Ето още една голяма чуденка, породена от уй-кендните разходки извън София.
Защо на видимо читав и прав извънградски път, при добри климатични условия и минимално движение, шофьорите не поддържат постоянна скорост? Същият въпрос важи и за магистралите – защо хората не се движат с постоянна скорост?
Пък и дори пътят да не е познат или да има завои или да има мъгла или дъжд или трафик или е нощ – има ли някакви съображения да не се движиш с постоянна скорост? Ако си притеснен, движи се с 50, няма проблеми, но карай с 50 през цялото време.
Непрекъснато се натъквам шофьори, които карат на пориви. Яко газ на правите, изчезне напред, след 500 метра го настигаш – кара на спирачки по завоите. Или по права отсечка, аз се движа с 90 и видимо го настигам. Изведнъж човекът отлепи в далечината и след малко пак съм при него. Или задминавам някой по магистралата, на равното, след като съм се приближавал поне една минута – ще рече, че той се движи със 110, да речем, а аз карам със 130. След мъничко го гледам пердаши яко, изпреварва ме и след километър спира да зарежда. Иди разбери.
Допълнителен стимул за този въпрос ми даде един коментар на Петьо, докато пътувахме за Лесков дол. Първата кола в колоната беше Иво и докато криволичехме из завоите към Своге, Пецата изрази възхищението си с нещо като „Глей, глей, Иво е машина, залепи 60 и не мърда“, докато аз гледах как непрекъснато разстоянието между нашите две коли се мени.
Аз лично поддържам стабилна скорост (по време на извънградските на курса това беше основно упражнение) и не го намирам за ангажиращо или трудно, без значение дали говоря на някой, за разлика от Симо примерно, който намалява скоростта според разпалеността на реториката, което резултира в каране със 70 по магистралата.
Едно от възможните обяснения на непостоянната скорост и необяснимо ниската такава са опитите за икономично шофиране. Такива тарикати изобщо не трябва да бъдат допускани до магистралите, защото само пречат. Но, предполагам че в повечето случаи просто хората не могат да карат или могат но трябва да положат минимални усилия, но предпочитат да не го правят. Естествено има и процент идиоти, които карат по средата на магистралата, заемайки двете ленти, или са си извадили крушките на мигачите, защото и без това не им трябват, и все още се чудят за какво се ползват страничните огледала, освен за да ги целиш и обръщаш на спрелите автомобили.
Общо взето, при шофиране, трябва да се внимава, от една страна да не се блъснеш някъде, от друга да не пречиш на останалите, някои се интересуват само от първото.
Освен това много малко от сегашните млади шофьори са имали „извънградско“ на курса. Да не кажа, че ти си първия, за когото чувам последните 5-6 години.
Това със икономичното шофиране – ускоряване по надолнищата и намаляне на скоростта по нагорнищата, тоест неподаване на допълнително газ – наистина работи, пробвал съм го
Но човек трябва да има нерви за него – аз нямам. Затова си мисля че стила на каране много зависи от характера на човека – в един момент е спокоен и си кара със 110-130 на магистралата, в друг момент се изнервя на някое дебело Q7/X6/ML и решава да си отпусне душата и съответно крака на педала на газта.
Аз не знам как да карам по завои – почнат ли, карам бавно. Старая се да не преча, но приоритет пред това ми е да карам безопасно. Какво предпочиташ – да ме настигнеш в завой, защото карам с 50, или да ти излетя челно от насрещното, защото съм загубил контрол в завоя?
П.С.Това с извънградските в курса си е виц, аз два пъти съм карал шофьорски курс (2003 и 2007), барем ми влезе нещо в главата (тцъ) – и общо цялото ми „извънградско“ беше веднъж от Плиска до Орлов мост.
Може да изпреварват, за да не губят форма. Примерно самолетите има автопилот за приземяване, но винаги се преземява ръчно, от съображение да се подържа поформата.
Това икономично шофиране не го бях чувал, но подори поне два въпроса в главата ми, които може би ще пусна в бъдещи блогирания…
Сашо, тезата ми не е да се кара със свръхсветлинна скорост, а с постоянна. По непознати пътища или из живописни краища и аз карам бавно, но предсказуемо бавно. Като се катеря към Шипка нямам нищо против да карам с твърдо 40 по завоите. За разлика от останалите, които като видят, че тръгвам да ги изпреварвам (те карат с 20, аз дигам на 50) – дават газ и застрашават обстановката допълнително.
По отношение на курса ще пусна отделен въпрос явно!
Ми то работата ясна. Хората искат адреналин, искат „ръчка“. Газ, спирачка. За тебе колата може да е средство за придвижване, за тях е емоция, едно от малкото удоволствия. Плюс икономисващите – тия, които знаят особеностите на всяко кръстовище и всяка отсечка където с нарушаване на няколко правила ще си спестят 10 мин от ходенето до работа. Приеми го като чалга на пътя
Като някой си пусне чалгица силно на плажа или в планината, то не е защото иска да те смути, човекът просто иначе няма да се чувства достатъчно стимулиран, защото животецът му и без друго е блед.
Икономия с ускорение, после по инерция и т.н. не се прави, майката му е да се крепи постоянна скорост, да се намаля и ускорява плавно. Работата е там, че на извънградско всеки си има негова любима скорост, която е различна от тази на колата пред него и по-ниска от тази на залепения зад бронята му „джип“. От тук следват изпреварвания, спирачки, псувни и резултата е накъсване на движението. Оправия няма, повярвайте ми, вече карам от 14 години (и още 2-3 без книжка), не се нервирайте, преместете го в другия крачол и умната:)
комитата е прав, искат адреналин някои
освен това много е важно и изпреварването – за много хора карането не е начин на придвижване, а борба за социален статус. да изпревариш някого, да го натиснеш отзад, да му набиеш спирачки отпред – това качва самочувствието и придава смисъл на иначе празния им животец
че караме като селяни си е ясно, не знам що се хабиш да питаш
иначе по магистралата закрепям круз контрола на 135 и умирам от скука докато стигна.
Аз пък не съм забелязал чак толкова такива шофьори да има. Повечето карат нормално, малко са тия, които си вдигат адреналина (но се забелязват по-често, защото правят впечатление). Имам един приятел, който така кара: ускорява, а на завоите бие спирачка. Така си повреди спирачките веднъж.
Откакто карам с круз контрол по магистралите ми е много комфортно – движа се с постоянна скорост, не натискам педали, не вдигам излишно оборотите, не давам несъзнателно повече газ, не се влияя от музиката, която слушам, не се налага постоянно да следя скоростомера и да сканирам трасето за КАТ…