В началото на работната седмица – една бърза идея за разтуха след работа. Бутилка Узо Пломари, млечна салата (виж по-долу), маслини и подходяща музика – в случая Митропанос и Пападимитру.
За узото няма какво да се говори – това е достъпна и много разпространена марка. Задължително ледено студено и с ледчета, да стават кристали.
Маслини – каквито и да купите, използвайте някаква разлата съдинка със зехтин (дори и нещо такова върши прекрасна работа), за да ги облагородите. Оставете ги да престоят поне един час и то не в хладилник. Аз, понеже ям доста маслини, си имам нещо като служебно гювече, в което съм сипал около 150 мл зехтин и си държа в него маслините (най-често Каламата, известни и като Каламон, или зелени с бадем).
Млечна салата... доста пъти съм отварял дума по тая тема. Знаете ли че... едно време в Бургас, по всички кръчми, тази салата беше известна като „Тракийска“? Едва когато дойдох в София и проходих по механи и бистра осъзнах, че това не е универсално название.
Това, което сме правили в къщи преди 10+ години включваше цедено кисело мляко, краставици, орехи и подправки (чесън, копър, олио, сол, черен пипер).
През студентските години придобих навик да правя такава салата в едни големи легени от по 7-10 литра. Учудващо (или не?) – винаги всичко се изяждаше, че и имаше желаещи да оближат легена.
Подобно нещо направих на Бойково по Цветница. Свеждам описание на продуктите:
Млеката цедя по 6 броя в тензух (един пласт). Изсипвам млеката и връзвам на бохча, след това окачам да се цеди поне два часа. В случая използвах малко катък (който няма нищо общо с реалния катък, а е по-скоро смес от цедено мляко с повече сухо вещество и сметана) за сгъстяване, защото нямаше време за три транша цедене. А пък и нямаше толкова голям съд, та правих три дози реално.
Краставиците се белят и режат на кубчета като зарче за табла. Или някаква подобна по ситнеж форма. Орехите се мелят на едро или си вземате работна Баба с хаванче. Чесънът се мачка с преса или и той в хаванчето с орехите. Копър – колкото може по-ситно и си оставете малко за декорация. Сол и зехтин на вкус. Но да знаете, че тия катъци са бая солени, така че внимателно.
Цялата тази натурия се изсипва в бебешкото корито и се бърка отривисто до постигане на хомогенна смес. Не препоръчвам да се ползва вана или биде... не за друго, ами трудно се изгребва после. Ако нямате големи съдове – давайте в тенджера и на няколко пъти.
Разни забележки:
23 April 2007, 12:21 | Кулинария | Тагове: маслини, млечна салата, пийване, салата, узо, хапване
Калиста, 2 May 2007, 13:00
Да се обадя и аз по темата за тракийската салата. Тъй като това е салатата, която най-често си поръчвам на заведение по допълнителните разяснения, които трябваше да давам на обслужващия персонал ми стана ясно, че салатата си има и други по-популярни названия. В резултат – отвикнах да употребявам името “Тракийска” и вече ме разбират навсякъде какво точно искам. :)
Същото се получава и с нашите си “странджанки” :) Незнам дали се е случвало на някой друг да изпадне в спор с човек, който не е от Бургас за разликата между “принцесите” и “странджанките”, защото в другите градове на сандвичите с кайма им казват “принцеси”. Както и да е. Малка аналогия с по-горната тема.
п.с. Черен пипер в млечната салата?
Боби, 2 May 2007, 14:00
Мда, пробвай някога – може да ти допадне. Ако ти е силен ароматът – ползвай бял пипер!
Видича, 8 April 2008, 18:42
Потекоха ми лигите.
Владо, 8 May 2008, 11:51
Какъв ценител си на Узо-то.То колкото и да е охладено никога не става на кристали….бъркаш се маи с мастиката :)
Боби, 9 May 2008, 14:25
Бе кристалите, кашата, мъглата, мътилката – това са все разговорни названия на промяната в оптичните свойства на тия анасонови напитки при взаимодействие с вода. Иначе ясно, че мастиката прави едни такива люспи, за което често казвахме “кой пусна рибата в шишето?!”…