Снощи исках да си импровизирам нещо като пилешка кавърма с повече подправки. Наредих си всичко нужно на плота, започнах да режа пилето... и не направих пилешка кавърма.
Понякога се случва така, че в процеса на готвенето решавам коренно да променя манджата, да се насоча в друга посока. Ето снощи например си казах “еей, сега като туря тия домати и стане една кисела работааа...“ и върнах доматите на рафта с бурканите.
Хвърлих отчаян поглед в хладилника. Спрях се на сметана, лимонов сок, кашкавал и царевица.
Ще вметна няколко реда за пилето – взех от близкия магазин (че много студ и не ми се ходеше до специализирания) 650 грама пилешко филе от гърди с етикет „окрехотено“. Е те такава дума не бях чувал! Отворих и тълковния речник – пак няма. Гуглето – мълчи по въпроса. Брех, да му се не види, големи тарикати сме, значи, щом купуваме нещо, дето го няма (перефраза на Тодор Колев)! Та това филе като го размразих стана половината на каша. С две думи – за бога, братя, не купувайте!
Отново по темата – нарязаното филе на хапки се запържва набързо (за не повече от 7-8 минути), добавя се царевицата (ако е замразена – да се отпусне; ако е от консерва – добавяте я с кашкавала) и после котлона на 2.
Поръсвам с лимонов сок, добавям около една трета от голяма кофичка сметана, смилам бял пипер на вкус и оставям за 4-5 минути да къкри на бавния котлон.
Сега малко за кашкавала... По принцип аз купувам само Пършевица, ако може рязан от пита, а ако не – в вакуум опаковка. Само и единствено този кашкавал от десетките видове, които съм опитвал, има едно крайно важно качество – постоянство. Страшно досадно е да си купиш в рамките на една седмица два пъти кашкавал от един и същи магазин, от една и съща фирма, от една и съща марка и единия да е твърд като камък, оранжев и с як мирис на чорапи, а другия да е мек като извара, белезникъв и с мирис на гъбарник. Различни партиди, my ass! Да не говорим пък, че Пършевицата ми харесва най-много като вкус.
Та пак по темата... Ако ползвате такава Пършевица, знайте, че е доста солен. Не случайно горе не казвам нищо за солене на пилето – просто няма нужда с този кашкавал. Дори идеята на царевицата е да поеме част от солта. Ако ползвате някоя безсолна извара – тогава предварително можете да насолите пилето и да го мариновате с лимона.
Като добавите настъргания кашкавал и разбъркате добре, захлюпвате тигана (или там в каквото готвите) и отстранявате от котлона. После е готово за консумация.
пп: За гарнитура приготвих ориз с грах и моркови.
27 November 2004, 17:00 | Кулинария |
Жената, 30 November 2004, 00:13
Мда, спомних си го много беше хубаво:), но свърши:(.
Краси, 16 January 2005, 02:41
Та, реших и аз да се правя на готвач(не за друго, ами заради една жена...) и отворих хладилника да видя какво може да се направи от нещата вътре. Хм, то май няма много за нещо свястно. А си няма и готварска книга. И изведнъж – прозрение! “Абе, главо, защо ти е готварска книга като има Интернет! Ух...”. И както си помислих за думата “рецепти” се сетих за това местенце, за този блог. И намерих тази рецепта, и понеже от нея само “пилето” нямам в хладилника :), реших да се пробвам. Сега ще търчъ до магазина и да видим какво ще излезе. Пък ако и “жената” каже “ей, браво, бе!”, ще те черпя бира за тоз акъл. Пък може и две...