Коледа 2007, Бургас

За хората без време за губене – директно няколкото снимки. За останалите – има малко разказче, но все пак прехвърлете снимките предварително.

Отпътувахме от София в ранния 22.12.2007. Мъгла имаше, типично по шопски. Не се разсея чак до след Траянови врата. От там насетне, логично, нямаше нито зима, нито мъгла. Преди това си имаше и от двете, че и доста трафик. Връщането беше на 27.12 по втори петли. Времето между тези две дати оползотворих за една дълга почивка, срещи с роднини, дори повече – с познати и приятели, и още повече кулинарни предизвикателства.

Бъдни вечер стана почти традиционно. Макар че в нашето семейство не се зачита особено тоя празник, освен като повод, по който се сбира повече рода на куп. Масата я има снимана, можете да се ориентирате. Най-интересно ми беше приготвянето на питката, която стана много приятно, предвид скоростта и леснотата на изработка. Ще бъде разписана като отделно блогиране когато я реализирам на шопска почва.

Постно, постно, ама се надумкахме здравата. Аз лично мушнах половин литър ром с кола и руска салата, след което минах на две големи ракии с трушия и кьопоолу и накрая затапих с вино и постни сармички. Интересно ми е как след това успяхме да се доберем с брат ми и компания до клубче за танци…

Беше много поучително да гледаш как клубът се пълни лека-полека с хора, влизащи със заклатителна стъпка, държащи се за корема и подпръцващи изморено. След което, към 1:30, се оформи пищна опашка пред тоалетната… И после вече се почна същинското пиене.

Баш Коледата пък беше отредена за сбирка с роднините. Съответно не може да се мине с тривиални мезета. Прави се капама… на тая тема тоже ще се блогира, защото от години се каня. На стария блог имаше едно описание, но то замина отдавна. Пиле, ребра, месо, бахур, зеле, сармички… всичко в гювеча и така. Отделно, да не сме валат, имаше и задушен заек с лук, готвен на ел. тенджера. Много добра алтернатива на моя заек в гърне с балучка.

Следващия ден се оказа всенародният празник на Бургас – рожден ден на мой познат. За целта беше зает почти целия Капан (оригиналния капан, стария капан, големия капан, на Димо капана – има много имена). Там цяла вечер карах на червен пелин и сурова наденица на скара – класическа комбинация още от ученическите години, когато зимата с Дебелия си тръгвахме след голямото междучасие втора смяна, та отивахме на Капана в сумрака да диплим сценарии за филми.

За степента на омазването може да се съди донякъде от снимките… Фактите са, че докато изпия литър пелин и една ракия, в Капана всичко наливно свърши – бяло/червено вино/пелин, Бургаското… Докато изпия две Бургаски в бутилка – свърши и то, като успоредно свърши и водката. Наложи се да минем на Ариана (ерес!), което е видно и от снимките.

В крайна сметка успяхме да тръгнем на следващата сутрин за София… макар и трудно. И след тия няколко дни на непрестанен гуляй едва ли не веднага се метнах на приготовления за моя рожден ден и нова година. Мисля сега става ясно защо ми беше нужно малко разтоварване.