на боби блога

Така завършва един от култовите вицове за Мечо Пух и Прасчо и описва общото впечатление от коледно-, рожденднвено-, новогодишно- и именденно тъпкане с манджи и напитки. Как разтоварих…

По принцип темата за диети, правилно и разделно хранене, лечебен глад, суровоядство и так дале ми е близка по няколко причини:

• баба ми, която с комбинирани техники спаси дядо ми от сигурна смърт и в момента, бидейки на 80+ години, жената прилича на 60 годишна
• собствените ми преживявания на тема сваляне на килограми, поддържане на форма
• познанството ми с хора от най-различни области, пряко и непряко заинтересувани от храненето – бодибилдинг, лека атлетика, вегетарианци и вегани, хора със специфични хранителни проблеми (алергии, лош метаболизъм), както и йоги, с който термин обобщавам всякакви далекоизточни практики в тоя дух

Отдавна се каня да пиша по тия въпроси, във всяка от трите насоки по-горе. Основното, което ме спира, е нежеланието да звуча поучително или дори меродавно. Едно нещо, което съм установил със сигурност, е, че никой не може да ти каже кое е подходящо за теб по-добре от теб самия. Да познаваш тялото си и поне малко да можеш да анализираш кое как ти влияе е задължително условие – на мен ми отне повече от половин година, а 3 години по-късно все още не съм съвсем уверен.

Затова не се хвърлям на диети или готови, пакетни практики и режими, без значение колко „изпитани“ са. Предпочитам да си сбера информация и да изпробвам със себе си, докато не постигна някакво задоволително положение. Препоръчвам това и на вас.

За да не се отплесвам в погрешна посока (това ще стане в бъдещи блогирания, (не) дай боже), искам да споделя с две думи как разтоварих от преяждането.

Сутрин ставам към 9. Доброто наспиване е жизненоважно за мен, а имам нужда от много сън. Закусвам с един билков чай, 250 мл вода с две пакетчета чай – мента и мащерка. Понякога слагам пълна чаена лъжичка мед, но не винаги ми се пие сладко сутрин. Понякога правя 2 х 25 опори, понякога разтягане и разгрявка, понякога просто ме мързи.

На отиване към офиса си купувам 4 Корни-та, обикновено бананови или лешници (с надпис Free). Нямат особено голяма разлика като енергиен състав – 350/400 ккал. Тези Корнита изяждам в произволно време през работния ден – най-често към 11, 13, 15 и 17 часа. Със всяко пия по един чай. Очевидно не обядвам.

Ходя минимум 30 минути на ден с бърз ход – до и от офиса. Най-често се събира един час, заедно с разходка до центъра. В метрото не ползвам ескалаторите. Един път седмично от/до работа използвам стълбите – живея на 12тия етаж.

Вечерята е салата, или задушени зеленчуци или такива, ама на скарата метнати, успоредно на една пилешка пържола. Понякога е само салата, понякога – разни сиренца и сухо мезе с чаша вино, а два пъти бях и на сухар с масло и маринован сафрид (благодарение на майка ми).

В никой случай не ям след 21:00 и гледам да се хоризонтирам преди 01:00, дори да не заспивам моментално. Вечер пия чаша вода.

Това е то. За шест дни с тоя режим свалих налепеното по празниците (в цифри ще говорим в бъдеще, като ви обясня обстоятелствата), не се чувствам като бременна хлебарка и проблемите със стомаха изчезнаха. Пак същия режим държа за поне един ден от седмицата в нормално състояние, най-често два-три.

Дано това писание помогне на някой в търсенето на „искам да се чувствам добре!“