Белмекен през зимата

След като предния четвъртък се объркахме, че е петък, в петък крадци нахлули в квартирата на Иво, мислейки си, че имат какво да му откраднат. Всички правим грешки. Това даде повод за празнуване до късно/рано по апартаменти и барове + билярд шоу в изпълнение на млади девойки, което доста се доближи до великото ни постижение с Петьо, когато играхме 2-3 часа билярд в Backstage без да вкараме и една топка.

В събота грешките продължиха. Потеглихме към Белкемен за разходка около язовира, пък и да видим малко сняг тая зима, е га ти! Потеглянето се забави с около час, в който отчаяно търсихме и сбирахме из обърнатата нагоре с краката квартира на Иво пособията за snowkiting. Неуспешно се оказа търсенето, и то за щастие, както щяхме да разберем след няколко часа.

Пристигането се затлачи доста, след като се оказа, че:

  • пътят от Сестримо нагоре не е разчистен
  • в неразчистения път има заседнал рейс с младежи на път за спортната база на Белмекен (за кой чвор не бяха минали през Юндола е мистерия)
  • рейсът имаше вериги, които не пасваха точно и се наложи потягане с българско инжинерно влакно (ръждива тел)
  • да се бутне рейс извън пряспа е непосилна задача дори за 20 момченца спортисти, защото рейсът е къс (по аналогия с вица с китайците и гредата), тежи 5 тона и е затънал полвин метър надолу
  • варненци никога не са виждали сняг явно, съдейки по смелият младеж, който със замах набута едно BMW комби (със задно, без вериги!) в дълбока пряспа, от която no amount of бутане, клони под гумите, ракия и смях от наша страна не успяха да го извадят
  • две девойки могат да седят заедно на предна седалка на затънало в сняг BMW, докато ние го бутаме, особено ако едната се казва Беатриче; специални поздрави за името
  • ще трябва да оставим колата на пътя към Белмекен на 4 км под стената, а преходът нагоре е стръмен, с благи навявания от по метър сняг

Докато ние се забавлявахме с несломимият оптимизъм на хората от рейса и младежа с BMWто, Петьо бяха успяли да дойдат от Пловдив, да се качат до Белмекен през Юндола и да минат от западната страна пеша, стигайки до северната стена.

Еля намерихме се на стената. Тук специални благодарности на човекът от ВиК, който се обади да организира спасяването на закъсалите, както и благодарим, че повярва на иначе невероятната история, че автобус с гуми за пистарка и без работещи вериги може да тръгне по неразчистен път, при това возещ деца.

След няколко часа се озовахме на южната стена – обиколката на язовира от източната му страна беше страхотно преживяване. Снегът беше непокътнат, с изключение на случайни зайци тук и там – ние направихме първата пъртина с помощта на термос чай и павурче ракия. Времето беше невероятно – светло без да напича, хладно, но не мразовито, нито повей от традиционния за Белмекен вятър. Момент на радост, че не се стигна до влачене на кайт и сноуборд.

Нахвърлях няколко снимки и панорами, макар че през повечето време просто ходих зяпнал по натрупванията от скреж по клоните, леда по язовира, висулките около поточетата…

Опитахме се да хапнем в спортната база на Белмекен, но ни отрязаха със предупреждението, че има 200 човека спортисти и не е ясно дали до нас ще стигне нещо. Туй хубаво, ама глад. Метнахме се в Шкодилака на Петьо и юруш (съставен от каране с 20 км/ч по заледен път и доста приятен дрифт на един завой) към Пловдив за вечеря, бар и спане под съпровода на разгонена котка.

На следващата сутрин – тортички с фрапе и трип до мястото над Сестримо, където зарязахме вчера другата кола. В 18:00 вече хапвахме супичка в София. Mission complete!

1 thought on “Белмекен през зимата”

  1. Това си е направо филм. Особено Беатричето… ако всеки път ми се случваше такова нещо, отивайки към планината… да съм заминал на Канарските острови…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *