Почина още един от любимите ми писатели... Повестта за Уилбър и Илайза, които бяха като двете половини на едно съзнание (той – разсъдливата лява част, а тя – емоционалната дясна), ми е сред любимите произведения въобще и изобщо. Това усещане се засилва от фактът, че съм преживявал нещо подобно... Е, дано вече никога да не бъдеш самотен, където и да се намираш сега, Кърт Вонегът.
12 April 2007, 11:20 | Размисли | Тагове: кърт вонегът, rip
howbizarre, 12 April 2007, 14:18
http://en.wikipedia.org/wiki/Kurt_Vonnegut
и все още има негови неща, които не съм прочел...
Kalista, 12 April 2007, 16:28
Не мога да не споделя една от най-впечатляващите речи, които съм чела някога, изречена от Кърт Вонегът... (от Боби: тук резнах дългия текст, пуснал съм линк към него в следващия коментар)
Боби, 12 April 2007, 19:07
Давам директно връзка към оригинала, защото преводът е куц.
Само дето тази реч не е писана от него, а от една мацка Mary Schmich като есе за Чикаго Трибюн. Приписват му я. Самият той е казал в интервю нещо в духа на „Ееех, иска ми се аз да я бях измислих, но уви!“. Ето по темата.