За мен лето две илядо и седмо свърши към 01:00 на 31.12. Не е печатна грешка...
Вероятно знаете, че съм роден на 30.12.1979. На въпросната дата заседнахме на маса от към 13:00 часа в една вила между град Батак и Цигов чарк. Първо на ромче за сгряване, после на какво ли не. До 18:00 се бяхме развеселили, до 21:00 – омотали здраво. Ретро диско, хард кор, чалга, суинг, естрада, народни песни, руско творчество – всичко мина по реда си. В крайна сметка се хоризонтирах към 01:00, 12 часа след началото на купона. Който беше страхотен и благодаря на всички, които го направиха такъв. Най-добрият рожден ден от години насам.
С това приключи за мен годината. От тук нататък нещата завървяха куцо. Като изключим страхотния секс в навечерието на нова година.
Новогодишната вечер в кръчмата беше почти изцяло провалена заради тъпа томбола и ужасна Снежанка-травестит. Вечерята, за която турихме по 40 кинта на човек, беше една салата, една ракия, основно ястие (вкл. 2 вида неразпознаваемо месо, разварен ориз и възкисело зеле), както и бутилка шампанско и кошница плодове на всеки 6 човека.
Зарята ни беше смешна на фона на илюминациите, които пускаха от съседен хотел, но поне се утеших с тяхното шоу. Прибирането към вилата решихме авантюристично да предприемем пешком (20 минути), защото докато наливахме шампанско и гърмяхме пиратки на двора на кръчмата не ни се стори студено. Чак после разбрах, че било -9 градуса, което обяснява измръзването.
На Васильов ден никой не пожела да се казва Васко. Язък. Някой беше отмъкнал дървените въглища и в крайна сметка половината месо беше печено на фурна. На всичко отгоре поради студа снощи целият ми врат се беше схванал мощно, болеше при най-малко движение и се придвижвах като Робокоп 1. Ацефеинът (3 броя) замаза положението, но подейства катастрофално на играта ми на мафия и на настроението въобще.
На втори се събудихме засипани с половин метър сняг. Аз бях посърнал не само заради мускулните болки, а и защото никак не ми се тръгваше от това място... Исках просто да ни затрупа сняг и да си останем още седмица. Вместо да се връщаме в града, да останем да се лизгаме с найлони по пистата до язовира. Манджа имаше достатъчно.
Еля стигнахме до магистралата. То не бе проправи-Бабе-пъртина, то не бе отрини-таа-пряспа, сложи-махни вериги, то не бе бутане на няколко пъти... Щеше да е забавно, ако не беше много студено, ако не бях паднал, бутайки нечия кола и ако не ме болеше всичко. Към София спах в колата, защото Пецата застрашително не спазваше дистанция, та предпочетох да умра в съня си, ако ще става така.
И като отворих тая тема... Броени дни по-късно, докато се канехме да разпуснем в някой пиано бар, ми се обадиха по телефона, че бащата на мой познат се обърнал с буса на поледицата и починал на място. Въпросния познат е в Германия, брат му – моряк на другия край на света, майката няма пукнат лев. Помолиха ме да помогна с едно-друго, което така или иначе щях да направя. Просто се депресирах много.
И това не е всичко. За да ми стане максимално спечено и тъжно по същото време се разделихме с момичето, в което се влюбих за три дни миналото лято и с което ми се случиха 4 прекрасни месеца (не се броят два на изолация поради работа в чужбина).
Изобщо няма да отварям дума за „тривиални“ проблеми с квартирата, хазяите, финанси, здравето и прочее. На фона на последните два параграфа всичко друго бледнее.
Човек точно се обнадежди и надигне малко глава, гаранция съдбата идва да го намачка обратно в калта.
И понеже не се знае дали утре няма да ме сгази фадрома, излизаща на заден ход от строежа до нас, отговорно заявявам, че когато някой ден умра, искам да бъда кремиран и разпръснат от най-северната част на нос Агалина, в посока плажа на Веселие. И искам всички да си спомнят с добро за мен.
Защото, ако следваме максимата, че на най-добрите хора се случват най-гадните неща... е, мамка му, аз съм шибан светец!
8 January 2008, 17:41 | Размисли |
Владо, 8 January 2008, 17:51
Дееба,
Не може тъй. Квото било – до тука. За няколко години напред си си изтърпял. Оттука нататък само нагоре. Много спорна и човешка да ти е 2008!
Комитата, 8 January 2008, 19:00
Понякога се случват неща, които за няколко часа преобръщат перспективата, с която гледаме към околния свят. Ялова работа е да се бориш с непредвидимото. За много години и не забравяй за кулинарната критика, която феновете следят ;-)
Боби, 9 January 2008, 18:33
Мерси за коментарите!
Oтправена ми беше една забележка, лично, за което благодаря. Затова пускам малко разяснение – не търся съчувствие или съжаление с това блогиране. Написах го просто да знаете какво става с мен; надявам се да е полезно за всички познати и приятели, които ми пишат по чата “ко стана с тебе бе?”, както и да послужи като частично извинение за замрелия блог.
Tanq, 11 January 2008, 20:05
Kogato te sreshtnah za pyrvi(i mai edinstven)pyt na plaja….onzi plaj na “Veselie”,si stoeshe v spokoinata,sinq voda,nagazil do kolenete i se usmihvashe vedro….vecherta qdoh nai-qkata“Shopska“salata,pushih nargile i se smqh krai ogynq,dokato razkazvashe malko neveroqtni istorii,no tvyrde duhoviti,za da se zamislqm,dali sa ili ne sa….i na sledvashtiq den se poqvi prqsno zaluben s momiche na dve opashki!!:)
Togava mi se vidq shtastliv i uveren…..vqrvam,che si bil!!
I tuk mai e momenta da spodelq,che sym vpechatlena ot stila i lekotata na avtorovata rech!!A za sluchiloto se…..balnasa vinagi syshtestvuva….probvai da si spomnish za tova posledno lqto!Znae li chovek,moje da izleze hubav razkaz!!
Uspeh,chovek!!Neka silata byde s teb(kakto nqkoi,nqkyde kazvashe chesto)!!
Боби, 15 January 2008, 19:05
Много ме зарадва тоя коментар, ша знайш. Напипала си в общи линии основата на терапията ми, при това интуитивно – мисли за море, слънце, пясък, вятър и сол по тялото. То си личи и като видиш какво гледам по цял ден.
Търсим го баланса, търсим го. Дето вика една позната: майка ми почина, мъжът ми получи инсулт, синът ми се разведе – животът продължава. Strong is the Force in this one, hope I.
Стилян Горанов, 24 January 2008, 12:05
Боби… малко късно влизам да ги прочета нещата, но сега разбирам защо ми каза, че всеки е изживял новата година през своя призма. Радвам се, че сме успяли да ти създадем истински добра атмосфера за ден-дена и се надявам уокчето да ти върши работа… но май наистина си си изживял ужаса и лошия късмет за години напред. Ще го реваншираме, спор няма… дано само избуташ, докато излезеш от този кофти период.
Слави, 24 January 2008, 19:22
Дааа, Боби, ако знаех…Въпреки че сега ме избива малко на Высоцкий, ще го обобщя на български, та да бъде по-разбираемо: “Истински щастливите хора нямат непременно най-доброто от всичко. Те са онези, които правят най-много от нещата, които животът им поднася”. Ти го правиш, видях го с очите си:)