Чист RSSИмах добро намерение да спиша разни морски неща след отпуската, но нещо ме възпрепятства. Всъщност, две неща. Книгите Илион и Олимп на Дан Симънс.
Трудно ми е да изразя колко много ми харесаха книгите. Сумарно са близо 1500 страници в изданието на Бард, но ги прочетох за един weekend и няколко вечери. Това са книги за квантови технологии, богове като хора и хора като богове, за Троя и великата война, Елена, Хектор и Ахил, който преди битка се конти като Сюзан – жената на главният герой. Ако изобщо може да има главен герой в този разказ. За органични роботи, които са по-човешки от останалите по земята затворени и неуки игнорантни хора. За странни същества, пътуване във времето, телепортация, нанотехнологии, секс между Зевс и Хера…
Може би познавате Дан Симънс от поредицата за Хиперион. Преди много години, може би 10 или 12, когато излезе под номер 20 в поредицата „Избрана световна фантастика“, прочетох Хиперион. И почти нищо не разбрах от фабулата. Не може да се каже, че ми хареса. Заинтригува ме, но по това време още нямаше следващите книги и така Хиперион си остана в съзнанието ми като една неразбрана книга.
Сега смятам да я препрочитам. Цялата поредица от 4 книги, всъщност. Но както се досещате, типично по български, 2 от 4-те книги ги няма на пазара. (горчиво) Ха-ха. Затова може би ще си ги поръчам от Амазон. Ще дойде почти три пъти по-скъпо, но какво да се прави…
Олимп на английски е малко труден, аз още го чета така. Но пък, като няма време да заседна по-дълго с книгата и така пак е интересно. Хиперионите и дори Илион се четяха по-лесно сякаш.
Много грабващ автор. „Ендимион“ и „Триумфът на Ендимион“ ме впечатлиха най-много. „Илион“ и „Олимп“ ми обърнаха представата за Троянската война и боговете от Олимп. Наскоро прочетох и „Лешояди“ на Симънс. Също много ми хареса.