на боби блога

Противно на очакванията, няма да тръгна да обяснявам за традиционните гозби и подредби покрай този празник. Фактът е, че тоя тип поводи вече почват да ме притесняват, защото около и заради тях се получава всестранен натиск от роднини за присъствие на тежки трапези. Което пък резултира в туй, че един да пропуснеш и следва 7 години сръдня… Да, ама защо при шуринайка си ходи, пък при зълвиния си девер – не!? Затова и тази година година бойкотирах прибирането по родните места. Е, с родители не можах ептен да се размина, но поне не бяха моите.

Други години с хъс бих бил цяла вечер козунака в масата, че да бухне и да бъде на конци, до късна доба бих боядисвал яйца в цветовете на дъгата, от ранни зори бих запекъл содени курабии…

Но този път мисля минах доста сериозен метър с една простичка дроб-сърма без заливка, купешки козунак и яйца, боядисани от трети лица.

Успоредно с това се убедих, че кръчмата „19-ти век“ в Пловдив все още работи и ситуацията е още на ниво. Отдавна не бях виждал някъде да белят домати за салатата, бяха се постарали да наподобят катъка, а ракиената салата с патладжан, домати и много магданоз също беше добре. Шкембе и език с масло и кашкавал в керемида пък се прояви като благо мезе.

И на всичкото отгоре се оказа, че на втори май съм имал имен ден. От маса – на маса. Съдба…