Спомен от лятото

Ново сънотворно стихче. Редовно ми се случва да случа на чорапи с пясък, особено след престой на морето (което ми липсва, както винаги). А понякога ми се случва да сънувам в рими. Или почти.

Не е ли просто ужасно
Когато сутрин във осем
Сакото е тясно
Във чая ти плува бял котешки косъм
Крачолът ти има леке долу в дясно
И търсейки чисти чорапи настъпиш нещо мазно на босо?

Не е ли просто прекрасно
Когато бързайки сутрин ужасно
Навън грее слънце, кафето е прясно
Отваряш вратата на скрина с усмивка и трясък
И развивайки чифт подир чифт памучни чорапи
От някои от тях най-нененадейно изпада… една шепа пясък?

3 thoughts on “Спомен от лятото”

  1. Харесва ми. Усмихнах се, когато го прочетох 🙂

  2. Чудесно! Отдавна не съм чела нещо толкова просто (дано не те обиди думата) и толкова хубаво!:)

  3. Благодаря за коментарите! Странно нещо е подсъзнанието, особено като го оставиш да си прави каквото иска… 😀

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *