Боб за изпроводяк на зимата

Бобът е една от любимите ми зимни гозби, заедно с киселото зеле с ориз и гювеча. Стане ли топло и раззелени ли се едно такова – минава ми желанието да ям боб, дори и на салата. Като казвам боб имам предвид зрял фасул, а не зелен боб (известен по нашите краища и като „райкин боб“), когото ям с удоволствие с картофи и свинско и през лятото.

Сега, целта на това блогиране не е да ви обясни как се готви боб, а само да ви напомни, че зимата е към края си и е редно да се изпрати с един прощален боб. Като този:

Това е един едър кафяво-черен пъстър боб, сготвен със сурова наденица, моркови, лук, чесън и гъби, сред които и челадинки.

Интересното е, че въпреки размерът си, този боб се вари относително бързо. Накисвам го 12 часа предварително във вода и после за 20 минути под налягане е готов. След като се свари (заедно с морковите), отделно запържвам суровата наденица, накъсана на парчета, лук, чесън, гъбите, червен пипер, изпарени домати. Смесвам запръжката с боба, наръсвам дашно количество стрит джоджен и чубрица и след 10 минути яденето е готово.

Тъй като челадинките са кът (брани лятото и сушени), използвах и малко купешки печурки, но реално основният готин аромат идва от дивите гъби (предварително накиснати за 2-3 часа в гореща вода).

В добавка препоръчвам опукани мариновани средно люти чушлета, бучка сирене и няколко скилидки чесън и добро количество от мерлото на Катаржина с марка Lozzen – едно от малкото харесващи ми червени вина (не е кисело и има лек плодов аромат).

И те така – давайте да запразняваме зимата, че марулите и ледената ракия чакат!

пп: Преди съм писал за два други постни боба с месо, ако ви интересуват – в гърне и хибриден.

3 thoughts on “Боб за изпроводяк на зимата”

  1. Боб не се ли казва само на зрелия фасул? Аз мисля, че зеления се казва просто „зелен фасул“. Демек няма „зелен боб“ 🙂

    Спомням си баба ми (лека ѝ пръст), сменяше 2-3 пъти водата на боба, след като заври, със студена. Незнам защо. Може би за да се свари по-бързо, или пък да стане по-вкусен..?

  2. По време на социализъмът и Обществено хранене в Рецептурника имаше два вида – „зрял фасул“ и „зелен фасул“.

    В нашия край разговорно „боб“ се казва на зрелия фасул, това, което са само бобчетата, без шушулката, а на другия, който се бере още неузрял се казва „райкин боб“, но по пазара се пише и „зелен боб“.

    Не случайно направих уточнението – точно тия регионални различия пораждат вековни войни. Да не зачекваме въобще пък темата за катми, палачинки и гюзлеми, или бухти/тиганици.

  3. Ше припадна. Въпреки, че преди половин час плющях боб чорба като видях това и ми потекоха лигите 🙂 Боб-лавърс-арми 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *