За степента на омазването може да се съди донякъде от снимките… Фактите са, че докато изпия литър пелин и една ракия, в Капана всичко наливно свърши – бяло/червено вино/пелин, Бургаското… Докато изпия две Бургаски в бутилка – свърши и то, като успоредно свърши и водката. Наложи се да минем на Ариана (ерес!), което е видно и от снимките.

В крайна сметка успяхме да тръгнем на следващата сутрин за София… макар и трудно. И след тия няколко дни на непрестанен гуляй едва ли не веднага се метнах на приготовления за моя рожден ден и нова година. Мисля сега става ясно защо ми беше нужно малко разтоварване.

Така завършва един от култовите вицове за Мечо Пух и Прасчо и описва общото впечатление от коледно-, рожденднвено-, новогодишно- и именденно тъпкане с манджи и напитки. Как разтоварих…

По принцип темата за диети, правилно и разделно хранене, лечебен глад, суровоядство и так дале ми е близка по няколко причини:

• баба ми, която с комбинирани техники спаси дядо ми от сигурна смърт и в момента, бидейки на 80+ години, жената прилича на 60 годишна
• собствените ми преживявания на тема сваляне на килограми, поддържане на форма
• познанството ми с хора от най-различни области, пряко и непряко заинтересувани от храненето – бодибилдинг, лека атлетика, вегетарианци и вегани, хора със специфични хранителни проблеми (алергии, лош метаболизъм), както и йоги, с който термин обобщавам всякакви далекоизточни практики в тоя дух

Отдавна се каня да пиша по тия въпроси, във всяка от трите насоки по-горе. Основното, което ме спира, е нежеланието да звуча поучително или дори меродавно. Едно нещо, което съм установил със сигурност, е, че никой не може да ти каже кое е подходящо за теб по-добре от теб самия. Да познаваш тялото си и поне малко да можеш да анализираш кое как ти влияе е задължително условие – на мен ми отне повече от половин година, а 3 години по-късно все още не съм съвсем уверен.

Затова не се хвърлям на диети или готови, пакетни практики и режими, без значение колко „изпитани“ са. Предпочитам да си сбера информация и да изпробвам със себе си, докато не постигна някакво задоволително положение. Препоръчвам това и на вас.

За да не се отплесвам в погрешна посока (това ще стане в бъдещи блогирания, (не) дай боже), искам да споделя с две думи как разтоварих от преяждането.

Сутрин ставам към 9. Доброто наспиване е жизненоважно за мен, а имам нужда от много сън. Закусвам с един билков чай, 250 мл вода с две пакетчета чай – мента и мащерка. Понякога слагам пълна чаена лъжичка мед, но не винаги ми се пие сладко сутрин. Понякога правя 2 х 25 опори, понякога разтягане и разгрявка, понякога просто ме мързи.

На отиване към офиса си купувам 4 Корни-та, обикновено бананови или лешници (с надпис Free). Нямат особено голяма разлика като енергиен състав – 350/400 ккал. Тези Корнита изяждам в произволно време през работния ден – най-често към 11, 13, 15 и 17 часа. Със всяко пия по един чай. Очевидно не обядвам.

Ходя минимум 30 минути на ден с бърз ход – до и от офиса. Най-често се събира един час, заедно с разходка до центъра. В метрото не ползвам ескалаторите. Един път седмично от/до работа използвам стълбите – живея на 12тия етаж.

Вечерята е салата, или задушени зеленчуци или такива, ама на скарата метнати, успоредно на една пилешка пържола. Понякога е само салата, понякога – разни сиренца и сухо мезе с чаша вино, а два пъти бях и на сухар с масло и маринован сафрид (благодарение на майка ми).

В никой случай не ям след 21:00 и гледам да се хоризонтирам преди 01:00, дори да не заспивам моментално. Вечер пия чаша вода.

Това е то. За шест дни с тоя режим свалих налепеното по празниците (в цифри ще говорим в бъдеще, като ви обясня обстоятелствата), не се чувствам като бременна хлебарка и проблемите със стомаха изчезнаха. Пак същия режим държа за поне един ден от седмицата в нормално състояние, най-често два-три.

Дано това писание помогне на някой в търсенето на „искам да се чувствам добре!“

Спонтанно зародена рубрика. Нещо като drive test, ама понеже не става дума за автомобили, та така.

Вчера: 1 чай закуска, 2 бананови Корнита на крак за обяд, 2 чая през деня, три парченца Милка с амарето следобяд, без вечеря. Така на гладно се озовах в Края на Вселената, където мушнах набързо 4 големи тъмни рома Савой с един чай и две коли.

Днес: лесно събуждане, без главоболие и гадене. Останах учуден, при условие, че тоя български ром е просто спирт с оцветител и аромат на горени гуми. Е, гадния вкус в устата е ясен. За сравнене – водка Търговище (при аналогични обстоятелства, лятото) ми държа оловна глава и меки крака 24 часа след изпиването. Странна работа.

Едно бързо, смело и сръчно сметаново майонезено сосче, което правя редовно. Може да се ползва за заливка на ориз, на всякакви по-сухи меса, за директно топене с чипс и хапки нещо си, въобще харабия. Какво е нужно:

• 1 малка сметана на Данон
• 1 кутийка майонеза Краси
• сок от половин лимон
• 2 средни, счукани скилидки чесън
• 10 зърна смлян бял пипер (на вкус)
• щипка сол

Всичко се слага в купичка заедно и се бърка енергично докато стане хомогенно (без бучки). Да отлежи 10-тина минути, за да хванат подправките.

Ако ви се вижда гъсто – добавете 2 с. л. вода или една препълнена кисело мляко. Последното „олекотява“ сосчето, демек не е толкоз блажно. Чесънът е по желание, щот има разни идиоти, дето не гъчат чесън, както и други, които имат алергия примерно. Съболезнования, тъй да се каже.

Забележка: това блогиране е в отговор на въпрос в коментар, затова и е на английски. Предварително да уточня, че това не е точна и конкретна рецепта за луканка, а общи насоки в правенето на сушени колбаси от този тип. Ако ще коментирате, давайте на ингилизки, да не се налага да превеждам! Мерси.

Mary-Anne, this is a reply to the question you posted as a comment to another post.

There are plenty of different ways to make lukanka (and all the similar sausages, like nadenitsa, sudzhuk, babek, dyado, sushenitsa etc). I’m going to give you some general guidelines and leave the rest to you. Experiment a lot with small batches, until you find a mix that suits your taste.

You need three basic ingredients:

1. ground (minced) meat
2. spices
3. casing – something to fill with the meat

Minced meat

It is usually made of 60% pork and 40% beef (veal, preferably). You can choose the meat pieces yourself or rely on the butcher. The main property you should note is the amount of fat in the meat. Usually you’d have a very clear of fat veal and pork with some fat in it. Or, if you get a clear pork, you’ll have to add some fat to the mix.

The other thing is how finely the meat will be minced. Most machines have some kind of setting, which determines the size of the pieces in the ground meat after the mincing. The finer the meat – the more the sausage looks „factory-made“. Home-made sausages are usually made of larger pieced meat – some people even cut the meat by hand into tiny pieces, instead of mincing it with a machine. When you snap (break in two) a sausage, the finer one will show almost even inner surface, while the other should have coarser structure and look more „organic“. But that’s entirely to your preference. Minced meat suitable for meat balls should be a nice start.

How much meat do you need? Well, usually, an average sausage should use up to 300 grams of minced meat. During the drying process, it will loose some of that weight. A nice amount for starters is 1 kg of minced meat, which will allow you to make, say, four differently spiced sausages.

Spices

The spices may vary a lot in different recipes. Some families in the country have their own „secret“ recipes and proportions. The most popular spices are: salt, cumin, black pepper (ground or as whole seeds), red pepper (hot (made of chillies) or sweet (made of paprika)), savory, garlic, nutmeg, coriander. Here’s a sample proportion:

1. 1 kg minced meat
2. 40-50 gr salt
3. 5 gr sugar
4. 3-5 gr ground black pepper or 20-30 whole seeds, crushed, not ground
5. 3-5 gr cumin
6. 3-5 gr savory

The sugar is used for preservation of the meat. You can also use potassium nitrate, but that’s up to you, as some people wouldn’t want any nitrates in their food. It’s still widely used as an additive (E252) in Bulgaria, though.

I suggest to try different combination spices in each of your first sausages, until you find a proportion you like. Write that down and name it, say „Hot and spicy“, „Salty sausage“, etc.

One thing to note: some people like to add the spices in the process of mincing the meat, while others add them after that and stir the meat to get an even distribution. I prefer the former method, but you have to have a pretty good idea of the proportions, as if you add too much salt or any other spice, it’s impossible to „fix“ that later. So you may want to have your meat minced and then gradually add spices, until you hit a taste of your liking.

Casing

Originally, we use natural casings – animal intestines, usually from a pig. They have suitable properties – they stretch quite a bit without tearing, they are porous, which helps the drying process, and they add to the overall taste of the product. Also, they are edible, so if you want to toss the sausage on the BBQ, you don’t need to peel it. I imagine that would be harder to get in the States, so you might as well use a synthetic casings. It’s less likely you’ll get the same taste and it’ll probably need a bit more experimentation to get it right, however.

