Хапвам, значи съм! » Размисли - сайт на Боби Димитров

Към съдържанието

Разходка в Рила

Преди няколко седмици се изгубихме невинно в Рила. Чети надолу и/или гледай тия две-три снимки.

Минахме през Дупница, на изток през село Самораново и нагоре по черния път, който следва река Отовица. Идеята мисля беше да се разтъпчем за час-два до хижа Отовица и да се прибираме. Имаше малки деца и неподхотвени за преход хора. Ако ви се гледат карти – дръпнете си файл K-34-071-1 от тоя благ архив с руски топографски карти.

Да, обаче! Оставихме колата в някакъв изоставен санаториум (!?) и поехме по пътя нагоре. Едва 15 минути по-късно на всички им писна от прахолякът и постоянно минаващите коли. Изоставихме пътя и тръгнахме през една едвам видима пътека, караща директно през гората, право на изток и нагоре по баира.

Около час по-късно излязохме на поляна, отрупана с диви малини. Там имаше стар заслон. Справка с картата (печатна, а не hi-tech като Евгени с неговите джипиеси, сателити, джиесеми, телефони, касфтони, мастфони, тонколони, монколони, кхм, отплеснах се) показа, че не знаем къде се намираме. Логичното решение – да се връщаме! Заеби всяка логика – продължаваме напред!

Два часа по-късно все още не знаехме къде се намираме. Аз тайно се надявах да се въртим в кръг и да се върнем в началото, но малкото умения в ориентирането ми подсказаха, че вървим на юг, после на югоизток и накрая на изток. Демек – отдалечаваме се.

Еля след още известно време срещнахме бадна селски момчурляци, нарамили пушки и мацки и излезли на разходка с мотори в планината (моля, нека не задълбаваме, че ша лъснат праните гащи!). В общи линии разговорът протече така:

– Ооо, добър ден!
– А добър ден момчета, накъде?
– Ами ние тука на... разходка малко... с тия гуспойци и маторя...
– А, момчета, да ва питаме, КЪДЕ СМЕ, ПО ДЯВОЛИТЕ?!
– Ааа, щом не знайти, връщайтиса значи!

Е ми върнахме се. Опитахме се поне на слизане да намерим хижа Отовица. Е ми не можахме. Утешителна награда – навсякъде беше фраш с диви ягоди и малини. Едри, узрели... насвинихме се кат прасета с трюфели.

14 August 2007, 17:42 | Размисли | Тагове: , , , , ,

Коментари

  1. Даниел Панев, 14 August 2007, 21:09

    Защо лъжеш Боби?!?!?!?
    В Самораново не говорят колкоз меко :-D

  2. Боби, 15 August 2007, 09:31

    Те – не. Но аз – да! А кой разказва?

  3. Даниел Панев, 16 August 2007, 13:43

    Е можеше да вложиш малко актьорско майсторство деее...

  4. Боби, 16 August 2007, 14:34

    Правилно... другия път ще се постарая повече. А и трябва да усвоя тоя дупнишко-самоковски диалект, което ще е трудна работа!

Твоя коментар

/ / Textile Help