на боби блога

Не било възможно! Ха! Надсмивам се над такива повърхностни изказвания без покритие! Този уикенд доказах, че не само е възможно, а е лесно постижимо!

Първо открих бавното време. В петък имаше една доволна купчина задачи, ама от тоя тип, дето са дребни и на рояци. Само губят време, пари няма, нагнетяват, ама все някой трябва да ги свърши. Ако трябва да цитирам Гацо Бацов – Малииииииии! Все едно петък сутрин стана понеделник сутрин и денят ми се стори като цяла седмица.

И от там – джас! – в бързото време. В края на деня и в средата на задръстванията се добрах с градски транспорт до Гео Милев за рожденденски запой. За рекордните 50 минути. Сториха ми се като 15, защото заспах в трамвая – бях капнал.

Таман сядам на тоя ми ти рожден ден и хоооооп, гледам станало 11 вечерта, отекли са 2 бутилки ракия на гладно (а не съм и обядвал), и аз ям торта. А не обичам торта, ша знайш…

Тамааан така малко се поосвестих от тортата и усещам как кючекът гърми, гюбеците се мятат и килимът се набира нещо… Докато се чудя се къв е тоя килим в пицарията в крайна сметка, чувам как поръчвам голям зелен Собиески с тоник в Авенюто, в Щутгард. Тва телепортацията опасна работа, ша знайш…

Танци-манци, кеф на талази, още няколко водки – всичко това за не повече от 10тина субективни минути, след което още толкова на горния етаж на диското. Поглеждам – минали са 4 часа и нагоре…

Внезапно се озовавам без шапката си пред някакво казино в неизвестна точка в София. Някакъв вътрешен глас ми казва „Подуене“, но без шапка GPSа не работи и човек не може да бъде сигурен.

Всичко щеше да приключи добре, ако не бях решил да мушна една супа с биричка към 5 сутринта, прибирайки се. Бирата ме вдигна като редбул венозно. Оказах се в пълно съзнание, вървейки през снега към нас. Сняг?!

Към 8 се предадох. Два часа доволно излежаване на дивана, голям чай с ром, On the Beach 3 и опити за възстановка на вечерта ме измориха достатъчно, за да ударя една глава до към три следобяд. Стори ми се, че е петък сутрин и съм се успал за работа…

Един душ – толкова беше престоя ми в реалното време. Минаха познати да ми върнат малко хардуер и се почна с опитването на новата реколта ракия… След първата стограмка излязох от тялото си и започнах да се рея из стаята. Усетих, че нещата излизат от контрол около 8-9 вечерта, когато се бяхме озовали на кръчмата до нас, с планове за диско по-късно.

Отвотих уста да възразя, но беше късно – вече се намирахме в някакъв клуб в центъра, в полунощ. Следващото излизане в реалното време стана в неделя на обяд, когато се събудих отново на дивана в хола. Някой (аз?) предвидливо не беше спрял 30+ часовия плейлист с разни beach house-ове, та си вървяха от онзи ден. Или вчера… или…

Следобяд разпуснах с 4 аспирина, литър чай и тук-там ромче. Опитах да чета книга, но заспивах над страниците. За вечеря мушнах малко винен кебаб с 500 мл мавруд и заспах едва ли не на масата. Имах усещането, че тази следобядо-вечер продължи дни наред.

Днес сутринта станах изпълнен с енергия и се чувствам като нов човек. Ех, хубава работа е това пътуване във времето. Сега да видим дали работи и през седмицата…