Към 2:00 в събота пристигнахме със шефа в Бургас. Планът беше: в събота преди обяд се товарят стелажи от Айтос и се носят в Несебър. Следобяд се носят в Созопол. В неделя – Царево. В понеделник, в ранни доби, вземаме от Бургас един кубик архивни документи и тръгваме. Да, ама не.
На морето хората са айляк, като в Пловдив. Това уговорки с точен час или конкретни задачи – не важат. Пък и като цяло се следва принципът „Ще стане, освен ако не стане!“.
В събота сутрин се оказа, че стелажите в Айтос са готови, ама не съвсем. 3 часа забавяне. Хората в Несебър чакали, чакали, па си били камшика по техни задачи. Още 3 часа забавяне. Едва в 4 следобяд се озовахме в Созопол. Където хората са ептен айляк – не става да им оставиш железата и продукцията, след което да се оправят. Айде сглоби сега тия стелажи – до към 8 часа седяхме на припека... плажът отече, но изгорях по лицето.
Вечерта отскочих до Банево, където имаше могъща софра със салати, скари, мезета, та стана приятно напиване. Видях и новите зайци, които, потенциално, ще пълнят гювеча доста пъти в бъдеще. За всеки случай към 1:30 отскочих до Бургас за дискотека. Където, типично по Бургаски, стана яко меле, че и линейка викаха накрая. Значи, тва де се сберат повече от 10 мутри или гъзари на две сепарата – става въргала. Охраната хем си знаят и пак блее някъде, та накрая се наложи да се намесват и те. Е га ти охраната...
В неделя бях твърдо решил да направя ударно плаж. Така и стана – стоварих се в 9:00 на Веселие и останах до 18:00, с една почивка от 45 минути, през които валя тропически дъжд. Но после си печеше пак и щом спря да гърми – моментално налазих морето.
Интересно ми се видя, че на Смокиня има яко народ разпънал вече. Всички места, които сме ползвали предишни години, в края на юли примерно, бяха заети. Уж било гадно времето, уж щяло да е къс сезон – къде ти! Обаче, от друга страна, по целия плаж от Каваците до Веселие, бройката на нудистите беше стряскащо ниска... Ще видим как ще е дереджето през отпуската.
Пих две дженти, разходих се до Созопол и огледах за нашите стелажи. После направих Капани в Бургас, където отново запука дъжд за 15тина минути. Баси тропиците!
В понеделник бях на крак рано-рано, в очакване шефът да се появи и да ходим да товарим документация. Къде ти! Към 10:00 се подразбра, че работата в Царево се е закучила и there’s no end in sight. Моментално излетях за Бургаския Северен Плаж, който по принцип си е ужасен, но поне ми е близко. Видях се с познати, пихме бири излежавах се, препрочетох DOET и чак към 17:00 бяхме пред 18-етажния блок, на чиито таван се съхранява архивът на нефункциониращия бургаски клон на фирмата.
Изненада – асансьорът не работи! Качването с 3 празни кашона, всеки с размер около 70х70х70 см, беше лесно. Напълването им до горе с хартии, извършено в зле осветен и мега горещ таван без проветрение – също се ядна. Но остана въпросът със свалянето на 3 обемисти кашона, по 40 кила всеки, от 18тия етаж...
Два часа след като спряхме пред блока, отново бяхме долу и трите кашона лежаха в багажното на Берлингото. Аз лично се разбих от бутане, теглене, обръщане... И депресията е, че останаха документи за поне още 3 кашона. Дано оправят асаньора.
В крайна сметка се озовахме в София към 00:30, вторник. Разтоварвайки се морно в къщи и хапвайки от малините със захар, които майка ми осигури от семейната градина, се сетих, че не съм направил никакви снимки за тези няколко дни. Разцъках апаратчето и намерих само 3-4 неща, които ще пусна утре.
То, аслъ, от мъкнене и плаж на човек не му остава време за снимки. Нищо, другият път.
20 June 2007, 12:42 | Размисли | Тагове: време, дъжд, картички, лято, море, плаж, работа
