Сбогом, GSM!

Една скучна и тъжна история за моят загубен GSM. Ако не ти се чете – няма нужда, вече научи фактът.

Първият си GSM получих преди по-малко от 2 години, като подарък за рожден ден. Е га ти подаръка, просто начин, да те контролират останалите. Както Стилян (и не само той) често е казвал, аз бях един от малкото хора в тоя контекст (възраст, сфера на работа, интереси, социално и финансово положение) без мобилен телефон.

Обаче на тоя телефон просто не му потръгна. Още на първото лято го засипах с пясък и някои от клавишите хрускаха. Това донякъде се оправи, след като го изтървах в една дълбока локва на паважа. Явно част от пясъка се поизми, но пък се затлачиха други копчета и спряха да издават щракащ звук. В промеждутъка го изтървах два пъти от високо и редовно го подхвърлях (без да искам) – забравям го на леглото и като дръпна рязко шалтето, телефонът излиза в орбита. В резултат, при най-малкото сътресение, примерно да го подхвърля на бюрото, апаратът се разглабяше автоматично на три части – телефон, капаче, батерия.

Вчера се разделих с него, мисля окончателно. Или го изгубих, или ми го откраднаха. По адски тъп начин, за което много се ядосах. Не толкова на загубената вещ или парите, а просто заради последователността на събитията. Не съм привързан към него, номерата (95%) ги имам sync-нати в Outlook, та единственото незаменимо нещо са 10тина appointment-а и рождени дни, които ще пропусна.

Вчера трябваше да отида да си дам наема за квартирата. Турих една аларма да ме подсети да взема парите, за да мога да отскоча директно след работа. Подсети ме, но вместо да я изключа, просто snooze-нах за един час (следващата стъпка е 12 часа, което ми е много). Идеята беше през деня да се подсещам и да не си направя план за вечерта, несъобразен с предаването на наема.

И на всеки час алармата дрънваше, аз отлагах един час и така. Само дето след обяд ми се наложи да изляза от офиса и си забравих телефона. При което той е звънял много упорито, както си трябва. И като казвам звънял, имам предвид вибрирал, защото съм си курдисал гесеема по дефолт да вибрира.

Когато стана време да излизам за наема, реших да прослушам хазяите за последен път. И по-добре се, че се обадих. Смениха мястото на срещата и идеята беше да се обадя като стигна, за да се намерим. Поглеждам – нямам батерия. Грабнах стария телефон на баща ми, който, за щастие, беше зареден и излетях от офиса.

На Пирогов цареше хаос. Във връзка с изборите за кмет са почнали ремонти на сума места и там движението беше сведено до около 1.5 ленти за целия булевард. При това от разни чички, които поставят павета. Работете нощем, за бога, не в час пик! Видях, че закъснявам и направих още едно обаждане, да ме изчакат. Падна ми батерията.

Набързо преместих SIM картата в телефона на баща ми и в тоя момент се сетих, че номерата са ми в апарата, не в картата. Аз не помня моя си номер, какво остава на другите. За щастие, в апарата на баща ми имаше номера на брат ми, който, пак за щастие, още беше в офиса, та ми прати номера на хазяйката.

Някъде между Руски паметник и Македония движението просто спря. След 5 минути нервно потропване платих на таксиджията и хукнах към метрото. Бяха ми нужни 25 минути да измина 1.6 км с такси по централен софийски булевард и 10 минути за 1.2 км пеша, до метрото. Пеша си почти ДВА ПЪТИ по-бърз от автомобил. Go figure.

Половин час по-късно, когато посягах към раницата си да извадя парите за наема, изтръпнах. Единият от трите джоба беше отворен.

Парите бяха там. Портфейлът и фотоапаратът също бяха на място. Но моят верен Siemens C75 го нямаше.

Дали някой е мушнал ръка в блъсканицата в Метрото или аз съм забравил да закопчея раницата и телефонът е изпаднал още в таксито – не зная. Но това е телефон без карта вътре, чиста печалба. Едва ли някой ще сложи негова карта, ще види номерата, ще се обади на някой от листа (примерно Brato, Mama или Boss) и ще каже „А бе намерих тука един телефон…“

Е, честито!

7 thoughts on “Сбогом, GSM!”

  1. М, добре дошъл в клуба. По-подобен начин съм губил тамън два Sony Ericsson K750 телефона. Всъщност, интересното е че за първия такъв подадох жалба в полицията и те всъщност ми го намериха. Така че всъщност можеш да се пробваш, ако имаш гаранционна карта, макар че предвид цената му не вярвам да си мръднат пръста. Втория път нямах такъв късмет, обаче. Но и в двата случая хората, у които ми е попаднал телефона много чевръсто вземаха решението да го изключват и да не бъдат добри самаряни.

  2. Проблемите на публичния превоз… Защо никога не нося неща в раница.

  3. Стефчо, в случая изключването няма връзка, щото е без карта. Казаха ми със серийния номер да пробвам жалба, но да не се надявам точно по посочената от теб причина – струва 150 лв на старо.

    Пеца, нямах яке, a в панталонът имах само два задни джоба (такава му е кройката). Още не ми е останал ред да снимам какво нося със себе си, но нещата определено не се побират в два задни джоба, на които седиш.

    Отделно, транспортът е шит и по принцип в такива случаи си нося раницата отпред, на корема. Ама тоя път от бързане… А и знае ли човек, нищо не пречи да е останал в таксито телефона и през целия път да ми е била отворена раницата и никой нищо да не е взел. Което фърля една съвсем различна светлина на обществения транспорт.

  4. Е, какво да правиш… ако не го беше загубил (бил ти е загубен) щеше да стигнеш до момента, в който C75 щеше да даде фира. Моят
    сега издържа точно 1 ден без презареждане и станал като стационарен…

  5. Еххх Боби, Боби… Нали знаеш, че когато човек не иска нещо, то съдбата си знае работата. Виж, ти поне си със Сименс – макар и добър апарат, още повече и подарък, но поне не се косиш за парите, които си дал… На Кокича като му замина чистак-барсак Нокиа за четерицифрена сума!
    Иначе аз съм по-склонен да мисля, че си го забравил в таксито, защото никой няма да се жертва да краде, ако е стар апарат!
    Сега ако обещаеш да не си купуваш нов до рождения ден ще ти спретнем хубав подарък поне 🙂

  6. На Коко му заминаха четирицифрено число апарати направо! То не бе накисване с ризата, то не бе губене, изтърване в тоалетна, стъпкване от птица додо, излизане в орбита… Аз затова и не се ядосвам много за самата вещ. Поне не ми го надъвка алигатор, което 100% се е случвало на Кокича в някой момент.

  7. НК – Чл. 207. Който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до триста лева.
    Аз също имам Nokia 5800, Изгубен/Откраднат, ИМЕИ 359 348 021 266 945. Човека, който го е взел го изключи, разбира се – т.е. взе решение за кражба. Той не притежава кутия, каранционна карта, касова бележка, аксесоарите – зарядно, хендсфрии,усб-кабел,оригинален диск със софтуер, упътване. Ако се изискваха при покупко-продажба, нямаше да може да го продаде.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *