Орешака

Петък, събота, неделя. Откарахме ги в троянския край.

По-точно в хотел Света гора (има си кратко описание), в Орешака, на няколко километра от Троянския манастир. 50 кинта струва къщичка на вечер. В нея има две стаи – спалня с двойно легло и “хол” с две единични, маса, 4 стола, кухненски бокс. Всяка има тераса с още една маса и столове. Баните са нови и хубави. Има външни камини, навес, пейки и маси… На 15 минути пеша от няколко кръчми в Орешака, на 15 минути с кола от центъра на Троян. Блага работа.

Стига технически данни. Неделя се падна Петков ден, та един вид трябваше да се уважи Петьо, който, противно на очакванато, не се казва Петър, а и е кръстен на дедо си Петко. Та посетихме две механи, и двете харни.

Първо „Горски кът“, в Орешак. Хубав интериор, приятно обслужване, добра храна, уютно, каминка и прочее. Там ядохме едно нещо, на име „Хайдушки саби“ или подобно. Ще видите снимките като ги кача. В общи линии една голяма дървена носилка, отрупана със салати, пърленки, гарнитури, месо на 4 шиша… Напънахме се и 4 човека + 2 жени, та го изядохме, макар и малко зорлен да дойде накрая. Предимно заради двете бутилки „Троянска Отлежала Сливова“ със салати за предястие.

В събота вечер ударихме центъра на Троян и новия гранд хотел или нещо такова. Пак Троян се казва. И механата там – и тя така. Хитро, няма що. Там механата е повече ресторант, въпреки различните интериорни хрумки. Далеч не е толкова уютно, има много повече празно пространство, на което се вихрят страсти. Музикалното оформление ни втрещи с последователна жива музика (Ивана, сръбско, гръцко), AC/DC (правилно четете), българска естрада, хора… Манджата беше добра и – интересно! – тази механа не беше по-скъпа от онази в Орешака.

Пецата почерпи вечерята и получи общо 3 подаръка – Powerball Neon, тениска със щампи (ЧЕРВЕНА ТОЧКА) „путка с уши“ отпред и „пичи въшки“ отзад, натурален кожен овчи калпак – последен писък в овчарската мода. Жалко само, че саламура не можахме да сдобием…

И двете вечери направихме донапиване и наргилета след механите. Установихме, че ментов тютюн и 1:1 вода + заарска мастика (черен етикет, 55 градуса) докарва интересни ефекти във главата и дъха на облак. Нафта, според Хунта. Три наргилета на куп, вервайте ми, са ефективно камуфлажно средство.

Дойде ни доста блага идея за нов сайт/услуга/бизнес. Домейнът за него вече е регистриран и току виж някой ден се хванем да го реализираме. Е те тогава какво кръчмарство ще започне – „просто си викам дано, дано….“!

На тръгване посетихме една полу-реставрирана римска крепост – Состра, ще я видите на снимките. Пещерата „Съева дупка“ ни се изплъзна заради ремонти по пътя, но нищо, аз така или иначе съм бил там, макар да нямах сапунерка по онова време и снимки няма…

И това е то, резюмето. Качил съм на Фликър част от снимките„, като повечето имат смислени описания, които доразвиват историята. Алекс също е качила. Аз ще допълня до няколко дни колекцията, защото в момента са предимно природните снимки, а екшъна оставих за накрая.

2 thoughts on “Орешака”

  1. разгледах всички снимки. хубаво място, хубави хора, хубави снимки. искрена завист бушува в мене 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *