Чист RSSС това заглавие ще пускам разни неща, които ме карат да се чудя или не разбирам, или ме ФтрештяФат, или просто наблюдавам глуповато – всичко това в контекста на моят бавно трупащ се шофьорски опит, започващ плахо от 01.05.2009.
Защо на нерегулирани кръстовища без знаци за предимство шофьорите, които са с предимство, често дават път или се суетят?
Има ли някаква шофьорска етика, някакви скрити сигнали, някакви съображения? Заедно излизам на кръстовище с някой, и двамата сме направо, той е в дясно, аз намалявам с идея да го пропусна и да продължа, обаче той също намалява и спира. Аз също спирам щото се чудя какво се случва. И какво чакаме сега? Същата случка, но аз се глася да завивам надясно, в улицата, в която е колегата. Спира и чака.
Поне два-три пъти дневно ми се случва това. Озадачен съм.
еми като се чуди някой накъде да тръгне. или като така или иначе е спрял, за да се огледа.
Съображението е много простичко: „Аз знам, че съм с предимство, но не знам дали другият го знае.“
Затова намалявам, а понякога и спирам.
В зависимост от обстановката давам предимство – ако няма място за разминаване, има дупки и др.
Е ми то и двамата така и така сме спрели. Ако аз чакам, за да уважа предимството, а той чака, щото се чуди или щото така и така е спрял, става доста сложно. Хем не искам да нарушавам правилата, хем като си се заврял в уличките и шофьорите са като ято не можеш просто да седиш и да чакаш търпеливо някой да се натутка.
Иначе приемам възможното обяснение, че човек може да не знае накъде да подхване. Това, обаче, не намалява чуденето ми колко често се случва. Чудя се дали всъщност хората не могат да се ориентират веднага кой е с предимство и решават да спрат за всеки случай. Което би било логично, макар и комично, обяснение!
Моя план е да събирам пари докато си купя джип и винаги да съм с предимство.
Защото много от „шофьорите“ не знаят правилника, включително и правилото за „десния е с предимство“. Най-големият цирк е като излезе регулировчик на жълтите павета да гледаш разни хора да се чудят могат ли да минат сега или не.
Чувал съм , че някъде на Запад от с. Трън дори използват този ефект!
Имало било цели градчета в които нямало пътни знаци!!
И представи си, там почти няма катастрофи!!!
Абе Боби вица за джигитите не го ли знаеш? Та във връзка с него, оглеждат се хората има и други джигити.
Точно защото веднъж един не знаеше, че аз съм с предимство (нищо че съм жена-шофьор и карах по-стара от неговата таратайка), та се наложи катаджията да му го напише в акт… та оттогава вратата ми така и си остана леко вдлъбната, а аз предпочитам кавалерски да изчакам
)))
Вицът за джигитите е много валиден тук
Ами в малките улички обикновено се оглеждам в коя от трите посоки има място за паркиране!
Давам предимство щото ако пропусна праното място и се окаже, че тоя дето ме чака тръгне зад мен, назад вече няма как да дам.
Това горното е 60% от случаите. 30% са по повод – ти ми даваш предимство както си трябва, обаче си една броня по-напред отколкото трябва/примерно щото нямаш видимост/, от дясната ми страна обаче има джип/ бус, кофа за боклук, купчина строителни материали/ – или забивам в него или в теб… затова те пускам. Аз примерно ако пускам някой – махам с ръка в смисъл „Давай, давай“.
Еха, явно доста шофьори се въдят наоколо – голям отклик.
Мерси за версиите на всички, обаче има леко разминаване. Аз не говоря за случаи, в които от всички страни на едно кръстовище налитат с бясна скорост автомобили. Става дума за статична ситуация. Вицът с джигитите го знам, Гоше, но той предполага точно това – летя със колата, летя със колата! Същото е и за принципът “Аз знам, че съм с предимство, но не знам дали другият го знае“ – това предложи и майка ми. Това е валидно, но предполага да има уплах от неминуем сблъсък, докато при две спрели на кръстовище коли честно казано си личи веднага кой какво знае за предимството.
Доктор Сербезов даде две много благи обяснения, които и за мен са валидни – ако се чудя къде да се паркирам и ако в посоката, в която искам да отида, няма място и трябва да изчакам другия да се измуши, за да се намуша аз. Ще се оглеждам по-зорко за обстоятелствата.
Успокоително е, че няма някаква свръхестествена логика, която да работи в случая.
Из жилищните квартали има кръстовища, които са без знаци и уж са нерегулирани, но всъщност единият път е „възприет“ като път с предимство и ако не се спре/намали, може да стане ситуация от нищо. Или пък едно време е имало знак, а сега няма. Това може би ще се впише в графата „свръхестествена логика“
Вярно е, че доста хора нямат навик да преминават през нерегулирани кръстовища. Много имат гадния навик да спират в последния момент и никога не си сигурен какво ще направят, дори и когато си има знаци. А ОСОБЕНО трагично е положението в случаите, когато пътят с предимство завива – тогава тези, които се движат по него, не пропускат тези, които са им дясно стоящи и също са на пътя с предимство. Аз лично доста пъти е трябвало да спирам, за да избегна катастрофа.
Всъщност от друга страна намалянето и „суетенето“ не е задължително да е лошо нещо. Едно време инструкторът ми каза нещо, което ми се е набило в главата и до днес – знаците и светофарите определят РЕДА ЗА ПРЕМИНАВАНЕ през кръстовища, но това далеч не означава, че не трябва да се намалява преди тях, дори и да си с предимство.