Колко струваш?

Преди година и половина зачекнах съвсем леко и отгоре темата за парите. Това е така, защото като цяло не обичам да говоря за пари – не щото не разполагам с тях (което си е вярно), а защото не се определям според тях. Да, обаче… гледам Стилиан опитал да обади нещо в тази посока и последният параграф ме наведе на размисъл. За неща, които съм си мислил многократно и споделял сегиз-тогиз с познати, но обикновено не ми вярват.

Ако щете вярвайте, но когато си водих отчет (в продължение на три години, до преди година), от него лесно излезе на яве един доста смущаващ факт. Разходите ми на месец бяха в диапазона 180-220 лева, осреднено за година.

В този отчет влизаше почти всичко – от дъвки и бири на крак, през обяди и билетчета, книги и музика, до пътувания, отпуски… Обзавеждане, дрехи и хардуер – т. нар. непредвидени разходи – не се смятат. Отделно са и разходите за квартира, режийни, входни такси и т.н.

Досещате се, че не си купувам бира по 4 лева малкото шишенце, като Петьо; нито карам БМВ катафалка, като Хунта. Най-скъпата ми дреха струва към 50 лева, същото важи и за обувките и това са единични случаи. Но това не ме подтиска по никакъв начин, даже напротив. Тогава (а че и сега) бях сигурен, че ако живея в собствено жилище и се ограничавам умишлено, спокойно мога да мина с 300 лева на месец, гранд тотал.

Та и баба ми се справя със 70 лева, аз ли няма да мога?!

Приятелите-хапове в Бургас бяха изобретили диета, която включваше килограми ядене на ден за 250 лева на месец! Разбира се, очаква се да купуваш замразена скумрия на 20 кг леден блок, телешко трупно (половинки обикновено), ориз в чувал, мляко в баки и неща от тоя род. Но работи и имаш предостатъчно полезна храна!

Бах, като си припомня преди 3 години лятото… Две седмици на морето струваха към 300 лева, от които 100 бяха за бензин! В крайна сметка, колко пари можеш да похарчиш, ако по цял ден лежиш на плажа и цъкаш табла? Или обикаляш да направиш някоя снимка. Който е летувал с мен – знае.

За финал – една трогателна бебешка история.

Имам познат, който е набор 1980, женен от доста време и има дете. До третата година на детето, тяхното домакинство разполагаше с около 700 лева на месец. Около, защото част от тези пари идваха от сватовете, а те не винаги можеха да отделят равно количество.

Сега, като платиш квартирата в Дружба 2 (по ония години – 200 лева), както и режийните ток, вода, телефони, топлина, сами виждате, че отглеждането на детето става трудно доказуемо по математически път.

Имам други приятели с дете, които ми показват отчета си (какъвто аз ги научих да водят в Ексел) и там се виждат 900-те лева, които отиват на месец извън квартирни и режийни за бебето, храна и тях самите. Правили са калкулация, че при максимално свиване могат да минат с 700.

Каква е разликата? Първата двойка са много щастливи хора, винаги гостоприемни и усмихнати, весели нео-хипари. Втората двойка са работохолици, хора забити в офис проблеми и дедлайни, дори някак изглежда всякаш им е трудно да се радват на детето си.

My point is, че почти всичко е в главата.

18 thoughts on “Колко струваш?”

  1. Аз не знам колко харча от 2002(края), когато започнах да взимам редовно заплата. И искам да е така – да знам колко изкарвам, но да не се притеснявам за това дали е оправдано да купя бутилка водка Немироф за 20лв без предварително планиране и консултация с наличността в банковата сметка.

    Очевидно е, че човек не може да харчи безогледно на това което има. Аз обаче съм противник на точната сметка, особено като дойде ред за малка радост (разбирай да опитам някоя швабска бира). Живея с някакви много мъгляви насоки за това какво ми е по джоба – мога да обядвам каквото поискам в това, това и това заведение, да си купя за вечеря от този магазин, и да пия по едно едикъде си. Но например нямам дори бегла представа колко ми струва на месец да гледам котка.

    До голяма степен се доверявам/оставям на средата, хората, с които общувам. Когато всички имате грубо погледнато близки доходи (аз считам, че между 500 и 1 500 лв месечно разликата в глобален аспект е малка, и че тези пари нищо не променят) очевидно можете да си позволите подобни неща.

    Ако пък се налага заради нещо да отделя пари, предпочитам да измисля начин да си увелича приходите, отколкото да седна и да контролирам/намалявам разходите.

  2. Мда… Боби, напълно съм съгласен с всичко, което си писал… да речем, че се опитвах чисто емпирически да стигна до това, което ти си обяснил, както винаги, с много весели и шарени примери!
    Факт… хора могат да смятат живота за благодад и със 100 лева, други да мрънкат, че не им стигат 3000 лева да си сипят от готиния дизел… Дори има една странна закономерност, при която, колкото повече имаш, толкова повече не ти стигат… това е като кюфтетата и бирата… ако имаш едно, ке му се кефиш… ако има тарелка и бъчва… ще ги къткаш, току виж не отишли зян!

    P.S> Исках само да попитам… след като спомена возилото на Хунте и афинитета на Петьо, това с “Най-скъпата ми дреха струва към 50 лева, същото важи и за обувките и това са единични случаи” за вечно костюмираната баба ли се отнасяше и къде в крайна сметка загърби неведомите активи на грузинската мафия?

  3. Наистина човек би могъл да живее щастливо и с малко пари, но зависи какво иска от живота. Съгласен съм с теб, че за храна и дрехи не трябват много пари. Няма нужда да си купуваш маратонки за 200 лева, като има и за 20 лева, така е.
    От там нататък, ако ти се ще да водиш някакъв по-интересен живот, започват големите разходи. Не става дума за 4 метрови плазмени телевизори или телефони за 2000 лева.
    Представи си, че искаш да играеш тенис – една свестна ракета е от 300 кинта нагоре, но по-тежкото е, че корта е към 20 лева на час.
    Ски/сноуборд – минимум 1000 лева за екипировка, поне 50 лева на ден за карта (не знам точно какви цени са обявили тази година, чувам слухове за трицифрени).
    Скок с парашут, сърф, екскурзия в чужбина, фотография, риболов – каквито и интереси и хобита да имаш, все хвърчат много яко пари…
    В този смисъл, ако ти стига да си облечен, да не си гладен, и некоя друга водка вечер вкъщи – с 200-300 лева на месец ще се оправяш сигурно.
    Ако искаш този месец да отидеш 2 пъти на театър, да играеш 3 пъти тенис и да се качиш 3 пъти на ски – цифрата става съвсем друга…

  4. Интересно, как една свястна ракета е 300 кинта нагоре, а едни маратонки са 20? Аз пък ти казвам, че мога да играя с гъзарските маратонки от 200 и с ръждясалия Stomil на баща ми, с канап, щото оригиналната корда отдавна се е скъсала. Кой ще е по-прав?

  5. Не дръж на подробности. 🙂
    Иначе, дали ще играеш с ръждясал Stomil или със свястна ракета има много по-голям ефект на крайния резултат, отколкото дали ще отидеш до бакалията с маратонки за 20 или за 200 лева. Пък и да играеш с ръчно правена ракета от брястовица и канап, все тая. Пак кортът е 20 лева за час. Ако играеш два пъти на седмица – 173 лева на месец.
    Абе, карай… 😉

  6. Имам 2 готини клишета по случая … “Не всичко е пари в тоя живот” (особенно когато имаш много:) ), и “Не трябва да мислим как да харчим по-малко, а как да изкарваме повече” Второто някой го е засегна по-нагоре и е много прав .

  7. Божил добре обади, че ако искаш да правиш гъзарски неща – трябва да си гъзар. Само дето не всеки го кефят гъзарските неща. Има хипари, грънджове и прочее паплач. Тъй че в случая нещата опират до: 1) какво ти прави удоволствие и 2) можеш ли да си го позволиш, независимо от това колко пари получаваш.

    Стилиане, за Бабата или хубаво, или нищо! А що се отнася до Грузинеца – там е тъмна Индия! Преди време ми отказа да дойде на запой, защото нямал пари?!? Не посмях да попитам за какво няма пари – може би да купи остров Болшевик?

  8. Абе не са точно подробности, мисълта ми беше, че щом искаш скъпа ракета, то ще поискаш скоро и хубавки маратонки Head само за играта на тенис. Но си прав за наема, скъпо е.
    Я да дойда и на темата, че ще помислите, че само се заяждам. Мисля че колкото и да вземаш, все ще ги наместваш, и ще имаш по-големи желания. Ей на, сега искам MacBook, за какъв чеп ми е, и аз не съм съвсем сигурен, ама искам. Когато ми беше по-малка заплатата исках просто лаптоп… преди това просто компютър. Туйто, купуваш си нещо, радваш му се, искаш по-хубаво. Ако може без да караш месеци на хляб и сирене.
    В общи линии възгледите ми са, като на Петьо. С повечето от хората с които общувам сме на едно положение, и като доходи, и като години, донякъде и като интереси, и на практика сами се саморегулираме, и съвсем ясно си личи, когато някой се изхвърля с покупките и начина на живот, дори само с приказките 🙂

  9. Гоше, туй ми е непонятно (поне в момента)? Аз не съм такъв човек – да искам нещо само заради притежанието му или защото имам парите за него. Мисля, че това е и в основата на блогирането – дали парите отиват за неща, които имат добра практическа или емоционална стойност (демек вършат работа или носят кеф), или просто ги пръскаш.

  10. Точно. Но много хора искат да се качат на сноуборд (примерно казано), защото им харесва чувството, за да се разтоварят, да се заредят с психическа енергия и физически тонус, да забравят за шита долу и прочее, а не за да ги видят на пистата какви са гъзари в новото екипче. Има емоционална стойност демек, носи кеф. Това с гъзарията важи повече за телефони, лаптопи, телевизори, маркови дрешки…
    “Тъй че в случая нещата опират до: 1) какво ти прави удоволствие и 2) можеш ли да си го позволиш, независимо от това колко пари получаваш.”
    Точно това казвах и аз. Ако те кефи да си хипар битов алкохолик, стигат и малко пари. За почти всяка активност различна от напиване се иска повечко кеш за съжаление….

  11. Всеки има своето кътче на утеха. В идеалния случай никога парите не биха могли да са спънката го достигнеш, но в никакъв случай не биха го направили по трудно достижимо, дори напротив. В общество изградено на парите и успеха, е трудно да се бориш срещу тях, а социалната изолация е крайно решение.

    По темата (без да иска да ползвам клише) е филмът Боен клуб.

    Евала правя на Боби, за начина на живот, но всеки иска различно от живота си, а за някой това което искат струва пари.

  12. Тъй де тъй… няма лошо в хипарията. Been there, done that. 🙂
    Мисълта ми с две думи е, че е възможно да ти трябват пари не за да се правиш на гъзар и да искаш да те видят какъв си гъзар, а просто за да си направиш кеф на себе си. Тогава си заслужава да бачкаш за тях – стига да не стане от много бачкане да няма кога да ги харчиш…

  13. Аз за съжаление имам постоянна приятелка и кола (Лада, а напоследък и една бебе-катафалка като на хунта), което значително ми сгорчава живота от финансова гледна точка. (Шегичка)

    Иначе наблюдението ми е, че преди години когато изкарвах 4-500 лева (първата ми постоянна заплата) и сега, парите ми стигат точно до лев всеки месец. Не знам как става макар че ползвам софтуер за домашни счетоводство. Никога не мога да спестя лев. Почти никога не ми се налага да се ограничавам откъм нещо ежедневно. Просто живота си тече и парите с него.

    В крайна сметка обмислям поставянето на една от следните цели на живота: а) да не работя и да получавам пари или б) да не работя и не получавам пари. Които така или иначе ми се струват еднакви откъм краен резултат, изгоди, удоволствие и т.н.

  14. Ша са разберем, аз съм усъвършенствал втората цел, както многократно сме си говорили с Петьо. Той в момента е на междинен етап – работи и взима пари, ама това е гадно от всякъде 🙂

  15. Допреди 7-8 години живеех с около 600 лв на месец (тогава това бяха повечко от сегашните 600) и всеки месец имаше момент, в който за нещо не ми стигаха и все взимах заеми. Връщах ги, разбира се, но после пак взимах. Т.е., лошо планирах разходите, но не за това ми е думата.
    Тогава живеех нервен, напрегнат, стресов живот – такава беше работата ми, която много харесвах. Мислех си, че този живот ми харесва, обаче… Разни неща се случиха, които сега няма смисъл да описвам, и промених радикално живота си (вкл. и работата) и душата си.
    Сега живея с 220 лв месечно. И се чувствам прекрасно. Не на принципа, че човек знае и две, и двеста, а защото аз съм си го избрала този начин на живот. Знам, че отстрани това изглежда, меко казано, странно. И аз самата нямаше да го повярвам, ако тогава ми го бяха казали.
    Толкова всичко е в главата, че повечето хора нямаме представа колко.

  16. 100% съм сигурен, че пусках Re по темата, ама го няма – Боби нещо фалшифицира. Тогава споменах, че Петьо е много прав – ако не се притесняваш от факта, че си харчиш парите – значи си щастлив. В момента в който започнеш да ги броиш – ставаш нещастен. И няма никаква връзка с това, дали печелиш и харчиш 2-3 бона месечно или 200 – 300 лева и дали си броиш двата бона или двестате лева…
    Иначе заемите са измислени именно заради това – колкото и да ти увеличават заплатата, винаги си намираш за какво да я похарчиш. В България не е така, но в западните общества високия доход е дори доста обвързващ – ако печелиш Х пари – трябва да се обличаш, да живееш в съответния квартал, да имаш съответната кола и GSM и т.н, всичко да ти отговаря на социалното положение.
    Затова винаги съм казвал, че не искам да спечеля BMW от лотарията, а искам да мога да си го позволя (образно казано). А карам Опел на 17 години и ще продължа да го карам докато върви. От друга страна не бих се лишил от карането на ски защото е скъпо…

    И последната ми мисъл е, че искам доходите ми да са такива (даже мисля, че СА такива), че да не ме е срам да ги кажа пред някого. Това важи и в двете посоки – нито да са ниски, нито да са високи, защото и второто съществува! В края на миналата година във фирмата се дискутираше усилено, как била изтекла свръх секретната информация на кого колко му била премията. Тогава питах защо някой се притеснява от размера на премията си? Вероятно защото не е справедлива?

    Боби, триста слона да те на***т… Тоя номер за пореден път си го спретвам – бутона не е Submit, ами е Preview – затова предното ми мнение го няма!

  17. Бабе, сори за бутона, ама това е основната причина да имам спам = 0 за толкова години…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *