Студентски град

Днес, около 6:00 сутринта, вървях бавно из Студентски град и с отнесено изражение гледах изгряващото слънце. Мислих си за две неща, които съм чувал многократно и в които самият аз съм убеден.

Първото ми го каза един порядъчно пиян, 30-тина годишен студент преди години. „Ако не си живял в Студентски град – не си бил студент!“

Във второто съм се убеждавал лично много пъти. Студентски град е яко място за купон и гадно място за живот.

През 1998-а, когато дойдох да работя в София, някои от приятелите ми бяха приети в МЕИ или УНСС, та се изхакаха на общежитие в Щутгард. Бая време съм потрошил там, макар предимно в часовете от 18:00 до 08:00. Стаите, столовете, типичната студентска романтична вечеря за двама – един хляб, една майонеза и два кренвирша…

Тогава нямахме толкова пари за кръчми и дискотеки. Обаче беше купон след купон: на един етаж има сума стаи – все някой ще прави купон. Или на другия етаж. Или в съседния блок. Беше нужно само да мине човек по улицата и от където кънти музика от избушени Респромки и домашно стъкнат усилвател – хлътваш и готово.

Сегашната ми гледна точка е малко по-различна, но реално пак е същата. Там е лесно да стане купона. Кръчмите са една връз друга, буквално. Има бясна концентрация на барове, клубчета и дискотеки. Има много млади хора, да не кажа, че всички са такива. Има достатъчно денонощни магазинчета и места за манжда (потръпвам при мисълта за ужасТните хави по Манджа Стрийт, но, предполагам, в 4 сутринта, след бутилка водка, няма голямо значение какво точно набиваш).

Не знам защо, но в центъра дискотеките ми изглеждат по-строги и официални, а в Щутгард – айляк и разбрани хора. По-лесно минава ако счупиш 4 бири на пода, а ако настъпиш някои в мелето, срещаш разбиращи (и доста пияни) погледи. Отделна тема са мнозинството мутри, които някак не се набиват на очи в Щутгард, сигурно щото не са мнозинство.

Друго нещо – примерно в Брилянтин или Алкохола или дори в Шугър, като вземе да става към 4 сутринта и почват едни залитания музикални, на които в Бургас им викаме „Мумчета, ньие чи въ гоним, мъ ши митем!“. Варум, бе, джанъм? Купонът сега започва! Снощи, тъй де, днес, в Авенюто, към 5:00 горе чалгата се вихреше яко, макар тълпата да беше оредяла, а долу пускаха мощни бързи хаусове. На Джим Бийм черните партита – спомням си миналото лято как се наложи към 5:30 да ме теглят аверите насила да си ходим – пускаха Дре и Биги и бях решил да седим докато охраната не ни набие и изхвърли.

И още нещо интересно / хубаво – в Ст. град винаги виждам познати. Най-често съвпадения, но все пак… Снощи видях 4 лица от гимназията, които не бях срещал от, сигурно, години. И то в същото барче. Краставите магарета се надушват, явно.

Вървейки бавно и мислейки си тези неща (и опитвайки се да хвана такси), разглеждам наоколо. Широко отворени, превъзбудени и блеснали очи на хора, танцували 6 часа. Зомбирани типове, които вървят и спят. Една мацка повръща зад спирката на рейса. Пич по потник седи на бордюра и си брои стотинките. От прозорец на един блок полита голяма черна торба с боклуци и влажно шляпва на плочките до градинката. Двама пикаят по стара, разбита кола. Рейсът надава мощен клаксон, разбуждайки случайно заспалите, след като се разминава на сантиметри от трима, които са се хванали през рамо, ходят на зиг-заг по шосето и пеят „А сечаш ли се лепи громе мој…“. Идилия.

Налага се да направя едно уточнение към второто нещо от по-горе. Общежитията са гадно място за живот. Тълпите пияни и беснеещи младежи само допълват картинката. Предполагам, в някоя нова кооперация, далече от старите блокове, за препоръчване не на пътя от/към някоя дискотека… може и да е благо да лапне човек едно апартаментче. После – празник всеки ден..

2 thoughts on “Студентски град”

  1. В студентски си е лудница. Въпреки че напоследък стана голяма селяния (визирам тез субекти тука от близките села, които напират яко към клубовете нощно време – ония със Голф двойките (тройки в най-най-добрия случай) и якия бас, с потниците, сламените шапки и разните им там други аксесоари, както и ония с дебелите вратове и Г-класите, дето налазват с цел да набарат некоя млада студентка), та, отплеснах се, въпреки че стана малко тъпотия пак си е яко.

    Ние напоследък редовно се подвизаваме в Авеню – кеф ти хаусче, кеф ти денс, кеф ти чалгица… Номера е да се запази сапаре долу на първия етаж, взимат се 2-3 ‘зелени’, и като се качим на черешата в преносния смисъл, направо се качваме горе на чалгата в буквалния. А сервитоьорките, малиииии…

    Боби някой път трябва се уговорим да ходим на чалгата там!

  2. Шъ, шъ.

    Което значи и “да” на китайски 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *