Чист RSSТоя въпрос пък е породен от достата коментари по отношение на шофьорските курсове. И тъй:
Какъв е проблемът на курсовете в днешни дни, че всички се оплакват и псуват и мърморят? Защо хората се отнасят с пренебрежение към шофьорите, взели книжка през последните години?
От моето обучение аз лично съм доволен. Преди започването на занятията ни обясниха подробно графикът на лекциите и кормуването. Дадоха да се разбере, че ако някой си мисли да вземе книжка плащайки – не е това правилната фирма.
Самото кормуване беше освен класическото градско по малки улички и разни типични неща, като задръстване, разкопани маршрути, потегляне и спиране на голям наклон, движение назад, паркиране – успоредно и перпендикулярно. Отделно правихме нощно, извънградско нощно и извънградско магистрала. На тези упражнения някои от задължителните неща бяха да изпреварваш, да сменяш къси/дълги, да спираш в отбивка, да поддържаш постоянна скорост – в случая с магистралата се искаше 10 км да караш с над 110 км в час.
По време на кормуването нямаше лигавщини, не беше разрешено да се возят приятелчета, гадженца, братчеди и майки. На изпита до мен седеше инспекторът, на задната седалка – инструкторът ми и туйто. Само инспекторът имаше право да говори, ние мълчахме. Направих две малки грешки (не помня колко беше разрешеният брой малки и големи), които ми се казаха след края на изпита, като човекът ме извика обратно в колата и ми обясни точно какво и къде съм пропуснал. Това стана след като спрях и ме помолиха да изляза, говориха с инструктора, викнаха ми и казаха „Поздравления, колега, а сега влезте да ви обясня грешките“.
Цивилизована работа. Сега, не казвам, че съм добър шофьор – още съм начинаещ. Нямам смелост за рискови престроявания, да карам броня-до-броня в трафика, да огъвам правилата с бус-ленти, трамвайни линии и еднопосочни улички. Обаче тоя курс породи в мен една увереност, че мога да се справя добре на пътя и да не застрашавам с всяко движение другите.
Не знам какви са другите шофьорски курсове и кой какво е минал, но ми е обидно едно такова, като ме поставят наедно с пернишки пиргиши, на които книжката им е струвала повече от голфдвойката.
Нищо общо – взех книжка без да съм се движил метър назад, нощем или извън София. Да паркирам успоредно се научих сам, няколко месеца по късно, като в оная сцена с мистър Бийн – два сантиметра, въртене, назад, пак и така 12-15 пъти. Всъщност, ако се замисля, на шофьорския курс съм научил 5% от уменията, които ползвам ежедневно карайки, останалото сам по трудния начин. А, и след 40 000 км за две години, като ме питат мога ли да карам, отговарям – не, но имам книжка
Много хора бъркат смисъла на шофьорските курсове и последващото изкарване на книжка. Даването на шофьорска книжка не означава, че можеш да шофираш. Даването на книжка означава, че ти се дава право да се научиш да шофираш. Много хора излизат обаче със самочувствието на „шофьори“ и стават бели.
Боби, незнам къде си карал курсовете, но ти си щастливец, научили са те на доста неща. В 90% от курсовете не учат кандидат-шофьорите нито на паркиране, нито на нощно шофиране.. Караш само из скапаната София и т‘ва е. По Околомръсното се води за извънградско :S и те така.
след такава хубава реклама не може да не кажеш името на фирмата, където си се учил да шофираш
Явно наистина зависи от фирмата и мястото на шофьорските курсове. Аз минах доста лесно и със самите курсове, и с изпита, след които нямах много повече умения отколкото преди да ги започна. Но това е един вид лоша услуга.
Боби, похвали я тая фирма, явно си заслужават. Кажи им името – ако знаех, че още съществуват такива, жената щеше да отиде там, а не на курс колкото да вземе книжка и после аз да я уча.
Не искам да го обръщам на рекламна страница. Драснете ми мейл и ще ви пиша коя е фирмата.
М/у другото това е малка фирма, баща и син и още няколко човека. Избрах я просто защото беше най-близко до нас (на 2 мин. пеша) офисът им, където се водят лекциите и от където тръгва и свършва кормуването. Явно наистина има късмет в тия неща :/
Ние старите едно време и полигон имахме, това „змейката“ на задна без странични огледала и хидравлика в Жигулетата не беше лесна работа:) Мога да кажа, че ни научиха на много неща и критериите при изпита бяха много високи, от 16 души група само 2-ма взехме китапа от първия път. Сега нито обучението е читаво, нито изпита истински.