Тъй като Гошо питаше за капама, но сега нямам вдъхновение за това описание, реших да спиша за следващото предложение – боб с месо в гърне…
За да сме начисто – вече съм описвал тази гозба в класическия вид, където месото и бобът се готвят заедно в гърнето. Сега ще разпиша един хибриден вариант, както го наричам. Не само, защото хибридите са толкова популярни напоследък.
Основна концепция: бобът си се готви като обикновен боб на тенджера; месото си се пече като обикновено месо на фурна. В края на готвенето двете неща се смесват и запичат. Защо: спестява се време и е много по-лесно за контролиране на качеството, ерго – искат се по-малко умения.
Боб как се готви няма да тръгна да ви уча. Дет викаше нечия баба (с пренебрежение, за нечия снаха) – Тя един боб не може да завърти, тръгнала да ми се жени! Но все пак, да не сте валат, ето как готвя боб аз.
Накисвам боба за 24 часа в много вода, от днес вечерта – за утре да го готвя. Варя го в подсолена вода под налягане не повече от 20 минути. Това време зависи от вида боб, но аз съм си го уйдурдисал за този, който си купувам. Изхвърлям водата, боба държа в гевгир. В същата тенджера с 3-4 лъжици мазнина запържвам 2 глави лук, моркови от ония замразените, домати на парчета или доматено пюре към 200 мл, червен пипер, малко захар и малко сол. Понякога слагам и печени червени чушки.
Като стане тая запръжка, връщам боба обратно, поръсвам обилно с джоджен, фърлям малко чубрица, целина не слагам, че не харесвам особено, една цяла суха люта червена чушка и вода на вкус/вид. Харесвам гъст боб, а не чорба, а и тая манджа с чорба не става. Варя докато ми се стори почти готов.
Месото, което ползвам за тази рецепта, обикновено е свинско с кост. Ако намерите читави ребра – честито! Аз лично от месеци не съм виждал… да не кажа години. Чисто ребро, без гръбнак, с отцепен бекон… ееех, някои хора просто не правят разлика м/у ребра и гърди. Като няма ребра, ползвам врат с кост, но избирам не-мазни парчета, като няма и това – котлети, като гледам да са по-мънички, демек от по-младо прасенце.
Подправям го на вкус, най-често с подправки, базирани на кориандър и пипер, отделно соев сос и/или друго подобно Würze, примерно на Маги. Като престои около час, колкото ми е нужен да се мотая около боба, слагам в йенска съдинка ( голяма, дълбока и с капак) и пека на силна фурна до приготвяне.
Накрая махам капака на йената, изсипвам боба при месото, разбърквам и запичам за 15 минути. Така вкусовете се смесват, особено подправките и мазнината, отделена при печенето, като същевременно бобът хваща една приятна коричка отгоре. Сервирам по пържола на човек и боб като гарнитура.
Разбира се, нищо не пречи да не ги смесвате и да ги давате отделно. Друго – времето за приготвяне е общо около час и нещо, включая подготовката, защото се готвят едновременно нещата. Докато с гювеча (глиненото гърне) са си нужни минимум три часа във фурната и не знаеш какво се случва.
Ето снимка. Та така, изчерпахме темата за боб, месо и гърне. Сега, напред към капамата!
18 January 2008, 15:35 | Кулинария | Тагове: боб, глинен съд, гърне, гювеч, йена, йенско стъкло, печено, пържоли, свинско, фасул, хапване, clay pot
Илия Горанов, 20 January 2008, 18:43
А що не дойде веднага след нова година да опиташ на баба си капамата?
Боби, 21 January 2008, 15:00
Поради смъртен случай... другия път като направиш – ще дойда, обещавам!