Не било възможно! Ха! Надсмивам се над такива повърхностни изказвания без покритие! Този уикенд доказах, че не само е възможно, а е лесно постижимо!
Първо открих бавното време. В петък имаше една доволна купчина задачи, ама от тоя тип, дето са дребни и на рояци. Само губят време, пари няма, нагнетяват, ама все някой трябва да ги свърши. Ако трябва да цитирам Гацо Бацов – Малииииииии! Все едно петък сутрин стана понеделник сутрин и денят ми се стори като цяла седмица.
И от там – джас! – в бързото време. В края на деня и в средата на задръстванията се добрах с градски транспорт до Гео Милев за рожденденски запой. За рекордните 50 минути. Сториха ми се като 15, защото заспах в трамвая – бях капнал.
Таман сядам на тоя ми ти рожден ден и хоооооп, гледам станало 11 вечерта, отекли са 2 бутилки ракия на гладно (а не съм и обядвал), и аз ям торта. А не обичам торта, ша знайш...
Тамааан така малко се поосвестих от тортата и усещам как кючекът гърми, гюбеците се мятат и килимът се набира нещо... Докато се чудя се къв е тоя килим в пицарията в крайна сметка, чувам как поръчвам голям зелен Собиески с тоник в Авенюто, в Щутгард. Тва телепортацията опасна работа, ша знайш...
Танци-манци, кеф на талази, още няколко водки – всичко това за не повече от 10тина субективни минути, след което още толкова на горния етаж на диското. Поглеждам – минали са 4 часа и нагоре...
Внезапно се озовавам без шапката си пред някакво казино в неизвестна точка в София. Някакъв вътрешен глас ми казва „Подуене“, но без шапка GPSа не работи и човек не може да бъде сигурен.
Всичко щеше да приключи добре, ако не бях решил да мушна една супа с биричка към 5 сутринта, прибирайки се. Бирата ме вдигна като редбул венозно. Оказах се в пълно съзнание, вървейки през снега към нас. Сняг?!
Към 8 се предадох. Два часа доволно излежаване на дивана, голям чай с ром, On the Beach 3 и опити за възстановка на вечерта ме измориха достатъчно, за да ударя една глава до към три следобяд. Стори ми се, че е петък сутрин и съм се успал за работа...
Един душ – толкова беше престоя ми в реалното време. Минаха познати да ми върнат малко хардуер и се почна с опитването на новата реколта ракия... След първата стограмка излязох от тялото си и започнах да се рея из стаята. Усетих, че нещата излизат от контрол около 8-9 вечерта, когато се бяхме озовали на кръчмата до нас, с планове за диско по-късно.
Отвотих уста да възразя, но беше късно – вече се намирахме в някакъв клуб в центъра, в полунощ. Следващото излизане в реалното време стана в неделя на обяд, когато се събудих отново на дивана в хола. Някой (аз?) предвидливо не беше спрял 30+ часовия плейлист с разни beach house-ове, та си вървяха от онзи ден. Или вчера... или...
Следобяд разпуснах с 4 аспирина, литър чай и тук-там ромче. Опитах да чета книга, но заспивах над страниците. За вечеря мушнах малко винен кебаб с 500 мл мавруд и заспах едва ли не на масата. Имах усещането, че тази следобядо-вечер продължи дни наред.
Днес сутринта станах изпълнен с енергия и се чувствам като нов човек. Ех, хубава работа е това пътуване във времето. Сега да видим дали работи и през седмицата...
12 November 2007, 11:32 | Размисли | Тагове: диско, дискотека, запой, клуб, кръчма, пийване, танци
Ицката, 12 November 2007, 13:02
Да ти завиди човек...
Коко, 12 November 2007, 13:18
Ех.....
Може ли човек да те обори след толкова подробно изследване на времевия континиум. :)
Това с GPS‘а без шапка може да е bug, внимавай! :)
Рожденичката, 12 November 2007, 13:34
Бо, btw шапката ти е у нас. Близо до нагъващия се килим... :)
Както и една торбичка с вещи...
Боби, 12 November 2007, 14:20
Кокич, надявам се все пак да има желаещи в оборването, та да можем да тестваме теорията заедно! Един вид готов съм да се жертвам в името на науката, муахаха :D !
Анюта, подозирах, че така ще да е станало. Още една от мистериите на вечерта.
Боби, 12 November 2007, 19:26
Едно леко ъпдейтче с доказателство, че не обичам торта.
Илия Горанов, 12 November 2007, 22:27
Боби, с колко запалки се събуди след пътуването?
Боби, 13 November 2007, 09:44
Две. Подарих ги в офиса. В къщи вече си имам други :)