Хапвам, значи съм! » Размисли - сайт на Боби Димитров

Към съдържанието

Морско въздействие

На 23.05, в ранни доби, тръгнах към морето. Ето какво ми се случи (предупреждавам, баято четиво – запаси се със бира и пилешко филенце на скара).

Като начало, всички сайтове за прогнози на времето показваха мощни валежи и бури през оставащите 4-5 дни, включително по морето (прогноза за Бургас). В сряда сутрин в София имаше гъста мъгла, а по пътя валя през цялото време, с особено отривисти акценти на Пловдив и Стара Загора. Към Карнобат поспря и таман започна да ми се вдига настроението, когато по магистралата запука наново.

Но, о, чудо! В момента, в който минахме Ветрен, пекна слънце. Докато се паркираме на Кирил и Методий, вече бяхме по къс ръкав и потни. Термометърът в колата показа 22 градуса, при 16 през целия път.

Отскочихме до 1во РПУ, където се предполагаше да ми асистират в издаването на нова лична карта, щото старата ми беше открадната преди около месец. Приготвени снимки, платена такса, попълвам заявлението... И хоп! Изскача една учтива жена и казва „Стига попълва, момче, тя картата ти е тука!“.

Не успях да се зарадвам. Просто гледах втрещено. Обясниха ми, че нямало никакво значение какво попълваш в декларацията за открадната лична карта!. Щом се намерила и видят, че пише Бургас (или Пловдив, или Исперих или където и да е, извън София), просто я пращат с цялата документация, без да мислят.

Зачудих се, защо полицаят, който прие декларацията ми преди месец толкова напористо настоя да запиша всички възможни домашни, офисни и мобилни телефони, адреси и факсове? „Във ваш интерес е – каза ми – да ви се обадим, ако я намерим!“. В онзи момент сърцето ми подскочи на място – брееей, че учтиви хора в полицията! Но уви. Картата може би е била намерена още на следващия ден и изпратена до седмица, но аз си загубих сума часове и разкарвания по различните участъци на 1во РПУ в София...

Разтварих малко багаж и бегом към Морската, плажа и Капани. Моментално запретнах крачоли и нагазих във водата – нормално хладна за това време на годината, а не ледена, както предполагах. Трудно беше за възприемане следното – всички сайтове за времето показваха 18 градуса и облаче със дъжд за този ден в Бургас. Видях ги в офиса на майка ми 30 минути преди да отида на плажа. Само дето вън беше 22-24 градуса и припек. Заеби метеорология, и тва ми било наука!

Дженти, бири, припек на капани. После на Океан (бирарията) за вечеря. Идеално. Чуствах се все едно отпуската ми е започнала. Насъбрах много слънце за един следобед.

На 24ти следваше тържествен обяд с родата. Повод: баба ми беше абитуриентка :) . Тъй де, чукна 80 години. Взеха се ракии – бутилка – като се има предвид, че от 9 човека и 1 бебе реално пием само двама-трима. Както и предполагах, повечето чаши бяха прелети в моята след наздравицата. Цапнах и две Стели за десерт.

С отнесена усмивка към 15:00 се ометох и се джаснах посока Капаните, на масите на плажа. Там видях двама приятели, с които пихме някакво неуточнено количество бири. Бях се провесил вече на черешата на долния клон. От там – до нас за по-дебели дрехи и към центъра. Кръчме там – ракийка със салатка. После пак Капани. Други познати – две големи дженти (2 х 100+100 джин/мента) и една бира.

Отиваме да гледаме някакви познати как танцуват латино в апокрифно клубче/барче. Зелен Собиески (не зелена ябълка), 2х100. Изведнъж положението се омаза (защо ли), стана към 1:30 и се озовахме в Будоар, което е една от дъртите бургаски чалгатеки. Пих две водки и спирам разказа, щото после почнаха извращенията. Само ще кажа, че ни посрещнаха със „Снежна атака“ на Кондьо. Спечелиха ме, макар не помня да съм си тръгвал; събудих у нас.

Въпреки затрудненото положение на сутринта, успях да хвана рейс за Созопол, от където вървях до Веселие – 45 минути разходка. Когато легнах на плажа разбрах колко ме болят краката всъщност – явно снощното подскачане и въртене помогна. Спах два часа и направих две накисвания.

Изкефих се, че вече има хора на палатка, а и бая каравани дойдоха за един ден. Чичето-охрана кършеше безпомощно пръсти около телефона. „Не спират да звънят, а аз нищо не знам, никой нищо не ми е казал! Няма ги хората [уредниците явно]!“. Разказа, че отдавна не е виждал такова раздвижване толкова рано – „Амчи то до оня ден валеше, а днеска ги гледам – разпънали палатките!“.

Тръгнах да се прибирам надвечер, че ме чакаше софра в Банево. Хубу, ама в Созопол видях познат, отишъл да огледа положението с семейните хотели, да знае къде да води хора. Дааай бирата с мента насам! Агаля-агаля, до към 9 успях да стигна Банево.

Там заклекнах на скарата. 100 джин, 100 мента, 100 сок Pfanner Lemon & Lime, лед и резенче лимон – това консумирах, уж за разтуха. Един голям саворин (океански лефер), подправен с розмарин и зехтин, на шайби запекох. Отделно имаше към две кила свински врат и каймяна продукция. Пресни картофки, пържени. Салата с едно особено хубаво домашно сирене. Кулинарна вечеринка. Ще излъжа, ако кажа, че не се напих... Щом счупих и една бутилка мента, било то и по вина на капачката.

Съботата прекарах отново на плажа. Преди това мариновах обилно една агнешка плешка със червен пипер, сух джоджен, малко соев сос, олио, сол. Това щеше да стане обядът в неделя. Разходих се нагоре по бургаския плаж, почти до към Солниците. Спах много, отметнах 350 страници от Прашинката, накиснах се, пих бира...

В края на деня седнахме на Гролша, където пих две бири с мента и ми донесоха свинска пържола, вместо пилешка. Не я върнах де. После се метнах на Gallery за среща с други познати. Двата големи джина с тоник помогнаха значително за размазването. От там – на Караокито. Бутилка водка за 4 човека. Свърши. Към 3 сутринта се озовахме в Алиби, където имаше ретро парти, за щастие. Още една бутилка водка... Не можа да свърши, но и аз, честно казано, не си спомням много от цялото преживяване. Щом брат ми е бил в същата дискотека, а не сме се видели... и той е бил на черешата. Заминах си към 5 и нещо.

В общи линии до тук станаха два запоя от по близо 12 часа. Едвам станах в неделя, обядвахме с агнешката плешка, задушена с пресни картофки, след което – мудно сбиране на багаж и потегляне.

Прибирането в София беше зверски горещо. Таблото показваше 29-32 градуса през цялото време. Чак като минахме тунела на Траянови врата и нещата станаха нормални. Демек, по Шопски. 18 градуса и заваля дъжд. Типично.

Прибрах се и в понеделник сутрин не ми се вярваше, че съм в София или че съм на работа... Едвам станах към 9. Исках да се досурна до плажа и да продължа да дремя, но уви. Извод: почивката по морето е благодат, само дето после трябва пак да се работи.

За някои от тия неща има снимки. Част от снимките са качени на Фликър вече. Останалите – като намеря ред. Гледайте и коментирайте, ако ви хареса нещо.

31 May 2007, 17:25 | Размисли | Тагове: , , , , , , , , , , , ,

Коментари

  1. Боби, 5 June 2007, 12:21

    Метнах още 4-5 снимчици в комплекта. Като например тази вълничка или кайт сърфистите в далечината.

Твоя коментар

/ / Textile Help