След като три дни валя могъщо и без прекъсване, депресията ме обвзе с всички сили. Две напивания на крак (в петък и събота) помогнаха малко на ситуацията, но в неделя цял ден седях и гледах тъпо към сивото небе. А, и покривът на фирмата обикновено протича след такива порои. Шибня – не мога да лепя изолации преди да спре да вали.
В понеделник, когато продължи да вали, ми идваше да ревна за изтървания плаж. Ще съм поне 4 дни на морето и ако вали по подобен начин (а то вали, по думите на майка ми), не виждам как ще се стигне до припек. Ужас*т*.
Закъснявам с поне три различни служебни начинания. Банката е в процес на сливане с друга банка и от две седмици не им работят системите. Регистрацията ми в Moneybookers се закучи, предимно заради родните идиоти в банката и западните мега-рестриктивни системи.
Поради набъбнали задачи в офиса, изпити на брат ми и прочее ангажименти, а и заради нуждата да си изкарам нова лична карта в Бургас, плановете за заминаване и после връщане се прекрояват всеки 25 минути, придружени с ято обаждания на роднини. Щото ще празнуваме и 80 години на баба ми Лилянка.
И точно, когато човек си мисли, че няма на къде повече... Вън отново заваля, а бойлерът в офиса ми изгоря. Има и рима.
За успокоение – Urban Dance Squad: Good Grief
22 May 2007, 18:32 | Размисли | Тагове: депресия, спек
nick, 23 May 2007, 19:29
Life means suffering and relief will come in the end :))