Once you fill the casing, tie tightly both ends and let it hang in a cool, dry place. You also have to punch a few holes in the casing with a small needle, so the sausage can „breathe“ in order to prevent molding of the meat.

Every day or two you have to roll it with a rolling pin, so it gets a flat shape. Another way to do it is to press the sausage between two flat objects with weight on top. For example. use two cutting boards and put something heavy on top. Keep the sausage pressed during the night and hung in the daytime.

Usually it should be dry enough to eat after 30 days. You could also eat it sooner, but fried or grilled or BBQed. I’m not going to discuss smoking the sausage, as well as alternative means of drying; this should get you started.

Well, that’s about it. I hope you find this post useful!

Вчера пуснах предисторията. От къде тръгна тая работа с Мохитото и ромът въобще. Прочетете я, преди да продължите, че иначе няма да ви стане ясно И така…

Започнах пробите с бутилка бял ром Bacardi Superior, 4 лайма (приличат на зелени лимони, но са различен вид), 2 големи лимона, около 40 листа от свеж джоджен, кристална захар, лед на кубчета. За разреждане – Кинли сода и Швепс тоник.

„Оригинално“ Мохито – доста леко

Най-близкото, което успях да си позволя да направя. Естествено, пригодено за моите условия и минало през моя си кулинарен филтър.

Леко счуках 8 листа джоджен и една равна чаена лъжичка захар на дъното на чашата с дървено чукало за хаванче. Достатъчно, за да се отдели силен аромат, но не твърде много, за да се разкъсат листата на парчета. Изсипах сокът от половин лайм. Сложих доста лед на сняг и разбърках внимателно. Долях към 100 мл ром, вероятно по-малко, но не с много. Допълних чашата със сода. Сложих две четвъртинки лайм.

Силно Мохито – за по-сериозни пиячи

Известно и като Мохито по Бургаски. Аз го кръстих. Става и по-бързо и някак си по-хомогенно като вкус. Тук реших да използвам и малко лимони, защото ми хареса по-сладко-киселият вкус.

Първо намачках джоджена без захар в чашата, дюс. В миксера сложих 7-8 кубчета лед, захарта и сокът от половин лайм и половин лимон. Всичко това стана на един приятен сладко-кисел снежец, който изсипах в чашата. Долях вероятно малко над 150 мл ром и остана място точно за резенче лимон и сламката. Без разредител, освен ледът.

Мохито Изненада

Вдъхновено от „Патката изненада“ във Fawlty Towers, която е нещо като патка с портокали или с вишни, но няма нищо общо… Известно и като „Мохито Импровизе“, защото тука everything goes. По-слабо от предишното. И по-евтино. И не е нужно да му казвате Мохито, ако се чуствате поругани като коктейла.

В миксера разбивам 10 кубчета лед, сок от половин лимон (лайм по желание), една препълнена лъжичка захар (повече от обичайното). Отделно другата половина от лимона (или лайма) я нарязвам на кубчета и я пускам в чашата. Слагам разбития лед на сняг. Доливам с колкото ром поеме. Ако го искате още по-слабо, сложете малко сода или тоник преди рома. Ментата / джоджена са пожелателни.

Една вариация по темата. Направете си ледчета от тоник. Стават едни такива мекички и порести, заради мехурчетата. Напълнете една чаша с такива ледчета до горе. Изстискайте половин лайм. Пуснете две кръгчета от плода в чашата. Допълнете с ром. Ако сте тарикати, можете да счукате мента със захар на дъното, по класически тертип. Готово. Още по-бързо, няма нужда от миксер и всичко е по желание.

Някои забележки

• Ледът счукан (както се препоръчва) не ми се ядва. Много… ъм… неподредена работа. И отнема време. Затова предпочитам да си го меля на сняг с миксера, след което го слагам с лъжица в чашата. Иначе го правя в ония торбички за лед с правоъгълна форма на кубчето – да придобиете представа за размера му.
• Чашата – 250 мл права чаша с дебели стени. Пия със сламка.
• Кафява захар не ми стои добре в светлото питие. Според мен, тя ще върви добре с тъмния ром, но там вече ще си иска обикновен лимон, а не лайм. Така го усещам положението.
• Тъй като правих няколко поредни коктейла, в един момент просто исках да продължа с тяхната консумация, така че спрях да сменям листата от джоджена, които така или иначе си носят аромата. Но по едно време си взех на масата отделно листенца и си ги дъвчех доволно.
• Един от мохитовите експерименти завърши в къщи с ченгета, които блъскаха по вратата 15 минути, преди да ги чуем… заради музиката. И с дупка от въглен на масата ми от ламинат. И въобще беше приятна вечер.

