Хапвам, значи съм! - сайт на Боби Димитров

Към съдържанието

Размисли

Раздел за камари (не)дълбокомислени писания, лични мнения по щекотливи въпроси, натурална доброкачествена бургаска простотия и пиперливи коментарии.

Kарай шо-фи-ьо-рееей, затягай си колана...

Взех си изпитите за шофьор – теория с 1 грешка на листовките и практика с 3 второстепенни грешки. До края на месеца би трябвало да имам книжка.

Мислете му.

Оборка на Веселие

В началото на февруари пуснах идеята за почистване на плажа на Веселие. Надявах се да се съберем една група хора, да направим оборка на плажа, да натоварим всичко в един камион и да се извози целия боклук в посока сметището до Равадиново.

Long story short, това не може да стане без съдействие на общината и съответно фирмите за чистота (доставка на контейнери за смет, извозване и достъп до депото за битови отпадъци и тн). Такава помощ, обаче, няма. Звънях, питах, пробвах – не стана. Затова и не вдигнах повече шумотевица около тази инициатива и затова нямаше инфо по блога (и заради напливът от работа през последните месеци). Аз обаче вече съм се настроил за извършване на добри дела. Така че:

На 03.05 и 04.05 ще сме на плажа на Веселие, за да го почистим от боклуците.

Ето малко рандъм детайли:

Имаме желание да разпънем за 1-2 вечери палатките на плажа и ще го направим, ако времето позволява. Това ще са петък-събота или събота-неделя вечер. Да се надяваме, че времето ще е хубаво, за да можем да комбинираме полезното с приятното.

Ако искате да се свържете с мен по разни въпроси, пращайте мейли с въпроси и телефони. Ще ги прочета на 29.04 и ще отговарям, ако е нужно и по GSM.

Весели празници на всички!

Handmade jewelry

Ако ви влекат ръчно правените уникални нещица, погледнете бижутата на Алекс. Всичко се продава, тъй че почвайте да пазарувате подаръци!

Алекс е Александра Вадинска – архитект, който залита по фотография. И явно по ръкоделия. Надявам се да потръгне бизнесът, та да почерпи!

Среща на випуск 1998, ПМГ Бургас

Народът от випуск 1998 от Природо-математическа гимназия “Академик Никола Обрешков” в Бургас се сбира по повод 10 години от завършването. На 07 юни 2008, 19:00 в Адонис. Обаче се сбира куверт предварително, за което се свържете с някой от отговорниците.

Аз вероятно няма да имам възможност да присъствам, но пък знае ли човек, животът е изненадващ, особено след 23:00, когато няма да има нужда от куверти и костюми и маси и ще може човек да си пие питието на плажа.

Касис

Предлагам на вашето внимание следната касисова вкусово-хармонична комбинация за качване на череша (или друго плодно дръвче според региона; хората от Любимец ша страдат с тия бостани):

Happiness achieved.

Arthur C. Clarke, R.I.P.

Почина още един от най-великите – Артър Кларк. Нямам мъдри и утешителни мисли по темата. Ако не сте чели Космическите Одисеи и цикълът за Рама – направете си тази услуга.

пп: Това е поредното R.I.P. блогиране.... за жалост много зачестиха.

Спомен от лятото

Ново сънотворно стихче. Редовно ми се случва да случа на чорапи с пясък, особено след престой на морето (което ми липсва, както винаги). А понякога ми се случва да сънувам в рими. Или почти.

Не е ли просто ужасно
Когато сутрин във осем
Сакото е тясно
Във чая ти плува бял котешки косъм
Крачолът ти има леке долу в дясно
И търсейки чисти чорапи настъпиш нещо мазно на босо?

Не е ли просто прекрасно
Когато бързайки сутрин ужасно
Навън грее слънце, кафето е прясно
Отваряш вратата на скрина с усмивка и трясък
И развивайки чифт подир чифт памучни чорапи
От някои от тях най-нененадейно изпада… една шепа пясък?

Женски празник, по мъжки

Няма да отварям пак темата за осми март, мисля достатъчно я дъвкахме миналата година. Въпреки неуважението ми към този празник (и свързаните с него ритуали) няма причина да не се използва повода за разтуха на душата.

Подпочна се от 07.03, когато зловеща буря заплашваше да развали планираното ходене на Белослава в Бакстейдж. Въпреки това с Петьо се стоварихме пред Backstage в 23:00, платихме си 7 лв вход и 1 лв гардероб и няколко пъти по 8 кинта за Бушмилс… И в крайна сметка Белослава не дойде. Предположихме, че вероятно е заради миналата година, пак на това място, когато аз паднах от сцената, спъвайки се в едно от озвучителните тела, а Петьо нахлу със ряз и взлом в съблекалнята.

