Селски туризъм woes

Обичам хубавите работи. Който ме познава – ще потвърди. Това със страшна сила важи за запоите и изобщо всякакви мероприятия в кръчмарските дисциплини. Сега ще говоря за това колко е трудна хубавата работа…

Купоните в къщи никога не са били на крак с пластмасови чашки с водка и солети – това за мен е олицетворението на ужасно напиване и е типично за студентските сбирки. У нас се сервират винаги поне две салати, различни мезета и предястия, солидно основно ястие, без да говорим за всички хрупки, ядки и прочее боклук. Отделно два-три вида домашнярка, винце, бирица, джента – според сезона, но има разнообразие и действието се развива на маса, всеки си има стол, място… За един повод преди 2 или 3 години имах вечеря за 20 човека (и достатъчно маси и столове за тях). Мисля придобихте представа какъв тип отношение търся и реализирам когато мога. Сега да си дойда на думата.

Тия дни се заговори за годишната голяма среща на ФлашБГ и, логично, мислите ми се завъртяха към организационните въпроси. Да оставим на страна, че на друг няма да му се занимава или че аз по принцип съм си притеснителен когато стане дума дадено нещо да се свърши добре, а не просто да се свърши.

Тъй като идеята е да се ходи на някоя къща в гората, дето само мечките и чакалите да ти гледат сеира, логично беше да се потърси в направление селски туризъм. След малко размисли синтезирах основните проблеми, които седят пред едно порядъчно селско напиване (става дума за напиване на село).

На първо място – аморфна компания. Може да варира от 8 до 28 човека, че и повече в крайни случаи. От тия хора всеки има собствено мнение по темата колко време да прекара. Някои искат две нощувки, някои – три, някои – една. Освен това говорим за weekend, най-много три дни ако има подходящ празник. Демек кратко време.

Разбирате, че дори само с тия три дребни спекчета вече сме елиминирали повечето (да не кажа всички) потенциални дестинации. Стопаните на къщите искат да знаят колко хора и колко нощувки – така си смятат парите. Освен това, ако мястото е предвидено за 10 човека, но дойдат 20 – другите 10 какво, да ги върнем ли? Не, разбира се! Но това е противно на логиката на стопаните.

Изобщо няма да отивам в посока по-специфичните нужди, като външна и вътрешна камина, дърва за огрев, основни кухненски уреди, някаква посуда все пак, достатъчно маси и столове, усилвател и говорители…

А на всичко отгоре повечето стопани са на мнение, че селския турист е градски и не знае ни как се цепи дърво, ни как се пали огън, ни как се пече пържола, ни как се мият чинии… И ти насажда трима човека персонал, които само дават акъл, сумтят и развалят кефа.

Затова и за мен “вилата на еди-кой-си” винаги ще бие тия селски къщи. Изобщо не става дума за парите. Пълна свобода на бройка, пристигане и заминаване, прекарване… Ето това липсва на родния туристически пазар. Къща, която се дава за малко дни за фиксирана сума, а колкото човека (и когато) се поберат – толкова.

2 thoughts on “Селски туризъм woes”

  1. Погледни този адрес: http://www.ruralbulgaria.com. Може и да намериш нещо интересно! Иначе съм напълно съгласен с мнението ти. Най-много винаги ме е дразнело това, че когато компанията съдържа повече от 1 човек, мненията и желанията растат правопропорционално с броя на хората, но на квадрат. Малко се поуплетох, ама математиката не ми е сила, пък и май разбрахте к’во имам предвид! А пък повече хазяи много се притесняват за къщите си. И с право. За съжаление съм бил свидетел на това как една такава вила, която се дава под наем за 1 вечер събра 80 човека. Но то си имаше достатъчно място де. Проблемът не беше в количеството, а в качеството. Грозна картина беше на сутринта. А обезщетения няма как да се искат.

  2. аз предлагам варианта с хижите тип хотелчета около Хижа Здравец… природа, спокойствие, добри цени…само не знам тва с кухненските уреди как стои, едва ли ще те пуснат в кухнята да готвиш, но ако някой домъкне скара имаш доста открити пространства на разположение.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *