Няколко неща за мен
Пецата опитва да отприщи една инициатива, позната по западните блогове от край време. Споделяш няколко неща, които (се предполага че) широката публика не знае за теб. Да пробваме?
Аз, обаче, виждам няколко основни проблема. Първо, по-общите неща за теб ги знаят повечето ти (добри) приятели. Второ, инстински интересните пикантерии са най-съкровените и повечето хора не се престрашават да ги споделят. И трето, тъй като хората често се определят от околната среда, всеки е застрашен да споделя неща за нея, а не за себе си (примерно Петьо, който обяснява за сестра си или по западните блогове неща от рода на “баща ми е еди кой си”). Същото важи и за нереализираните мечти.
Затова ще се пробвам възможно най-откровено и изцяло за мен.
- В гимназията пиех толкова много (защото бях тъжен, но никой не разбра), че:
- доста от връзките ми са прекъсвани заради пиянско поведение
- са ми открадвали дрехи докато спя в тях на някоя поляна в Морската, като едно от по-късните напивания включваше раница с първия ми паспорт (ерго бил съм на 16) и ключ за нас
- съм повръщал в градския транспорт, в класната стая по време на час, през терасата и в нечия мивка нееднократно; еднократно повърнах в торбата с екипчето за физическо на съученичка
- посегнах на живота си с тъп нож и още нося белезите на дясната си китка – за това не знаят и най-близките ми роднини, понеже се спасих с една елементарна превръзка
- За сметка на пиенето, не съм пушил цигари, марихуана или други упойващи вещества. Нито съм вземал друга форма на наркотици. В пети клас мисля беше опитах една цигара от тези на майка ми и едвам не умрях. За първи път от тогава дръпнах от едно наргиле с дъх на ябълка преди месец и не ми допадна. До ден днешен този факт буди изумление сред познатите ми. Защо?!
- Когато живях в Бургас, имах период на дружене с опасни хора. Стигало се е до масови побои на цигани и палежи из циганския квартал. По това време направих и първата си “бата” – изрязах сапът от една стара мотика на дядо ми. След като цигани пребиха с колани мой близък приятел на Альошата (центъра на Бургас) посред бял ден.
- В гимназията си купувах презервативи, но не ги ползвах. Мисля, че беше нещо като гъзария, макар че сега ме е малко срам. Но явно съм късметлия, защото нищо не съм пипнал, при все random сексът. И съм си правил СПИН тест.
- Гершуин, Queen, Kraftwerk, Modern Talking, The Beatles – първата музика, която слушах (от плочите на нашите). За не малко учудване сред познатите и непознатите ми, аз съм музикална свиня. Мога да се кефя и купонясвам на почти всякаква музика. През годините съм минал през денс и диско (La Bouche, anyone?), чист поп (4life фен на Take That съм), rock&roll, метъл (комерс хави), хард кор (имахме и група), рап, всякакви черни хави и r&bта (заради бат Бони и и първото Funky Town в Бургас), blues (Muddy Waters още ме кефи), латино във всякаква форма, българска народна музика, гръцко народно и модерно, сръбски турбофолк, чатлама (циганско, кючеци), хаус (пак комерс нещата и вокалните изпълнения), дори разни по-техно неща (едно време ходих на Decadance & Metropolis и сигурно бях единствения не с ганджа, а със шише ракия). Това ми отваря доста хоризонти, за разлика от мнозинството хора, които се спичат на момента, ако няма тяхната музика.
ОК, ето, станаха пет неща. Щафета не мога да предавам, защото не познавам 5 блогъра. Гената няма да тръгне да пише такива работи, а Коцето заряза блогирането отдавна. Останалите Пецата ги призова.
Коментари
Антон, 11 January 2007, 18:35
Ай ай ай :)
Impressing !!
Боби, достигаш нови висоти в блог откровенията.
Tова за“музикалната свиня” заслужава своето достойно място в литературните постижения на bg blogging-a. Отдавна се опитвам да обясня тези неща на един ценен за мен човек ... ама .. слуша ли.
Радвам се, че намерих блога ти :)
Боби, 12 January 2007, 10:45
Баш туй имах предвид по-горе за интересните неща, които всеки премълчава от срам.
Понеже лавината от такива постове набра скорост (особено по женските блогове), там могат да се видят неща като (не цитирам) “не си мих зъбите две години” или “краката ми миришат, въпреки че ги мажа с орифлейм помада”. Голям прази лук! Според мен идеята не е да кажеш неща, които някой не знае за теб, а неща, които почти никой не знае.
Ама заеби. Не на всеки му върви да е нудист във физическо и душевно значение. Затуй и изповядвам философията на свободата – секи да праи кот иска, сал да не ми се бърка!