Предистория. Ровех се в CoctailDB – сайт за рецепти за коктейли. Търсех коктейл с Метакса. Намерих. Обаче скачайки по страниците в гледане на сладки питиета (и как ползват тяхната алтернатива на ментовката – crème de menthe), някак си се добрах до рома (питието ром, а не циганин). Това ми припомни ученическите години…

Тогава купувахме някакъв ужасен, спиртен, неприятно дъхащ, български ром. Мисля беше тъмен. Купувахме някаква Cola, 2 литра. Смесвахме половин бутилка ром с литър кола в отделно шише и го държахме във фризера докато стане почти замразено – гъста каша. Колата се разгазира така, вярно, но пък беше много благо лятно питие. И можеш да шибнеш спокойно литър.

Това пък ме подсети, че от началото на това лято се бях зарекъл да си купя една бутилка Бакарди, светъл ром. Ей тъй, заради доброто старо време. Та реших да отида на сайта на Бакарди. По неизвестен начин, попаднах първо на сайта Bacardi Mojito. А това пък ме подсети за отпуската, когато на бара на Смокини (сега Smokini Beach, бившия Sobieski) видях едни пичове, които пиха примерно 14 часа поред коктейли Мохито.

Съответно вече бях решил да си взема Бакарди и да си го изпия под формата на Мохито. От сайта (раздел Download) си свалих тапетче за компа, и книжка с рецепти. Отделно има за сваляне особено подходящата за летен бар музичка. На сайта е с кофти качество, но аз се сдобих с нещо по-прилично (4 мин, 220kbps). Ето ти Bacardi Mojito Song!

Погледнах по различни сайтове за Мохитото и цялата култура около него. Аз съм практичен човек, не обичам нещата да се усложняват ненужно, нито съм склонен да влизам в калъп, ако зависи от мен и не ми е удобно. Съответно видях основни пропуски в рецептите, що се отнася до моите вкусове и възможности:

• Много е рядко! Във всичките рецепти се говори за 40 мл ром и 100 мл и нагоре разредител! Безалкохолни коктейли – о, не, мерси! (ако мога да цитирам Ивана)
• Много е сладко. На доста места се споменуват някакви въпиющи количества от рода на 20 гр захар.
• Иска мента, която е трудно намираема – чети надолу

За ментата… Фамилия, Елемаг, Пикадили, Халите. Женски пазар. Ако знаете други делюкс места за подобно нещо – кажете. Аз по тия не намерих. Една леля на женски пазар ми каза, че по принцип продавала градинска мента, но никой не я купувал. От къде, по дяволите, се снабдяват заведенията?!

В търсене на отговор се озовах на роден блог на любителите на Мохито. И те не казват от къде да се вземе мента, но щипнах идеята да се ползва джоджен. Живи и здрави за таз подсказка, поздрави на адашчето Борислав. Още повече, че поне на едно място по морето съм пил Мохито точно с гьозум в него и не беше страшно, макар и супер рядко (както е по оригиналните рецепти).

И така, снабдих се с бутилка бял ром Bacardi Superior (известен и като Carta Blanca), няколко лайма, няколко стръка особено пресен и жизнерадостен джоджен, захар, лед. Отделно бях взел сода и тоник, защото Спрайт не понасям, да не говорим, че е сладък.

Та в продължение на няколко дни експериментирах различни пропорции и варианти на тия съставки. В следващото блогиране (вероятно утре) ще пусна различните комбинации на „Мохито“, които опитах. Кавички, защото повечето нямат много общо !

Няколко човека са обърнали внимание, че лятото се случва да пия бира с мента. Какво е това и кому е нужно? Това е халба бира, от която си отпил една голяма глътка, демек остават към 400 мл, в която бавно и внимателно, по стената на чашата наливаш 100 мл мента. Ментата плува над бирата, hense the ефект на снимката. Може да се направи с малка бира (330 мл) и малка мента (50 мл). Тази рецепта съм я виждал по морето още преди 15+ години, така че не мога да взема пълен credit за нея.

Като вкус как седят нещата… Първоначално усещането е за не толкова сладка, леко тръпчива и газирана мента. С напредване на пиенето вкусът се обръща на леко сладникава бира с ментов вкус. Не е за всеки, но ако ти хреса, после няма отърване. Действа по-освежаващо от чистата бира и някак се пие по-лесно, вероятно защото има вкус на сиропче

Нещо в тази сладко-биреста връзка. По морето съм виждал да се пие и бира със Спрайт. Момент, не повръщайте още! Голяма бира + два спрайта + много лед дава към над 1 литър разхладително питие с под 2% алкохол – идеално за успиване на малки деца по плажа. Think about it…