Изскочиха едни момчета, които се представиха като бенда на Белослава и забиха нежно. Вокалът – респект за нещата, които изпя и както ги изпя, но има сериозен проблем със сценичната поза. През 80% от времето стоя обърнат в профил и с гръб към половината публика.

Към 2-3 сутринта, когато заведението взе да затваря, благоразумно решихме да ударим няколко бързи билярда. Като казвам бързи… първия се проточи сигурно 40 минути, докато пияно гонихме черната топка с бялата. Пецата се умори на един етап да повтаря “фал!” и играта потръгна.

На сутринта времето беше само за разходка до магазините за наргилета и изтрезняване. Затапихме с наргиле грозде и размисли за живота надвечер, след което вечерта бааавно се посурна към Овча Купел, за леко пийване в Коко по повод празника. Там нещата взеха обичайно неочакван обрат и в крайна сметка вечерта завърши със среднощна разходка и Лепи громе мой на два гласа…

Ta, както казах, това, че празникът е социалистическа останка не значи, че ще си разваляме веселото и релакса!

Пълно лунно затъмнение

Тази сутрин, между 5:00 и 5:30 часа родно време, можеше да се наблюдава пълно лунно затъмнение. По темата се изписа достатъчно и навсякъде, та обяснявам само с две думи. Получава се подреждане Луна -> Земя -> Слънце, при което Луната се пада изцяло в сянката, която Земята хвърля. В резултат на небето се вижда как луната се скрива постепенно, отхапва се както слънцето при слънчево затъмнение. Когато Луната застане изцяло в сянка, цветът й се променя към керемиден, червеникав, кафеникав, охра. Аз обичам да я наричам „Луната с Цвят на Канела“.

Направих няколко снимки, които, разбира се, станаха ужасни; оправданието е приложено към всяка от тях: 1, 2, 3, 4, 5. Иначе по Уикипедията (връзката горе) има достатъчно професионални кадри, но пък моите са си мои :) !

Текилата потъна!

Отече поредното приятно място със сантиментално значение за мен по морето. Осведомиха, че барът Текила в Несебър е потънал. Направих веднагическа проверка с познати от града, за да се уверя. Явно е факт.

О.О (това е моят оцъклен поглед)

В момента ми е малко като ударено с мокър парцал, защото си спомням за всичките моменти, прекарани на Текилата. Късни следобеди с Havana Club коктейли, бири с мента и R Kelly. Вечери с кампари с водка и сода и ретро диско до разсъмване. Сутрини със звуците на прибоя, гларусите и влагата по тялото, бавното и уморено прибиране…

Най-приятния ми спомен от Текилата ще остане от един летен ден, когато цял ден се шляехме с яхтата в залива пред Слънчев Бряг и Влас, след което акостирахме до Текилата и запихме с коктейли до смрачаване. Ех…

Да почистим плажа на къмпинг Веселие

Плажът на бившия къмпинг Веселие е много замърсен. Решили сме да го изчистим от боклуците. На доброволни начала, с наши средства.

Строят хотел на Веселие

В края на януари бях в Бургас. Мои приятели ме известиха тревожно, че на територията на бившия къмпинг Веселие (върнат на собствениците преди няколко години и унищожен) е започнал строеж на хотел. Моментално цъфнах на мястото на събитието, за да се уверя с очите си в най-страшното. И се уверих – застрояват моя любим черноморски плаж. Преди да продължа с това блогиране ви предлагам да прочетете предното – за почистването на плажа на Веселие. Няма смисъл да повтарям фактите, така че прегледайте Лиричното отклонение и се върнете тук.

За телевизията

Илийката повдигна въпрос, по който съм мислил да пиша доста пъти – за гледане на телевизия. Е, изпревари ме. Писал съм обстоен коментар, четете, пък и коментирайте, да стане приказка.

Е га ти новата година!

За мен лето две илядо и седмо свърши към 01:00 на 31.12. Не е печатна грешка...

Весели празници!

Недоимък и мизерия!

Предната седмица ми изгоря бойлер. Тъй като в квартирата съм със спряно парно и централна топла вода, може да се каже, че изгоря Бойлерът. Макар че „изгоря“ е неправилна дума. Нямаше пожар, дори нямаше пушек и миризма на бакелит. Много по-зловещо стана.

Болен

Тази седмица се размазах като муха на броня на ТИР. Като се почна от понеделник, та до сега... И то по един много гаден начин, полу-инвалиден го кръстих. Такова едно боледуване, което не те заковава парализиран в леглото с треска, а само леко те обездвижва, да ти е гадно, ама само малко.

Първо почна с подозрителната температура от 37.7 градуса. Недостатъчно да не отида на работа, но достатъчно като отида – да не мога да се съсредоточа върху нищо. Не те изпотява, ама те боли и върти глава.

