Песто, хлебчета, пъстърва, торта с крем

Последната седмица изтече баш като пясък из пръсти покрай правене на лютеница, плаж и язовир/планина. За отзнаменуване на тъжното събитие „Прибиране в София“ спретнахме набързо семпло угощение, което ще опиша вкупом и с прости указания.

Песто базилико (паста от босилек)

(обновено през юли 2016 г)
Най-актуалната ми рецепта е направена с по-малка „базова доза“, за да може лесно да се умножава при нужда.

  • 50 г босилек (само листа, без дръжки; ако са измити, трябва да са добре подсушени, защото остатъчната вода ще направи пестото много рядко)
  • 50 г зехтин (можете да го направите частично или изцяло с олио, но вкусът е много по-кофти)
  • 15 г пармезан (фино настърган – препоръчвам да си вземете парче и да го настържете сами, става по-евтино и по-вкусно; ако обичате повече сирене, сложете 20 г)
  • 15 г орехи (фино смлени; ако искате да се усещат повече, може и по-едро смлени, или сложете 20 г)
  • 1 г сол (ако обичате по-солено, сложете 2 г, но имайте предвид, че пармезанът е също доста солен)

Първо пасирате босилексъс зехтин и сол. В моя блендер влизат без проблеми 100 грама листа – трябва да ги натъпчете така или иначе, за да почне да ги мели. Трябва да стане хомогенна каша, което отнема 30-60 секунди.

Ако имате повече босилек, както е нашия случай, изсипете кашата от блендера в стъклена купа и повторете смилането докато изчерпите босилека.

Накрая добавете сирене и орехи и разбъркайте добре с лъжица. След това слагате в бурканчета – ние ползваме бебешки (190-210 мл). Пестото трябва да свършва на 1 см от ръба на буркана и е добре да няма мехури въздух при пълненето. Най-отгоре го затапете с 3 мм зехтин.

След това можете да го държите във фризер поне година, като ние имаме такова и на две, яде се. Можете и да го стерилизирате, но вкусът се променя, а и в тоя случай може да не го затапвате със зехтин.

Алтернатива е сиренето и ядките да е добавят при поднасяне, като се разбърка отново пестото с още малко зехтин. Ако се прави така, може да се добави и чесън, който не е добре да се слага предварително, ако ще има дълго съхранение, защото много променя вкуса.

Царевични хлебчета

  • 500 гр царевично брашно
  • 500 гр бяло брашно
  • Половин кубче мая
  • 200 мл топло прясно мляко
  • 1 ч.л. захар
  • 2 ч.л сол
  • 2-3 с.л. олио (може и зехтин)
  • 200 мл вода (или колкото се наложи)

Разтворих маята в млякото със захарта и две с.л. от бялото брашно. Оставих да преседи 30-тина минути на топло, докато пресях със сито цялото брашно в купа. В тая купа сипах кипналата закваска, солта, мазнината и разбърках. После добавих водата и почнах да меся докато почти цялото брашно се усвои. Като цяло е по-добре да ти остане брашно, отколкото да не стигне, та да трябва да се добавя още. Получи се меко тесто, което заседя на топло за 2 часа, през което време почти излезе от купата – със сигурност си удвои обема, че и повече.

Това тесто разделих на малки топчици и изпекох във форма за мъфини, макар че спокойно може и в тава с хартия за печене, наредени една до друга. Сложих в силно загрята фурна за 10тина минути (примерно над 200 градуса), след което на по-слаб огън (примерно 180 градуса) до опичане. Което проверих с клечка за зъби или с разрязване с нож. След като ми се видяха готови ги намазах отгоре с мазнина с четка (може и с разбит жълтък) и ги оставих още за минута във фурната. После ги извадих, поръсих с вода и завих с кърпа в панерче.

Докато са още горещи вървят идеално с пестото. Което вероятно е причината да свърши пустото песто. И хлябът също.

Пъстърва на грил-тиган

На прибиране от Широка поляна минахме покрай развъдник за пъстърва, от където за 4 лв се сдобихме с 2 живи риби, по 250 грама всяка.

  • Прясна пъстърва, очевидно чистена
  • 1 с.л. зехтин
  • 1 ч.л. нарязан пресен розмарин
  • 1 ч.л. сок от лимон
  • сол и черен пипер на вкус
  • 2-3 резенчета лимон

В чашка като за шотове смесих всички подправки и разбърках добре. С тая врла смес, наричана по държавите с циливизация „дресинг“, намазах пъстървата от двете страни, а в корема посолих отделно и мушнах резенчетата лимон, разполовени. Така „облечена“ рибата преседя около час. След което скочи в грил тигана, без мазнина. По 5 минутки от всяка страна и стана идеална. Яде се като се обели кожата и се извади гръбнака барабар с ребрата, главата и опашката – ако е добре изпечена това става лесно и с едно движение.

За тая пъстърва имаше предвидени прости варени картофи, задушени с масло, но, уви, останаха неизядени, на фона на всичкия тоя хляб с песто.

Бисквитена торта с крем ванилия

  • 1 литър прясно мляко
  • 4-6 L-XL яйца
  • 1 ампула есенция ванилия
  • 1 ч.ч. захар (към 200 грама идва)
  • 1 ч.ч. нишесте и/или брашно

Една чаша от млякото заедно с яйцата, ванилията, захарта и нишестето разбърках с миксер до идеално хомогенна смес. Може да се ползва само нишесте, както и 50/50 с брашно, пък и само брашно, но с нишесте става най-добре. Колкото повече се сложи, толкова по-бързо се сгъстява и по-гъст може да стане кремът.

През това време в млековарка се стопли до завиране (но не да прекипи) останалото мляко. Намалих котлона и на тънка струйка добавих яйчената смес с непрекъснато разбъркване на млякото. След това се бърка докато достигне желана гъстота и е готово за консумация. Отнема около 10 минути цялото нещо.

Предупреждение: тъй като в млековарката има вряща вода, дори след като се махне от котлона, сгъстяването продължава. Така че оставете кремът малко по-рядък от нужното. Ако се прави в голям, разлат тефлоноф тиган тоя ефект го няма. И става по-бързо сгъстяването.

Тоя крем може да се разсипе в купички, да се охлади и изяде директно. Обаче може да стане и на нещо като торта с помощта на 2-3 пакетчета обикновени бисквити. Ред крем, ред бисквити в удобна тавичка, като се завършва с крем и се украсява по избор – шоколадови пръчици, какао и прочее.

Допълнителна екстра: в началото отделете 3 белтъка и разбийте на сняг с чаша захар и няколко капки от ваниловата есенция. След като кремът е готов, внимателно смесете разбитите белтъци и яйчения крем, като бъркате бавно с лъжица. Така ще стане много пухкав и лек. А и ако сте хитри кат ято лисици ще си запазите малко белтъци за украса на тортата!

Уриг!

Та тъй де, за една вечер компенсирахме 3-те дни на хляб, домашна лютеница и вода.

Остава да се види и резултатът от експерименталното сладко от червени боровинки, усвоени по време на престоя на язовир Широка поляна. Ако вземе да се получи, ще пиша; а ако не – ще замълча неловко.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *