на боби блога

В неделя спретнахме запой в Митьо, който се пренесе от Варна в София. Съвпадна и с награждаването на CS2006, където бях член на журито. Та по тоя повод искам да съставя кратка ода за хубавата фурна.

Мезенца имаше различни – лионска наденица, пастъмица и луканка, бирени пръчки, трушийка, млечна салатка… Тук една бърза скоба – купешката млечна салата винаги има нужда от чесън, олио и орехи след отваряне; това винаги ме е изумявало, защото излиза, че купуваш нещо като полу-фабрикат.

Домашна ракия (два чишита), греяно вино, бира и водка помагаха за прокарването на мезетата. Специално за винцето ще искам да пиша в бъдеще, когато остане ред…

За по-солидна разядка бях заръчал на Митака да закупи малко вратни пържолки. Той взел от Метро нещо, наречено „свинска пържола специал“, щото нямало врат. Малко бях скептичен към този специал – приличаше на цепен котлет без кокал и заподозрях, че ще стане сухо и жилаво на фунра. Замислих се дали да не ги метна леко алангле на тиганче, но пък не ми се искаше да омирисвам новият дом на Митко.

Начукването стана с преса за чесън – нямаше друго по-удобно. Малко сол, подправка за барбекю (основно кориандър и пипери), лъжичка соев сос за всяка пържола. Отлежаха 20тина минути и ги засилих във фурната.

Редно е да се каже, че моята домашна фурна е минито Раховец-01. Това е жалко подобие на печка, пече бавно и неравномерно, но въпреки всичко ми върши работа (за сега). Обаче след като видях какво направи фурната в Митьови се втрещих. Поставих две тави пържоли една над друга, 200 градуса, нагряване горе и долу, с вентилация – така за близо 60 минути. Тавите не бяха завити с фолио и сто пъти ставах да видя да не изсъхнат месата.

Е, не изсъхнаха. Не само това, ами станаха страшно крехки, добре и равномерно изпечени, а същевременно със лек загар. За да постигна такова нещо на моя Раховец, ще ми трябват поне 90 минути и завиване с фолио, после запичане и поливане със сос.

Което идва да покаже, че хубавата фурна дава много здраво рамо. А и се замислих – ако с моята трошка правя такива вкусотии, колко ли по-лесно (или вкусно) ще е с една блага фурна Електролукс или Горение?