Айде, това го отметнахме. Почна кашлицата. Суха. Буху-буху, от напъване, корема ме боли, врата ме боли, пресипнах – не мога да си свърша работата по телефона. Хакай Бромхексин – помогна, sort of. Стана мокра кашлица и ми текнаха сополи. Два стека носни кърпички – отекоха. Хакай Мукосолван – помогна, sort of. Сега кашлям и точа лиги кат пияница след две бутилки мастика и пакет Арда качак.

Ако речем да се затворя в стаята в офиса и да свърша нещо – става. Правя си барикада с носни кърпи и си купувам преносим плювалник. Ама се налага с хора да се работи – ни да се обадиш, ни на среща да идеш...

Днес сутринта се събудих отпаднал и схванат. Какво следва – разстройство и подагра?!

Книжнина

Е, отново е онова време на годината, в което си поръчвам няколко книжки от Амазон. Преди две години за първи път поръчах повечко накуп, шест месеца по-късно – пак една партида. На няколко пъти съм поръчвал единични, но тях не ги броим.

Ето списък на нещата, с които се сдобих този път:

Това е то. Едни от най-добре похарчените 160$ тази година.

Да не останеш на сухо

Сухото има много разновидности. Тия дни май-май изръшнах повечето, ако не и всичките.

Blue beanie day

Сега, обяснявам няколко факта.

  1. Има един човек на име Джефри Зелдман
  2. Той е написал една книга, на корицата на която е самият Зелдман със странна шапка на оранжев фон – Designing with web standards (която е преведена и на български)
  3. На Цветница тая година се бяхме напили на Бойково
  4. С бай Радо, като едни web standard радетели решихме да спретнем малък tribute
  5. Наскоро един друг човек, Douglas Vos, се вдъхновил от нашето творчество и създал Blue Beanie Day – ден, на който поддръжниците на уеб стандартите ще носят сини шапки, за да изразят мнение. Цитирам: Show your support for web standards and accessibility. Please join us on Monday, November 26, 2007 in celebrating “Blue Beanie Day”.

Е ми тва е. Ликуй народе! Поредната победа за пиянството!

Пътуване във времето

Не било възможно! Ха! Надсмивам се над такива повърхностни изказвания без покритие! Този уикенд доказах, че не само е възможно, а е лесно постижимо!

Родословно дърво

Август месец открих Geni.com и взехме да попълваме родословното дърво. От едната страна инфо подаваха майка ми с нейните родители, от другата – на баща ми майката с родовата книга. Каква е тая книга, ша подпитате...?

Извадка от чат: ЧРД и Нова година

Роден съм на 30.12.1979. Тази светла дата поражда доста проблеми. Особено през последните години. Четете надолу...

Извадка от чат: Коктейли в работно време

Боби
Гледал ли си http://www.ketelone.com
Там има една секция Демонстрации
Просто не е редно да се показват такива неща по време на работа

ЖороВар
демонстрациЙ

Боби
Барманът е луд
Тоя човек може да ме убеди да пия арсеник он рокс

ЖороВар
ще се просълзя

Боби
Мноооо благ е
Като прави Отвертката просто... сърцераздирателен
Прави Мохито с водка!!! Еххх
За кво ми беше да се занимавам с тия компютъри...
Трябва да се върна към барманските си корени
Sent at 1:31 PM on Monday

Орешака

Петък, събота, неделя. Откарахме ги в троянския край.

Сбогом, GSM!

Една скучна и тъжна история за моят загубен GSM. Ако не ти се чете – няма нужда, вече научи фактът.

Краят на лятото

През четирите почивни дни бях на морето. Мисля това беше последната морска палатка за тази година (освен ако не даде 35 градуса следващата седмица – тогава отивам пак). Това си е традиция – няколко дни през септември по родните места...

Извадка от чат: Миграция

Малко чатче на тема лятната миграция и какво да правим, ако не ни се работи, ама хич. Има връзка със следващото блогиране.

Извадка от чат: Чудесата на науката и техниката!

С майка ми обсъждаме развитието на родословното дърво, което съставяме на Geni.com. В един момент аз се присещам за една моя втора братовчедка, която се казва Петя и очевидно фамилията на баща й е Дубаров. Следва извадка от чата:

Boby
Ама те много хитро са я кръстили Петя Дубарова!

Мама
Хич не е хитро, защото Петя Дубарова е първа братовчедка на Кирчо Старши. А Петя е кръстена на дядо си Петър. Просто съвпадение.

Boby
Ама поетесата е първа братчедка на Кирчо ли???

Мама
Да, от един род са. По бащина линия, щом фамилията му е Дубаров.

Boby
Е га ти... чудесата на интернет!
Ако не беше тоя сайт едва ли щях някога да я науча тая връзка... В общи линии излиза, че баш Петя Дубарова е първа братовчедка на първи братовчед на майка ми.

Разходка в Рила

Преди няколко седмици се изгубихме невинно в Рила. Чети надолу и/или гледай тия две-три снимки.

По-стари