Пост отпускарско

Лято е. Хората ходят по отпуски и правят разтушаващи душата упражнения, като преяждане с вратни пържоли и препиване с мастика. По блоговете взеха да се появяват описания на отпуски за по две-три седмици, похарчени хиляди левове в далечни и екзотични страни като Гърция, Турция и дори България, където и да е това. А моите почивки…

Моите почивки са разпръснати из годината на редица туфички от по два почивни дни (стават 4 с weekend-а) или цяла седмица (9 дни с weekend-а). Практично, а? Също така не попиват огромни суми пари, нито са планирани до последен детайл месеци преди това. Точно обратното. Но започна ли да говоря за страхотното прекарване, не можете да ме спрете… Тъй че няма да го направя; няма да тръгна по отъпкания път на самодоволното хвалене “моята отпуска беше по-готина от твоята”. Още повече, че тия хвалби са малко изкуствени и (според наблюденията ми по три приятелски и несвързани случая това лято) сигурно оплакването ще отнеме повече време, ако някой имаше доблестта да си признае. „Жена ми изхарчи сума пари“, „моя само се налива с бира и гъчи цаца“, „баджо помагай, карат ме да ходя на танци“, „не мога да го вдигна от плажа, само лежи и спи“, „квартирата беше гадна“, „никой от тайфата не искаше да се пускаме по пързалката“…

Тъй че ще резюмирам моята отпуска без много суперлативи и епитети и без много мърморене (защото нямаше такова).

От 29.07 до 06.08 включително прекарах близо 70 часа на плажа (в 6 от тези 9 дни = 10 часа), което включваше закуски, обяд, бири, забавления от най-различен, хъм… характер и могъщо наваксване на сън. Обиколката започна от Мичурин, продължи с оглед на къмпингите на север от там, докато се стигне до Созопол. Живях едва ли не на плажа няколко дни (палатка на Смокини). Приключих с отбиване за по един ден по роднини в Несебър и Банево, придружено с прилично преяждане. Финалът беше къпането в минералният басейн на град Баня в 18:30 на 06.08, неделя, на път за София. Единственото ми сериозно мърморене е, че не отидохме на Funky Town и оная рибена кръчма в Приморско. Майната му, животът е пред мен.

Кулинарни приключения нямаше, тъй като повечето хапване беше под формата на филийки с пастет и домат на плажа (или с Rama сирене и шунка). Все пак хапнах чернокоп на скара, пържен сафрид, домашно кьопоолу, пресни печени чушки в марината, пържолки от именовано прасенце (демек домашно), прясно варена ракия, вратни пържоли на огън на полянка, а за десерт – домашни меденки. Не се мина и без класическата закуска на сънливият махмур плажаджия – голям дюнер само с месо и домати и айрян. Този път пропуснах пицарията на братчеда Ники в Китен.

С две думи, получи се страхотна мързелива плажна отпуска и самият факт, че за тия 9 дни съм използвал общо 2 чифта къси гащи и 3 тениски, а колата се напълни с един пръст пясък, може да ви даде представа колко малко значение съм отдал на неща като дрехи или външен вид for that matter. В резултат придобих не лош тен и се чуствам крайно апатичен към работата си в момента.

Но стига за хубавото, искам да поговоря за лошото. За това ще отделя отделно блогиране, което ще се казва „Краят на южното черноморие“. Това сигурно вече ви подсказа за какво ще става дума. Утре. Сега отивам да си налея малка бира или мента. Ако трябва да перефразирам идолите ми Statler & Waldorf

– Въпросът е… какво е „краен срок за изпълнение“?
– Въпросът е… на кой му пука?!

2 thoughts on “Пост отпускарско”

  1. Аз пък не я пропуснах пицарията в Китен, като изключим правописните грешки в менюто си беше добро място за хранене, а и имаше любимата ми пица с нахвърляни рибки “Перла” отгоре.

  2. Ми то аз изкарах 7 нощи на Смокиня за 0лв. на вечер 🙂 Там е прекрасно. Чисто и спокойно! А ако си с компания, все пак може да си направиш лудницата!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *