Мохито, ром и прочее, part 2

Вчера пуснах предисторията. От къде тръгна тая работа с Мохитото и ромът въобще. Прочетете я, преди да продължите, че иначе няма да ви стане ясно 🙂 И така…

Започнах пробите с бутилка бял ром Bacardi Superior, 4 лайма (приличат на зелени лимони, но са различен вид), 2 големи лимона, около 40 листа от свеж джоджен, кристална захар, лед на кубчета. За разреждане – Кинли сода и Швепс тоник.

„Оригинално“ Мохито – доста леко

Най-близкото, което успях да си позволя да направя. Естествено, пригодено за моите условия и минало през моя си кулинарен филтър.

Леко счуках 8 листа джоджен и една равна чаена лъжичка захар на дъното на чашата с дървено чукало за хаванче. Достатъчно, за да се отдели силен аромат, но не твърде много, за да се разкъсат листата на парчета. Изсипах сокът от половин лайм. Сложих доста лед на сняг и разбърках внимателно. Долях към 100 мл ром, вероятно по-малко, но не с много. Допълних чашата със сода. Сложих две четвъртинки лайм.

Силно Мохито – за по-сериозни пиячи

Известно и като Мохито по Бургаски. Аз го кръстих. Става и по-бързо и някак си по-хомогенно като вкус. Тук реших да използвам и малко лимони, защото ми хареса по-сладко-киселият вкус.

Първо намачках джоджена без захар в чашата, дюс. В миксера сложих 7-8 кубчета лед, захарта и сокът от половин лайм и половин лимон. Всичко това стана на един приятен сладко-кисел снежец, който изсипах в чашата. Долях вероятно малко над 150 мл ром и остана място точно за резенче лимон и сламката. Без разредител, освен ледът.

Мохито Изненада

Вдъхновено от „Патката изненада“ във Fawlty Towers, която е нещо като патка с портокали или с вишни, но няма нищо общо… Известно и като „Мохито Импровизе“, защото тука everything goes. По-слабо от предишното. И по-евтино. И не е нужно да му казвате Мохито, ако се чуствате поругани като коктейла.

В миксера разбивам 10 кубчета лед, сок от половин лимон (лайм по желание), една препълнена лъжичка захар (повече от обичайното). Отделно другата половина от лимона (или лайма) я нарязвам на кубчета и я пускам в чашата. Слагам разбития лед на сняг. Доливам с колкото ром поеме. Ако го искате още по-слабо, сложете малко сода или тоник преди рома. Ментата / джоджена са пожелателни.

Една вариация по темата. Направете си ледчета от тоник. Стават едни такива мекички и порести, заради мехурчетата. Напълнете една чаша с такива ледчета до горе. Изстискайте половин лайм. Пуснете две кръгчета от плода в чашата. Допълнете с ром. Ако сте тарикати, можете да счукате мента със захар на дъното, по класически тертип. Готово. Още по-бързо, няма нужда от миксер и всичко е по желание.

Някои забележки

  • Ледът счукан (както се препоръчва) не ми се ядва. Много… ъм… неподредена работа. И отнема време. Затова предпочитам да си го меля на сняг с миксера, след което го слагам с лъжица в чашата. Иначе го правя в ония торбички за лед с правоъгълна форма на кубчето – да придобиете представа за размера му.
  • Чашата – 250 мл права чаша с дебели стени. Пия със сламка.
  • Кафява захар не ми стои добре в светлото питие. Според мен, тя ще върви добре с тъмния ром, но там вече ще си иска обикновен лимон, а не лайм. Така го усещам положението.
  • Тъй като правих няколко поредни коктейла, в един момент просто исках да продължа с тяхната консумация, така че спрях да сменям листата от джоджена, които така или иначе си носят аромата. Но по едно време си взех на масата отделно листенца и си ги дъвчех доволно.
  • Един от мохитовите експерименти завърши в къщи с ченгета, които блъскаха по вратата 15 минути, преди да ги чуем… заради музиката. И с дупка от въглен на масата ми от ламинат. И въобще беше приятна вечер.

7 thoughts on “Мохито, ром и прочее, part 2”

  1. Е ти щом го разбиваш на сняг леда, си правиш по-скоро разновидност на Дайкири, не на Мохито! :Р

  2. Marfa, пием Дайкири, пием Мохито, пием облаци, пием всичко! Аз съм добър човек – не отказвам, а и съм склонен към алкохолна корупция.

    Иначе го разбивам леда на сняг защото така хваща дикиш по-бързо, не го чакаш. Да е трошен ми е трудно… Как да го троша ефективно и бързо, за 10 секунди примерно да стане достатъчно за 2 порции? Пък на цели кубчета е брутално за едно такова нежно питие… Виж, в джентата – може!

  3. Ми аз на кубчета го слагам… Тоест, имам си формичка, дето замразява във формата на мидички и е буржоазно едно таквоз 🙂 Бе хубаво нещо си е ромът, хич няма какво да говорим по върпоса! 😀

  4. Еей и аз имам такава формичка, една гумена такава, дойде с фри-го-ри-ферото. Харабия е, ама само една 🙁 и затова не си играя да я пълня често. Но това е добра идея – като цяло тия мидички са по-малки от ръбатите парчета, които вадя от торбичките за лед и може да е по-елегантно!

  5. Как да го троша ефективно и бързо, за 10 секунди примерно да стане достатъчно за 2 порции? >>> Слагаш бучките лед в една кърпа, като саламурено сирене в тензух демек, засукваш кърпата и с въртеливо движение на китката блъскаш 5 пъти в бара/масата/където ти падне.
    Иначе, по последните две теми за ромовете, като човек, който пие почти изцяло само ром (и вино) – от тъмния ром признавам само Captain Morgan. Няма такъв ароматен, чист, прям и честен ром.
    От бял ром не разбирам, харесвам всичко. 🙂
    От т.н “Spicе”, дето е модерен от известно време, бягам като дявол от тамян (послевкус на бонбони кръц-кръц разтворени в блатна вода, сладни, не напива, боли глава).

  6. Не е ясен матриялът и затова ако слушате мога да ви кажа някои тайни – не че не е мохито вашето, но не изтръгвате максимума, а той се крие като дявола – в детайлите

  7. Ами Майстроре, освен да споделиш някои тайни; аз съм целият в уши!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *